Решение по дело №12/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 10.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-а състав в открито заседание на четвърти октомври през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

    Членове: Виолета Йовчева

                                                                                      мл.съдия: Неделина Симова

 

при секретаря Алина Тодорова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 12…...... по описа

за 2018 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „П.А.М..*.“ЕООД, с която обжалва решение № 162 307 от 03.07.2017 г., постановено по гр.д. № 8 257/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 40 състав. Твърдят, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. В тази връзка твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност и пълнота всички възражения направени в отговора на исковата молба и по доказателствата. Инвокира доводи, че съдът в противоречие със задължителната съдебна практика не е обсъдил направеното възражение за нищожност на клаузите на договора. По отношение на нищожността на чл.11, ал.2 от договора като противоречащ на добрите нрави, твърди, че същата създава възможност за продължаване на договора за посредничество и по отношение на последващи договори за наем. В тази връзка твърди, че съдът изобщо не е обсъди дали ищецът е извършвал някакви дейности по посредничество, в случаите, когато вече са налице съществуващи наемни правоотношения.  По отношение на възражението за нищожност на чл.12, ал.1 и ал.3 от договора поради противоречие с добрите нрави, твърди, че е налице нееквивалентност на престациите и нарушаване на основания принцип в отношенията между представител и представляван, тъй като ищецът е действал като представляващ ответника. В това си качество се твърди, че се е възползвал от дадените му правомощия и е подписвал сам със себе си договорите.  Твърди, че съдът не е изследвал в какво се състои изпълнението, като е подписвал договорите без да уведоми представляващия ответното дружество. Твърди, че съдът не е обсъдил и обстоятелството, че с с определение е отменено разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение и е обезсилен изпълнителния лист. Навежда твърдения за неправилност на решението поради противоречие с ТР №5/14 г. на ОСГТК, както и че противоречи с добрите нрави, тъй като дори и най-известните фирми не сключват такива комисионни договори.  Твърди, че втория договор за наем съдът не е обсъдил възражението, че наемните правоотношения не са били прекратявани и ищецът не е извършил никакви дейности, в резултат, на които да е сключен нов договор за наем. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да отхвърли предявените искове изцяло, като претендира и разноски з двете инстанции.

                        Ответникът по въззивната жалба Д.К.Р. редовно уведомена оспорва жалбата. Твърди, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че наведените твърдения за неизготност на договорите са неоснователни, с оглед цената на всеки един от тях. Твърди, че е подписал два констативни протокила с представляващия ответното дружество, в които е уточнено възнаграждението по двата договора. Твърди, че на 14.07.2015 г. е подписал с ответника анекс към договора за порсердничество, в които са уточнени договорените срокове за заплащане на възнаграждениета.  Твърди, че в изпълнение на това ответника е изпълнил само част от задължението, с извършен превод. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:  

            Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 162 307 от 03.07.2017 г., постановено по гр.д. № 8 257/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 40 състав, че съдът е признал за установено по иск с правно основание чл.415 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявен от Д.К.Р. срещу „П.**М.**“ ЕООД, че „П.**М.**“ ЕООД дължи на Д.К.Р. сумата от 18 999.38 лева - възнаграждение по договор за посреднически услуги от 26.02.2015 г., анекс към договора от 14.07.2015г. с нотариална заверка на подписите per. № 17024/14.07.2015 г. по описа на нотариус А.Ч.с район на действие СРС, констативен протокол от 31.03.2015г. с нотариална заверка на подписите per. №7526/31.03.2015 г. по описа на нотариус А.Ч.с район на действие СРС, констативен протокол от 14.07.2015 г. с нотариална заверка на подписите per. № 17025/14.07.2015 г. по описа на нотариус А.Ч.с район на действие СРС, ведно със законна лихва за периода от 10.08.2015 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №47472/2015 г. на СРС, 40 състав; осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК „П.**М.**“ ЕООД да заплати на Д.К.Р. разноски по делото в размер на 1 130 лева, както и разноски в заповедното производство в размер на 1 129.99 лева.

            Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че по ч.гр.д. №47 472/2015 г., по описана Софийски районен съд, Гражданско отделение, 40-ти състав, на 17.09.2015 г. са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на Д.К.Р. срещу „П.А.М.5.“ ЕООД за сумата от 18 999.38 лева - възнаграждение по договор за посреднически услуги от 26.02.2015 г., анекс към договора от 14.07.2015 г. с нотариална заверка на подписите per. №17 024/14.07.2015 г. по описа на нотариус А.Ч.с район на действие Софийски районен съд, констативен протокол от 31.03.2015 г. с нотариална заверка на подписите per. №7 526/31.03.2015 г. по описа на нотариус А.Ч.с район на действие Софийски районен съд, констативен протокол от 14.07.2015 г. с нотариална заверка на подписите per. № 17 025/14.07.2015 г. по описа на нотариус А.Ч.с район на действие Софийски районен съд, ведно със законна лихва за периода от 10.08.2015 г. до изплащане на вземането, и за направените по делото разноски. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в законоустановения срок длъжникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което на заявителя е указано да предяви иск относно претендираното от него вземане, както и че искове са предявени в указания срок.

            Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение №5 886/07.03.2016 г., постановено по ч.гр.д. №1 451/2016 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-д въззивен състав, е отменено разпореждането от 17.09.2015 г., постановено по ч.гр.д. №47 472/2015 г. по описа на СРС, 40 състав, с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената по делото заповед за изпълнение по чл.417, т.З от ГПК и е обезсилен издаденият въз основа на заповедта за изпълнение изпълнителен лист.

            Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че между страните е сключен договор за посреднически услуги от 26.02.2015 г., по силата на който ищецът като изпълнител се задължил да извършва срещу заплащане посреднически услуги, свързани с отдаване под наем на недвижим имоти, собственост на възложителя, при минимална наемна цена и срок на договор за наем, уговорени за всеки конкретен случай. Видно от чл.11, ал.2 от сключения между страните договор при подписване на нов договор за наем с наемател, с който е имало сключен договор за наем с посредничеството на изпълнителя, действието на договора продължава до изтичане на срока на сключения нов договор за наем. Страните са уговорили, че възнаграждението, което се дължи на изпълнителя по договора е в размер на 10% от наемната цена на имота, която е договорена за целия срок на договора, като в случай, че наемната цена по договора за наем бъде променена, възнаграждението на изпълнителя подлежи на промяна, за което страните подписват анекс към договор, а в случай, че е осъществена хипотезата на чл.11, ал.2 от договора, възложителят дължи на изпълнителя възнаграждението по чл.12, ал.1 от договора.

            Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с анекс към договора за наем е променен срокът, в който се дължи възнаграждението по договора, като е предвидена възможност за изпълнителя да поиска от съда издаване на заповед за незабавно изпълнение, в случай, че възнаграждението не е заплатено в установения срок.

            Не се спори, а се установява и от представените по делото два констативни протокола към договора за посредничество, с нотариална заверка на подписите, съответно №7 526/31.03.2015 г. и №17 025/14.07.2015 г. по описа на нотариус А.Ч.с район на действие Софийски районен съд, че страните по договори за посредничество са констатирали наличието на сключени договори за отдаване под наем на офис А21 с „М.Б.“ ЕООД, като страните са определили годишния размер на наема, както следва 49 110.89 лева и 84 360 евро, като са посочили, че това е изчисленият размер на договорения наем за целите на чл.4.4 от договора, а възложителят е декларирал, че приема без забележки и възражения представените му от изпълнителя услуги за посредничество.

            От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

            Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения е предявен иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, вр.чл.124 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД .  

           С атакуваното решение № 162 307 от 03.07.2017 г., постановено по гр.д. № 8 257/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 40 състав, че съдът е признал за установено по иск с правно основание чл.415 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявен от Д.К.Р. срещу „П.**М.**“ ЕООД, че „П.**М.**“ ЕООД дължи на Д.К.Р. сумата от 18 999.38 лева - възнаграждение по договор за посреднически услуги от 26.02.2015 г., анекс към договора от 14.07.2015г. с нотариална заверка на подписите per. № 17024/14.07.2015 г. по описа на нотариус А.Ч.с район на действие СРС, констативен протокол от 31.03.2015г. с нотариална заверка на подписите per. №7526/31.03.2015 г. по описа на нотариус А.Ч.с район на действие СРС, констативен протокол от 14.07.2015 г. с нотариална заверка на подписите per. № 17025/14.07.2015 г. по описа на нотариус А.Ч.с район на действие СРС, ведно със законна лихва за периода от 10.08.2015 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №47472/2015 г. на СРС, 40 състав; осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК „П.**М.**“ ЕООД да заплати на Д.К.Р. разноски по делото в размер на 1 130 лева, както и разноски в заповедното производство в размер на 1 129.99 лева.

            По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

            По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.

            Релевираните в жалбата на ответника основания за неправилност на атакуваното решение са свързани с необсъждането на всички събрани по делото доказателства, както и необсъждането на направените възражения за нищожност на клаузи от договорите, поради противоречие с добрите нрави. Твърди се противоречие на постановеното решение със задължителната практика на Върхонвния касационен съд, обективирана в ТР №5/14 г.

    Така релевираните основания за незаконосъобразност на атакуваното решение, съдът намира за неоснователни.  Спорно пред първоинстанционния съд, както и пред настоящата инстанция са въпросите за действителността на сключените договори за посредничество, като се твърди, че отделни клаузи от същите противоречат на добрите нрави.

    Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при реално изпълнение, съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. В конкретния случай във въззивната жалба и отговора на исковата молба ответникът е навел твърдения за нищожност на клаузите от договора, поради противоречие с добрите нрави, изразяващо се в липсата на еквивалентност на престациите. Това наведено основание съдът в настоящия си състав намира за неоснователно. Константна и безпротиворечива е съдебната практика, че само наличието на нееквивалентност на насрещните престации според представата на съда не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката (отделни клаузи от договора) е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. При най-високата степен на нееквивалентност на престациите съществува такова съотношение, че едната от тях е незначителна и практически нулева. С оглед данните по делото съдът намира, че не е налице такава нееквивалентност на престациите. Видно от доказателствата по делото са сключени два договора за наем, като втория договор е с по-висока наемна цена, а и двата договора са сключени в рамките на договореното между страните и над минималната цена. Ето защо съдът в настоящия си състав намира, че така наведеното основание за нищожност на клаузите от договора (чл.12) е неоснователно.

    По отношение на второто наведено основание за нищожност на договора – създаването на възможност за продължаване на договора за посредничество и по отношение на последващи договори за наем, съдът в настоящия си състав намира, че същото е неоснователно. Макар и формулирано по този начин ( като противоречие с добрите нрави), съдът намира, че по същество спора е по отношение на тълкуването на нормата на чл.11, ал.2 от сключеният между страните договор. По въпроса за критериите по чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорни клаузи, отговор се съдържа в трайната и непротиворечива практика на ВКС. В съэщата е разснено, че на тълкуване подлежи неясна или двусмислена договорна клауза и такава, по която има спор между страните, като съдът при тази си дейност е длъжен да се съобрази с изявената, а не с предполагаемата воля на страните и не може да подмени нейното съдържание. При издирване на действителната обща воля, отделните уговорки следва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една от тях в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Тълкувайки разпоредбите на ал.1 и ал.2 от сключеният между страните договор, както и отчитайки свободата на договарянето, съдът в настоящия си състав намира, че в конкретния случай не е налице двусмислена договорна клауза по отношение на срока на договора, която да се нуждае от тълкуване. Наведените доводи от въззивника, че клаузата създава основание довереника да получи няколко пъти възнаграждение за осъществено съдействие и сключването на един договор за наем, а от там и твърдяна нищожност на същата не може да бъде споделена. В конкретния случай не е налице липса на действия от страна на посредника, тъй като видно от неоспорените от страните доказателства, втория договор за наем е с по-висока цена от първия, т.е. налице е сключването на нов договор за наем, макар и със същият наемател, поради което следва да се приеме, че посредника е изпълнил задълженията си по договора. Неоснователно е и възражението, че по този начин ( с тази клауза) се създава правна възможност да се продължи срока на действието на договора и по отношение на други договори за наем, тъй като видно от клаузите на договора и тълкувайки действителната воля на страните, съдът намира, че същите не са ограничила действието на договора само по отношение на един наемател и по отношение на един имот.

По изложените съображения съдът в настоящия си състав намира, че атакуваното решение е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

По отношение на разноските, съдът намира, че на въззиваемата страна се дължат разноски, но с оглед липсата на искания, такива не следва да се присъждат.

             Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

                        ПОТВЪРЖДАВА решение № 162 307 от 03.07.2017 г., постановено по гр.д. № 8 257/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 40 състав, като правилно и законосъобразно.

                        Решението  може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му до страните, пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280 от ГПК.

 

            Председател:                                                                      Членове: 1.

 

 

 

                                                                                                                                  2.