Р Е Ш Е Н И Е № 154
гр.
Пловдив, 31.03.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, ХVІІІ състав, в закрито
заседание на 31.03.2011 год. публичното заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ИРЕНА ПИСОВА
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело № 259/2010 год. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.
С определение № 393/14.03.2011 год. по
в.т.д. № 265/2011 год. ПАС е прекратил производството
по въззивните жалби на страните
против решението на ПОС т.д. № 259/2010 год. на с.с.постановено и е изпратил делото на първата инстанция за поправки на очевидни фактически грешки,
касателно диспозитива на решението, именно липса на диспозитиви относно втория и четвъртия иск предявени от
ищеца.
От страните са постъпили отговори по
реда на чл.247, ал.2 от ГПК, в които
считат, че следва да се допуснат поправките на обевидните
фактически грешки.
Постъпила е и молба от ищеца на осн. чл.247, ал.1 от ГПК за поправка на очевидна фактическа
грешка касателно ЕИК на ответника АД изписан в двата диспозитива на решението.
В отговора си ответникът счита, че
следва да се извърши и тази поправка.
От данните по делото съдът констатира:
І. По искането на ищеца за поправка
на грешката в ЕИК на ответното АД, съдът счита, че същото е основателно. По
него страните нямат спор. Действително в двата изписани диспозитива
на решението е изписано ЕИК, което не е действително на ответника. Следва да се
впише правилното, което е и част от индивидуализацията му по ТР.
ІІ. По определението на ПАС:
По делото са предявени четири
обективно съединени иска:
- двата от тях с правно основание
чл.29 от ЗТърг.Р за вписани в ТР несъществуващи
обстоятелства: на осн. Решение № 8263/21.12.2006 год.
по ф.д. № 80/1993 год. на ПОС и на осн. Решение № 2494/23.03.2007
год. по ф.д. № 80/1993 год. на ПОС, респ. посочени като първи и трети иск в постановеното
решение.
По тези два иска в решението са изложени мотиви и за тях се отнасят
първите два диспозитива на същото.
Предявени са и:
иск с правно осн.
чл.124, ал.4 от ГПК във вр. с чл.26 от ЗЗД за
нищожност на волеизявленията /решенията/ на министъра на икономиката и
енергетиката, материализирани в Протокол № РД-21-325/18.12.2006 год., като
противоречащи на закона и поради невъзможен предмет - чл.26 от ЗЗД, посочен и
разгледан в мотивите на решението по т.2 и
иск с правно осн.
чл.124, ал.1 от ГПК за нищожност на решението на ОСА на ответника, проведено на
15.03.2007 год. за увеличаване на
капитала му от 43 086 833 лв. на 56 256 550 лв., посочен и
разгледан по т.4.
По отношение на иска индивидуализиран като такъв по т.2 в
мотивите на постановеното решение са изложени съображения на л.653, стр. 2 до л. 655, стр. 2 от същото. В същите съдът е третирал волеизявленията,
материализирани в Протокол № РД-21-325/18.12.2006 год. в съответствие с ТР №
1/2002 год. на ОСГК на ВКС от три аспекта:
1./ ответникът е АД, а не ЕАД, по
съображенията изложени по иска по т.1, следователно волеизявленията /решенията/
по Протокола нямат никакво значение относно действителността им;
2./ ако ответникът е бил АД, действителността
на волеизявленията /решенията/ по Протокола би имала значение по отношение
формираните решения на ОСА при положение, че са изпълнени всички предпоставки
за редовно свикано и проведено ОСА – такава хипотеза не е налице.
С оглед на тези два аспекта иска е
недопустим, поради липса на правен интерес.
От тази гледна точка волеизявленията
/решенията/ по Протокола не биха имали никакво значение в правния мир на
гражданския оборот, защото не пораждат действие.
Ако ищецът иска да не съществуват в
правния мир въобще следва да предприеме действия за отмяната им по административен
път, респ. по реда на АПК.
3./ ако ответникът е бил ЕАД, т.е. Държавата е
едноличен собственик на капитала, волеизявленията пораждат действие в правния
мир, поради което иска относно тяхната действителност, респ. нищожност е допустим.
При тази хипотеза съдът е изложил съображения защо не приема
част от волеизявленията на министъра на икономиката и планирането за нищожни,
защото той е в правомощията и компетенциите си да ги вземе.
За тази част от този иск по т.2 се отнася отхвърлителния
диспозитив на решението.
В цитираните по-горе листове и стр.
са изложени съображенията на съда - защо приема волеизявлението /решението/ за
увеличение на капитала в Протокола за нищожно. Това е защото не са валидно
възникнали предпоставките за вземате на такова решение, а именно: изброените нарушения
на ТЗ; Протокола е на осн. на Решение № 773/10.11.2006
год. на МС, а последното е нищожно, поради превишаване на правомощията на МС
при наличието на разпоредбата на чл.32 от ЗПСПК; решението за увеличение на
капитала е нищожно, и поради превишаване на правомощията на самия министър на
икономиката и планирането, поради липсата на съгласието предвидено в чл.28,
ал.7 от ЗПСПК на АП за увеличаване на капитала с апортна
вноска, което увеличение, извършено по този начин, по своята същност е форма на
приватизация, и води до намаляване участието на Държавата. А, липсата на
съгласие се обуславя от липсата на валидно решение на ИС на АП, взето по реда на чл.25, ал.3 от Устройствения й правилник,
Съдът не постанови изрично диспозитив за признаване нищожността на това волеизявление,
оформено като решение на министъра на икономиката и планирането: 1./ защото прие,
че отв. е бил АД, а не ЕАД, по съображенията изложени
в мотивите на решението, както и по-горе и
2./ като се ръководеше от предвиденото
в т.3, изр.3 на Тълкувателно решение № 1/2002 г., че ефекта
на диспозитива за нищожност се поглъща от ефекта на
първия диспозитив / постановен по първия иск/ в
решението.
По отношение на иска с правно осн. чл.124, ал.1 от ГПК за нищожност на решението на ОСА
на ответника, проведено на 15.03.2007 год. за увеличаване на капитала му от 43 086 833 лв. на
56 256 550 лв., посочен и разгледан по т.4, съдът е изложил доводите
си в мотивите на л. 655, стр.2 и л. 656
от постановеното решение. Приел е, че това решение е нищожно, защото е нищожно
волеизявлението на представляващия Държавата като акционер дадено в
пълномощното му, защото: е надвишил правомощията си спрямо ЗПСПК, липсва
съгласие на АП дадено чрез ИС на същата по реда на чл.25, ал.3 от Устройствения правилник на АП за това увеличение; липсва
решение на МС за увеличение на капитала,
аналогично на Решение № 773/10.11.2006 год. на МС, то не само, че предвижда само едно увеличение на
капитала /първото по Протокола/, но е и нищожно по изложените вече съображения
и за него. Поради нищожността на волеизявлението на министъра на икономиката и
планирането дадено в пълномощното му, последното се явява нищожно касателно увеличението на капитала / иска по т.4 се отнася
само за него, а не и за останалите волеизявления в пълномощното/, поради
превишаване на правомощията по закон. Тази нищожност прави нищожно и ОСА на
ответника от горната дата, тъй като при нищожно пълномощно, Държавата губи
гласовете си в ОС, а това води до липса на кворум необходим за увеличение на
капитала.
На л.656 в мотивите си към решението съдът е посочил, че всичко което се
отнася до нищожността на Протокола по иска по т.2 , се отнасят и за иска по т.4
от иск. молба, респ. решението. Тук в пълна сrла действа т.3 изр. 3 от ТР № 1/2002 год.
И по този иск съдът не изписа отделен диспозитив
за нищожност, поради обстоятелството, че се поглъща от ефекта на втория диспозитив в решението.
Явно такова е и разбирането и на страните,
поради което същите не са направили искане за поправка на очевидна фактическа
грешка.
В този смисъл може да се
възприеме и заявеното от ищеца в отговора му по реда на чл.247, ал.2 от ГПК, касателно настоящото производство.
Предложенията направени от него за
изменение на редакциите на първите два диспозитива в
решението обаче, биха имали значение ако втория и четвъртия му искове, вместо
да бъдат предявени като самостоятелни установителни,
бяха наведени като допълнителни обстоятелства /основания/, на които да се
основават съответно първия и третия искове.
С оглед на това и възраженията
направени от ответника относно предложените редакции се явяват основателни.
При положение обаче, че тези два
иска са предявени като самостоятелни установителни:
за признаване нищожността на /волеизявление/ решение на министъра на
икономиката и планирането при положение, че е Държавата е едноличен собственик на капитала и решението му по Протокол № РД-21-325/18.12.2006 год., касателно увеличението на капитала, замества решение на ОСА
и за признаване нищожността на решението ОСА от 15.03.2007 год. за увеличението
на капитала, то за тях важат правилата
на т.2, изр.1 от ТР № 1/2002 год., което прави обосновано
определението на ПАС за поправка на решението по реда на чл.247 от ГПК с
вписване в него на отделни диспозитиви за признаване
нищожността на исканите обстоятелства.
Поправката от друга страна е
необходима защото предполага за ищеца алтернативи с оглед евентуалното решение
на ПАС.
Настоящото производство се развива
съобразно указанията на ПАС и съображенията изложени от страните в отговорите
им по реда на чл.247 от ГПК. А това е така защото в мотивите на първоначалното
решение на съда е налице формирана истинската воля на съда по отношение на
предявените искове, но липсва външно изразяване в диспозитивната
част на решението.
Този извод се налага с оглед,
становището на ответника за отхвърляне
на исковете, по които няма вписване в диспозитива на
решението.
Поради това, очевидната
фактическа грешка следва да се поправи, чрез вписване в диспозитива
на решението: признаване нищожността на решенията /волеизявленията/ в Протокол
№ РД-21-325/18.12.2006 год. на министъра на икономиката и планирането към онзи
момент в частта му досежно увеличението на капитала
на „МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР –ПЛОВДИВ” АД, ЕИК *********, гр. Пловдив, от 28 463 162 лв. на
43 086 833 лв. чрез апортна вноска и нищожността на решението по т.5 на ОСА проведено
на 15.03.2007 год. в частта му за увеличението на капитала от
43 086 833 лв. на 56 256 550 лв. чрез апортна
вноска.
Що се отнася до предложените от
ищеца редакции на текстовете на първоначалните два диспозитира
в решението, същото следва да се остави без уважение.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА поправка на очевидни фактически
грешки в Решение № 31/28.01.2011 год. по настоящото дело като:
ВПИСВА в диспозитива на решение както следва:
ПРИЗНАВА
за нищожно решенията
/волеизявленията/ на Министъра на икономиката и планирането взето с Протокол № РД-21-325/18.12.2006
год. за увеличаване капитала на „МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР –ПЛОВДИВ” АД, ЕИК
*********, гр. Пловдив, от
28 463 162 лв. на 43 086 833 лв., чрез издаване на 14 623 671 бр. нови обикновени безналични акции с право на глас, в ОСА, всяка една с номинал и емисионна
стойност от по 1 лв. чрез извършване на непарична и / или парична вноска на „ПЪЛДИН ТЕРИНВЕСТ”
АД, гр. Пловдив;
ПРИЗНАВА за нищожно решението на ОСА проведено на 15.03.2007 год. само в
частта му по т.5 от дневния ред - за увеличаване капитала на „МЕЖДУНАРОДЕН
ПАНАИР – ПЛОВДИВ” АД, ЕИК *********, от 43 086 833 лв. на 56 256 550 лв., чрез издаване на
13 169 717 бр. нови обикновени безналични акции
с право на глас, с номинална и емисионна стойност от по 1 лв., чрез извършване
на непарична вноска на Република България и непарична
и парична вноска на дружество с общинско участие посочено от ОС гр. Пловдив, а
именно „ПЪЛДИН ТУРИНВЕСТ” АД, гр. Пловдив;
ЕИК „МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР - ПЛОВДИВ”
АД, да се счита *********, вместо –
*********
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за редактиране на
постановените в решение № 31/28.01.2011 год. диспозитиви
по първия и третия му искове.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: