Р Е Ш Е Н И Е
№ 2413
гр. Пловдив, 22.12.2023 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О
Д А
Административен съд – Пловдив, II състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори ноември
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря Събина Стойкова и прокурор Тодор Павлов, като
разгледа докладваното от съдия Дичев административно дело № 1027 по описа на
съда за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искове на К.А.К., ЕГН **********,
срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр.София, с които се
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди – 13 000 лв. за
периода от 29.02.2021 г. до 01.03.2023 г. и 2 000 лв. за периода от 27.03.2023 г.
до 18.04.2023 г. - датата на подаване на
исковата молба, ведно със законна лихва, считано от преустановяване на
бездействията /уточнено в СЗ/ до окончателно изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че в затвора в гр. Пловдив не се
спазвали императивно установените правила и задължения вменени на
специализираните органи за изпълнение на наказанията, за осигуряване на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, възможност за общуване
и човешко отношение, коеот причинявало на ищеца изключителни физически и
душевни болки и страдания, психически дискомфорт, унижение, тревожност, усещане
за малоценност и понижено самочувствие. В СЗ процесуален представител поддържа исковата молба и претендира разноски.
Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – гр. София, в писмен отговор и чрез процесуален представител
в СЗ оспорва исковата молба.
Прокурорът от ОП – Пловдив изразява становище, че исковата
претенция е неоснователна и недоказана.
Установява се от представените справки, че ищецът е постъпил от
ОЗСА – Пловдив в Затвора Пловдив на 30.07.2021
г., при което претенциите му за периода от 29.02.2021 г. до 29.07.2021 г. са
неоснователни, тъй като всички оплаквания са за условията в Затвора Пловдив, а
през посочения период ищецът не е
пребивавал там.
На следващо място от представените справки /л.45 и сл./ се установява, че са основателни
оплакванията за пренаселеност на помещенията /неосигуряване на минимална
жилищна площ от 4 кв.м./, в които е пребивавал ищецът, за общо 153 дни.
Разпитан е като свидетел Илиян Василев. За същия на съда е
служебно известно, че е водил дело с правно основание по чл. 284 от ЗИНЗС
против ГДИН със сходни на оплакванията на ищеца, поради което за него е налице
личен интерес да твърди конкретни обстоятелства, както и по делото са налице
писмени доказателства за обстоятелствата, които следва да се доказват по този
начин, с оглед на което показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани
само в частта, в която кореспондират на останалите доказателства, предвид
разпоредбите на чл.164 и чл.172 от ГПК, а в останалата част не следва да бъдат
обсъждани.
Всички
останали оплаквания освен оплакването за пренаселеност, при това само за част от
първия период, са или оборени от представените доказателства от страна на
затворническата администрация, или за същите ищецът не е поискал събиране на
други доказателства, освен разпита на посочения лично заинтересован свидетел,
поради което останалите претенции съдът намира неоснователни, тъй като не се
установява да са налице бездействия на администрацията във връзка с останалите направени
оплаквания.
При това положение претенцията на ищеца е частично
основателна – по отношение единствено установеното нарушение, изразяващо се в
неспазване изискването за минимална жилищна площ. При определяне размера на
дължимото обезщетение съдът следва да се
съобрази с насоките в практиката на ЕСПЧ за справедлива база за размера
на обезщетението. При съобразяването на сочената практика и на жизнения стандарт
за страната, следва да се приеме, по аргумент от §1 т.1 от ДР на Закона за
социално подпомагане, че нивото на основни жизнени потребности следва да е
съразмерно на нивото на социално-икономическото развитие на страната, което на
свой ред отразява жизнения стандарт. При това положение, доколкото минималната
работна заплата като статистически показател е общоприет и за отразяване на
жизнения стандарт, следва да се приеме, че по–ниският жизнен стандарт в
България оправдава и базисното справедливо обезщетение за лоши условия в
местата за лишаване от свобода да бъде в размер до 60 % (2.4 евро на ден) от
минимално установените 4 евро на ден съобразно жизнения стандарт в Унгария,
така, както е прието в практиката на ЕСПЧ. При това положение за времето, през
което е констатирано нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в липса на
достатъчно жилищна площ, съдът намира, че се дължи обезщетение в размер на общо
718, 17 лв., ведно със съответната законна лихва от датата на увреждането,
изчислено съобразно актуалната практика на ЕСПЧ и националните съдилища. В
останалата част исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на делото на ищеца се дължат и разноски в размер
на заплатената ДТ от 10 лв. Искането за присъждане на разноски „при условията
на чл.38 във вр. с чл.36 от Закона за адвокатурата“ следва да бъде отхвърлено, тъй
като в ДПП не е посочено в коя от всички хипотези се осъществява
представителството, съответно съдът няма как да прецени дали е необходимо
представяне на доказателства, каквито се изискват например в случаите на
представителство на материално затруднено лице.
Мотивиран от горното, съдът
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" - София, ул. "Н. Столетов" №
21, да заплати на К.А.К., ЕГН **********, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 29.02.2021
г. до 01.03.2023 г. вкл., в размер на 718, 17 лв., ведно със законна лихва от 18.07.2022
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на К.А.К., ЕГН **********, с който се претендира обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – 13 000 лв. за периода от 29.02.2021 г. до
01.03.2023 г. вкл., за разликата до пълния предявен размер от 13 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на К.А.К., ЕГН **********, с който се претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - 2 000 лв. за периода от
27.03.2023 г. до 18.04.2023 г. вкл. - датата на подаване на исковата молба, ведно
със законна лихва от момента на преустановяване на уврежданията до окончателно
изплащане.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" - София, ул. "Н. Столетов" №
21, да заплати на К.А.К., ЕГН **********, разноски в размер на 10 лв.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38
от ЗА.
Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в
14–дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд –
Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: