Решение по дело №268/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. С. Х.-Г. от с.Николово, общ.Русе, обл.Русе, чрез процесуалния й представител, против решение № 80/08.02.2024 г., постановено по АНД № 2210/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, в частта, с която, след изменение на наказателно постановление № 23-1085-003036/18.10.2023 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе и намаляване срока на административното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 4 месеца на 1 месец, наказателното постановление (НП) е потвърдено по отношение на наложените на касатора на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от същия закон, административни наказания „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец. В депозираната пред касационната инстанция молба с вх.№ 2524/13.05.2024 г. касаторът изрично е посочил, че не обжалва решението, в частта, с което е потвърдено НП по отношение на първото нарушение – по чл.20, ал.1 от ЗДвП, за което, на основание чл.185 от същия закон, и е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.

В касационната инстанция и в представената молба са изложени подробни съображения за неправилност на въззивното решение. Като касационни основания се сочат допуснато от въззивната инстанция съществено процесуално нарушение във връзка с оценката на доказателствата и неправилното приложение на материалния закон. Касационната жалбоподателка твърди, че липсват каквито и да било доказателства, от които да е видно, че тя не е изпълнила задължението си по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, като водач на МПС, участвало в ПТП само с имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Твърди, че районният съд е игнорирал допуснатото в извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, изразяващо се в съставянето на акта без при това да е присъствал посоченият свидетел – очевидец. Поддържа, че е подминато и друго съществено процесуално нарушение – по чл.42, ал.1, т.4, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП не съдържат посочване на конкретните факти и обстоятелства, които могат да бъдат подведени под приетата за нарушена норма - липсва описание на твърдените нейни действия или бездействия, в които се изразява неоказаното съдействие за установяване на вредите от произшествието. Моли съда да постанови решение, с което да отмени въззивното решение в обжалваната му част и потвърдената с него част от наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе не се явява, не изпраща процесуален представител и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че решението на Районен съд – Русе е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От фактическа страна инстанцията по същество е приела, че на 17.08.2023 г., около 13:45 ч., жалбоподателката управлявала л.а. „Тойота РАВ 4“ с рег.№ [рег. номер] на паркинга пред УМБАЛ „Медика“ гр.Русе. При извършване на маневра за паркиране тя блъснала с предната дясна част на нейния автомобил задната дясна част на паркирания там лек автомбил „Мазда“ с рег. № [рег. номер]. По това време собственикът на този автомобил – св.Ц. С., бил в непосредствена близост до него и лично възприел удара. Жалбоподателката, след като паркирала автомобила си, слязла от него и тръгнала към болничното заведение, където била настанена, но св.С. я повикал да се върне обратно. След като се върнала тя заявила, че застраховката „Автокаско“ на нейния автомобил щяла да покрие причинените по автомобила на св.С. повреди. След това тя отново тръгнала за болничното заведение, където била настанена за лечение. Св.С. се обадил на ЕЕН 112 и съобщил за произшествието като подал и жалба в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе. Била извършена проверка, при която бил съставен протокол за ПТП, в който били вписани видимите щети по двата автомобила, а против жалбоподателката бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено и обжалваното пред районния съд НП.

За да потвърди същото в оспорената част контролираната инстанция е приела, че с факта на осъществяване на ПТП за жалбоподателката, в качеството на участник в него, са се породили задълженията по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, за нарушаване на първото от които, а именно оказване на съдействие за установяване на вредите от произшествието, тя била санкционирана. Районният съд приел, че под оказване на съдействие по смисъла на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП следва да се разбира активно поведение на съответния участник в ПТП чрез предприемане на действия от негова страна, които са насочени към установяване на естеството и размера на имуществените вреди. Въззивната инстанция е посочила, че след ПТП жалбоподателката напуснала произшествието без при това да предприеме каквито и да било действия във връзка с оказване на съдействие за установяването на вредите. Същата била установена като участник в ПТП от органите на МВР не по собствена инициатива, а в резултат на действията на собственика на паркирания автомобил, който бил ударен от нея – на св.С., който позвънил на ЕЕН 112 и подал жалба в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе. Жалбоподателката, макар да била настанена в болнично заведение била в състояние да се движи самостоятелно и въпреки, че св.С. работи като лекар в същата болница, не е предприела активни действия като например да покани същия за съставяне на двустранен констативен протокол за ПТП, в който да бъдат описани причинените по автомобила му имуществени вреди, респ. при категоричен отказ от негова страна да уведоми за ПТП контролните органи. Районният съд е отбелязал, че изявлението на жалбоподателката, че тези вреди щели да бъдат покрити от нейната застраховка „Автокаско“ също не може да се приеме за форма на оказване на съдействие, тъй като тази застраховка не покрива отговорността на застрахования към трети лица, подобно на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а само риска от увреждане на собствения автомобил. Приел е също, че не са допуснати и твърдените процесуални нарушения в извънсъдебната фаза на производството.

Решението на районния съд е правилно.

Касационната инстанция напълно споделя съображенията на въззивната инстанция по тълкуването и прилагането на закона, към които препраща на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН. Районният съд е събрал всички относими и допустими доказателства без при тази своя процесуална дейност да е допуснал съществени нарушения. Събраните от въззивната инстанция доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН. Изградените фактически изводи са обосновани и кореспондират на събраните доказателства. Въз основа на тях материалният закон е приложен правилно.

Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП предвижда, че когато при ПТП са причинени само имуществени вреди, водачът на ППС, който е участник в произшествието, е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите от него. Диспозицията на правната норма е бланкетна, доколкото съдържащото се в нея правило за поведение - „да окаже съдействие“, е формулирано по общ начин. Това налага при повдигане на административнонаказателното обвинение нормата да бъде попълнена със съдържание като в АУАН и НП бъде посочено в какво конкретно поведение на нарушителя (действие или бездействие) се изразява неоказаното съдействие за установяване на вредите от ПТП. В случая в АУАН и НП действително липсва такова конкретно описание, а само е посочено, че те са съставени във връзка с писмена жалба с вх.№ 108500-19147/18.08.2022 г. В последната жалба от св.Ц. С. именно е описано конкретното поведение на касационната жалбоподателка след инцидента, което изпълва състава на вмененото й нарушение: „След инцидента водачката се насочи към сградата на болницата и се върна едва след като я повиках…“. Очевидно последната е била запозната от водещия преписката полицейски служител с твърденията в жалбата за неоказаното от нейна страна съдействие за установяване на вредите, тъй като в депозираното саморъчно обяснение от 21.09.2023 г. тя подробно излага своята защитна теза: „Видях, че се освободи паркомясто под едно дърво. Направих маневра, за да паркирам там и при паркирането ожулих задната дясна врата на автомобила до мен. Оказа се, че е собственост на д-р С., който беше в непосредствена близост. Той веднага дойде. … Опитах се да му се извиня. Помолих го да разрешим проблема като извикаме КАТ. Обясних му, че имам автомобилна застраховка „Каско +“… Той обаче въобще не желаеше да разговаря с мен. Само повтаряше:“Махай се от очите ми ! Не искам да те слушам !“. Следователно обстоятелството, че в АУАН и НП не е конкретно посочено поведението на касатора, което изпълва състава на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, в случая не е осуетило правото й на защита срещу фактическото административнонаказателно обвинение, поради което това нарушение не се явява съществено по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК и не съставлява основание за отмяна на въззивното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Изцяло се споделя направеният от контролираната инстанция извод, че задължението по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП предполага активното поведение на участвалите в ПТП водачи. Така, щом касационната жалбоподателка очевидно не е постигнала съгласие със собственика на другия автомобил – св.С. относно вида и размера на вредите, при което, съгласно чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗДвП, се следва попълване на двустранен констативен протокол съгласно образеца, представляващ Приложение № 3 към чл.5, ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., то тя е била длъжна да уведоми съответната служба за контрол на МВР за настъпилото ПТП. Очевидно е, че същата не е изпълнила това задължение като от показанията на св.С. се установява, че след инцидента същата дори не се опитала да позвъни на контролните органи, за да съобщи за него, а се отправила директно към болничното заведение без да му предложи и да бъде съставен двустранен констативен протокол за вредите по двата автомобила и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. Правилни са изложените съображения за това, че застраховката „Автокаско“ не покрива отговорността за вреди на касатора към трети лица, за разлика от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което изявлението на касационната жалбоподателка в този смисъл също не може да бъде счетено като оказване на съдействие, още повече че то следваше да е съпроводено от предоставяне от касационната жалбоподателка на данни за нейната самоличност на другия участник в ПТП, както и на такива за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, а не имуществена застраховка „Автокаско“ - чл.103, ал.2 от ЗДвП.

Не представлява процесуално нарушение и обстоятелството, че АУАН не е съставен в присъствието на свидетеля-очевидец Ц. С.. Разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН предвижда, че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. Използваният в разпоредбата съюз „или“ ясно сочи на алтернативност по отношение качеството на свидетелите, които могат да присъстват при съставянето му. В случая няма спор, че актът не е съставен в присъствието на св.С., присъствал при извършване на нарушението, макар той да е посочен в него, тъй като това обстоятелство не е удостоверено с неговия подпис. АУАН обаче е подписан от св.В. П., посочен в същия като свидетел, присъствал при установяване на нарушението, което установяване става именно със съставянето на този акт.

По изложените съображения решението на районния съд се явява валидно, допустимо и правилно и поради това следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 80/08.02.2024 г., постановено по АНД № 2210/2023 г. по описа на Районен съд – Русе в обжалваната му част, с която, след изменение на наказателно постановление № 23-1085-003036/18.10.2023 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе и намаляване срока на административното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 4 месеца на 1 месец, наказателното постановление е потвърдено по отношение на наложените на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от същия закон, на Н. С. Х.-Г., с [ЕГН], от с.Николово, общ.Русе, обл.Русе, ул.“Плиска“ № 29А, административни наказания „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

Решението е окончателно.