Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 01.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
в публичното заседание на втори
май
две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева
гр. дело № 15534 по описа
за 2015 г. и за да се произнесе
, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от М.М.М. против А.П.И., с която
предявява искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Отговорността
на ответника се претендира с претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие
бездействието на служители на ответника, които не са предприели необходимите
действия по ремонтирането и обновяването на деформираните части от пътната
настилка на ул. „Околовръстен път“ в посока от с. Казичене към бул.
„Ботевградско шосе“, в района на № 438. Твърди се, че на 16.09.2015 г. ищецът
управлявал мотоциклет „Харлей Дейвидсън Спортстер“ с рег. № ********, когато
попаднал в дълбока дупка в посочения участък и претърпял ПТП, вследствие на
което получил травматични увреждания, от които търпи болки и страдания.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 60 000 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането-16.09.2015 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските
по делото.
В
законоустановения едномесечен срок на 02.02.2016 г. е постъпил отговор от
ответника чрез процесуалния му представител юрисконсулт Н., надлежно
упълномощен с пълномощно приложено към отговора.
Оспорва
предявения иск по основание и размер. Твърди се, че ищецът се е движил със
скорост несъобразена с характера и интензивността на движението, в нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП. Оспорва наличието на дупка на пътното платно.
В
съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален представител поддържа предявения
иск и по съображения, подробно изложени в депозираните по делото писмени
бележки. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
оспорва изцяло така предявения иск чрез своя процесуален представител.
Претендира разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение и депозит вещо
лице.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа
страна:
От
показанията на разпитаните свидетелите А.Ж.В.
и Г.И.Т.се установява, че в деня на произшествието били
поканени от Столична община на празненство свързано с безопасността на движението
на Храм паметника „Ал. Невски“. В мероприятието участвали ученици и деца, които
били натоварени на два автобуса – ретро и нов автобус и с полицейски ескорт, и
ескорт от мотоциклети отишли в „Дружба“ до ТЕЦ-а, където имало някакво
мероприятие, като след приключването му около 15 човека, между които и ищеца
тръгнали да се прибират заедно. От „Дружба“ минали по стария път към Казичене,
по моста на Казичене, оттам слезли на Околовръстния път и тръгнали по него, с
идеята да излязат на „Ботевградско шосе“, посока Варна, където се намира
магазина на свидетеля В.. Последният водел групата, карайки първи мотор
най-вдясно, зад него се движели ищеца и Ж.В.. Слизайки от детелината – от моста
на Казичене и включвайки се в движението по Околовръстното шосе, където пътят е
трилентов и без предимство, на не повече от 500 м от самото включване в
Околовръстното шосе се случил инцидента. Свидетелят В. минал в най-дясната
лента за движение, като в този момент една кола се врязала между моторите и
фактически застанала в средната лента. Ищецът и останалите от групата тръгнали
в лявата лента. Свидетелят В. видял на огледалата как водачът на един от
моторите излита във въздуха, след което мотора пада, първо на лявата страна,
след това на дясната и се завърта. Причината за инцидента била една много
тясна, дълга и дълбока дупка, в която попаднала предната гума на мотора. Свидетелят
установява още, че цялата тази отсечка от пътя е с бабуни и дупки. Размерът на
дупката бил с дължина около 70-80 см и широчина около 20 см. Дупката била
дълбока, особено в предната си част била висока с височината на бордюр.
Произшествието било посетено от органите на МВР. Гумите на мотоциклета на ищеца
били сменени може би не повече от 2-3 седмици преди инцидента във фирмен сервиз.
На мотора имало и ролбар.
Свидетелят Т. потвърждава горните
обстоятелства. Той се движел като трети мотор след ищеца. След слизането от
Казичене водещият колоната тръгнал напред, след което във втората линия се
появила кола марка „Голф“. Ищецът карал в първата лента за движение, изравнил
се с лекия автомобил в съседната лента и в един момент свидетелят видял, че
моторът започнал да подскача леко отзад, М.се опитал да го овладее по някакъв
начин и в един момент моторът забил изведнъж и изхвърлил ищеца, който излетял,
прелетял няколко метра във височина и паднал на земята върху главата си и
рамото, при което се прекатурил няколко пъти. Ищецът бил с поставена каста. Свидетелят
Т. потвърждава, че на пътното платно имало дупка точно по продължение на
линията, била доста дълбока и дълга, с широчината около 20 см, дължината около
40-50 см и дълбочина някъде между 7-10 см. И двамата свидетели установяват, че
са управлявали моторите с около 20 км/ч при влизането в завоя, а ищецът с около
50 км/ч.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели, като счита, че същите са дадени добросъвестно, логични
са, последователни и непротиворечиви.
От заключението на вещото лице К.
изготвил първата САТЕ се установява, че предполагаемата скорост на движение на
мотоциклета в района на местопроизшествието е била максимум 60 км/ч. В
останалата част експертизата дава само предположения и вероятности, поради
което съдът не я кредитира.
Във връзка с оспореното
заключение на вещото лице К. е допусната повторна САТЕ, изготвена от вещото
лице Г..
Повторната САТЕ установява, че
при процесното ПТП мотоциклет „Харлей Дейвидсън Спортстер“ с рег. № ********,
управляван от ищеца се движел по ул. „Околовръстен път“ с посока от
с.Казичене-бул. „Ботевградско шосе“ в най-лявата пътна лента и със скорост от
порядъка и не по-ниска от 50 км/ч. Тази скорост кореспондира с уврежданията на
мотоциклета. Вещото лице сочи, че при кредитиране показанията на свидетелите и
описаното състояние на пътното платно, произшествието е настъпило при попадане
на предно колело на мотоциклета в дупка на пътното платно с дълбочина до 20 см.
От техническа гледна точка при попадане на предното колело в дупката и
доближаването му до предния й ръб под влияние на инерционните сили, контактното
петно на предната гума с пътя става център на ротация, в резултат на което
задната част на мотоциклета с мотоциклетиста се повдига и описва дъга във
вертикална равнина. Мотоциклетистът със степен на свобода на седалката, се
отделя от нея и пада пред МПС, а след него и превозното средство пада произволно
на асфалта. В случая мотоциклетистът при попадане в дупката е изхвърлен нагоре
от седалката и паднал напред и вдясно по посока на движението в средната пътна
лента. Ищецът не е разполагал с техническа възможност да извърши
маневри-спиране или заобикаляне за избягване настъпване на процесното ПТП.
Вещото лице установява, че при пътните условия към момента на процесното ПТП,
водачът М., движещ се като мотор в колоната и шахматно разположен в лявата
пътна лента е имал далечина на видимост не по-малка от 200-250 м. Дупката не е
била обозначена и сигнализирана. При тези условия тя е неочаквана. Дупката не
се различава по цвят от пътното платно и е трудно различима до момента на
приближаване в непосредствена близост до около 20-30 м от нея. Към датата на
ПТП мотоциклетът е бил оборудван с нови фирмени гуми, отговарящи на технически
изисквания за движение в конкретната пътна обстановка.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице Г. като обективно и компетентно изготвено.
От приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на СМЕ се установява, че ищецът е получил в
резултат на ПТП следните увреждания: счупване на дясната лопатка, счупване на
дясната ключица, счупване на ІІ-VІІ десни ребра, подкожен емфизем /събиране на
въздух/ на дясна гръдна половина, разкъсно-контузна рана на горната устна,
контузия на десния бял дроб. Проведено е болнично лечение общо 14 дни в периода
от 17.09.205 г.-24.09.2015 г. и от 26.10.2015 г.-02.11.2015 г. и
домашно-амбулаторно лечение от 24.09.2015 г. до 25.10.2015 г. и от 02.11.2015
г. до не по-малко от четири месеца. По време на болничното лечение ищецът е
опериран, извършено е отваряне на гръдния кош и дренаж, открито наместване на
дясната лопатка и фиксация с метална пластина, открито наместване на дясната
ключица и фиксация с метална пластина. Предстоят му нови операции за изваждане
на металните импланти от ключицата и лопатката. Като остатъчно явление могат да
бъдат приети белезите от раните на горната устна, двете предмишници и левия
лакът, а също така и белезите от извършените операции на лопатката, ключицата и
гръдния кош. Счупванията и раните са зарастнали. Ищецът е търпял болки и
страдания с голям интензитет за около един месец, след което интензитетът им е
започнал да намалява. Ищецът изпитва и понастоящем болки с непостоянен
характер, засилващи се при влажно и студено време, при по-продължително и по-голямо
натоварване на десния горен крайник. Такива ще изпитва до около три години след
ПТП.
Пред настоящата инстанция е
разпитана и дъщерята на ищеца-свидетелката М., която установява, че баща й в
резултат на ПТП бил с политравми. Имал фрактури в областта на дясната ключица,
дясна лопатка, от второ до осмо ребро, като на седмо ребро фрактурите били на
две места. Вследствие от фрактурите имал и травма на белия дроб – пневмоторакс
и хемоторакс. Имал охлузвания – контузно-охлузни рани в областта на двете ръце,
на предмишниците, разкъсно-контузна рана на лявата устна отгоре. Счупвания имало
на дясната ключица и лопатката и от второ до 8 ребро. В областта на лявата
устна раната била промита, залепена. Направена била торакоцентеза, тъй като в
белия дроб бил проникнал и въздух, и кръв. Бил поставен гръден дрен и включен
към кислородно-апаратно дишане, за да може да се раздуе белия дроб, тъй като
дишането било затруднено и имало хриптене. Една седмица ищецът бил с този дрен.
По отношение на счупванията била предприета хирургична операция – остеосинтеза
– поставяне на импланти в областта на ключицата и лопатката. Единият имплант,
който е в областта на ключицата е изваден, а другия си остава за цял живот –
който е на лопатката. По време на лечението ищецът бил на много силни
болкоуспокояващи, тъй като болките били ужасни. Ищецът не можел да се обслужва
абсолютно по никакъв начин. Дъщеря му го вдигала от леглото, до тоалетна ходел
с нейна помощ чрез писоари и подлоги. Не можел да се храни сам, тъй като бил
напълно обездвижен. Хранел се само със сламка. Постоянно бил на
болкоуспокояващи. Освен физическите наранявания, които имал, пострадалият получил
и паническо разстройство. Освен през деня, свидетелката оставала с него и
вечерта да го наблюдава, тъй като получавал панически атаки – събуждал се и се
стряскал, като получавал задух. Болките сега са леко поотшумели, но все още
изпитва болки. Белият дроб не е възстановен напълно, тъй като когато ходи, ако
забърза крачката си започва да се задъхва, започва да хрипти, не може да вдига
тежко, не може да тича, не може да спортува. Болки има в областта на ребрата
отдясно и рамото от дясната страна. Психическото му състояние все още е много разклатено. Вечер
все още се събужда. По принцип ищецът бил много спокоен човек, но след травмата
е нервен, неспокоен, притеснителен, изпитва страх по време на шофиране.
Предпочита да не шофира той, а да се вози.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна.
Предявеният
иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Отговорността
на ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на
неимуществени вреди на ищеца, произтекли от бездействието на служители на
ответника, които не са предприели необходимите действия по ремонтирането и
обновяването на деформираните части от пътната настилка на ул. „Околовръстен
път“ в посока от с. Казичене към бул. „Ботевградско шосе“, в района на № 438.
Между
страните не е било спорно, че процесният участък е републикански път, съгласно чл.
3, ал. 2 ЗП, поради
което и управлението и поддръжката е
задължение на ответника, съобразно чл.
19, ал. 1, т. 1 и чл.
30, ал. 1 ЗП.
За да е
възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти,
които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/,
както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане
на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на
извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се
извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за
осъществяването на фактите.
По
начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не
произтича от вината на лицето, което възлага работата, а настъпва, когато
натовареното лице причини виновно щетата при и по повод изпълнението на
възложената му работа. При това положение е очевидно, че то отговаря не за свои
действия, а за действията на своя работник или служител. Терминът
"възложил", който се употребява в чл. 49 ЗЗД, е указание, че лицето,
което извършва работата, се намира в определени отношения с този, който
отговаря за неговите действия. С оглед на това възлагане има в случая, когато
работникът или служителят е длъжен, да извърши работата по силата на
отношенията, в които той се намира с лицето, което възлага. Отговорността на
възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност пред пострадалите трети
лица.
За да
възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия: 1) да има
възлагане на работа и 2) увреждането да е причинено по вина на работника или
служителя, на когото е възложена работата, като вината се предполага до
доказване на противното.
Възложителят
на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради
виновното поведение на изпълнителя. Изпълнителят отговаря за преките и
непосредствени вреди от своето виновно поведение, а възложителят - за
неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител.
Фактите,
че е
налице
възлагане на работа от страна на ответника, както и че ищецът
е самокатастрофирал на републикански път вследствие не необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно са безспорно установени по делото.
Пряката
причинна връзка между настъпилото произшествие и получените от ищеца
травматични увреждания се доказва със заключението на приетата по делото СМЕ.
Настоящият съдебен състав приема,
че с доказателствата събрани по делото писмени, включително и гласни на
свидетелите А. В. и Г.Т., се установява, че ПТП е настъпило именно на ул.
„Околовръстен път“ в района на № 438, в която част пътят се явява част от
републиканската пътна мрежа.
По силата на чл.29 и чл.30 от Закона за
пътищата, задължение именно на ответника е да поддържа републиканските пътища
съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на
околната среда, както и да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища. Това свое задължение ответникът осъществява чрез своите служители и/или
други лица, на които са възложили съответната дейност по поддръжка. Установява се, че ответникът е бездействал, не е изпълнил задълженията си по чл. 30,
ал. 1 и 2 ЗП във връзка с § 1, т. 13 и т. 14 ДР на ЗП за поддържане на пътното
платно на територията на републикански път и отстраняване на повреди по него,
не е положил дължимата грижа по стопанисване на държавната пътна
инфраструктура, поради което ответната страна е активно
легитимирана да отговаря по предявения иск. Бездействието му е в пряка причинна връзка с
настъпилия резултат,
поради което следва да носи
деликтна отговорност.
Установява със събраните по делото
доказателства, че на пътното платно е имало дупка – необезопасена и несигнализирана, което е и
причината за настъпилото ПТП.
Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал.2 от ЗДвП
лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях
така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на
околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни
средства. За организиране на движението по пътищата се използват светлинни
сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и
крайпътните съоръжения. Закона за движение по пътищата е специален по отношение
управлението на пътищата и организиране на движението и неговите разпоредби
имат приоритет.
По размера на предявения иск.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да отчете реално претърпените от ищеца неимуществени вреди,
възрастта, здравословното им състояние, интензитета на болките и страданията, и
продължителността на възстановителния период.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 40 000 лв., поради
което и предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен за
разликата над сумата от 40 000 лв. до пълния претендиран размер от
60 000 лв.
Този размер удовлетворява
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства
по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
При определяне на горния размер
съдът съобразява, че ищецът е търпял интензивни болки за около един месец от
получените травматични увреждания- счупване на дясната лопатка, счупване на
дясната ключица, счупване на ІІ-VІІ десни ребра, подкожен емфизем /събиране на
въздух/ на дясна гръдна половина, разкъсно-контузна рана на горната устна,
контузия на десния бял дроб, от претърпените операции- отваряне на гръдния кош
и дренаж, открито наместване на дясната лопатка и фиксация с метална пластина,
открито наместване на дясната ключица и фиксация с метална пластина. Ищецът
следва да бъде обезщетен и за остатъчните явления- белезите от раните на
горната устна, двете предмишници и левия лакът, а също така и белезите от
извършените операции на лопатката, ключицата и гръдния кош, за това, че изпитва
и понастоящем болки с непостоянен характер, засилващи се при влажно и студено
време, при по-продължително и по-голямо натоварване на десния горен крайник,
както и че ще изпитва такива до около три години след ПТП. Ищецът следва да
бъде обезщетен и за получената психическа травма. Установява се от
доказателствата по делото, че след процесното ПТП ищецът спи неспокойно, нервен
е, неспокоен, притеснителен, изпитва страх по време на шофиране, когато ходи,
ако забърза крачката си започва да се задъхва, започва да хрипти, не може да
вдига тежко, не може да тича, не може да спортува.
Като изхожда от установените по
делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца,
вследствие търпения от него стрес, изведени както от доказателствата по делото,
така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият
състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя
размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на
принципа на справедливостта.
Съобразно нормата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане (каквото е
настоящото) длъжникът се смята в забава и без покана, като мораторната лихва се
дължи от деня на деликта, поради което съдът присъжда лихва върху главницата от 40 000 лв., считано
от 16.09.2015 г.
С ангажираните доказателства
ответникът не обори главно и пълно презумпцията за вина на своите служители, не
доказа и възражението си, че ищецът се е движил със скорост несъобразена с
характера и интензивността на движението, в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Това възражение не се доказа от нито една от двете изслушани САТЕ. В тази
връзка следва да се посочи, че Наказателното постановление, с което на ищеца е
наложено административно наказание за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП е
отменено с влязло в сила на 15.06.2016 г. Решение № 3616/16.05.2016 г.,
постановено по н.а.х.д. № 20029/2015 г. по описа на СРС, н.о., 4 състав. На
следващо място ответникът твърди, че механизмът на произшествието е установен с
констативния протокол за ПТП, който е официален свидетелстващ документ.
Настоящият съдебен състав намира, че конкретният механизъм на ПТП се установява
едва в производството по настоящото дело с разпита на свидетелите-очевидци на
произшествието. В констативният протокол не е отбелязан нито един факт, нито
едно обстоятелство, при което е настъпило процесното ПТП. Налице е само
възпроизвеждане на текста на правна норма от ЗДвП, но не и факти.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на делото разноски
се дължат и на двете страни.
Ищецът е освободен от държавна
такса. Направил е разноски по делото в размер на 400 лв.-депозити за вещи лица.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума
в размер на 266,40 лв., която е съответна на уважената част от исковата
претенция /40 000 лв./
С договор за правна помощ от
12.11.2015 г. се установява, че адвокат Н. е осъществявал безплатна правна
помощ на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. При материален интерес в
размер на 60 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение възлиза на
асумата от 2330 лв., определено на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията на нормата към датата на сключване на
договора за правна помощ. От тази сума и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н. адвокатско възнаграждение в
размер на 1 553,20 лв., което е съответно на уважената част от иска.
Ответникът е заявил искане за
присъждане на разноски. Същият е направил разноски в размер на 420 лв. –депозит
за вещи лица и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр.
8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащането
на правната помощ,
съобразно която за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.
С оглед на горното ответникът е
направил разноски в размер на 720 лв.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сума
в размер на 240 лв., която сума е съответна на отхвърлената част от исковете
/20 000 лв./
Ответникът на основание чл.78,
ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 1600 лв., представляваща държавна такса изчислена върху уважения
размер на исковете.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА А.П.И. ЕИК*********, гр.
София, пл.“*********да заплати на основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД на М.М.М.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** адвокат К.И.Н. сумата от 40 000
лв. /четиридесет хиляди лв./ представляваща дължимо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди-болки и страдания от травматични увреждания, получени в
пряка, причинно-следствена връзка от ПТП настъпило на 16.09.2015 г. в гр.
София, ул. „Околовръстен път“ в района на № 438, вследствие необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от датата на
увреждането-16.09.2015 г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения иск за разликата над 40 000 лв. до пълния
претендиран размер от 60 000 лв., да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК и сумата от 266,40 лв. /двеста шестдесет и шест и 0,40 лв./ разноски
направени от ищеца пред настоящата съдебна инстанция, съобразно уважената част
от иска.
ОСЪЖДА А.П.И. ЕИК*********, гр. София,
пл.“*********да заплати на основание на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат К.И.Н.,*** адвокатско възнаграждение в
размер на 1553,20 лв. /хиляда петстотин петдесет и три и 0,20 лв./
ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:*** адвокат К.И.Н. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на А.П.И.
ЕИК*********, гр. София, пл.“*********сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет
лв./ разноски направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА А.П.И. ЕИК*********, гр.
София, пл.“*********да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на
Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер на иска в размер на
сумата от 1600 лв. /хиляда и шестстотин лв./
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред Софийски апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: