Определение по дело №1821/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260544
Дата: 14 октомври 2020 г.
Съдия: Антония Иванова Тонева
Дело: 20205530101821
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№.........                                   14.10.2020г.                        гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД               ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав

На четиринадесети октомври                           2020г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                           Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА                                                         

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №1821 по описа за 2020 година:

 

Предявена е искова молба от „Банка ДСК“ „ЕАД София против П.Х.П..

Ответникът П.Х.П. е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК чрез назначения особен представител.

Съдът като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявения иск е допустим, намира че следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.

Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото, представените писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

С оглед правилно изясняване на делото от фактическа страна, съдът счита, че следва да уважи искането на ищеца за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът счита, че следва да приложи към делото ч.гр.дело № 320/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд.

Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл.147 т. 1 и т. 2 ГПК.

             Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

Предвид гореизложеното и на основание чл.140 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните документи: Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 17.10.2013г., Общи условия по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти на БДСК.

 

НАЗНАЧАВА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, която след като се запознае с материалите по делото, извърши съответните справки, където е необходимо, да даде отговор на въпросите, поставени от ищеца в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 250,00лв., който да се внесе от  ищеца в петдневен срок от получаване на определението и съответно да се представи квитанция по делото.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по назначената експертиза Георги Димов Котаров.

 

ПРИЛАГА към делото ч.гр.дело № 320/2020 г. по описа на Районен съд  Ст.Загора.

 

УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са следните: Ищецът „Банка ДСК“ „ЕАД София  твърди в исковата си молба, че на 17.10.2013г. „Банка ДСК“ ЕАД чрез Финансов Център Стара Загора е сключила с ответника П.Х.П., Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица (договор за кредит), съгласно който му е предоставила кредитен лимит в размер на 1000,00 лева. Сумата е постъпила по сметка на кредитополучателя П.Х.П. - BG45STSA93000021318813. С подписване на Договора, кредитополучателят е подписал и приел Общите условия по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, които са неразделна част от Договора за кредит. Предоставеният от банката револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който, съгласно Договора за кредит, се осигурява чрез кредитна карта (Картата), се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на Договора е посочен в Условията като „стандартен“. Лихвеният процент по кредита е зависим от базов лихвен процент, определян по одобрена от кредитора методология. Методологията за определянето му, стойностите и промените му се оповестяват в офисите на кредитора и на интернет страницата му. Съгласно чл.25 ал.2 от Общите условия към договора за кредит, срокът за ползване на кредита е обвързан със срока на валидност на кредитната карта. Съгласно чл.17 ал.1 от Общите условия към договора за кредит, срокът за валидност на картата изтича в последния ден на месеца/годината, посочени върху лицевата й страна. За месечна падежна дата е определено 20- то число на месеца. Определя се и минимална сума за револвиране, която е различна в зависимост от размера на погасената част от ползвания кредит.

Поради невнасяне изцяло или частично на минимална сума за револвиране шест поредни месеца на определените падежни дати /съгласно чл. 31 и чл. 32 от Общите условия на Банка ДСК ЕАД по договори за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит/, на 18.10.2016г. кредитът е станал предсрочно изискуем на краен падеж и е отнесен в просрочие. От тази дата е започнало и олихвяването му със санкциониращата лихва, предвидена в общите условия, като Банката предприела необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред.

Ищецът сочи, че съгласно чл.430 ал.2 от ТЗ, договорът за банков кредит е лихвоносен. Годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита е 26,46 %, който може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия, неразделна част от договора за кредит, които ответникът получил и приел. Наред с това, страните отнапред определили размера на обезщетението за забава при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за погасяване на минималните суми за револвиране . В случай, че четири поредни месеца считано от месечната падежна дата, Клиентът не револвира кредита си или револвира със суми по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото за ползване на кредита се преустановява и цялото задължение формирано към падежната дата, започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент , увеличен с допълнителна надбавка за забава.

Банката изпълнила всички свои задължения съгласно подписания Договор за кредит. На кредитополучателя била отпусната парична сума под формата на кредитен лимит, усвоена от него. От страна на кредитора не са нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните.

Относно обстоятелства довели до предсрочната изискуемост на кредита ищецът заявява, че основно задължение за заемателя според чл.430 от ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок. Въпреки поетите по договора задължения, кредитополучателят спрял плащанията. В настоящия случай длъжникът П.Х.П. нарушил условията за издължаване на кредита като имал непогасени минимални суми за револвиране с падежни дати както следва: на 20.11.2015г. - сумата от 30,48 лева, на 20.11.2015г. - 60,93 лева, на 21.12.2015г. - 91,36 лева, на 20.01.2016г. - 121,72 лева, на 22.02.2016г. - 152,06 лева, на 21.03.2016г. - 182,34 лева. Неплащането представлявало неизпълнение, противоправно и за него длъжникът отговарял. Поради неплащането на вноските по лихва и/или по главницата в срока на уговорените погашения, с настоящата искова молба ищецът упражнява правото по приложимите към Договора за кредит Общи условия, във връзка с чл.432 от ТЗ да обяви цялата ползвана и непогасена сума за предсрочно изискуема, считано от получаване на препис от молбата от ответника. Позовава се на Решение № 706/30.12.2010г. на ВКС по гр. дело № 1769/2009г., в което е унифициращият съдебната практика съд е приел, че самото предявяване на иска поставя длъжника в забава и то от момента на връчване на препис от исковата молба, ведно със законната лихва върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на изпълнителен лист - 21.01.2020г., в условията на евентуалност от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното им изплащане.

Сочи, че предсрочната изискуемост на кредита е санкция за неизправност на длъжника, последиците й следва да включват пълно и точно изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока (уговорения падеж) - главница, редовна (възнаградителна) лихва, наказателна лихва (лихва за забава) и комисиона за изискуем кредит. Поради липса на изпълнение счита, че в полза на кредитора са възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата молба. Съгласно чл.79 и и чл.86 от ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забава, в случай че длъжникът не изпълни точно задължението си. Претендира присъждане на законна лихва за забава върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на изпълнителен лист - 21.01.2020г., в условията на евентуалност от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното им изплащане. Доколкото възнаградителната (редовна) лихва, неустоечното съглашение (наказателна лихва) и комисионната за изискуемост на кредита са предвидени в Договора за кредит (или в приложимите към него Общи условия), очевидно е, че те съставляват договорно задължение за страната, в чиято тежест са вменени.

Счита, че доказателствата, които сочи, обуславят несъмнения извод, че по силата на сключения Договор за кредит, между страните по делото са възникнали валидни облигационни отношения. Съгласно Решение №175 от 06.06.2011г. по гр.дело №1242/2010г., III г. о. на ВКС, ако основанието на вземането е доказано, съдът не може да отхвърли иска като недоказан, а е длъжен сам да определи размера (така и ТР № 129/30.06.1986 г. на ОСГК на ВС, Решение № 119/24.03.2009 г. по гр. дело № 1210/2006 г., II г.о. на ВКС). В този смисъл и разпоредбата на чл.162 ГПК, за което са приложени доказателства и са ангажирани доказателствени искания.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника П.Х.П. да заплати на „Банка ДСК“ „ЕАД София следните суми, дължими съгласно Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 17.10.2013г., а именно: главница - 760,72лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на изпълнителен лист - 21.01.2020г., в условията на евентуалност от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното погасяване; редовна /възнаградителна/ лихва - 337,87 лева, начислена за периода от 20.10.2015г. до 18.10.2016г.; лихва за забава - 268,19 лева, начислена за периода 18.10.2016 г. до 08.06.2020 г.; такси и разноски - 159,74 лева. Претендира направените по настоящото дело разноски в т.ч. юрисконсултско възнаграждение, както и разноските, направени в заповедното производство.

 

Ответникът П.Х.П. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения особен представител, в който заема становище, че оспорва изцяло така предявените искове. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.

Заявява, че договорът между страните е сключен при действието на Закона за потребителски кредит в редакцията му от 26.03.2013г. Съгласно изискванията на чл.5 ЗПК преди потребителят да е обвързан от предложение или договор за предоставяне на потребителски кредит, следва да му бъде предоставена информация във формата на стандартен европейски формуляр съгласно Приложение № 2. По делото липсвали данни на ответника да е предоставена тази информация, а именно цитирания европейски формуляр, с подпис на ответника, удостоверяващ, че е запознат със съдържанието му.

Счита, че представения договор за револвиращ кредит не отговаря на изискванията за съдържанието му, подробно изброени чл.11 и чл.12 ЗПК, поради което съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК е недействителен, поради което задължението на ответника би възлизало само на чистата стойност на кредита в размер на 760,72 лв., ако ищецът установи, че тя действително е била усвоена от ответника.

Счита за неоснователна и претенцията за лихва за забава в размер на 268,19 лв. за периода от 18.10.2016г. до 08.06.2020г. Сочи, че съгласно чл.47 ал.6 ГПК с оглед охраната интересите на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа на ответника е надлежно, ако са направени на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Ето защо изявлението на кредитора, че счита кредита за предрочно изискуем, следва да се счита връчено на ответника едва с връчването на преписа на исковата молба на особения представител /Решене № 198/18.01.2019г. по т.д.193/2018г. на ВКС/. Съгласно разясненията, дадени в т.2 на ТР № 3/2017г. на ВКС ОСГТК от 27.03.2019г., размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за кредит следва да се определя само в размер на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост, т.е.от датата на връчване на исковата молба на особения представител, поради което и претенцията за законна лихва в размер на 268,19 лв. за периода от 18.10.2016г. до 08.06.2020г. счита за неоснователна. По отношение на претендираните такси и разноски заявява, че не е ясно основанието за тази претенция - ако това са такси и разноски в заповедното производство, то по твърдение на ищеца те възлизат на 30,30 лв.

 

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.415 ал.1 т.3 от ГПК. Ищеца следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответника следва да докаже възраженията си срещу вземането.

 

НАСРОЧВА делото за 24.11.2020г. от 10,30 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице.

ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, а на ищеца и препис от писмения отговор на ответника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: