РЕШЕНИЕ

 

                                                             №1909/21.11.2018г.

                                Година 2018                            Град Варна

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                    двадесет и трети състав

На  пети ноември                                             Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

           

                                                                                         Съдия  Даниела Михайлова

Секретар     Пламен Пламенов

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №  2870  по описа на съда за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на   „ К.“ ООД, представлявано от В.К.П. против Наказателно постановление № 03-009656 / 02.05.2018г. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" - Варна, с което на  „    К.” ООД  е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 3 000  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ.    

            В жалбата  декларативно  се оспорва фактическата обстановка, твърди се , че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, сочи се, че размера на наложената санкция е завишен и се иска отмяна на постановлението

            В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована,    представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв. М. излага становище, че нарушението не е доказано по безспорен и категоричен начин, доколкото заведението не е работело, не е обслужвало клиенти, а самото присъствие на работничката там е било заради подписване на сключен между страните трудов договор.  Поради тези и други съображения  се иска отмяна на постановлението. 

            Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание  се явява упълномощен представител, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното наказателно постановление.Твърди се, че нарушението описано в постановлението безспорно е доказано с оглед на събраните доказателства.

            След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от  фактическа   страна следното:    

           На 05.04.2018г.   служители на Д „ИТ”-Варна, една от които св.  Л.Б.,  в изпълнение на служебните си задължения, в 15,00ч. извършили проверка  в  ресторант „Тип Топ“, намиращ се в кк“Златни пясъци и стопанисван от „ К.“ ООД.Установило се, че  обекта още не е отворен за клиенти.Ресторантът имал открита и закрита част, като св.Б. видяла, че няколко жени, сред които и св.Г.М. почистват остъклението на откритата част.Св.Б. и нейния колега дали на установените в обекта лица да попълнят декларации.Св.М. посочила, че работи за „К.“ ООД от 05.04.2018г. като „ сервитьор“ в ресторант „Тип Топ“, с работно време с начало 11.00ч., че има сключен трудов договор и месечно възнаграждение от 510лв.Посочила още, че е в обекта за сключване на договор.

            В последствие  била извършена и документална проверка, при която се установило, че действително между „  К.”  ООД и св.М. има сключен трудов договор № 2018-2/05.04.2018.г Уведомлението до НАП обаче било изпратено на 05.04.2018г. в 13,57ч., т.е. след извършената проверка.  

           На 24.04.2018г.  против „ К.” ООД бил съставен  акт за установяване на нарушение, за това , че дружеството в качеството  на работодател  е допуснало до работа      Г.М.   на длъжност „  сервитьор ”, преди да й е предоставил копие от уведомлението за регистрацията на трудовия договор в ТД на НАП-Варна. Било прието, че нарушението е извършено на 05.04.2018г. в 12.00ч. в  ресторант „Тип Топ“ в кк” Златни пясъци “ и  квалифицирано като такова по чл.63 ал.2  от КТ.Актът бил предявен на надлежно упълномощено лице, като тогава, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.

          Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,  административно – наказващият орган издал наказателно постановление № 03 – 009656 / 02.05.2018г. , с което изцяло възприел фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението по чл.63 ал.2 от  и наложил на  „    К.” ООД наказание “Имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. на основание чл.416 ал.5  вр. чл.414 ал.3 от КТ. 

          В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана св.  Л.Б. -   свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.Св.Б. бе категорична, че св.М. заедно с още една жена е почиствала с парцал стъклата на остъклението на външната част на ресторанта и не е била облечена с униформено облекло.По искане на адв.М. до разпит бе допусната и св.М., чиито показания съдът кредитира отчасти, доколкото са в съответствие с останалите събрани по делото доказателства.Тъй като фактическата обстановка бе изяснена от разпита на двете свидетелки, съдът заличи от списъка за призоваване актосъставителя Д.И..

          Съдът приобщи към доказателствата по делото представените писмени доказателства, а именно длъжностна характеристика за длъжността „ сервитьор“, съкратен фискален бон от 05.04.2018г., копие от касова кника и молба от 05.04.2018г. от св.М. за назначаване на работа, които кредитира като относими към спора.

             Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на гласните доказателства  и  писмените доказателства по административно-наказателната преписка , които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

            Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

           Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и  приета от съда за разглеждане. 

             Наказателното постановление № 03-009656 / 02.05.2018г. е издадено от компетентен орган- от   Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна  и   в шестмесечния преклузивен срок.То  съдържа всички минимално изискуеми от закона реквизити. Нарушението е описано с необходимата конкретика, като са посочени датата , мястото и обстоятелствата по  неговото извършване.Наказанието за него е индивидуализирано. Актът е бил предявен на надлежно упълномощено за това лице, като копие от пълномощното е приложено по преписката.При предявяването на акта, както и   в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени или депозирани възражения, в които да са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.По никакъв начин не е нарушено правото на защита на наказаното лице, като същото е реализирано в цялост с подаването на жалба до въззивната инстанция. Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.

              От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.  Безспорен факт е, че между „   К.” ООД и   св.М.   на 05.04.2018г. е бил сключен трудов договор № 2018- 2, който е бил  регистриран в ТД на НАП на  05.04.2018г. в 13,57 часа , като в 12,00ч. на същия ден свидетелката се е намира в обекта.Спорният елемент в настоящият казус е дали тя е извършвала трудова дейност.В показанията си св.Б. е категорична, че при отиването в ресторанта е видяла точно тази свидетелка да почиства с парцал остъклената част на ресторанта.На свой ред св.М. потвърждава, че се е намирала в обекта, но твърди, че заедно с колегите си са пиели кафе и са очаквали да бъдат донесени трудовите договори, които да бъдат подписани и едва след това са започнали да подреждат ресторанта.При съпоставка между така описаните гласни доказателства и приобщените по делото декларация, трудов договор, справка от НАП и други, съдът намира, че показанията на св.М. за това, че към момента на проверката не е престирала труд, не следва да бъдат кредитирани.Самата тя сочи, че лицата, които работят в ресторанта „си почистват“, както и че самото заведение безспорно се е нуждаело от почистване, тъй като след приключване на летния сезон се затваря.На следващо място св.М. в декларацията си е посочила, че работи от 05.04.2018г., на която дата действително е бил подписан и трудовия договор, но от показанията на св.Б. и справката от ТД на НАП се установява, че свидетелката е извършвала трудова дейност преди да е получила копие от уведомлението за регистрация на трудовия й договор. В този смисъл обстоятелството, че обекта е посрещнал първите си клиенти на 06.04.2018г. по никакъв начин не променя установеното по делото престиране на труд, а още повече го доказва тъй като заведението е сезонно и започването на дейност безспорно се предшества от почистването му.Не на последно място,  ако бъдат кредитирани показанията на св.М., за това че не е извършвала трудова дейност, а само е пиела кафе с колегите си, то тогава проверяващите не биха й предоставили декларация за попълване.Поради това съдът не споделя възраженията на процесуалният представител на санкционираното дружество, че нарушението не е осъществено от обективна страна и намира,  че правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.63 ал.2  от КТ.Именно тази норма  забранява на работодателя да допуска до работа работник преди да му е връчил съответните документи, един от които е копие от уведомлението.   Действително , в чл.62 ал.3 от КТ  законодателят е предвидил  като задължение в  тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, но работникът не следва да бъде допускан до работа преди да му се връчат документите по чл.63 ал.1 от КТ.

           Правилно наказващият орган е приел, че  в случая отношенията между             св.М. и „ К.” ООД са между „ работник”  и „работодател” ,  като    дружеството безспорно има качеството „работодател”, тъй като се явява  лице което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

   Правилно е била ангажирана отговорността на „   К.” ООД в качеството му на работодател. чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.

Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в” от КТ, доколкото нарушенията на чл.63 ал.2 от КТ независимо от тяхното отстраняване  ,  не са маловажни съгласно чл.415 „в” ал.2 от КТ.  С оглед  обективните характеристики на самото нарушение пък съдът счита, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, доколкото неговата обществена опасност не е по-ниска от останалите нарушения от този вид.

  Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.3 от КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 63 ал. 2, каквото имаме в настоящият случай.Наказващият орган е наложил на   „    К.” ООД „ имуществена санкция” в размер на 3 000лв.Съдът обаче намира, че това наказание е завишено като размер, доколкото липсват доказателства дружеството да е допускало и други нарушения на  КТ, за които да са му били налагани санкции.Поради това  следва да се приеме, че нарушението е извършено за първи път и непосредствено след неговото установяване е било  отстранено.С оглед на тези съображения   съдът намира, че следва да намали размера на наложената санкция от 3 000лв. на 1 500лв., като счита че това наказание е съответно на извършеното нарушение.    

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                           Р Е Ш И:

 

 

            ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № 03-009656 / 02.05.2018г. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" - Варна, с което на  „    К.” ООД  е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 3 000  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция” от 3 000лв. на 1 500лв./ хиляда и петстотин лева/  . 

             Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред  Административен съд-Варна по реда на АПК.

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: