Р Е
Ш Е Н
И Е
град
Ловеч, 23.03.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито
заседание на девети март, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря ВАЛЯ ДОЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 1162 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, съобрази :
С наказателно постановление №АК-02-2 от 30.10.2019 г. на В.
Владимирова Събчева – Областен управител на област Ловеч, съгласно Решение на
Министерския съвет №45/30.01.2019 г., е наложена на Н.Д.С., ЕГН ********** ***,
на основание чл.53 от ЗАНН, чл.495, ал.1 от ИК и чл.496, ал.3 от ИК - глоба в
размер на 200,00 лева за извършено нарушение по чл.183, ал.5 от НК, за това, че
с постановление от 24.10.2019 г. Христо Христов - прокурор при Районна
прокуратура - гр. Ловеч отказва да образува досъдебно производство по преписка
№ 2215/2019 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Ловеч и изпраща преписката
на Общинска избирателна комисия - гр. Ловеч за преценка за налагане на
административно наказание на провинилото се лице. С решение № 171-МИ/26.10.2019
г. на ОИК Ловеч е решено, на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания, преписката да бъде изпратена на
административно наказващия орган. В мотивите на решението е посочено, че
установяването на извършеното нарушение е извършено от друг орган.
От приложените към преписката доказателства се
установява, че на 24.10.2019 г. е постъпила жалба с вх. №
176200-7342/24.10.2019 г. в МВР - участък Летница, от Ц.М.С., в която е
посочено, че Н.Д.С. е късал материали за събрание на политическа партия БСП. От
служителите на МВР са установени трима свидетели на нарушението С.Б.С., А.Т.В.
и А.М. ***. На същата дата - 24.10.2019 г. от свидетелите са снети писмени
обяснения, които са приложени към преписката. Тримата свидетели посочват, че на
24.10.2019 г., около 20.00 часа са видели Н.Д.С. да къса предизборни плакати на
партия БСП от табло, обозначено за реклами в центъра на с. Ч., общ. Ловеч. Със
Заповед № 3-1401/17.09.2019 г., публикувана на интернет страницата на Община
Ловеч същото е посочено като място за поставяне на агитационни материали. На
нарушителя е съставен протокол за предупреждение на основание чл. 65 от ЗМВР, в
който е посочено, че лицето е предупредено за отговорността по чл. 216, ал. 1
от Наказателния кодекс и по чл. 183, ал. 5 от Изборния кодекс. Нарушителят не е
подписал протокола, поради което същият е подписан от свидетел.
След като съобразих доказателствата по преписката намирам
за установено, че Н.Д.С., ЕГН **********,***, на 24.10.2019 г., около 20.00
часа в центъра на с. Ч., общ Ловеч, в присъствието на свидетелите С.Б.С., А.Т.В.
и А.М. ***, е унищожил чрез късане агитационни материали на политическа партия
БСП, поставени по определения в Изборния кодекс ред.
Посочено е, че с това е нарушил забраната по чл. 183, ал.
5 от ИК. Съгласно Посочено е, че съгласно тази разпоредба се забранява
унищожаването и заличаването на агитационни материали, поставени по определения
в кодекса ред, до края на изборния ден. За това деяние съгласно чл. 495, ал. 1
от ИК се налага глоба, съответно имуществена санкция, от 200 до 2000 лева на
лице, което наруши разпоредба на кодекса, извън случаите по чл. 470-494.
Посочено е, че настоящото наказателно постановление се
издава при условията на чл. 36, ал.2 от ЗАНН. С постановление от 24.10.2019 г.
Христо Христов - прокурор при Районна прокуратура - гр. Ловеч отказва да
образува досъдебно производство по преписка № 2215/2019 г. по описа на Районна
прокуратура - гр. Ловеч и изпраща преписката на Общинска избирателна комисия -
гр. Ловеч за преценка за налагане на административно наказание на провинилото
се лице. По преписката е установена по безспорен начин самоличността на
нарушителя, както и всички обстоятелства при извършване на нарушението. С
предупредителен протокол на извършителя му е разяснена отговорността за
нарушаване на чл. 183, ал. 5 от ИК и същият не е направил възражения.
Посочено е, че извършеното деяние представлява
административно нарушение по чл. 183, ал. 5 от ИК, извършено е виновно и няма
основание за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, поради което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 495, ал. 1 от ИК и чл. 496, ал. 3 от ИК на нарушителя следва да бъде
наложено административно наказание глоба.
Посочено е, че предвид това, че нарушението е било
своевременно преустановено, глобата следва да е в минимален размер - 200 лв. на
основание чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят
Н.Д.С., който го обжалва в срок като незаконосъобразно. Излага, че при
съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са опорочили административно –
наказателното производство, като тези нарушения не могат да бъдат преодолени по
реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. С оглед на гореизложеното моли да се отмени
обжалваното НП.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За
него се явява адв. И. от ЛАК, който моли съда да отмени обжалваното НП, като
неправилно и незаконосъобразно. Излага, че от събраните по делото доказателства
се потвърждавало изложеното в жалбата от жалбоподателят С., че в хода на административно
наказателното производство са допуснати съществени нарушения, които водели до извод, че атакуваното НП е
незаконосъобразно. Излага, че в хода на проверката, както от страна на
полицейските служители така и от страна на прокуратурата и ИК не били установени основни факти и обстоятелства от
които да се наведат доводи за виновността на жалбоподателят за нарушението за
което е санкциониран. Излага, че не били събрани доказателства, какво точно е
скъсано или унищожено като материали, тъй като разпоредбата на чл.183 от
Избирателния кодекс давала конкретни указания, какво е агитационен материал.
Излага, че в хода на проверката не било
установено и друго основно обстоятелство, а именно таблото, дали отговаря на
изискванията на ИК. Излага, че това обстоятелство е посочено за първи път в НП,
което било неправомерно, тъй като не била извършена проверката от АНО. Излага,
че отделно от това било видно от допълнителните материали на ОИК, че не бил
изчакан срока за обжалване, и срока на влизане в сила на решението, а същото
било изпратено на Областния управител за произнасяне. Излага, че от събраните
по делото доказателствата в хода на проверката и в хода на съдебното
производство се установявало, че часът на извършеното деяние, е 08.00 часа
сутринта, а в НП било посочено 20.00 часа.
Моли съда да отмени НП на Областния управител на област Ловеч като
незаконосъобразно и да им присъди направените в хода на производството разноски на осн. 63, ал.3 от ЗАНН. Представил е писмени
бележки по делото, в които е изложил подробни аргументи за отмяна на
обжалваното НП.
Ответникът – Областен управител на Област Ловеч, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт С., която моли съда да отхвърли
жалбата на Н.С. срещу НП № АК-02-2/30.10.2019 год. на Областен управител на
област Ловеч като неоснователна и недоказана. Излага, че НП е издадено след
срока на влизане в сила на решението на ОИК, който бил 29.10. 2019 год. - 19.00
часа. Излага, че НП е издадено на
30.10.2019 год., с оглед на което се установявало, че е изчакан срока за
оспорване. Излага, че поради липса на АУАН следвало да бъдат кредитирани
показанията на свидетелите, които били разпитани и при проверката извършена от
МВР, като в хода на съдебното
производство тези показания били абсолютно потвърдени. Счита, че НП е правилно
и законосъобразно и моли съда да отхвърли жалбата. Представила е писмени
бележки по делото, в които е изложила подробни аргументи за отмяна на
обжалваното НП.
От събраните по делото писмени доказателства, от
показанията на разпитаните свидетели: С.Б.С., А.Т.В. и А.М.М., Ц.М.С., от
становищата и писмените бележки на процесуалните представители на
жалбоподателят и ответника, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Пр. пр. №2215/2019 г. по описа на РП Ловеч била
образувана във връзка с това, че на 24.10.2019 г. в участък на МВР гр. Летница
била получена жалба от св. Ц.С., в качеството и на Председател на политическа
партия БСП за с. Ч., за унищожаване на предизборни материали на представляваната
от нея партия. В жалбата се изтъквало, че тя била информирана от жители на с. Ч.,
че жалбоподателят С. бил извършил тези действия. В хода на проверката от св. С.
било снето писмено обяснение. В хода на проверката били установени и лицата
свидетели на изложеното в жалбата, а именно свидетелите С.Б.С., А.Т.В. и А.М.М.,
от които също били снети обяснения, в които се потвърждавало това, че били
лично видели жалбоподателят С. да къса плакатите на политическа партия БСП,
свързани с провеждането на техно предизборно събрание, както и че св. С. се
опитал да направи забележка на С., да не извършва такива действия, при което
той не му бил обърнал внимание. В хода на проверката било установено, че С.
отказал да напише обяснения по случая, като на същия бил съставен и връчен
протокол за полицейско предупреждение по чл.65 от ЗМВР, като му била разяснена
отговорността, която ще носи по чл.216, ал.1 от НК и чл.183, ал.5 от ИК. С
оглед на гореизложеното прокурорът е приел, че са налице данни за нарушения по
смисъла на чл.470-495 от ИК, свързани с преценка за налагане или не на
административно наказание глоба от органа имащ тези правомощия на провинилото
се лице. С оглед на гореизложеното и на основание чл.213, ал.1 от НПК,
наблюдаващият прокурор е отказал да образува ДП по преписката и е прекратил
същата, като е разпоредил копие от постановлението да се изпратят на ОИК Ловеч,
за налагане на административно наказание на провинилото се лице.
С Решение №171-МИ/26.10.2019 г. на ОИК Ловеч на основание
чл.87, ал.1, т.1 от ИК преписката е била изпратена по компетентност на
Областния управител на Област Ловеч.
Административно наказващия орган е приел, че нарушението
е доказано и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил
санкция за нарушение по чл.183, ал.5 от ИК.
При така установената по делото фактическа обстановка и
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложените административни наказания,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен
субект, поради което е процесуално допустима.
От приложените по делото доказателства се установява, че
процесното НП е издадено при спазване условията на нормата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, съгласно който текст „Без приложен акт административно наказателна
преписка не се образува освен в
случаите, когато производство е прекратено от съда или прокурора и е препратено
на наказващия орган.”.
В обжалваното наказателно постановление, е посочено, че
издател на последното е В. Владимирова Събчева – Областен управител на област
Ловеч, съгласно Решение на Министерския съвет №45/30.01.2019 г., която е компетентно длъжностно лице, съгласно
разпоредбата на чл.496, ал.3 от ИК.
В съдържанието на НП е посочено, че нарушението е
извършено на 24.10.2019 г. около 20.00
часа, което противоречи на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Анализа на последните сочи за извършени действия на жалб. С. действия на
24.10.2019 г., около 08.00 час. Съдът намира за недопустимо времето, в което се
твърди, че е извършено нарушението да се подразбира, предполага или да се извлича
по тълкувателен път от обстоятелствата по делото, защото се касае за санкционна
отговорност. Нормата на чл.57 е императивна. Тя определя задължителните
минимални реквизити на НП и липсата на който и да е от тях го прави
незаконосъобразно. Без правно значение са причините, поради които неправилно е
посочено времето на извършване на нарушението, защото това не променя извода,
че е налице допуснато съществено нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
обуславящо отмяната на процесното НП. Освен това, следва да се отбележи, с
оглед направеното в хода по същество изявление от процесуалният представител на
Ответника за допусната техническа грешка, че в случай на допусната техническа
грешка, за разлика от разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, с оглед, на
която не всички нередовности на АУАН са съществени, законът не съдържа изрична
разпоредба, която да предвижда законосъобразност на НП при допуснати
нередовности относно съдържанието по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Наличието
на нередовност при посочване времето на извършване на нарушението не може да се
санира, тъй като съгласно изискванията на закона в НП следва да се посочат
изрично определени реквизити, в това число и времето на извършване на деянието.
Следва също да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това
по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат
да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на
правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, поради това, не
могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др. нито пък е
допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път
законово определените им реквизити, в частност времето на извършване на
нарушението. Тук е мястото да се посочи, че административно-наказателното
производство е строго формално, като това не е самоцел, а е гаранция за
неговото законосъобразно развитие, поради което и не може да се допусне
тезата за т. нар. “техническа грешка” още повече, че противно на предвидените
за това възможности в административното и съдебното производства, за административно-наказателното
такова е чужд дори институтът на т.нар. очевидна фактическа грешка. От
обективна страна административното нарушение се характеризира с дата, респ.,
време на извършване на деянието, като същите следва да бъдат посочени в НП,
така както изисква чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Посочването на този факт относно
обективната страна на административното нарушение е от значение както за
защитата на административно-наказания субект, който има право да научи всички
установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира защитата си, но
има значение и за съдебната проверка с оглед законосъобразността на акта, с
който е наложено наказанието и наличието на доказване на всеки един от
елементите от обективна и субективна страна на твърдяното нарушение. Времето на
извършване на нарушението е част от главния факт в
административно-наказателното производство и се включва в предмета на доказване
по делото, тъй като е меродавният момент, който законът свързва с възникване на
отговорността на дееца. Липсата на конкретизация и неточното посочване на това,
кога точно е извършено нарушението от наказаното лице е съществено процесуално
нарушение, което е основание за отмяна на последното. Отбелязването на времето
на извършване на нарушението е задължителен реквизит на НП, и съставлява
допуснатото нарушение на процесуалните правила водещо до ограничаване на
правото на защита на нарушителя.
На следващо място, настоящото производство е от
административно - наказателен характер, като същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в НП. В
тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
В случая от показанията на разпитаните по делото свидетели
очевидци - С.Б.С., А.Т.В. и А.М.М., се установи следното:
Св. Стойков свидетелства за това, че на 24.10.2019 г.
около 08.00 часа сутринта отишъл до хлебарницата за хляб, където обикновено
сутрин пиел и кафе. Установява се, че приближавайки кафенето се обърнал назад и
видял жалб. С. да къса плакати и да хвърля листи на земята. Установява се, че в
този момент се намирал на разстояние, около
От показанията на св. В. се установи, че всяка сутрин
ходела на кафе, в кафене, в центъра на с. Ч., и че в процесния ден към 8.00
часа минала през площада. Установи се, че докато вървяла „я подминал” жалб. С.,
който отишъл до таблото, което се намирало, „… в дясната страна, до самата ограда
на паметника“ хванал „един афиш“, скъсал го и го пуснал на земята. Установи се,
че тогава имало събрание на БСП и този афиш, който С. скъсал бил за това
събрание, както и че видяла С. да къса само един единствен афиш.
От показанията на св. М. се установи, че сутринта на
24.10.2019 г., около 08.00 часа със св. С. пиели кафе, на маса пред кафене
намиращо се в центъра на с. Ч., когато видял жалб. С. да отива, „към мястото,
където се лепели плакати“, „да къса плакатите и да ги пуска на земята“, след
което си тръгнал. Установи се, че кафенето се намирало на около
В хода на съдебното следствие е разпитана и св. С., от
показанията на което се установи, че не е свидетел очевидец на случилото се. Установи,
че е Председател на политическа партия БСП в с. Ч., и че във връзка с
предстоящи местни избори през
При така установената в хода на съдебното следствие
фактическа обстановка, съдът намира, че от събраните доказателства остана
неизяснено и недоказано вмененото във вина на жалбоподателят нарушение. Не беше
установено и, какви точно материали са било унищожени, колко на брой са били
те, както и дали същите са били агитационни материали на политическа партия
БСП. Безспорно от показанията на разпитаните по делото свидетели се установи,
че видели жалб. С. да се приближава до определеното със Заповед
№3-1401/17.09.2019 г. на Кмета на Община Ловеч, място за поставяне на
агитационни материали, да къса според св. В. /която е очевидец на действията на
С., и се е намирала в непосредствена близост до мястото/ „афиш на БСП” и да го
пуска на земята, но липсват, безспорни доказателства от които да се установява,
че това действително са били агитационни материали на политическа партия БСП, и
какви точно са били те. Нещо повече, не са иззети и доказателства в тази
насока, въпреки, че от показанията на св. С. се установи, че тези материали при
посещението и на място с органите на МВР все още са се намирали на земята.
Съдът намира, че обстоятелството, какви материали точно са били скъсани, колко
на брой са били те, и дали същите са отговаряли на дефиницията посочена в
закона за агитационен материал не се установява по безспорен начин, както от
показанията на свидетелите очевидци, така и от показанията на св. С., която е
отишла непосредствено след случилото се на мястото на което се твърди, че е
било извършено нарушение от С.. Не изясняването на това обстоятелство поставя
под въпрос авторството на нарушението. В този смисъл недоказан остава извода на
наказващия орган, че жалбоподателят е автора, осъществил състава на нарушението
и за това следва да понесе отговорността за него.
Правилото на закона е категорично: в наказателното постановление трябва да
присъства пълно, точно и ясно описание на нарушението. Посочването трябва да е
конкретно и да не буди съмнение. Фактите и обстоятелствата около извършеното
нарушение не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правната
логика. Това би имало за последица неопределеност на регламентацията на
обществените отношения от категорията на процесните такива и в сериозна степен
би застрашило правото на защита на засегнатото лице. В този смисъл са без
значение индициите, че санкционираното лице е разбрало за кое нарушение му се
търси отговорност. Правоприлагането не може да почива на предположения, а само
на конкретни данни и обстоятелства.
При
така посоченото съдът намира, че вмененото на жалбоподателят нарушение не е
категорично и безспорно доказано от представените по делото доказателства. В
производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху
Административнонаказващия орган и недоказването на извършването на
административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за
отмяна на НП.
Съдът не споделя становището на процесуалният
представител на Ответника, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установявало, че посоченото в обжалваното НП нарушение е извършено от жалб. С..
В случая жалбоподателят С. е наказан за извършване на нарушение по чл.183,
ал.5 от ИК, съгласно която разпоредба „Забранява се унищожаването и
заличаването на агитационни материали, поставени по определения в кодекса ред,
до края на изборния ден“. Съдът намира, че в хода на съдебното следствие не се
установи по безспорен начин от събраните по делото доказателства, че жалб. С. е
унищожил агитационни материали на политическа партия БСП. Освен това, както и
посочено и по - горе е налице и непълнота
при описание на нарушението извършено от жалбоподателя. Видно от направеното
описание е посочено, че жалбоподателят е унищожил чрез късане агитационни материали на политическа партия
БСП, но не е отразено, какви материали са били скъсани, и с какво съдържание,
както и колко на брой са били те. Направеното в НП описание на нарушението
възпрепятства съда да извърши проверка относно това дали в случая се касае за
агитационен материал по смисъла на чл.183 от ИК, за да се приеме, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл.183, ал.5 от ИК. Както е посочено и по – горе,
не са представени и доказателства в тази насока, в това число не са представени
и фотоснимки, въпреки, че от показанията на св. М. се установи, че такива са
били направени от полицейските служители, но видно от материалите по делото
същите не са представени, както в хода на съдебното следствие, така и в хода на
извършената проверка по пр.пр. №2215/2019 г. по описа на РП Ловеч. Нещо повече,
в НП, при посочване на обекта на нарушението е употребено множествено число / унищожил
чрез късане агитационни материали на политическа партия БСП, поставени по
определения в Изборния кодекс ред/, което от една страна предполага унищожаване
на повече от един материал, а в случая това не е посочено, а от друга страна
така направеното описание противоречи на показанията на разпитаните по делото
свидетели. Както е посочено и по – горе от показанията на св. В., безспорно се
установи, че жалб. С. е скъсал сами един „афиш на БСП”, който видяла да пуска
на земята, а от показанията на разпитаните други двама свидетели очевидци – св.
