Р
Е Ш Е
Н И Е
№374
22.05.2023 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на трети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: ИВА
БАЙНОВА
Членове:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
секретаря Ангелина Латунова
и в
присъствието на прокурора Валентина Радева-Ранчева,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 179 по описа на
Административен съд – Хасково за 2023 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от Ц.С.Ц. ***, чрез адв. С.П. ***, против
Решение № 372 от 20.12.2022 г., постановено по АНД № 849/2022 г. по описа на
Районен съд – Хасково.
Касационният
жалбоподател твърди, че съдът не обсъдил в достатъчна дълбочина свидетелските
показания на разпитаните свидетели. Приел безспорна доказаност и липса на
противоречивост, като не взел предвид, че разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели депозирали противоречиви показания. Съдът не посочил в
мотивите си кои от показанията кредитира и кои не и защо е достигнал до този
правен извод. С оглед на така изложеното, се моли да бъде отменено обжалваното
решение.
Ответникът
– Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Хасково, не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на
касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за неоснователна.
Пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд - Хасково.
Административен съд - Хасково, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери
жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
С
обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно
постановление № 22-1253-000927 от 07.07.2022 г., издадено от Началник Група към
ОДМВР - Хасково, сектор ПП, с което на Ц.С.Ц., ЕГН : **********,***, за
нарушения на чл. 175, ал. 1, т. 3 и чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, и на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП
- глоба в размер на 100 лв.
Съдът е
приел за установено от фактическа страна, че на 30.05.2022 г., около 12 часа, в
*, до магазин „Чочко“ в посока *
жалбоподателят Ц.Ц. е управлявал лек автомобил *** с рег.* С патрулен автомобил му бил подаден
звуков и светлинен сигнал да спре за проверка. Ц. не спрял и ускорил движението
си. На кръстовището с бул.* преминал
на червен сигнал на светофарната уредба и продължил движението си в посока към *. По-късно,
след справка, водачът бил установен. Същият се явил на следващия ден в КАТ - Хасково,
където в негово присъствие му бил съставен АУАН бл. № 025512/01.06.2022 г., въз
основа на който впоследствие било издадено и атакуваното НП. Съобразявайки така
възприетата фактическа обстановка и
обосновавайки правните си изводи, съдът е цитирал разпоредбата на чл. 175, ал. 1,
т. 3 от ЗДвП и е посочил, че лицето е било длъжно да изпълни задълженията си по
т. 3, като спре на подадения звуков и светлинен сигнал и съответно допусне
извършването на проверка от контролните органи. Заявено е, че светлинният и
звуков сигнал на патрулните автомобили е отчетлив и силно специфичен, чуващ се надалеч,
при почти всякакви обстоятелства. Съдът е приел за правилно приложена
санкционната разпоредба и е заявил, че наказанията са определени правилно в
максимален размер, предвид факта, че нарушението е извършено повторно. С НП № 21-0271-000825/11.05.2021
г. Ц. бил санкциониран за същото нарушение, като отново осуетил извършването на
проверка от контролните органи. Отбелязал е също, че бягайки от патрулния
автомобил, впоследствие Ц. преминал при червен сигнал на светофарна уредба, с
което нарушил задължението си по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Цитирал е разпоредбата на
чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП и е приел, че с оглед същата наложеното наказание
е правилно определено.
В пределите
на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият касационен състав
намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо. Същото обаче е
неправилно в частта, с която за нарушение на чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на
основание същия текст на Ц.С.Ц. е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, поради което в тази му част същото
следва да бъде отменено. Съображенията за това са следните:
От
доказателствата по делото се установява, че касаторът е наказан заради
осуетяването извършването на проверка от контролните органи, като това му
нарушение е правно квалифицирано по чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Именно на
този текст се е позовал административнонаказващият орган, за да наложи и
съответното административно наказание, макар и при описанието на фактическите
обстоятелства в акта и НП на практика да е възпроизведена разпоредбата на чл.
103 от ЗДвП, предвиждаща задължение при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Но дори и да се
приеме, че в тази връзка е налице нарушение на процесуални правила, то същото
не е съществено, доколкото разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП се съдържа
имплицитно в разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, тъй като след като се
твърди неизпълнение на задължение за спиране при подаден сигнал, очевидно е
осуетено и извършването на проверка. Критерият, по който се разграничават
съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е
довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице. В случая и в
акта за установяване на административно нарушение, и в наказателното
постановление се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите
обстоятелства, при които то е извършено. Следователно от словесното описание на
нарушението водачът в достатъчна степен е разбрал за какво го санкционират,
респективно е могъл да организира адекватно и ефективно защитата си, за което
сочат всички доказателства по делото. От друга страна обаче, доколкото на Ц. е вменен
във вина фактът, че не спира на подаден звуков и светлинен сигнал за спиране,
следва да бъде преценено наличието на всички елементи от състава на нарушението
по чл. 175, ал. 1, т. 3, вр. чл. 103 от ЗДвП.
Чл. 103 от ЗДвП не съдържа конкретизация на понятието "подаден сигнал за
спиране", поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл.
