Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК . Образувано е по въззивна жалба на „П.” ООД – гр.В. Т., представлявано от управителите Я. П. и М. А. чрез адв. Александър Чокойски против решение №61/20.01.2012год.,постановено от РС-В. Т. по гр.дело №3843/ 2011 год.,с което жалбоподателят е осъден да заплати на Л. Ц. Л., сумата от 1040.00 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода август- декември 2010г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 07.09.2011г. до окончателното й изплащане; сумата от 260 лв., представляваща мораторна лихва върху неплатеното възнаграждение от датата на изискуемостта до датата на предявяване на иска – 07.09.2011г., както и 186.78 лв., представляващи направените по делото разноски. Отхвърлен е искът на Л. Л. за заплащане на законна лихва върху трудовото възнаграждение, за разликата от 260 лв. до пълния предявен размер от 500 лв.Отхвърлен е искът на Л. Л. за заплащане на обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 240 лв., заедно с лихва за забава от 20 лв. Ищецът е осъден да заплати на ответника разноски. На основание чл. 78,ал.6 ГПК „П.” ООД – гр.В. Т. е осъден да заплати държавна такса, дължима по делото. Допуснато е предварително изпълнение на решението в частта за присъденото трудово възнаграждение. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното първоинстанционно решение в частта, с която са уважени предявените искове за заплащане на трудово възнмаграждение. Твърди се, че доколкото РКО е първичен счетоводен документ за него е приложима рязпоредбата на чл.7,ал.3ЗСч.Като алтернативно дори и да не са налице изискуемите реквизити на чл. 7 ЗСч тези документи, доколкото носят подписа на работника, могат да бъдат ценени и като разписка. Не е налице спор, че подписите, положени върху РКО са на въззиваемия. Не са доказани твърденията на работника, че сумите, получени по процесните РКО предсатвляват добавки към трудовото възнаграждение.Твърденията на въззиваемия в тази насока, доколкото доказателствената тежест е негова, не са доказани. Видно от приложените по делото писмени документи, не съществуват други правоотношения между страните. Жалбата не съдържа доказателствени искания. В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна. Постъпила е писмена молба с вх.№ 2983/26.03.2012г. от адв. Ж. Д., процесуален представител на Л. Л., с която моли решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Жалбоподателят в съдебно заседание се представлява от мл.адв. Й. П., поддържа въззивната жалба по изложените подробно в същата съображения. Не е доказано твърдението на въззиваемата страна, че тези плащания представляват допълнително трудово възнаграждение, доколкото според приложените писмени доказателства между страните липсват такива уговорки. След анализ на събраните пред РС-В. Т. доказателства, поотделно и в пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните,настоящият състав приема за установено от фактическа и правна страна следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо. От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка: Страните не спорят, че въззиваеммият /ищец/ е работил по трудов договор при ответното дружество.С оглед на този безпорен факт съдът приема, че ищецът е престирал труд на ответника по трудово правоотношение. Със заповед от 10.12.2010г. на „П.” ООД – гр.В. Т. е прекратено трудовото правоотношение с Л. Л., считано от 10.12.2010г. Гр.дело №3843/11год. по описа на РС-В. Т. е образувано по искова молба на Л. Л. против „П.” ООД – гр.В. Т., с която са предявени: иск за заплащане на дължимо трудово възнаграждение за периода от месец август до месец декември 2010г. и иск по чл.220, ал1 ГПК за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие. Искът по чл.128,ал.2 КТ е предявен за сумата общо 1040.00 лв./неплатени трудови възнаграждения за месецеите от август до декември включително/, искът по чл.220,ал. КТ за сумата от 240.00 лева обещетение за неспазено предизвестие, лихва за забава в размер от 500.00 лева за неплатените възнаграждения и 20.00лв. лихва върху неизплатеното обещетение. Ответникът е оспорил претенциите, като е посочил, че задълженията са заплатени, за което е представил писмени доказателства- заверени копия от разходни касови ордери. В приложените 13 броя РКО е изписано аванс за заплата за конкретния месец, съответно за месеците август до декември 2010г.- сума в общ размер на 980 лв. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Жалбата депозирана пред Окръжния съд относно уважената претенция по чл. 128,ал.1, т. 2 КТ и по чл.86 ЗЗД е частично основателна. Съдът намира, че така предявените искове по чл.128 КТ и по чл.86 ЗЗД за заплащане на полагащите се на ищеца трудови възнаграждения за процесния период от време и лихва за забава за всяко просрочено са основателни до размер от 60 лева за иска по чл.128,ал.1, т.2 КТ и 6.88 лв. за иска по чл. 86 ЗЗД, като за останалата част до 1040 лева за иска по чл.128,ал.1,т.2 КТ и съответно до 500 лева за иска по чл. 86 ЗЗД са неоснователни и следва да се отхвърлят по следните правни съображения: Изплащането на трудово възнаграждение е основно задължение на работодателя съгласно чл.128 КТ. Установи се по делото, че между страните съществува трудово правоотношение, възникнало на основание приложения писмен трудов договор. По отношение на представените РКО пред районния съд ищецът не е оспорил автентичността на тези документи, като заявява, че тези суми предсатвляват добавка към месечното трудово възнаграждение. С оглед заявеното от ищеца пред първоинстанционния съд следва да се приеме за безспорен факт, че действително ищецът е разписал процесните РКО и е получил сумите, описани в тези документи. Приложените РКО представляват писмени документи, в които е удостоверено получаването на всяка една парична сума от ищеца, който ги е подписал за получател. Без правно значение е, че приложените РКО не отговарят на изискванията на Закона за счетоводството, тъй като в случая те представляват писмено доказателство, подписано от ищеца, удостоверяващо получаване на определена сума, каквато може да бъде и разписката. Съгласно чл.270, ал.3 КТ трудовото възнаграждение може да се изплати на лицето и срещу разписка. Доказателство за получаване на сумата би могъл да бъде всеки писмен документ, подписан от получателя на паричната сума и удостоверяващ получаването на сумата-ведомост за получаване на възнаграждението, разходен касов ордер или просто разписка, както и доказателство за плащане по банков път. Съдът приема, че жалбоподателят е заплатил на Л. Л. за процесните месеци общо паричната сума от 980 лв. по така приложените 13 броя РКО. В такъв случай спорното между страните е дали горната сума е заплатена като трудово възнаграждение или като добавка към същото. Видно от приложените по делото –Трудов договор № 4/20.08.2007г. и Допълнително споразумение към Трудов договор № 10/01.03.2008г., освен основното месечно трудово възнаграждение,страните не са уговаряли допълнително такова.Доколкото твърденията на ищеца, че сумите, описани в РКО, по своя характер представляват допълнителни възнаграждения, негова е била доказателствената тежест да установи пред първоинстанционния съд, основанието на което са заплатени тези суми. Това не е сторено и твърденията му са останали недоказани. Поради което съдът приема, че сумите, описани в процесните РКО, са такива дължими по единственото установено правоотношение между страните – Трудов договор № 4/20.08.2007г. и Допълнително споразумение към Трудов договор № 10/01.03.2008г. Изложеното налага извода за неоснователност на главния иск за заплащане на сумата от 1040лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение на ищеца за периода август- декември 2010г. Предвид обстоятелството, че с приложените РКО е заплатена обща сума от 980 лв., следва решението на ВТРС да се отмени частично и да се уважи исковата претенция за разликата от 980 лв. до претендираните от ищеца 1040.00 лева /която сума съответства на начислените, но неизплатени суми по приложените ведомости за 2010г./. По отношение акцесорния иск с правно основание чл.86 ЗЗД с оглед частичното уважаване на главния иск следва решението на първоинстанционния съд да се отмени и да се присъди мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение в размер на 60 лева от датата на забавата до датата на предявяване на иска- 07.09.2011г. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сума в размер на 6.88лв, като за разликата до останалия претендиран размер от 500 лева искът следва да бъде отхвърлен. Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.1 и ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Л. Ц. Л. сумата от 18.55 лв. разноски за двете инстанции, съответно въззиваемият да заплати на „П.” ООД – гр.В. Т. сумата от 240.72лв. разноски за двете инстанции. Доколкото ДТ по сметка на ВТРС следва да се изчисли на база уважен размер на исковете следва жабоподателелят да се осъди да внесе по сметка на ВТРС 50 лв.. представляваща ДТ върху уважените искове, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Воден от горното, съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА Решение № 61/20.01.2012г. на В. районен съд, постановено по гр.д. №3843/2011 г. по описа на същия с·д В ЧАСТТА, в която „П.” ООД – гр.В. Т. е осъден да заплати на Л. Ц. Л. от гр. В. Т., сумата от 980 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода август- декември 2010г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 07.09.2011г. до окончателното й изплащане; сумата от 253.12лв., представляваща мораторна лихва върху неплатеното възнаграждение от датата на изискуемостта до датата на предявяване на иска – 07.09.2011г., и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.128 КТ, предявен от Л. Ц. Л. ЕГН * от гр. В. Т., ул. „Р. К.” № 6, В., А. за сумата от 980 лв./деветстотин и осемдесет лева/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода август- декември 2010г. и за сумата от 253.12лв., представляваща мораторна лихва върху неплатеното възнаграждение от датата на изискуемостта до датата на предявяване на иска – 07.09.2011г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. ПОТВЪРЖДАВА Решение № 61/20.01.2012г. на В. районен съд, постановено по гр.д. №3843/2011 г. по описа на същия съд В ЧАСТТА му, с която „П.” ООД – гр.В. Т., със седалище гр.В. Т., кв.”Ч.” ЕИК .................., представляван от управителите Я. К. П. и М. А. А. е осъден да заплати на Л. Ц. Л. ЕГН * от гр. В. Т., ул. „Р. К.” № 6, В., А. сумата от 60.00 лв./ шестдесет лева/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода август- декември 2010г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 07.09.2011г. до окончателното й изплащане и сумата от 6.88лв., представляваща мораторна лихва върху неплатеното възнаграждение от датата на изискуемостта до датата на предявяване на иска – 07.09.2011г. ОТМЕНЯ Решение № 61/20.01.2012г. на В. районен съд, постановено по гр.д. №3843/2011 г. по описа на същия съд в частта му относно присъдените разноски и в която „П.” ООД – гр.В. Т. е осъден да заплати по сметка на Районен съд В. Т. ДТ върху уважените искове, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „П.” ООД – гр.В. Т., със седалище гр.В. Т., кв.”Ч.” ЕИК .................., представляван от управителите Я. К. П. и М. А. А. ДА ЗАПЛАТИ на Л. Ц. Л. ЕГН * от гр. В. Т., ул. „Р. К.” № 6, В., А. сумата от 18.55 лв./осемнадесет лева и петдесет и пет стотинки/ разноски за двете инстанции. ОСЪЖДА Л. Ц. Л. ЕГН * от гр. В. Т., ул. „Р. К.” № 6, В., А. ДА ЗАПЛАТИ на П.” ООД – гр.В. Т., със седалище гр.В. Т., кв.” Ч.” ЕИК .................., представляван от управителите Я. К. П. и М. А. А. сумата от 240.72лв./двеста и четиридесет лева и седемдесет и две ст./ разноски за двете инстанции. ОСЪЖДА „П.” ООД – гр.В. Т. със седалище гр.В. Т., кв.”Ч.” ЕИК .................., представляван от управителите Я. К. П. и М. А. А. да заплати по сметка на ВТРС сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща ДТ върху уважените искове, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2. |