Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 10.09.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско
отделение, в закрито заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
Разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова
в. гр. д. № 10921 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано по реда на чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК, по жалба
/неправилно наименована „частна“/, вх. № 40449/
19.07.2019 г., подадена от длъжницата М.А.Р. ***, с ЕГН **********, чрез процесуалния
и представител, против действия на ЧСИ М. Б. с район на действие СГС, с рег. №
838 на КЧСИ, по изп. д. № 2630/ 2019 г., изразяващи
се в налагане на запор върху имущество, което жалбоподателката
намира за несеквестируемо. Съобразно изложените в
жалбата оплаквания, издаденият изпълнителен лист бил незаконосъобразен, тъй
като в него не било отразено надлежно, че М.А.Р. била наследник на починалия в
хода на въззивното производство М. Л. Р. и отговаряла
до размера на наследството, прието по опис. За образуваното изпълнително дело жалбоподателката разбрала от връчената и покана за
доброволно изпълнение, в която било посочено, че бил наложен запор върху
банковите и сметки, в които, въпреки високия размер наличности, имало приходи
от пенсия, които били несвекстируем доход. При тези
съображения настоява да бъде отменено разпореждането за налагане на запор върху
банковите сметки на жалбоподателката, като съдът
укаже на съдебния изпълнител да върне всички заплатени от сметките суми и му
укаже да насочи изпълнение върху имущество, което жалбоподателката
е получила по наследство по опис.
Постъпила е и молба, с вх. 43433/ 27.07.2019
г., за спиране на изпълнителното производство на основание чл. 438 от ГПК.
Взискателят МБАЛНП „Св. Наум“ ЕАД не е де депозирал
писмено възражение срещу подадената жалба.
От приложените по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК
мотиви става ясно, че намира жалбата за допустима, но неоснователна. Съдебният
изпълнител не разполагал с правомощия да преценява законосъобразността на
издадения изпълнителен лист. Неоснователни били твърденията за несеквестируемост на средствата по банковите сметки на
длъжницата, тъй като надвишавали размера на минималната работна заплата, а ЧСИ
не знаел техния характер и произход. Настоява за оставяне жалбата без уважение,
както и молбата за сприране на изпълнителното произвоство.
Поканата за доброволно изпълнение е била
връчена на длъжницата на 19.07.2019 г. Жалбата е депозирана в срока по чл. 436
ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и попада в хипотезата на чл. 435 ал.
2 т. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Досежно основателността и Градският съд намира
следното:
Изп. д. № 201983804002630 по описа на ЧСИ М. Б.е
образувано по молба на МБАЛНП „Св. Наум“ ЕАД и приложен изпълнителен лист,
издаден на 11.06.2019 г. по гр. д. № 1475/ 2005 г. по описа на РС гр. София и
решение № 2284/ 28.03.2019 г. по в. гр. д. № 4999/ 2018 г. на СГС, по силата на
който М.А.Р. е била осъдена да заплати на МБАЛНП „Св. Наум“ ЕАД сумата от
4 925 лв., представляваща платени при начална липса на основание наемни
цени за периода от 01.05.2000 г. до 30.09.2001 г., ведно със законната лихва от
22.04.2005 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 197 лв.,
представляваща съдебно – деловодни разноски в първоинстанционното
и 374. 75 лв. – такива във въззивното производство.
Видно от приложеното като доказателства
решение № 2284/ 28.03.2019 г. по в. гр. д. № 4999/ 2018 г. на СГС, ІІ – Б
състав, Е.Л.Р. и М.А.Р. и Л.М.Р. – Колот, последните
като наследници М.Л.Р., починал в хода на въззивното
производство са били осъдени да заплатят на МБАЛНП „Св. Наум“ ЕАД за осъждането
му да заплатят определени парични суми, като дължимата от М.А.Р. и Л.М.Р. – Колот е в размер на 4 925 лв., платени при начална
липса на основание наемни цени за периода 01.05.2000 г. – 30.09.2001 г., ведно
със законната лихва, считано от 22.04.2005 г. до окончателното им изплащане,
сумата от 42.03 лв., представляващи сторени в първоинстанционното
производство разноски, както и сумата от 374.75 лв. – сторени разноски във въззивното производство.
С решение № 59731/ 08.03.2019 г. по гр. д. №
10492/ 2019 г. по описа на СГС, ІІІ ГО, 92 – и състав, е било допуснато
приемане по опис на наследството, останало от М.Л.Р., включително 1/ 2 част от
паричните средства в следните банкови сметки, придобити по време на брака чежду М.Л.Р. и М. А.Р.:
депозит в левове в размер на 5408.87 лв., открит на 16.08.2010 г. на
ПИБ; разплащателен влог, открит на името на М.А.Р. в „ДСК“ ЕАС със сумата от
11 715. 30 лв. еи влог в „Б.“ на стойност
3 081.66 евро. По опис били приети и 1/ 2 ид.
част от описани в решението движими вещи.
От приложената по изпълнителното производство
частна жалба, с вх. № 5124444/ 22.07.2019 г. на СРС, е видно, че е подадена от М.А.Р.
срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист.
На 19.07.2019 г. на жалбоподателката
била връчена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че е наложен
запор върху банковите и сметки.
При така изложените фактически данни Софийски
градски съд намира подадената жалба за неоснователна.
Изложените в нея твърдения за неправилност при
издаването на изпълнителния лист не подлежат на разглеждане, доколкото страната
е упражнила процесуалното си право да обжалва разпореждането за издаването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо. Жалбоподателката
е представила доказателства за получавана от нея пенсия, чийто размер е по –
малък от установената за страната МРЗ. Твърди, че средствата са превеждани по
банковите и сметки, поради което средствата по тях били несеквестируеми.
От представената справка за банковите сметки на М.А.Р. става ясно, че са
разкрити по време на брака и с М.Л.Р., поради което е приела 1/ 2 ид. част от тях по опис и на основание чл. 61 ал. 2 от ЗН. Независимо
от това става ясно, че депозитната сметка в „УниКредит
Б.“ АД е разкрита на 11.03.2015 г., т. е. при действието на Семейния кодекс, обн. ДВ бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г.,
титуляр е М.А.Р. и по аргумент на чл. 21 от СК не представлява СИО, а е
индивидуална собственост на жалбоподателката. Следва
да се има предвид, че ищцата е приела по опис наследството на М.Л.Р.,
включително паричните средства по посочените по – горе банкови сметки,
следователно отговаря за задълженията на наследодателя си включително с тях. В
тази връзка оплакванията в жалбата са неоснователни.
Вън от горното, разпоредбата на чл. 446 а ал.
1 от ГПК предвижда запазване на несеквестируемостта
на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг
нормативен акт, ако са постъпили по
банкова сметка, ***-рано от един месец преди налагане на запора. Следователно несеквестируема би била единствено сумата от преведена по
банкова сметка *** – по рано от един месец преди налагането на запора.
Останалите парични средства, без значение техния произход, са секвестируеми, поради което няма пречка принудителното
изпълнение да бъде насочено срещу тях. Жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Неоснователността на подадената жалба сочи на
неоснователност на искането за спиране на изпълнението на основание чл. 438 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 437 и сл.
от ГПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба /наименована
„частна“/, с вх. № 40449/ 19.07.2019 г., подадена от длъжницата М.А.Р. ***, с
ЕГН **********, чрез процесуалния и представител, против действия на ЧСИ М. Б.с
район на действие СГС, с рег. № 838 на КЧСИ, по изп.
д. № 2630/ 2019 г., изразяващи се в налагане на запор върху имущество, което жалбоподателката намира за несеквестируемо,
както и молба, с вх. 43433/ 27.07.2019 г., за спиране на изпълнителното
производство на основание чл. 438 от ГПК.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.