М. и св. С., се установи, от една страна, че св. В. се е намирала в
непосредствена близост до мястото на извършване на нарушение, и е видяла
случващото се, а от друга, че от мястото на което те двамата са се намирали не
са имали добра видимост, и съответно не са видели, какви точно материали и
колко на брой е скъсал жалбоподателят.
Безспорно от събраните по делото доказателства се
установи, че на 17.09.2019 г. била издадена Заповед №3-1401/17.09.2019 г. на
Община Ловеч, която е била публикувана на интернет страницата на Община Ловеч.
От приложеното по делото заверено копие на същата се установи, че мястото от
където жалб. С. е видян да къса материал е било табло, в центъра на с. Ч.,
предназначено за поставяне на агитационни материали. Обстоятелството, че
цитираната по – горе заповед не е била посочена в решението на ОИК, респект. не
се съдържа в прокурорската преписка, но въпреки това е посочена в
обстоятелствената част на НП, без АНО да е извършил разследване, в която връзка
е направено възражение от процесуалният представител на жалбоподателят, съдът
намира, че не води до незаконосъобразност на процесното НП. Съдът не споделя
така направеното възражение. Действително, в цитираните от адв. И. решение на
ОИК и пр.пр., не са намерили отражение сочените от същия обстоятелства. Тази
непълнота обаче, е взета предвид от АНО, и същия съобразно своите правомощия по
чл.52, ал.4 от ЗАНН, пристъпвайки към
издаване на процесното НП, е извършил разследване на спорните обстоятелства, и
в съответствие с нормата на закона и правомощията си правилно е отразил в
обстоятелствената част на НП, че се касае за табло, обозначено за реклами в
центъра на с. Ч., общ. Ловеч, което със Заповед № 3-1401/17.09.2019 г.,
публикувана на интернет страницата на Община Ловеч е посочено като място за
поставяне на агитационни материали. Липсата на изрично посочване в НП, че АНО е
извършил разследване на спорните обстоятелства не опорочава действията му по
извършване на същото, още повече, че разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, не го
задължава да посочи в НП, че е извършил разследване на спорните обстоятелства,
а да извърши такова при необходимост.
Съдът намира за неоснователно възражението на
процесуалният представител на жалбоподателят, че процесното НП е незаконосъобразно,
тъй като Решение №171 М от 26.10.2019 г. на ОИК, е било изпратено на Ответника
преди влизане на последното в сила. Действително от събраните по делото
доказателства се установява, че същото е изпратено на Областния представител на
област Ловеч преди влизането му в сила, но предвид факта, че НП е издаденото на
30.10.2019 г., а Решение №171 М от 26.10.2019 г. на ОИК е влязло в сила на
29.10.2019 г., съдът намира, че това обстоятелство не е опорочило
административно – наказателното производство.
По изложените съображения, съдът приема, че издаденото НП
е незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.
Предвид изхода на делото искането на процесуалният
представител на жалбоподателят за присъждане на направените разноски следва да
бъде уважено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН /ДВ бр. 94/ 29.11.2019 г. /
Областен управител на Област Ловеч следва да бъде осъден да заплати на Н.Д.С.,
ЕГН ********** ***, сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално
представителство пред Районен съд Ловеч. Същото е определено в съответствие с
обхвата на защитата, фактическата и правна сложност на делото и
обстоятелството, че процесуалният представител на жалбоподателят се е явил в
две съдебни заседания и не е ставал причина за отлагане на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №АК-02-2 от 30.10.2019
г. на В. Владимирова Събчева – Областен управител на област Ловеч, съгласно
Решение на Министерския съвет №45/30.01.2019 г., с което е наложена на Н.Д.С.,
ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН, чл.495, ал.1 от ИК и чл.496,
ал.3 от ИК - глоба в размер на 200,00 лева за извършено нарушение по чл.183,
ал.5 от НК, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областен управител на Област
Ловеч да заплати на Н.Д.С., ЕГН ********** ***, сумата от 300.00 /триста/ лева,
представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат
за осъществено процесуално представителство в производството пред Районен съд
Ловеч.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: