ПРОТОКОЛ
№ 155
гр. Пловдив, 28.03.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Катя Ст. Пенчева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Иван Хр. Перпелов
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно
частно наказателно дело № 20245000600145 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:26 часа се явиха:
Образувано е във връзка с жалба на адв. А. в качеството му на защитник
на обвиняемия Ю. Т. срещу определение на Окръжен съд Пазарджик от
21.03.2024 г., с което е било оставено без уважение искането на обвиняемия
за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека
такава.
Обвиняемият Ю. Н. Т., доведен от ареста се явява заедно със служебния
си защитник адв. В. А..
За Апелативна прокуратура - Пловдив се явява прокурор Перпелов.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.А.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуална пречка за даване
ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се жалбата от съдията-докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи към състава на съда. Няма да
представям нови доказателства.
1
Адв.А.: Нямам отводи към състава на съда. Нямам нови искания за
доказателства.
ОБВ.Т.: Нямам отводи към състава на съда. Нямам доказателствени
искания.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. А.: Уважаеми апелативни съдии, по делото подсъдимият е
привлечен като обвиняем за тежко престъпление, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода от ПЕТ до ПЕТНАДЕСЕТ години, също така
и съдебното му минало е тежко, той е осъждан. Налице е предпоставката за
възможността той да се укрие, но другата задължителна кумулативна
предпоставка за взимане на мярка Задържане под стража, а именно да има
обосновано предположение, че същият е извършител на деянието считам, че
от събраните по делото доказателства липсва, не са събрани достатъчно
доказателства. Поради което считам, че взетата мярка за неотклонение
Задържане под стража е тежка спрямо подзащитния ми. Моля да прегледате
отново събраните доказателства и евентуално да промените мярката в по-лека
по Ваша преценка.
Обв. Т. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от защитника ми.
Знам, че не съм извърши престъплението. Ей така ме взимат от пазара. Бях на
Ф.-а ако познавате В.. Имаше отвън пейки и след работа реших да изпия една
бира и полицаите в същото време става някакво престъпление на пазара и
понеже съм бил сутринта на пазара и те обвиниха мен полицаите. Там е пълно
с камери, ако съм го извършил аз щяха да ме докарат и да ме разпознаят. Те
само казват, че съм аз. В същото време този човек явно се бърка с някой друг,
някой друг го е нападнал сигурго и затова не мога да разбера какво става,
уважаеми съдии. Капка вина нямам, честно ви казвам.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите
определението на окръжния съд като правилно и законосъобразно. Налице са
основанията, предвидени за вземане на мярката за неотклонение, а именно
налице е обосновано предположение обвиняемият да е извършил
престъплението, тъй като в тази насока са разпитани пострадалия С.В., който
подробно е дал показания как е осъществено инкриминираното деяние и
неговите показания са проверени с процесуалните способи, включително и
проведеното разпознаване от него на лицето, където категорично е разпознат
обвиняемия, че е извършил нападението. Показанията на В. са потвърдени от
извършения оглед на местопроизшествие, който съответства на неговите
показания. Иззети са веществени доказателства. Налице е протокол за
доброволно предаване на портфейл. Изготвен е и фотоалбум, съответстващ на
всичко заявено от свидетеля. Наред с това има разпитани множество
свидетели, които потвърждават показанията на свидетелите. Например Г.М. е
2
видял лицето, което е проследило пострадалия в сградата. Това показание не
само е основание за деянието, което се сочи да е извършил обвиняемият и му
е повдигнато обвинение, но е определящо, че самият грабеж, който е
придружен със средна телесна повреда по отношение на десния долен
крайник на пострадалия не е инцидентно настъпило непосредствена среща в
сграда, а свидетелят пострадал по делото е бил проследен от обвиняемия по
делото. Освен това е забелязан самият извършител непосредствено след
извършване на престъплението. В тази насока са показанията на свидетеля
Е.М., на свидетелката А.М.. Налице са и други показания на свидетели, част
от тях са полицейски служители, които непосредствено след деянието са
установили конкретни свидетели на местопроизшествието, поради тази
причина са били събрани така бързо доказателствата. Наред с това, че лицето
е автор на деянието и може да се направи обосновано предположение, налице
е опасност същият да се укрие и да извърши друго престъпление. Индиция за
това е не само високият размер на наказанието, което се предвижда от
законодателя - от 5 до 15 г. лишаване от свобода, но видно от свидетелството
за съдимост на обвиняемия до момента същият е бил предмет на обсъждане, с
оглед неговото криминално поведение 14 пъти, като моля да обърнете
внимание, че една значителна част от осъжданията касаят престъпления,
извършени при квалифициращи обстоятелства и това са не само извършените
от него кражби, включително и при условията на опасен рецидив, но същият
е извършвал и блудствени действия. Установява се, че е съден и за грабеж
също при условията на чл. 199 от НК, т.е. първоначалните основания за
взимане на мярката за неотклонение са напълно съобразени със закона. Затова
ще ви моля да потвърдите първоинстанционното определение.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВ.Т.: Искам мярка Подписка, докато си намерят истинския
престъпник, който е извършил това престъпление.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът след проведеното тайно съвещание, намери за установено
следното:
Производство е по реда на чл. 64, ал. 7 - 8 НПК.
Образувано е във връзка с постъпилата въззивна жалба срещу
определение на Пазарджишкия окръжен съд, с което е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемия Ю. Н. Т..
Като съобрази доводите на страните и след проверка на атакуваното
определение на ПзОС, настоящият съд намира, че същото е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
Правилно е било отбелязано, че към момента Т. е привлечен за
3
обвинение с правна квалификация по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 2 и т. 4 вр. чл.
198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, което се явява тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК със законоустановен специален
минимум на долната граница на наказанието лишаване от свобода от пет
години и максимум от петнадесет години, като диференциацията на
предвидената от законодателя наказателна отговорност, посредством
квалифицирания престъпен състав, в случая изразява и степента на
обществена опасност на деянието като отклонение от типичното равнище на
обществена опасност и морална укоримост на престъпно поведение спрямо
основния състав на грабежа. Особеност на случая се явява и обстоятелството,
че деянието, което е квалифицирано и като извършено при условията на
опасен рецидив и с причиняване на средна телесна повреда на пострадалия и
всъщност съдържа два квалифициращи белега, всеки един от които може да
обуслови евентуална наказуемост в коментираната по-горе санкционна
рамка. Наред с това настоящият съд намира, ме следва да се отчете и това, че
предмет на инкриминираното престъпно посегателство се явяват освен
отнетите вещи и личността на пострадалия (аргумент от Постановление № 12
от 29.11.1973 г. по н. д. № 11/73 г. на Пленума на ВС относно правото на
неизбежна отбрана), спрямо когото е била упражнена принуда (във формата
на сила), като в случая приложената сила е довела до причиняване на средна
телесна повреда на пострадал, който е и уязвима жертва с оглед напредналата
си възраст и след инцидента е бил настанен в здравно заведение за
медицинска помощ в спешен порядък.
Заедно с това, настоящият съд споделя като напълно обоснован извода
на първата инстанция, че от доказателствената маса, събрана в хода на
разследването, може да се направи извод за наличието на обосновано
предположение за авторството на вмененото престъпление, като достатъчно в
тази връзка е да се посочи извършеният разпит на пострадалия и
разпознаването по снимки, което е било осъществено съобразно правилата на
НПК и не страда от пороци. Разпознаването на лица и предмети е
самостоятелен способ за събиране и проверка на доказателства, насочен към
установяване на тъждество между лица или предмети, за които вече са
депозирани обяснения или показания и тези, предявени на разпознаващото
лице. Това процесуално действие има специфична правна природа, тъй като
от една страна представлява способ за проверка на гласни доказателства (в
случая показанията на пострадалия) и същевременно е и способ за събиране
на нови доказателства. В случая чрез него законосъобразно са били
проверени фактите, установени вече чрез депозираните по делото показания
на пострадалия. Същевременно, чрез извършеното разпознаване, в случая, се
е стигнало и до събиране на преки доказателства - разпознаване на
извършителя на конкретното деяние от пострадалия свидетел-очевидец, за
което няма как да се отрече, че е пряко обвинително доказателство, което
следва да се постави в основата на изводите за наличието на обосновано
предположение.
4
Настоящият съдебен състав се солидаризира и със застъпеното
становище на ОС по отношение на преценката на останалите предпоставки,
свързани с вземането на мярката задържане на обвиняемия, а именно наличие
на опасност от извършване на престъпление и от укрИ.е, като тяхната
неутрализация следва да се осъществи чрез изпълнение на мярка за
неотклонение – задържане под стража. Правилно е преценено, че реалната
опасност обвиняемият да извърши престъпление, е налице предвид
характеристиката и съдебното му минало, които сами по себе си сочи на риск
от повторяемост на престъпната дейност. Наличието на реална опасност от
извършване на престъпление и от укрИ.е в случая се извежда и чрез всички
релевантни фактори посочени по-горе, свързани с каузалните особености на
вменената дейност, както и във връзка с характера, морала и житейският
стереотип на дееца и липсата на трудови доходи.
Съвкупният анализ на всичко изложено до момента, налага извод, че
при все ранния етап от разследването, са налице всички законоустановени
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 63 ал. 1 НПК, за вземане
спрямо обвиняемия на мярката за неотклонение „задържане под стража“,
която е в състояние да способства за бързото и своевременно приключване на
воденото наказателно производство.
Ето защо, ПАС счете, че обжалваното определение на ПзОС е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 153/21.03.2024 г., постановено по ЧНД
№ 237/2024 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.45 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
5