Решение по дело №231/2019 на Административен съд - Ловеч

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

град Ловеч, 09.08.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

 

при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора .............................., като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. № 231/2019г. по описа на Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък добавената стойност (ЗДДС).

Административното дело е образувано по жалба на „ГИД-17“ ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Троян, ул. „Мизия“ №4, представлявано от И.С.М., подадена против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10414/11.04.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности”, ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП. С оспорения акт на дружеството е наложена принудителна административна мярка – „запечатване на търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Троян, ул. „В. Левски” – малък пазар, и забрана за достъп до него за срок от 10 дни”.

Жалбоподателят оспорва процесната заповед като незаконосъобразна и неправилна. С жалбата е направено и особено искане за отмяна на допуснатото с разпореждане на административния орган предварително изпълнение на ПАМ, наложена с оспорената заповед. С определение № 458 от 07.06.2019г. съдът е оставил искането без разглеждане като недопустимо с мотиви, че в заповедта не е постановено предварително изпълнение. Като необжалвано това определение е влязло в сила.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован не се явява, не се представлява и не ангажира становище.

Ответникът, редовно призован в съдебно заседание, чрез упълномощен юрисконсулт и в представено писмено становище оспорва жалбата и моли да се отхвърли същата като неоснователна, като излага доводи по съществото на спора.

Административен съд Ловеч, втори административен състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото, прие за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, адресат на акта, за който същия е неблагоприятен, в рамките на законоустановения срок пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима. Възражението на ответника, че жалбата е подадена след изтичане на законовия срок, съдът намира за неоснователно. Жалбата е изпратена чрез лицензиран куриер („Еконт Експрес“ ООД). След служебна справка на интернет страницата на куриерската фирма, за което е направил разпечатка, съдът установи, че процесната пратка с номер 5300100382415 е постъпила в офис Троян на 14.05.2019г. в 14:04 ч. и е доставена в ТД на НАП Велико Търново на 15.05.2019г. в 11:22 ч. от куриер К.Й., както е отбелязано и в електронното изявление на л.7 от делото. Оспорената заповед е получена от „ГИД-17“ ЕООД на 30.04.2019г. и 14-дневния срок за обжалването й изтича на 14.05.2019г., на която дата е подадена чрез куриер и жалбата срещу заповедта.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.04.2019г. в 12:40 часа от контролни органи към ЦУ на НАП е извършена проверка на търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Троян, ул. „Васил Левски” – малък пазар, стопанисван и експлоатиран от „ГИД-17“ ЕООД с адрес на управление гр. Троян, ул. „Мизия” №4 и представляващ И.С.М.. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка (ПИП) № 0373291/07.04.2019г. При проверката е констатирано, че дружеството е допуснало нарушение, като на клиент е издаден фискален касов бон №0003301/07.04.2019г., от който е видно, че „ГИД-17“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС, но не ползва в търговския обект софтуер за управление на продажбите в търговския обект (СУПТО) и на издадения фискален касов бон липсва QR код, което е задължителен реквизит съгласно чл.26, ал.1, т.16 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Констатирано е, че в търговския обект няма инсталирано POS терминално устройство, няма инсталиран работещ софтуер за управление на продажбите.

На 11.04.2019г. е издадена и процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10414 от 11.04.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Троян,  ул. „Васил Левски” – малък пазар, стопанисван и експлоатиран от „ГИД-17“ ЕООД, ЕИК *********, както и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни”, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. На 17.04.2019г. срещу дружеството е съставен и АУАН № F482131, за констатирано нарушение на чл.7, ал.1 и чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. издадена от министъра на финансите във връзка с §71 от същата наредба.

Описаните в ПИП № 0373291/07.04.2019г. факти и обстоятелства са възприети от Началник отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП и възпроизведени в издадената от него Заповед № 10414/11.04.2019г.

Изложени са съображения относно продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено, че при конкретното му определяне от административния орган са взети предвид вида и обема на упражняваната в обекта дейност, наличието на важен държавен интерес от преустановяване на констатираното противозаконно поведение, постигане целите на мярката, състоящи се в спазване на данъчното законодателство, както и осъществяване на превенция срещу превръщането на установеното противоправно поведение в трайна практика.

Описано е, че с констатираното нарушение се накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика в страната и причинява значителни и трудно поправими вреди, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените в обекта продажби и като последица се явява неправилно определяне на реализираните доходи на стопанисващия го търговец. Посочено е, че предвид извършеното нарушение се препятства присъщата контролна дейност на приходната администрация.

Формиран е извод, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност за превръщане на нарушението в системно такова, а и е необходимо да се коригира поведението на търговеца към спазване отчетността и начисляването на дължимите данъци върху реализираните обороти. В мотивите на заповедта е отразено още, че за налагане на ПАМ са взети предвид местоположението на търговския обект – в централната част на града, в посещаван район, в който има постоянен поток от хора, обекта е целогодишен, има постоянна клиентела, с потенциална възможност за реализиране на значителни обороти.

Целта на приложената ПАМ е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният недопускане на вреда за фиска.

По делото като доказателства са приобщени Протокола за извършена проверка №0373291/07.04.2019г.; Описи на паричните средства в касата към момента на проверката с дата 07.04.2019г.; Декларация от лицето, работещо по трудово правоотношение с дата 07.04.2019г.; Разпечатка на фискален бон с №0003301; Разпечатки от фискалното устройство; Справка за регистрирани по ЗДДС лица; Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно императивната разпоредба на чл.168, ал.1 от АПК, съдът е длъжен да провери законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ на всички основания по чл.146 от АПК. Заповедта е валиден административен акт, издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС, вр. с чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП и правомощията, предоставени му със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП (л.26).

Не се констатират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на акта. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа законоустановените реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на издателя. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.

В случая са налице и материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ.

В чл.186, ал.1 от ЗДДС са регламентирани основанията за прилагане на ПАМ. Тя се прилага след установяване на конкретно осъществено нарушение на подробно изброени в нормативния текст материални правила за поведение.

Нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС е императивна и предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до тридесет дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.

В съответствие със законовата регламентация на чл.118, ал.4, т.7 от ЗДДС Министърът на финансите издава наредба, с която се определят: изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер. В изпълнение на тази законова разпоредба от Министъра на финансите е издадена Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (наричана по-нататък Наредбата). Съгласно чл.26, ал.1, т.16 от Наредбата фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа двумерен баркод (QR код), с изключение на фискална касова бележка, която се издава и визуализира само на дисплей на ФУВАС, без да се издава хартиен документ. А съгласно  §32, ал.1 от ПР към Наредбата лицата по чл.3, непопадащи в §31, които са регистрирани по ЗДДС и не използват софтуер за управление на продажби, с изключение за обектите, в които се използва ИАСУТД, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба в срок до 31 март 2019г. Безспорно е, че търговецът „ГИД-17” ЕООД, гр. Троян е лице по чл.3 от Наредбата, което е задължено да регистрира и отчита извършваните от него продажби чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД. Не е налице визираното в §31 от ПР на Наредбата изключение, тъй като нормата урежда продажбата на течни горива с ЕСФП, какъвто не се явява търговското дружество „ГИД-17” ЕООД за извършваната от него в конкретния търговски обект продажба на плодове и зеленчуци.  Други изключения от правилото не са предвидени.

От цитираните разпоредби се налага извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ с определени реквизити, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него”. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал.1 от ЗДДС израз „до 30 дни”.

В заповедта са посочени убедителни мотиви, които да обосноват основателността на ПАМ и продължителността на срока й. В настоящия случай нарушение на разпоредбата на чл.118, ал.4, т.7 от ЗДДС и чл.26, ал.1, т.16 от Наредбата във вр. §32, ал.1 от ПР към НИД на същата Наредба е установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от която са отразени в ПИП № 0373291/07.04.2019г. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. По делото жалбоподателят не отрича извършеното нарушение, а и не са представени доказателства от него, че не го е извършил. Аргумент в подкрепа на гореизложеното е и представената по делото касова бележка и образеца на тази бележка, предвиден в Приложение №1 към чл.8, ал.1, т.1 и чл.26, ал.1 от Наредбата.

Следователно в случая извършването на описаното административно нарушение е безспорно установено от събраните по делото доказателства. Като е издал на клиент от процесния търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Троян, ул. „Васил Левски” – малък пазар, на 07.04.2019г. фискален касов бон №0003301/07.04.2019г., без да ползва в търговския обект софтуер за управление на продажбите в търговския обект и на издадения фискален касов бон липсва QR код, отговарящ на изискванията на Наредбата, дружеството-жалбоподател е извършило вмененото му административно нарушение по чл.26, ал.1, т.16, във вр. §32, ал.1 от ПР към Наредбата, във вр. чл.118, ал.4, т.7 от ЗДДС. Събраните по делото доказателства съдържат достатъчно еднозначни данни, които позволяват да се формира несъмнена констатация за това, че в случая, нормативно установения ред за издаване на документ при извършената продажба е нарушен от жалбоподателя, като в оспорената заповед са изложени подробни мотиви относно възможността провереният субект да извърши друго подобно нарушение, което следва да бъде предотвратено посредством налагането на процесната принудителна мярка.

Преценката за съответствие на принудителната мярка с целта на закона, следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, мярката „запечатване на обект за срок до 30 дни“ има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Следва да се съобрази, че във всички случаи изводът, че съществува такава възможност трябва да е мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни обстоятелства, от които може да се изведе обоснована констатация, че нарушителят може да извърши следващо, друго административно нарушение.

Продължителността на срока на наложената принудителна мярка също е обоснован с конкретни фактически основания, наложили именно определения от органа срок на действие, съобразно изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Както се посочи в по-горе, в мотивите на оспорената заповед е посочено, че срокът на приложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, като при определяне на срока на ПАМ е съобразен принципа за съразмерност.

Настоящия състав намира, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона. В конкретния случай и предвид разпоредбата на чл.22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения.

При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 10-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая административният орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност, като срокът от 10 дни е съразмерен на извършеното деяние и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.

Разбира се, не трябва да се забравя, че принудителната административна мярка е израз на твърде интензивна, административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Посоченото произтича от изискването на принципа за съразмерност, заложен в чл.6, ал.2 от АПК.

В конкретният случай обаче, не може да се приеме, че с налагането на ПАМ преследваната от закона цел е нарушена. Разпоредбата на чл.118, ал.4, т.7 от ЗДДС, респ. на чл.26 във вр. §32 от Наредбата имат за цел, установяване на стриктен контрол на извършваните в брой продажби от субектите в стопанисваните от тях търговски субекти, с оглед определяне на оборота за целите на косвения данък от една страна и дисциплиниране на търговците при извършването на продажби на дребно от друга страна.

Процесната ПАМ е наложена именно с превантивна цел – преустановяването на поведение, водещо до неотчитане на касови приходи, като от друга страна с оглед на срока на налагането й, предвид характера на нарушението, местоположението на търговския обект, оборота, който се реализира, съдът преценява конкретната мярка като пропорционална.

За пълнота следва в случая да се посочи, че без значение за настоящото производство е изходът от административнонаказателното производство, започнало с акт за установяване на административно нарушение. Материалноправната разпоредба на чл.186, ал.1 от ЗДДС не изисква като предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран административнонаказателен акт, с който се установява административно нарушение и се налага съответното наказание.

До друг извод не води и разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, тъй като тя е приложима само когато за поведението на съответното лице е ангажирана и административнонаказателна отговорност, като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на принудителната мярка, а до прекратяване на действието й като незаконосъобразна.

Предвид изложеното, настоящия съдебен състав счита, че жалбата против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10414/11.04.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности”, ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Троян, ул. „Васил Левски” – малък пазар, стопанисван от „Гид – 17” ЕООД, ЕИК *********, както и забрана на достъпа до него за срок от 10 (десет) дни”, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, Ловешки административен съд, втори административен състав, на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ГИД-17” ЕООД с ЕИК ********* и адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК гр. Троян, ул. „Мизия” №4, представлявано от И.С.М., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10414/11.04.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности”, ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП.

Решението може да бъде обжалвано чрез АС Ловеч пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: