№ 3625
гр. София, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110107315 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79 вр. с чл. 232, ал. 2,
във вр. с чл. 228 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
[***], ЕИК [***], срещу [***], ЕИК [***], с която моли съда ответникът да бъде осъден да
заплати следните суми:
- сумата от 11 358,47 лв., дължима по Договор № [***] от 16.08.2021 г. за наем на
складови помещения с врати № 24 и № 25 с площ 391 кв.м., от която сумата от 5894,10 лв.,
представляваща наемна цена за месец юни, юли, август и септември 2022 г.; сумата от 540
лв., представляваща такса за охрана за месец юни, юли, август и септември 2022 г.; сумата
от 270 лв., представляваща такса за сметоизвозване за месец юни, юли, август и септември
2022 г.; сумата от 4291 лв., представляваща разходи за електрическа енергия за месец юни,
юли, август и септември 2022 г.; сумата от 177,83 лв., представляваща такса за отчитане и
контрол върху отчитането на консумираната електрическа енергия за месец юни, юли,
август и септември 2022 г.; сумата от 65,54 лв., представляваща разходи за ВиК за месец
юни, юли, август и септември 2022 г., и сумата от 120 лв., представляваща разходи за
телефон за месец юни, юли, август и септември 2022 г.,
- сумата от 2153,07 лв., дължима по Договор № [***] от 21.06.2022 г. за наем на
допълнителна търговска площ, представляваща стая № 608 с площ от 44 кв.м., от която
сумата от 1295,30 лв., представляваща наемна цена за месец юли и август 2022 г.; сумата от
108 лв., представляваща такса за охрана за месец юли и август 2022 г., сумата от 48 лв.,
представляваща такса за сметоизвозване за месец юли и август 2022 г.; сумата от 688 лв.,
представляваща разходи за електрическа енергия за месец юли, август и септември 2022 г., и
сумата от 13,77 лв., представляваща такса за отчитане и контрол върху отчитането на
консумираната електрическа енергия за месец юли, август и септември 2022 г.,
- сумата от 360 лв., представляваща наемна цена за месец септември 2022 г. по
Договор № [***] то 24.06.2022 г. за наем на обект-терен за паркинг на 3 броя товарни
1
автомобили, ведно със законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба в съда- 10.02.2023 г., до окончателното им изплащане.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните бил сключен Договор №
[***] от 16.08.2021 г. за наем на складови помещения с врати № 24 и № 25 с площ 391 кв.м.
за срок от 16.08.2021 г. до 31.07.2024 г. включително. Съгласно чл. 4 от договора за наем
наемната цена се равнявала на левовата равностойност на 1,75 евро без ДДС за кв.м. или
общо в размер на 684,25 евро без ДДС, като наемателят следвало да заплаща наема до 10-то
число на месеца, за който се отнася. В чл. 5 било уредено, че наемателят следвало да
заплаща до 10-то число на месеца фактурираните разходи за консумативи- електроенергия,
вода, телефон и др., както и 2 % допълнително за отчитане и контрол върху отчитането на
консумираната електроенергия. В тежест на наемателя било да заплаща и такса охрана в
размер на 100 лв. и такса сметоизвозване 50 лв. до 10-то число на месеца, за който се отнася.
С Допълнително споразумение от 30.03.2022 г. страните уговорили, че, считано от
01.04.2022 г. наемната цена се увеличава на 1,923 евро на кв.м. или общо в размер на 751,90
евро, като таксата за охрана станала 150 лв., а таксата за сметоизвозване- 75 лв. Сочи се, че
горепосоченият договор бил прекратен и обектът освободен на 01.10.2022 г., за което бил
съставен приемо-предавателен протокол.
Твърди се, че между страните по делото бил сключен и Договор № [***] от
21.06.2022 г. за наем на допълнителна търговска площ, представляваща стая № 608 с площ
от 44 кв.м. Съгласно чл. 4 от договора за наем наемната цена се равнявала на левовата
равностойност на 8,90 евро без ДДС на кв.м. за предоставената допълнителна площ и се
заплаща в 3-дневен срок от подписване на заключителния протокол при договор със срок до
30 календарни дни, респективно до 10-то число на следващия месец при договор със срок
по-дълъг от 30 календарни дни. В чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от договора било предвидено заплащане
на такса охрана в размер на 45 лв. и такса сметоизвозване в размер на 20 лв. до 10-то число
на месеца, за който е плащането. Договорът бил прекратен, а обектът освободен на
01.10.2022 г., за което бил съставен приемо-предавателен протокол.
Посочва се, че страните сключили и Договор № [***] то 24.06.2022 г. за наем на
обект-терен за паркинг на 3 броя товарни автомобили при месечен наем от 360 лв., платимо
до 25- то число на месеца, предхождащ този, за който се отнася. Моли за уважаване на
исковете. Претендира присъждане на разноски.
Ищецът представя писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът [***], ЕИК [***], подава отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва се, че по повод
процесните наемни правоотношения били издадени фактури, които били надлежно приети
от ответника. Прави възражение за прихващане за погасяване на предявеното с исковата
молба вземане с насрещно вземане на ответника срещу ищеца в размер на 12 264 лв. по
Фактура № [***]/08.12.2022 г. за СМР, касаещи основен ремонт в офис № 608, находящ се в
[***], собственост на [***]. Поддържа, че, видно от Приемо-предавателен протокол от
01.07.2022 г. по Договор № [***] от 21.06.2022 г. за наем на допълнителна търговска площ,
представляваща стая № 608, наемодателят потвърдил факта, че в обекта е направен основен
ремонт от наемателя „със свои сили и средства“. Поддържа, че за извършените ремонтни
дейности са уведомени С. Д. и Х. Г.. Сочи се, че в периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г.
били извършени ремонтни дейности, изразяващи се в ремонт на стени, таван, настилки,
изграждане на преградна стена, поставяне на нови алуминиеви щори, климатици, триместен
диван, три броя интериорни врати, от [***], за което наемодателят-ищец бил уведомен и е
дал своето съгласие. Били заплатени и съответните такси към [***] за извозване на
строителните отпадъци. На 01.07.2022 г. процесният офис № 608 бил предаден за ползване
под наем на [***], като [***] е издало съответната фактура за извършените СМР към [***].
Посочените дружества се явявали свързани лица по смисъла на ТЗ, поради което във
2
въводния приемо-предавателен протокол била направена констатация, че в офис № 608 е
направен основен ремонт „със собствени сили и средства на наемателя“. Поддържа се, че
между [***], [***] и [***] било постигнато съгласие, че цената за направения основен
ремонт и оборудването, което остава в собственост на наемодателя, ще бъде прихванато
срещу насрещните задължения, които ответникът по настоящото дело има срещу ищеца,
като била издадена Фактура № [***]/08.12.2022 г. за извършените СМР в офис № 608. Моли
да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът прилага писмени доказателства. Прави
искане за привличане като трето лице помагач на страната на ответника [***]. Прави
доказателствено искане за събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане, за доказване на обстоятелствата около приемане
стойността на извършените СМР и прихващането им със задълженията на ответника към
ищеца. Моли за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
По делото е депозирано становище с вх. № 283843/11.10.2023 г. от ищеца, чрез
процесуален представител адв. Р. З., в което е оспорено възражение за прихващане като
неоснователно. Ищецът оспорва да е налице идентичност между лицата, за които се твърди
да съществуват насрещни ликвидни и изискуеми парични вземания. Оспорва се ищецът да е
влизал в правоотношения по възлагане на СМР с ответното дружество или „Софтранс
логистик“. Излага, че не става ясно какво се включва под „СМР“ в издадената от ответника
фактура. Оспорва се последната да е била осчетоводена от ищеца. Също така се оспорва до
ищеца да е било отправяно изявление по чл. 104, ал. 1 ЗЗД. Липсвали приложени
доказателства, от които да се установи какви материали са били доставени и вложени в
процесното помещение. Оспорва страните да са договаряли, че движимите вещи ще станат
собственост на наемателя, а цената за ремонтни дейности ще бъде прихваната срещу
насрещните задължения към наемодателя. Сочи, че описаните мебели „алуминиеви щори,
климатици, триместен диван и интериорни врати“ не са налични в имота. Излага, че
съгласно чл. 6 от процесния договор за помещение № 608 текущ или основен ремонт могат
да бъдат извършени от наемателя само при съгласието на наемодателя, каквото в случая
липсвало. Не възразява срещу изготвения проект на доклад по делото, нито по изготвеното
от вещото лице заключение по ССчЕ.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
С проекта за доклад по делото, обявен за окончателен в съдебно заседание на
13.10.2023 г., съдът е разпределил доказателствената тежест между страните относно
релевантните факти, като е указал на ищеца, че е в негова тежест да докаже следните
обстоятелства: наличието на договорни отношения между страните, с твърдяното
съдържание по съществените елементи- обект, срок и наемна цена и такси за консумативи и
поддръжка. В тежест на ответника при доказване на горните факти е било указано да
докаже, че е изпълнявал насрещното си задължение да заплаща в срок уговорената наемна
цена, такси и разходи за комунални услуги. По възражението за прихващане ответникът е
следвало да докаже извършването на посочените СМР, представляващи основен ремонт,
съгласието на ищеца за такъв ремонт, както и техния размер.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства- между страните са сключени Договор № [***] от 16.08.2021 г. за
наем на складови помещения с врати № 24 и № 25 с площ 391 кв.м., Договор № [***] от
21.06.2022 г. за наем на допълнителна търговска площ, представляваща стая № 608 с площ
от 44 кв.м., и Договор № [***] от 24.06.2022 г. за наем на обект- терен за паркинг на 3 броя
товарни автомобили, с посоченото в исковата молба съдържание. За процесните вземания,
претендирани с исковата молба, са издадени фактури, които са надлежно приети от
3
ответника.
Видно от Допълнително споразумение № 1 от 30.03.2022 г. към Договор за наем на
складови помещения № 24 и 25 е изменена месечната наемна цена на наетите помещения,
като е увеличена на 751,90 евро без ДДС. Също така е определена месечна такса за охрана в
размер на 150 лв. без ДДС и такса сметоизвозване в размер на 75 лв. без ДДС. Изменението
на клаузите е влязло в сила, считано от 01.04.2022 г. За освобождаване на горепосочените
обекти е изготвен и подписан от страните по делото приемо-предавателен протокол от
01.10.2022 г.
Съгласно Договор № [***] от 21.06.2022 г. за наем на допълнителна търговска площ,
представляваща стая № 608 с площ от 44 кв.м., е уговорена месечна наемна цена в размер на
8,90 евро без ДДС на кв.м. за предоставената допълнителна площ и се заплаща в 3-дневен
срок от подписване на заключителния протокол при договор със срок до 30 календарни дни,
респективно до 10-то число на следващия месец при договор със срок по-дълъг от 30
календарни дни. В чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от договора е предвидено заплащане на такса охрана в
размер на 45 лв. и такса сметоизвозване в размер на 20 лв. до 10-то число на месеца, за
който е плащането. Договорът е прекратен, а обектът освободен на 01.10.2022 г., за което е
съставен приемо-предавателен протокол от 01.10.2022 г., подписан от страните без
забележки.
По сключения между страните Договор № [***] то 24.06.2022 г. за наем на обект-
терен за паркинг на 3 броя товарни автомобили е уговорен месечен наем от 360 лв. с ДДС,
платим до 25- то число на месеца, предхождащ този, за който се отнася.
По делото е била изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено. От същото се
установява, че за паричните задължения на ответното дружество по процесните договори са
издадени фактури от ищеца, като по Договор № [***]/2021 г. са останали непогасени сумите
в размер на 11358,47 лв.; по Договор № [***]/2022 г. са останали непогасени сумите в
размер на 2153,07 лв.; по Договор № [***]/2022 г. е останала непогасена сумата от 360 лв.
Всички фактури за наем, такси и консумативи по процесните договори са били отразени в
счетоводните регистри на ищеца. Ответното дружество е осчетоводило всички фактури с
изключение на Фактура от 01.09.2022 г. и от 13.09.2022 г., по които дължимите остатъци са,
както следва- 2034,70 лв. и 2182,43 лв.
С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото беше доказано следното- ищецът
е предоставил за временно възмездно ползване процесните обекти / складови помещения с
врати № 24 и № 25, стая № 608 и обект-терен за паркинг на 3 броя товарни автомобили/ в
полза на ответника, съгласно 3 бр. договори за наем, като след прекратяването на
последните наемателят е освободил наетите помещения и ги е предал обратно на ищеца. За
процесните вземания, претендирани с исковата молба, са издадени фактури, които са
надлежно приети от ответника, което обстоятелство не е оспорено от ответника и е прието
за безспорно с доклада по делото. По делото не бяха събрани доказателства, а и ответникът
не е изложил твърдения в тази насока, че е погасил процесните суми чрез плащането им.
Ответникът не спори относно размера на исковите претенции, като прави възражение
за прихващане с насрещно вземане срещу ищеца за извършен основен ремонт в един от
отдадените обекти по наем, а именно- офис № 608.
Възражението за прихващане, надлежно заявено в хода на висящ съдебен процес като
процесуален способ на защита срещу заявения основен иск, е допустимо и когато не е
ликвидно, нито изискуемо. В тези хипотези на съдебното прихващане погасителният ефект
настъпва, след като влезе в сила решението, с което се установява съществуването на
вземането и неговата изискуемост. Именно от този момент същото е и ликвидно, установено
по размера, в който се реализира от съда. При направено възражение за прихващане съдът е
длъжен да го приеме съобразно правилата на чл. 131 - 133 ГПК, и да се произнесе дори и ако
4
вземането по направеното възражение не е ликвидно към този момент. С влизане в сила на
решението спорното неликвидно насрещно вземане става ликвидно и изискуемо (за
сравнение, изискването на чл. 103, ал. 1 ЗЗД за изискуемост и ликвидност на вземането, с
което се иска да се извърши прихващане касае възникването и упражняване
на потестативното право на извънсъдебно прихващане, чийто
материален правопогасяващ ефект настъпва с факта на отправяне на изявлението по реда
на чл. 104, ал. 1 предл. първо ЗЗД, от който момент двете насрещни, изискуеми и ликвидни
вземания се считат погасени).
Видно от въводен приемо-предавателен протокол, помещението е било предадено на
ответника за възмездно ползване на 01.07.2022 г., когато е започнало действието на Договор
за наем на допълнителни търговски площи от 21.06.2022 г. В протокола е отбелязано в
„Забележки“, че в офиса е направен основен ремонт от наемателя със свои сили и средства.
Съгласно заключението по ССчЕ ответникът е издал Фактура № [***] от 08.12.2022 г. на
стойност 12 264 лв., като последната не е била отразена в счетоводството на ищеца. След
извършена проверка в счетоводните записвания в счетоводствата на двете дружества
вещото лице е установило, че не е извършено прихващане на процесните вземания със
сумата по Фактура № [***] от 08.12.20222 г., издадена от ответника.
В настоящия случай се установи, че направеният основен ремонт е направен преди
действието на договора за наем- т.е.извън действието на чл. 6, ал. 1 от същия, като по делото
не беше доказано конкретно съгласие и на наемодателя по процесния договор. В тази връзка
управителят на ищеца е дал обяснения в о.с.з. от 05.12.2023 г. по реда на чл.176, вр. с чл.177,
ал.1, т.2 ГПК, като съдът не следва да ги обсъжда, доколкото липсват признания, които да се
ценят като доказателствено средство в процеса, тъй като не съдържат признание за
неизгодни за страната факти.
При претенция за неоснователно обогатяване за подобренията, които е направила
тази страна, може да претендира само по-малката сума измежду сумата на направените
разноски, и сумата, с която се е увеличила стойността на имота ( конкретно отдадения под
наем) вследствие на тези подобрения, каквато увеличена стойност със съответни параметри
ответната страна не е доказала в рамките на исковия процес.
По делото ответникът е приложил фактури, издадени през 2019 г., за закупени
материали и извършени услуги с посочено задължено лице [***], конституирано като трето
лице-помагач по делото. Впоследствие третото лице-помагач е издало Фактура №
[***]/07.12.2022 г. за сумата от 12264 лв. с получател ответното дружество, с посочено
наименование на стоката/ услугата „СМР“. Във фактурата не е посочено конкретно място на
извършване на строително-монтажните работи. В описа към фактурата са описани
поотделно стоките и услугите, за които са били издадени и приложени в настоящото
производство фактури със задължено лице по тях [***].
От приложените доказателства не може да се установи връзката между издадените
фактури с посочения в приемо-предавателния протокол от 01.07.2022 г. извършен основен
ремонт от ответника в наетото помещение. Ответното дружество не установи да му е бил
възложен от ищеца основен ремонт на помещението, нито че посочените материали и
услуги, респективно СМР, са били възложени за закупуване и извършване на третото лице-
помагач в процесното помещение- офис. Не беше установен и действителният размер на
вложените средства в основния ремонт, нито на сумата, с която се е увеличила стойността
на имота.
Оттук не може да бъде признато за ликвидно вземане на ответника, каквото трябва да
е насрещното вземане, с което се прихваща, за да се произнесе съдът със сила
на пресъдено нещо, при което ефектът на прихващането да се прояви след влизане в сила на
съдебното решение.
С оглед изложеното възражението за прихващане следва да бъде оставено без
5
уважение, като недоказано.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът на основание чл. 78, ал.
1 ГПК. Същият е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК, като сторените такива са за
сумата от 554,86 лв. за заплатена държавна такса. В производството ищецът е представляван
от упълномощен адвокат, но в списъка по чл.80 от ГПК е посочена претенция за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на искова молба от юрисконсулт на
дружеството, в размер на 500 лв. За платено адвокатско възнаграждение няма доказателства.
Предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и с оглед осъществената
процесуална дейност от юрисконсулт на ищцовото дружество (само за изготвяне на ИМ)
съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл.21, т. и чл.13, т.2 от НЗПрП
дължимото се на ищеца юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лв.
На осн. Чл.78, ал.1 от ГПК в съответствие с уважаването на исковете в тяхната
цялост, на ищеца се следват и разноски в пълен размер от 634, 86 лв., които следва да се
възложат в отговорност на ответника.
Така мотивиран, и на осн. чл. 235, ал. 1 ГПК, Софийски районен съд, 164-ти състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА [***], ЕИК [***], да заплати на [***] , ЕИК [***], на основание чл.79, ал.1 вр.
232, ал. 2, във вр. с чл. 228 от ЗЗД следните суми:
- сумата от 11358,47 лв., дължима по Договор № [***] от 16.08.2021 г. за наем на
складови помещения с врати № 24 и № 25 с площ 391 кв.м., от която сумата от 5894,10 лв.,
представляваща наемна цена за месец юни, юли, август и септември 2022 г.; сумата от 540
лв., представляваща такса за охрана за месец юни, юли, август и септември 2022 г.; сумата
от 270 лв., представляваща такса за сметоизвозване за месец юни, юли, август и септември
2022 г.; сумата от 4291 лв., представляваща разходи за електрическа енергия за месец юни,
юли, август и септември 2022 г.; сумата от 177,83 лв., представляваща такса за отчитане и
контрол върху отчитането на консумираната електрическа енергия за месец юни, юли,
август и септември 2022 г.; сумата от 65,54 лв., представляваща разходи за ВиК за месец
юни, юли, август и септември 2022 г., и сумата от 120 лв., представляваща разходи за
телефон за месец юни, юли, август и септември 2022 г.,
- сумата от 2153,07 лв., дължима по Договор № [***] от 21.06.2022 г. за наем на
допълнителна търговска площ, представляваща стая № 608 с площ от 44 кв.м., от която
сумата от 1295,30 лв., представляваща наемна цена за месец юли и август 2022 г.; сумата от
108 лв., представляваща такса за охрана за месец юли и август 2022 г., сумата от 48 лв.,
представляваща такса за сметоизвозване за месец юли и август 2022 г.; сумата от 688 лв.,
представляваща разходи за електрическа енергия за месец юли, август и септември 2022 г., и
сумата от 13,77 лв., представляваща такса за отчитане и контрол върху отчитането на
консумираната електрическа енергия за месец юли, август и септември 2022 г.,
- сумата от 360 лв., представляваща наемна цена за месец септември 2022 г. по
Договор № [***] то 24.06.2022 г. за наем на обект-терен за паркинг на 3 броя товарни
автомобили, ведно със законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба в съда- 10.02.2023 г., до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА [***], ЕИК [***], да заплати на [***] , ЕИК [***], на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. с чл.21, т.2 от ЗПрП и чл.13, т.2 от НЗПрП сумата от 634,86 лв.,
представляваща сторените от ищеца в производството съдебни разноски.
6
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника [***].
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7