Определение по дело №709/2017 на Софийски градски съд

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

   Гр. София, 21.08.2017г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-10 състав, в закрито заседание в състав:

Съдия: Николай Енчев

 

при секретаря ……… .. разгледа докладваното от съдия Енчев т. д. № 709/20175г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            С определение от 25.07.2017г. по ч.гр.д. 3524/2017г. Софийски апелативен съд е потвърдил определение по настоящото дело относно подведомствеността на спора, но е дал указания за изследване на допустимостта на предявените искове, предвид възможността да съществува друг, административен ред за събиране на претендираните от ищците суми.

            Предявени са искове от „С.“ ЕООД, „С.Е.К.“ ЕООД и „Б.С.П.“ ЕООД срещу Република България, представлявана от Министъра на финансите, за присъждане на сумите 69 787,81лв. за първия ищеца, 62 103,38лв. за втория ищец и 51 213,31лв. за третия ищец. В исковата молба се твърди, че трите търговски дружества са производители на електрическа енергия от възобновяеми източници и че с т.2 и 3 от §6 на ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014г. е бил създаден нов раздел V от глава ІV на ЗЕВИ, с който е въведена такса за производство на електрическа енергия от  вятърна и слънчева енергия. Заплащането на таксата е било задължение на всеки един производител на такава енергия, каквито са ищците и тя се е удържала и внасяла от обществения доставчик чрез подаване на тримесечни справки и плащане по бюджетна сметка на КЕВР.  С решение  № 13 от 31.07.2014г. на Конституционния съд, влязло в сила на 10.08.2014г., посочените норми от ПЗР на ЗДБРБ за 2014г. са обявени за противоконституционни. За периода от 1.07. до 10.08.2014г. таксата за производство на електрическа енергия е била удържана от трите дружества и внесена в държавния бюджет, независимо че към момента на  събирането и начисляването на такса за третото тримесечие на 2014г.  основанието за събирането й вече е било отменено. Плащането на тази такса е било извършено повече от два месеца след влизане в сила на споменатото решение на Конституционния съд, въпреки че, като последица от това решение, не е съществувало задължение за плащането й. Ищците претендират осъждането на  Република България, представлявана от Министъра на финансите, за връщане на посочените суми, с които, според тях държавата се е обогатила неоснователно.

            Предвид изложеното в исковата молба, съдът намира, че предявените искове са недопустими.

            Независимо от квалификацията, която самите ищци дават на своите вземания и ответника, който те посочват, в случая става въпрос за спор между данъчно задължени лица по смисъла на чл.14 от ДОПК и орган по приходите по смисъла на същия кодекс относно възстановяването на публичноправни държавни вземания, които ищците твърдят, че са недължимо платени. Изхождайки от това естество на спора следва да се определи процесуалният ред за разрешаването му, а оттам и да се прецени допустимостта на производството пред гражданските съдилища. Квалификацията на исковете, дадена от самите ищци, не следва да бъде възприета и споделяна, защото в случая става въпрос за платени от ищците техни публичноправни задължения.  Евентуалното отпадане на основанието за плащането на тези задължения не променя техния характер и не ги прави вземания с гражданскоправен характер, нито може да породи в полза на ищците такива гражданско правни вземания за платените суми срещу държавата.

            Вземанията за такса по реда на отменения раздел V от глава ІV на ЗЕВИ са били безспорно публичноправни държавни вземания по смисъла на чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК. Съгласно отменените от Конституционния съд разпоредби на раздел V, глава ІV на ЗЕВИ тези вземания са подлежали на събиране по реда, уреден в ДОПК. Както и чл.14, т.2 и чл.15 от ДОПК, така и отменения чл.35б от ЗЕВИ предвиждат събиране на публичноправни вземания чрез други правни субекти, различни от носителите на публичното задължение. В случая с таксата, въведена с  раздел V, глава ІV на ЗЕВИ, този закон е посочвал кои правни субекти са били задължени да удържат и внасят таксата. Принудителното им събиране е следвало да протича изцяло по реда на ДОПК, съгласно  правилото на отменения чл.35в, ал.3 ЗЕВИ. По тази причина, когато такива публичноправни държавни вземания са били недължимо платени, тяхното възстановяване е следвало да се извършва по реда, предвиден в дял ІІ, глава ХVІ на ДОПК. На още по-силно основание, след отмяната на раздел V от глава ІV на ЗЕВИ възстановяването на недължимо платените такси следва да става по посочения процесуален ред на ДОПК. Ефектът от отменителното решение на Конституционния съд не се разпростира върху процедурата за възстановяване на недължимо платените публични държавни вземания и по-конкретно, решението на Конституционния съд няма за последица изключване на реда на ДОПК за възстановяване на такива вземания. Субсидиарното приложение на ГПК по силата на § 2 от ДР на ДОПК в случая е изключено, защото в ДОПК няма празноти относно възстановяването на недължими публични държавни вземания, а от друга страна в ГПК няма  правила за възстановяване на такива вземания, които да могат да се прилагат.

            При това положение за ищците съществува друг процесуален ред за осъществяване на техните права за възстановяване на недължимо събрани публични държавни вземания. Наличието на такъв специален процесуален ред предполага други компетентни органи, които да разгледат искането за възстановяване и други процедурни правила, по които да стане това и по тази причина общият исков процес по ГПК е недопустим.

            С оглед изложеното, на основание чл.130 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ВРЪЩА исковата молба и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. 709/2017г. по описа на Софийски градски съд, търговско отделение.

            Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от съобщението.

 

Съдия: