№ 157
гр. Бургас, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20222120204231 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба на Г. Б. Б., ЕГН: **********, с настоящ
адрес: ******, против Наказателно постановление №254/19.09.2022г., издадено от министър
на земеделието на Република България, с което за нарушение на чл.2, ал.3, вр. с ал.1 и ал.2
от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ и чл.3, ал.2, изр.първо от Правилника за
приложение на този закон, на основание чл.44, ал.2, вр. с чл.41, ал.1, т.2 ЗОЗЗ на
жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно и се претендира присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. Е. Е. от АК-Варна, която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП и присъждане на
разноски.
Административно-наказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк.
****, която моли за потвърждаване на обжалваното НП.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно
от известието за доставяне, то е било връчено на жалбоподателя на 05.10.2022г., а жалбата е
била депозирана на 18.10.2022г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
През 2012г. със съставяне на Нотариален акт за собственост на недвижими имоти,
придобити по давностно владение Б. Б. бил признат за собственик на следните недвижими
имоти: сграда с идентификатор 07079.2.2069.1 по КККР на гр.Бургас, с площ от 118.00 кв.м.
1
и предназначение - жилищна сграда-еднофамилна; сграда с идентификатор 07079.2.2069.2
по КККР на гр.Бургас, с площ от 125.00 кв.м. и предназначение - хангар, депо, гараж и
сграда с идентификатор 07079.2.2069.3 по КККР на гр.Бургас, нов идентификатор
07079.2.2843.1, с площ от 41.00 кв.м. и с предназначение - селскостопанска сграда, като и
трите сгради били разположени в поземлен имот с идентификатор 07079.2.2069 по КККР на
гр.Бургас (нов идентификатор 07079.2.2843.). Самите сгради били изградени преди 1980г.
(видно и от посоченото в самото НП, позовавайки се на Удостоверение № 28/11.10.2012г.)
Имотът, в който били разположени сградите бил с площ 5623 кв.м., трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид производствен; складов
обект; с предоставени права на управление на Министерство на земеделието, храните и
горите (сега - Министерство на земеделието).
През 2012г. собственикът Б. Б. стартирал процедура за закупуване на земеделската
земя, върху която били построени сградите, които той придобил по давностно владение. На
26.11.2020г. Б. Б. починал, оставайки двама наследници - син (Г. Б.) и дъщеря (С. Б.а), като
процедурата все още не била приключила.
През 2022г. било отправено запитване до ОД „Земеделие“-Бургас във връзка с
продължаващата процедура. В тази връзка на 16.05.2022г. била извършена проверка на
място, като св. Т. Д. - ст. експерт, констатирала, че в поземлен имот с 07079.2.2843
действително са построени масивна сграда с приблизителна площ 45 кв.м. и дървена
постройка с площ около 40 кв.м. - беседка за отдих и бетонирана входна част пред масивна
сграда. Свидетелката преценила, че наличието на сгради в земеделска земя, без да е
променено предназначението й, означава, че собствениците на тези сгради „използват“
земеделската земя за неземеделски нужди в нарушение на чл.2, ал.3, вр. с ал.1 и ал.2 от ЗОЗЗ
и чл.3, ал.2, изр. първо от Правилника за приложение на този закон, поради което и
съставила актове за установяване на административно нарушение срещу двамата
съсобственици на сградите - Г. Б. и С. Б.а.
По отношение на жалбоподателят Б. актът бил с № 15/28.06.2022г. и му бил връчен
на същата дата. Изрично при предявяването му Б. записал, че ще депозира възражение. В
допълнително депозирано писмено възражение жалбоподателят изложил доводите си за
липса на допуснато нарушение. Административно-наказващият орган, сезиран с преписката
издал обжалваното постановление от 19.09.2022г.
Горната фактическа обстановка се установява въз основа на събраните по делото
доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. На практика, страните не спорят по
така установените факти, като спорът е съсредоточен върху приложението на закона.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН също е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице. Съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения,
които да водят до отмяна на постановлението на формални основания. На първо място, АНО
е описал всички признаци на твърдяното от него нарушение - използване на земеделска земя
за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й. Описанието е
ясно и пълно, като съдът счита, че не е накърнено правото на защита на наказаното лице.
Оттук следва, че не е налице и нарушение във връзка със сроковете за издаване на АУАН,
тъй като използването като изпълнително деяние поначало предполага едно продължително
2
действие, т.е. касае се за продължаващо във времето състояние, което може да бъде
установено във всеки един момент от контролните органи. Поради това и принципно
соченият от АНО момент на нарушението - деня на извършване на проверката е относим
към твърдяното нарушение.
Независимо от горното, съдът намира, че постановлението е материално
незаконосъобразно, тъй като не се установява по безспорен начин извършването на
твърдяното нарушение от страна на жалбоподателя. Отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение по чл.41, ал.1, т.2 от ЗОЗЗ, а именно за това, че е използвал
земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й.
Както от постановлението, така и от разпита на актосъставителя става ясно, че този извод е
направен въз основа на обстоятелството, че същият е наследник на лицето Б. Б., който през
1980 г. построил процесните сгради в имота, за които през 2012 г. се снабдил с нотариален
акт, признаващ го за собственик по давност. Прието е, че след като към момента на
проверката сградите все още съществуват, то те се ползват от наследниците на Б., сред които
е и жалбоподателят.
По мнение на съда обаче, изводът за извършено нарушение почива единствено на
предположения и няма как категорично да се заключи, че Б. е извършил нарушение по
чл.41, ал.1, т.2 от ЗОЗЗ. Изпълнителното деяние на това нарушение се изразява в използване.
Използването предполага някакви активни действия от страна на лицето - употреба,
експлоатация и т.н. Следователно, за да е налице нарушение е необходимо да се установят
активни действия на субекта, свързани със самата земя. Такива действия от страна на Б.
обаче не са установени по делото. Както бе посочено, този извод на АНО почива на
наследеното право на собственост върху постройките, но притежаването на един обект не е
равносилно на неговото използване. По делото няма никакви данни самият Б. да е използвал
постройките, за да се заключи, че земята не е била ползвана по предназначение. Нещо
повече, възможно е бащата на жалбоподателя да е извършвал нарушение на чл.41, ал.1, т.2
от ЗОЗЗ, но той самият да се въздържа от активни действия по отношение на имота, именно
защото е наясно, че не следва да го използва по съответния начин. Това обаче не му пречи да
придобие правото на собственост върху постройките и да инициира законови процедури във
връзка с тях (с оглед твърдението на актосъставителя, че наследниците на Б. Б. са пуснали
заявление във връзка със започналата през 2012г. процедура по придобиване собствеността
върху земята).
В обобщение, за да може да се приложи чл.41, ал.1, т.2 ЗОЗЗ е необходимо да се
ангажират доказателства, че санкционираното лице реално използва земеделската
земя, като фактът, че то е придобило по наследство идеални части от сгради, построени
преди 40 години в тази земя, не е достатъчно. По делото не са ангажирани никакви
доказателства Б. реално да е използвал земеделската земя или построените в нея сгради.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 61), в които е отразено, че е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. По делото не е направено
3
възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63д от ЗАНН, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските. Дори и да беше направено такова обаче, така претендираният размер
на адвокатския хонорар е малко над минимално предвидения към датата на договарянето
размер в Наредбата от 300лв. Доколкото се прилага чл.205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото
лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди Министерство
на земеделието - гр.София да заплати сторените в настоящото производство разноски в
цялост по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 254/19.09.2022г., издадено от министър на
земеделието на Република България, с което за нарушение на чл.2, ал.3, вр. с ал.1 и ал.2 от
Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ и чл.3, ал.2, изр.първо от Правилника за
приложение на този закон и на основание чл.44, ал.2, вр. с чл.41, ал.1, т.2 ЗОЗЗ, на
жалбоподателя - Г. Б. Б., ЕГН: **********, с настоящ адрес: *******, е наложена „Глоба“ в
размер на 500 лева.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието - гр.София, ЕИК: *********, да заплати на Г.
Б. Б., ЕГН: **********, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400
(четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4