170, ал. 3 от ЗДвП. Последната задължава контролният орган да подаде
своевременно ясен сигнал за спиране със стоп-палка, при който за водача на ППС
да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране
е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на
пътното платно или на посоченото от контролния орган място. През нощта сигналът
за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, като
униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на
сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се
полицейски автомобил или мотоциклет. Тоест, за да е осъществен съставът на
нарушение по чл. 103 от ЗДвП, следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за
спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС,
като въпреки възприетия сигнал водачът да не е изпълнил задължението си да спре
плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
В случая от
събраните по делото доказателства не се установява да е подаден своевременно
ясен сигнал за спиране със стоп – палка, съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, включително
от движещ се полицейски автомобил. Звуковият и светлинен сигнал не са сред
предвидените възможни варианти за спиране от контролния орган, тъй като звуковият
сигнал не сочи, че водачът на конкретно ППС следва да намали скоростта и да
спре на указано място. Светлинният сигнал не може да удостовери задължение за
водач на ППС да спре за проверка - този вид сигнал означава, че е в действие
специален автомобил, което задължава другите водачи на ППС да се отбият и да
създадат условия за преминаване на този автомобил със специален режим на
движение. Следователно подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със
специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по
смисъла на ЗДвП. По делото безспорно е установено, че по никакъв друг начин на
жалбоподателя не е подаван сигнал за спиране от полицейските служители.
Съгласно
действащата правна уредба, подаването на светлинен и звуков сигнал обозначава
полицейският автомобил като автомобил със специален режим на движение. При
подаване на такъв сигнал възникват задължения за останалите водачи за
осигуряване на безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на
движение (чл. 104, ал. 1 от ЗДвП), възникване на задължение за пешеходците да
освободят платното за движение (чл. 115, ал. 2 от ЗДвП). Всички тези задължения
са различни от тези, възникващи при подаден сигнал за спиране по чл. 103 от ЗДвП. С оглед на това подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със
специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по
смисъла на ЗДвП.
Нещо повече
- съгласно чл. 207, изр. последно от Правилника за прилагане на ЗДвП, сигнал за
спиране от движещ се полицейски автомобил се подава чрез постоянно светещ или
мигащ надпис "Полиция-Спри!". По аргумент за противното подаването на
светлинен и звуков сигнал от движещ се полицейски автомобил за обозначаване на
специалния режим на движение не съставлява сигнал за спиране и не вменява
задължение на водача за това.
Предвид
изложеното по-горе, неспирането на жалбоподателя при подадения светлинен и
звуков сигнал от движещия се полицейски автомобил, не може да бъде
квалифицирано като отказ да се изпълни нареждане за спиране, подадено от орган
за контрол и регулиране на движението. Ето защо съдът намира, че жалбоподателя
не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение. Поради това,
решението на районния съд, с което е потвърдено НП, в частта относно наложените
на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП административни наказания глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца,
е постановено в нарушение на закона и следва да бъде отменено, като съответно бъде
отменено и НП в тази му част.
На
следващо място, разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП установява
задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. В конкретния случай, административнонаказателната
отговорност на касатора е ангажирана за нарушение по предложение първо –
несъобразяване със светлинните сигнали, като липсата на изрично посочване на
конкретното предложение не съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като със словесното описание на извършеното деяние, дадено в АУАН
и НП и неговата правна квалификация, в достатъчна степен са индивидуализирани признаците
на нарушението от обективна страна. В процесния случай фактът, че наказаното
лице е навлязло и преминало през кръстовището на червен сигнал на светофарната
уредба, е безспорно установен със събраните по делото доказателства. Всяко
несъобразяване със светлинните сигнали, включително и тези с червен цвят,
съставлява нарушение на закона. С оглед изложеното, съдът намира, че дадената
от административнонаказващия орган квалификация на нарушението е правилна. Също
така в НП изрично е записано, че наказанието се налага на основание чл.
183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, съобразно който се наказва водач на МПС, който
преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Съдът
намира, че в случая не следва да се обсъжда индивидуализацията на наложеното
административно наказание, доколкото същото е в абсолютно определен от закона
размер.
Въз основа на изложеното, касационната жалба се явява частично основателна. Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно и като такова следва да бъде отменено в частта, с която обжалваното наказателно постановление по пункт 1-ви е потвърдено.
Липсва претенция за присъждане на разноски, заявена от която
и да било от страните, поради което съдът не дължи произнасяне в тази връзка.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
372 от 20.12.2022 г., постановено по АНД № 849/2022 г. по описа на Районен съд
– Хасково в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 22-1253-000927/07.07.2022
г. на Началник група в ОД на МВР - Хасково, сектор "Пътна полиция" по
т. 1 - за допуснато нарушение на чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, вместо което
постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 22-1253-000927/07.07.2022 г. на Началник група в ОД на МВР -
Хасково, сектор "Пътна полиция" в частта му по т. 1, с която за нарушение
на чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на основание същия текст на Ц.С.Ц. е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 372 от 20.12.2022 г., постановено по АНД № 849/2022 г. по описа
на Районен съд – Хасково в останалата му част.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.