Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Ловеч, 1.07.2020
г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в открито заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия Павлова
в.гр.д.№190 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 511/13.11.2019 год., постановено по гр.д. № 963/2019 г., Ловешкият районен съд е осъдил на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6 ЗМВР Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. София, ****да заплати на И.В.З., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1563,56
лв. /хиляда петстотин
шестдесет и три лева и 56
стотинки/ представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд/ след превръщане на нощните часове към дневни/ за
периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със
законната лихва от 20.05.2019 г. до изплащане на вземането, осъдил е
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“да заплати на И.В.З. сумата от 300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение и е осъдил на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението да заплати на РС Ловеч държавна такса в размер на 62,54 лв. и 100 лв.депозит за ССчЕ - сторени разноски.
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба вх.№13730/10.12.2019 г. подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението" - МВР, представлявана от главен комисар Н.С.Н.-
директор, чрез процесуален представител гл.юрисконсулт Н.Я., адрес ***, срещу
Решение № 511/13.11.2019 год. на ЛРС, постановено по гр.дело № 963/2019 г.
Счита, че обжалваното решение е неправилно
и необосновано и моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете
да бъдат изцяло отхвърлени.
Твърди, че първоинстанционното решение е
постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която
урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни
служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР(Обн. ДВ.
бр.53/27.06.14 г.).
Сочи, че мотивите за неприложимост на
общата уредба на трудовите правоотношения към предмета на спора подробно е
изложила в отговора на исковата молба и в допълнение добавя и преглед на
правната уредба.
Твърди, че видът и условията за заплащане
на възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните
служители в МВР са предмет на подробна уредба в гл. XV, раздел VI и VII от
специалния ЗМВР от
Цитира, че в чл. 199 и 200 от ЗМВР-2006 е
регламентирана основната заплата: в чл. 201 -допълнителното възнаграждение за
продължителна работа, а съгласно чл. 202 ал. 1 се изплащат допълнителни
възнаграждения, като следва изброяване на 5 вида възнаграждения, като част от
тях са приложими за системата на МВР (т. 1 - изпълнение на специфични
дейности), а друга част са сред типичните по чл. 67 от Закона за държавния
служител (ЗДСл) - за прослужено време; за извънреден труд, постигнати
резултати. Твърди, че съгласно чл. 202, ал. 2 и 3 размерите и условията за
изплащането на допълнителните възнаграждения се предвиждат с актове специално
за системата на МВР, като със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР,
обнародван в ДВ, бр. 93 от
Изтъква, че проследената нормативна история
налага два извода, а именно, че законотворческият разум предполага изброяването
на видовете възнаграждения да е изчерпателно, в противен смисъл е безсмислено в
ЗМВР-2006 да се включва възнаграждение за извънреден труд без посочен размер,
ако същото се дължи по силата на ЗДСл. Излишно е и прибавянето в ЗМВР-
Сочи, че съдът не мотивира по никакъв начин
извода си, на който се основава решението, че при преизчисляване на положените
от служителите в МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи заплащане
като извънреден труд. Твърди, че освен това мотивите на съда са противоречиви и
непоследователни, защото като обосновава едновременното прилагане на НСОРЗ и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., той твърди, че „при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за
същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд." Твърди, че веднъж съдът твърди, че се полага възнаграждение
за нощен труд, а след това постановява решение, че на ищеца се дължи заплащане
за извънреден труд. Излага, че не са
обсъдени приложените от ответника доказателства в потвърждение на твърдението
й, че исканото от ищеца преизчисляване се основава на различна продължителност
на дневния и нощния труд, която по ЗМВР е еднаква и в размер на 8 часа. Смята,
че не е обсъдено и приложеното като доказателство Писмо изх.№ 94-НН-198 от
29.08.2011 г. на МТСП, съгласно което превръщането на нощните часове в дневни,
съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за
заплащане на извънреден труд. Сочи, че това потвърждава изводите й за
противоречивост на мотивите на съда, защото ако той счита, че към служебното
правоотношение на ищеца е приложима НСОРЗ, то не следва да удовлетворява
претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд. Твъръди, че съгласно
цитираното писмо на МТСП „когато нормалната продължителност на дневното работно
време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ) и нормалната продължителност на нощното
работно време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ), отношението е 8 ч./7 ч., т.е.
коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Смята,
че целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника
или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово
възнаграждение за 8 часа. Прави извод, че следователно в тези случаи работникът
или служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ и
получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд
създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Смята, че
извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително
работят извън установеното за тях работно време."
Излага, че да се извърши преизчисляване на
часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен
от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на
нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово
правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде
дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която
регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата,
назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с
принципа на йерархия на нормативните актове.
Смята, че е налице също съществено
разминаване между исковата претенция и предмета на възложената
съдебно-счетоводна експертиза. Сочи, че в отговора на исковата молба ответникът
е възразил и на третия поставен към експертизата въпрос, който е неправилно
формулиран, защото, при евентуално преизчисляване на часовете положен нощен
труд в дневни не се формират часове извънреден труд, защото този труд не е
положен извън рамките на редовното работно време. Сочи, че неправилно е
отбелязано в решението, че експертизата е приета от страните. Твърди, че
ответникът е възразил на основанието за нейното извършване, а освен това
поставения първи въпрос „Колко е общия брой часове положени като нощен труд по
графиците за дежурство на отчетен едномесечен или тримесечен период?" не е
изпълнен от вещото лице така, както е зададен. Излага, че извършената
експертиза сочи, колко е общия брой часове положен от ищеца нощен труд, без да
държи сметка, че той е по-голям от този, който е положен по графици за
дежурства.
Твърди, че служителите, работещи на смени,
какъвто е и ищецът, полагат труд по утвърдени графици за 24 часови дежурства,
като отработеното време се отчита в часове и това отработено време при
отчитането се сравнява с нормата за съответния месец, получена при умножаването
на броя на работните дни за месеца по 8.
Сочи, че когато отработените часове не
превишават месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 25 ст. за всеки час нощен труд, но
когато обаче той е отработил в повече от нормата, часовете в повече се
компенсират с възнаграждение за извънреден труд.
Излага, че отделно от труда по график при
извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни спасителни операции и други
подобни, при които се налага допълнителна мобилизация на човешки ресурси, се
полага труд по заповед и това е класическа форма на извънреден труд и той се
отчита и заплаща като такъв. Сочи, че част от този труд може и да пред нощта и
за тези часове се заплаща и дължимото допълнително възнаграждение за нощен
труд, а за втория и третия вид е изплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд.
Прави извод, че с постановеното решение
съдът е присъдил на ищеца в повече, отколкото е исковата му претенция, като не
е отчел, че положения нощен труд, по-скоро част от него вече е заплатен като
извънреден труд.
Моли съда да се произнесе с решение, с
което да бъде отменено изцяло като неправилно Решение № 511 от 13.11.2019 год.
на ЛРС, постановено по гр.дело № 963/2019 г. по описа на Районен съд –Ловеч.
Моли, в случай, че ищецът докаже, че се
ползва от правна помощ в съдебно заседание и размерът на адвокатското
възнаграждение е по-висок от този, определен в Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ищеца и моли то да се намали до еднократния размер, предвиден в Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доводите й за
това искане се състоят в това, че не е налице фактическа и правна сложност на
делото и същото може да приключи в едно, максимум две съдебни заседания. Моли
да й се присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер. В случай, че се насрочи съдебно заседание и се даде ход на
делото, моли то да се гледа в тяхно отсъствие.
В срок не е подаден отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява, но
предсатвя писмени бележки с вх.№2907/18.05.20202 г. чрез юрисконсулт Я. в
подкрепа на становището, че искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен. Претендира сторените във въззивната инстанция разноски и
юриконсултско възнагреждение.
Въззиваемият редовно призован не се явява в
съдебно заседание и не се представлява, но с писмена молба чрез
процес.представител адв. В. моли решението да бъде потвърдено като
правилно, обосновано и законосъобразно. Моли да му бъдат присъдени и
разноските по делото по приложен списък.
Настоящата
инстанция като съобрази представените по гр.д.№963/19 г. по описа на ЛРС
доказателства, становищата, възраженията
и доводите на страните, в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата
е подадена от процесуално легитимирана страна срещу
подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което тя е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Няма спор по делото, а това се
установява от представените актове за встъпване в длъжност от 28.12.2009 г, 1.09.2016
г. както и от заповед рег.№РС-01-237/10.01.2010 г. и заповед №1983К-1253/18.08.2016
г. и подписаната от него длъжностна характеристика, че И.В.З. в процесния
период от време от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е работил на длъжност
«командир на екип» в Районна служба «Пожарна безопасност и защита на
населението»-Ловеч при Областна дирекция «Пожарна безопасност и защита на
населението»-Ловеч-Главна дирекция «Пожарна безопаснот и защита на
населението»-София МВР. Той е осъществявал трудовата си дейност по
утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до
06.00 часа и продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното
време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР, което се установява и от
заключението на вещото лице по делото. Редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи, като в процесния период са действали следните
наредби: Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. / обн. ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г., в
сила от 02.08.2016 г./, като в нея липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен; Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., където
е регламентиран алгоритъм за преизчисляване от 0.143, като той е е отпаднал с
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г.
По делото е установено, че
съгласно издадена Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните
работи, за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22.00 и
06.00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер 0.25 лв.
От приетото като доказателство
по делото заключение на допусната съдебно-икономическа експертиза се
установява, че общият брой часове, положени от ищеца като нощен труд по
графиците на дежурство на отчетен едномесечен период от 20.05.2016
г. до 31.03.2019
г. е общо 1632 часа, посочени в колона 2 от приложената справка. Вещото лице е отразило, че в
процесния период от работодателя няма извършено преобразуване на нощен към
дневен труд при отчитане на сумарното работно време. В справката към заключението са посочени помесечно
/тримесечно преобразуваните часове от нощен към дневен труд с коефициент 1.143
, които общо за процесния период са 1865
часа. Според експертизата, паричната равностойност на часовете положен
извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен за целия период възлиза на сумата е в размер общо на 1 563,56 лв. При извършената проверка вещото лице е
констатирало, че за процесния период във ведомостите за заплати на ищеца са
начислени и изплатени от работодателя за нощен труд 408 лв./по 0.25 лв. за всеки отработен час./
С оглед гореизложеното съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 вр. с чл.179 ал.1 вр. с чл.187 от ЗМВР от ищеца З. против ГД”ПБЗН” за заплащане на сумата 1563,56 лв. представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на завеждане на исковата молба. Спорен между страните е въпроса относно допустимостта на преизчисляване на нощните часове в дневни с коефициент 1,143 и образуването на извънреден труд вследствие на това преизчисление, за което се търси допълнително възнаграждение. С други думи спорът е относно това, дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /чл.9, ал.2 от същата/ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Поради наличие на противоречивата съдебна практика на съдебните състави на окръжните съдилища по този въпрос, с разпореждане от 26.02.2020 г. на зам.председателя на ВКС е образувано т.д. № 1/2020 г. по описа на ВКС, ГК за приемане на тълкувателно решение.
С оглед на това настоящата инстанция счита, че на първо място следва да се произнесе по въпроса дали е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби за реда за организацията и разпределението на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители и оттам дали се налага прилагане по аналогия на чл.9 ал.2 от НСОРЗ.
Правата и задълженията на ищеца, произтичащи от заеманата от него длъжност за процесния период се уреждат от ЗМВР/обн. ДВ бр.53/27.06.14 г./ Следователно той има качеството на държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР, а чл.142 ал.2 ЗМВР предвижда, че статутът на държавните служители в МВР се урежда с този закон, който има характер на специален. В тази връзка в чл.187 ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица, което положение съответства на уредбата в чл.136 ал.1 от КТ за лицата по трудовоправни отношения на нормалната продължителност на работното време. Съгласно обаче чл.187 ал.3 от ЗМВР за работещите на 8,12 и 24 часови смени държавни служители в МВР, какъвто е и ищецът, работното време се изчислява сумарно за тримесечен период, като определянето на 24 часова смяна е по изключение. Изрично предвидено в чл.187 ал.3 от ЗМВР е, че при работа на смени е възможно полагането на труди и през нощта, между 22,00 и 06,00 часа, като работните смени не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Посочено в чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР е, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени, като чл.187 ал.7 от същия закон предвижда, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Прави се ясно разграничение в специалния закон между извънреден и нощен труд и допълнителните възнаграждения, следващи се за извънреден труд/ чл.178 ал.1 т.3 вр. с чл.187 ал.6 ЗМВР, съответно за нощен труд/ чл.179 ал.1 ЗМВР/. Следователно за разлика от общата уредба на нощния труд в чл.140 ал.1 от КТ, който при 5 дневна работна седмица е до 7 часа, то уредбата на държавните служители в МВР, работещи на смени, в специалния ЗМВР, приложим относно служебното правоотношение между страните е различна. Тя допуска полагането на труди и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. Следователно за тази категория служители на МВР-какъвто е и ищецът, е установена нормална продължителност на труда, полаган през нощта от 8 часа и тя надхвърля нормалната продължителност на работното време през нощта при 5 дневна работна седмица до 7 часа по трудово правоотношение с един час. В тази смисъл според специалния закон е допустимо съотношението на полагания през нощта труд от държавите служители, работещи на смени в системата на МВР да е 8:8, което води до коефициент 1, а не както е предвидено за работещите на смени 8:7, въз основа на което по трудово правоотношение изработените нощни часове се приравняват към дневни с коефициент 1,143 съгласно изричното правило на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Според съда тази разлика в уредбата се дължи на специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР. Същевременно съгласно чл.187 ал.9 от ЗМВР се предвижда, че редът за организацията и разпределението на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители да се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период от време както вече се отбеляза по-горе, приложими са били три такива Наредби, а именно: Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. / обн. ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.; Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., където е регламентиран алгоритъм за преизчисляване от 0.143, като той е отпаднал с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. следователно и за процесния период от време 20.05.2016 г. до 31.03.19 г. е била приложима само първата Наредба. Действалата през процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е отменена с решение № 16766 на ВАС на РБ, бр.4 от 14.01.2020 г., а Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. е отменена с решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС на РБ, бр.59 от 29.07.2016 г, но това не може да доведе до извод за липсата на правна регламентация на правоотношенията между страните за процесния период. Съгласно ТР № 2/27.06.2016 на ОСС от I и II колегия на ВАС спрямо подзаконовия нормативен акт, каквито са и горните наредби, законодателят е въвел специална правна норма – чл.195, ал.1 от АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Следователно периода от приемането до отмяната му с влязло в сила на съдебното решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици.
Текстовете на чл.3 ал.3 и в трите наредби са идентични, в смисъл, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период, което е в съответствие с чл.187 ал.3 изр.последно от ЗМВР. Действително, както вече се отбеляза и по-горе Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., в чл.31 ал.2 предвижда, че при сумарно отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22 и 6 часа за отчетения период се умножава по 0,143, но подобна регламентация липсва в следващите две наредби, където е предвидено само, че отработеното време между 22 и 6 часа се отчита с протокол и са посочени лицата, които го изговят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Категорично липсва в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. изрична норма, която да води до преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 в дневен, и това не може според съда да се приеме за празнота в правото и не съставлява липса на специален регламент за служителите на МВР, което пък от своя страна да води до субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, в какъвто смисъл са правните изводи на първата инстанция. Съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. В случая за уредбата на правоотношенията между страните е приложим ЗМВР, който е специален закон, както и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидирано, нито по аналогия в случаите, когато е налице специална правна уредба. Изрично в чл.142 ал.1 от ЗМВР е посочено, че служителите в МВР са: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители и 3.лица, работещи по трудово правоотношение, а в ал.2 изрично е посочено, че статутът на служителите по ал.1, т.1 се урежда с този закон. Съгласно чл.142 ал.4 и ал.5 на ЗМВР, статутът на държавните служители по ал.1, т.2 се урежда със ЗДС, а на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на КТ и на този закон. В подкрепа на горния извод на съда е и Решение №197/7.10.19 г. на ВКС по гр.д.№786/19 г., където изрично се посочва, че липсва основание за преобразуване на часовете нощен труд в дневен поради отсъствие на такова правило в специалната законова уредба за държавните служители в МВР.
Според настоящата инстанция разликата в уредбата на продължителността на нощния труд в ЗМВР в сравнение с КТ е съобразена със спецификата на дейността, извършвана от служителите в МВР. Именно това води и до разликата в регламентацията на техните права и задълженията от тези, на наетите по трудово правоотношение. В специалния закон има предвидена и компенсация на някои по-неблагоприятни условия с привилегии /по-ранно пенсиониране, по-голям размер отпуск и др./, с които работещите по трудов договор не се ползват. Поради изложените съображения не може да се приеме, че служителите на МВР в неравностойно положение спрямо работещите по трудово правоотношение.
Ищецът претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд, което се според него е формирано от преизчисляването на нощния труд в дневен. Настоящата инстанция счита, че след като според ЗМВР нормалната продължителност на дневния и нощния труд е по 8 часа, то е недопустимо да се извършва подобно преизчисляване при положение, че по дефиниция извънредният труд е труд, полаган извън нормалната продължителност на работното време. Освен това ищеца не е предявил претенция и не е навел твърдения, че е полагал труд извън определените 12-часови смени или пък да е полагал нощен труд над нормативно определените 8 часа.
Законодателят е направил разлика между понятията "нощен труд" и "извънреден труд" в ЗМВР, тъй като и за двата вида е предвидено допълнително възнаграждение. В чл. 178, ал. 1 и чл. 179, ал. 1 от ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които се заплащат на държавните служители: за прослужено време, за изпълнение на специфични служебни дейности, за извънреден труд, за работа при специфични условия, за постигнати резултати в служебната дейност, за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22:00 до 06:00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като освен това и с отделни подзаконови нормативни актове са предвидени реда и начина на отчитане на нощния и на извънредния труд, както и размера на дължимото за тях допълнително възнаграждение. Възнагражденията за извънреден труд са определени в чл. 187, ал. 6 от ЗМВР и той се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Размерът на допълнителното възнаграждение за нощен труд се определя с издадените на основание чл. 179, ал. 2 от ЗМВР подзаконови нормативни актове. Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР в периода от 27.06.2014 г. до 05.12.2017 г., размерът, условията и редът за изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22. 00 часа до 06. 00 часа се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. В следващите редакции на този текст от 05.12.2017 г. и 23.04.2019 г., които се отнасят за процесния период, условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер с негова заповед. От това изложеното следва, че за процесния период определянето на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд е било регламентирано от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи относно размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22: 00 часа и 06: 00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в МВР, изменена със Заповед № 8121з-40 от 15.01.2015 г. (отменена с Решение № 1694 от 17.02.2016 г. на Върховен административен съд), Заповед № 8121з-663 от 05.06.2015 г. и Заповед № 8121з-437 от 28.04.2016 г. (отменена с Решение № 5937 от 12.05.2017 г. на Върховен административен съд), Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи и от Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 часа, за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, съгласно които за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева. От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че за процесния период на ищеца е било начислено и изплатено допълнително трудово възнаграждение в размер на 0, 25 лева за всеки час нощен труд.
Съдът счита, че в отношенията между страните са неприложими КТ и НОСРЗ, към които препраща чл.188, ал.2 от специалния ЗМВР, тъй като това препращането към КТ за полагания от държавните служители труд за времето между 22.00 и 6.00 ч. се отнася само предвидената в КТ специална закрила.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, която налага прилагането по аналогия на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
Поради несъвпадане на правните изводи на Ловешки окръжен съд с тези на ЛРС, атакуваното решение като неправилно, следва да бъде отменено в атакуваната му част, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Вместо него следва бъде постановено друго, с което предявеният иск на И.В.З., с ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6 ЗМВР да бъде осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. София, ул. „***“ *** да му заплати сумата от 1 563,56 лв. - възнаграждение за положен извънреден труд за периода 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва от 20.05.2019 г. до изплащане на вземането следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на процеса и на основание чл.78, ал.8, във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ направените по делото разноски за двете инстанции общо в размер на сумата 200 лв., представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение, чието присъждане е поискано във въззивната жалба и писмената защита, както и сумата 32 лв. разноски за ДТ за водене на делото пред въззивната инстанция. Възнаграждението е определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, като не може да надвишава максималния размер за съответния вид дело с оглед нормата на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес, възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид цената на материалния интерес, настоящата въззивна инстанция определи минималния размер от 100 лв. за всяка инстанция като размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.
83, ал. 3 от ГПК и дадените в т. 23 от ТР № 6 от 06.11.2013 г., постановено
по тълк. дело № 6/
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
като неправилно решение № 511/13.11.2019 год.,
постановено по гр.д. № 963/2019 г. по описа на ЛРС, вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.В.З., с ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6 ЗМВР против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. София, ул. „*** за заплащане на сумата от 1 563,56 лв. /хиляда петстотин шестдесет и три лева и петдесет и шест стотинки/ представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд/ след превръщане на нощните часове към дневни/ за периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва от 20.05.2019 г. до изплащане на вземането, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл.78, ал. 8 от ГПК, И.В.З., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр.София, ул. *** сумата от 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и сумата 32 лв. разноски за ДТ за водене на делото пред въззивната инстанция или общо 232 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по цена на исковете.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.