Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260116 Година
16.03.2021 Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,
На седемнадесети февруари Година две хиляди двадесет и първа,
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
При Секретар РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер 834 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са искове по чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.232 ал.2 от ЗЗД, чл. 86 ЗЗД
и чл.138 ЗЗД.
Ищецът „Н И Б ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД ЕИК ********* с.Първенец,
област Пловдив, иска да бъдат осъдени ответниците „К БИЛДИНГ 61“ ЕООД ЕИК
********* с.Борино, област Смолян, и Е. Д. К. ЕГН ********** ***, да заплатят
солидарно – юридическото лице в качеството на наемател, а физическото лице – в
качеството на поръчител, дължимите суми по сключен между тях Договор за наем №
0208 от 20.02.2019г. за отдаване под наем на движими вещи – хоризонтален кофраж
GFS,
рециклиран, както следва: 23 724лв. неплатени наеми за март, април и май
2019г. по издадена за това фактура № **********/19.06.2019г. с падеж
19.06.2019г., ведно със 731.49лв. обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху тази главница за периода от падежа 19.06.2019г. до
сезиране на съда на 07.10.2019г., както и от този момент до окончателно плащане
на сумите; 15 816лв. неплатен наем за юни и юли 2019г. с падеж
31.07.2019г., ведно с 303.14лв. обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху тази главница за периода от падежа 31.07.2019г. до
сезиране на съда на 07.10.2019г., както и от този момент до окончателно плащане
на сумите.
Твърденията са, че страните сключват в писмен вид на
20.02.2019г. договор за наем, по силата на който ищецът се задължава да
предостави на ответното юридическо лице за възмездно ползване хоризонтален
кофраж GFS,
рециклиран, включващ: 36 броя метални водещи греди, всяка от 4 м, 18.5 кг; 8
броя метални водещи греди, всяка от 2 м, 10 кг; 120 броя метални носещи греди,
всяка от 4 м, 18 кг; 32 броя метални носещи греди, всяка от 3 м, 13.50 кг; 12
броя метални носещи греда, всяка от 2 м, 9 кг; 200 броя метална носеща шейна,
всяка от 1 м, 4.6 кг; 400 броя трислойно слепени дървени платна, 13 кг, и 4
броя метална каса /голяма/, 50кг. Уговореното възнаграждение е месечен наем от
6 590лв. без ДДС, платим ежемесечно до 5 –то число на месеца, за който се
отнася.
С ответното
физическо лице, което е управител и ЕСК на дружеството – наемател, се сключва
договор за поръчителство, с който се задължава да отговаря в лично качество
солидарно за всички задължения на наемателя по договора.
Вещите са предадени на наемателя за ползване, за което са
съставени два протокола под един и същи номер № 15378 от 19.02.2019г. и от
25.02.2019г., удостоверяващи личното им получаване от управителя срещу подпис.
По договора са издадени две фактури – първата от 19.06.2019г. за три наема за
периода от март до май 2019г. включително на стойност 23 724 лв. с падеж
19.06.2019г., втората от 31.07.2019г. на стойност 15 816лв. за два наема
за месеци юни и юли 2019г. с падеж 31.07.2019г., които не са заплатени. Ищецът
твърди, че от датата на падежа на фактурите ответникът е в забава за сумите,
поради което претендира и законна лихва от падежите до изплащане на сумите след
сезиране на съда.
Ангажира доказателства, претендира разноски, прилага
справка по чл.80 от ГПК.
От
ответниците становище взима физическото лице. Признава, че е управител и ЕСК на
юридическото лице. Потвърждава сключване на договора за наем и предаване на
вещите за ползване с двата протокола. Възразява, че исковете срещу него са
неоснователни, защото по силата на договора е поел задължения да отговаря
солидарно като поръчител само при евентуално погиване или увреждане на вещите
на наемателя за тяхната еднократна стойност по приложение № 1, съгласно т.12.2 б.
„д“ от договора, а не за месечни наемни вноски, поради което не е пасивно
легитимиран да отговаря по исковите претенции. Възразява, че представените
фактури са частни свидетелстващи документи, едностранно издадени от ищеца и
съдържат изгодни за него факти, поради което не се ползват с материална
доказателствена сила за констатираните в тях задължения, а само за писменото
изявление и авторството му. Фактурите са получени от Ш.К., а не от управителя и
ЕСК Е. К. като възразява, че не е ясно Ш.К. в какво качество ги е приел и ги е
подписал, съответно имал ли е правомощия да подписва първични счетоводни
документи и да задължава дружеството.
Евентуално възразява, че според
договора наемателят има право на еднократно обезщетение в размер себестойността
на вещите, посочена в приложение едно. Месечен наем се дължи само ако вещите не
са погинали и не е възникнало задължението за обезщетяване, за което нямало
данни.
Възразява, че с чл.11.1 на
наемодателят е дадено правото при забава или не плащане на наем от наемателя,
да влезе в обекта и да извърши принудително прибиране на вещите, а с чл.11.3 е
уговорено правото едностранно да прекрати договора при забава на плащане на
наем повече от 14 дни без предизвестие. След като се твърди неплатен наем от
март 2019г., за който падежът за плащане е 5 –то число на този месец, от 20 –
ти март 2019г. има забава, но наемодателят не е ползвал правото си да прекрати
договора и да изземе вещите, а фактурира три месеца по – късно задължения,
което счита, че е злоупотреба с право.
Съдът, след преценка на ангажираните
по делото доказателства и като взе предвид въведените доводи и възражения,
приема за установено следното:
От представените писмени
доказателства се установява, че на 20.02.2019г. е сключен Договор за наем №
0208/19, с който ищецът като наемодател е предоставил на ответното юридическо
лице като наем временно и възмездно ползване за срок от шест месеца на движими
вещи, представляващи кофражи и фасадни скелета – метални водещи и носещи греди
различни размери, метална носеща шейна, трислойно слепени дървени платна,
метална каса, описани по вид в договора, срещу наем от 6 590лв. на месец
без ДДС, платим до пето число. Първият месечен наем се плаща преди предаване
държането на вещите.
В чл.3 е уговорено предаване на вещите с подписване на
приемо – предавателен протокол като същите могат да бъдат приети само от Ш.К. и
Е.К.. Наемателят е декларирал в договора, че е проверил състоянието на вещите.
Съгласно чл.17, поръчителят – физическо лице Е.К., се
съгласява да отговаря солидарно с наемателя за изпълнение на задълженията по
договора, както и за всички последици от неизпълнение на задълженията на
наемателя, включително лихви, неустойки и разноски по събиране на вземането.
На 20.02.2019г. е подписано Приложение № 1 към договора, с
което страните са уговорили цени на вещите, обект на наема, при евентуалното им
погиване или повреждане, на обща стойност 350лв.
На 19.02.2019г. и на 25.02.2019г. са подписани приемо –
предавателни протоколи с един и същи номер № ********** за предадени и приети
вещи, индивидуализирани с каталожен номер, наименование на стоката, мярка,
количество, първият с подпис на Е.К., вторият с подпис на Ш.К..
Ищецът представя две фактури, които е издал: № **********
от 19.06.2019г. за три месечни наемни вноски по договора от по 6 590лв.,
на обща стойност 23 724лв. с ДДС, платими на 19.06.2019г., и № **********
от 31.07.2019г. за две месечни вноски по договора, от по 6 590лв., общо
15 816лв. с ДДС, платими на 31.07.2019г. И двете фактури са подписани от Ш.К.
за получател.
Изслушаното заключение по ССчЕ на в.л. Ш., изготвено
компетентно и безпристрастно, неоспорено от страните, на което съдът дава вяра,
е дадено въз основа материалите по делото, след оглед на счетоводните документи
на ищеца и справка в ТД на НАП за подадените деклараци по ЗДДС от отвеника
поради неоткриването му адреса и неосигурен достъп за запознаване със
счетоводството му. Доказва се, че ищецът е осчетоводил надлежно процесните две
фактури, включил ги е в дневник за продажби за юни и юли 2019г., както и в
счетоводна сметка 411 Клиенти – партида „К БИЛДИНГ 61“ ЕООД за финансовата
2019г. Фактурите са на обща стойност 39 540лв., от които данъчна основа
32 950лв. и начислено ДДС 6 590лв. Не е отразено плащане на сумите.
При справка в ТД на НАП – Пловдив за подадените от
ответника дневници за покупки и справки – декларации по ЗДДС вещото лице
установява, че двете фактури са включени от ответника в дневника за покупки и
СД по ЗДДС за данъчен период юли 2019г. с входящ номер 21001298077 от дата
14.08.2019г. Ответникът е ползвал данъчен кредит по фактурите на обща стойност
6 590лв.
В.л. Ш. е изчислило размера на законната лихва при забава върху
главниците по фактурите от посочения в тях падеж до 07.10.2019г., който се
доказва да е 731.49лв. по първата фактура и 303.14лв. по втората, общо
1034.63лв., т.е. в претендирания размер.
Неоснователни са възраженията на ответника – физическо лице,
черпени от клаузата на чл.12.2 б.“Д“ от договора, че отговорността му като
поръчител се поражда само при евентуално погиване или увреждане на вещите за
тяхната стойност по Приложение № 1. Отговорността на физическото лице като
поръчител на наемателя по договора за наем е уредена с чл.17 от договора и
както се посочи, тя включва изпълнението на всички задължения на наемателя по
договора – „ Страните се договарят, и поръчителят се съгласява, че последният
ще отговаря пред наемодателя солидарно с наемателя. Поръчителят отговаря за
изпълнение на задълженията след падеж…“, както и солидарна отговорност за
задълженията на наемателя при неизпълнение на договора – чл.17.3. С клаузата на
чл.12.2, буква Д, от договора, отговорността на поръчителя изрично е разширена
и конкретизирана, че тя включва и отговорност за стойността на отдадените под
наем вещи при евентуалното им погиване или увреждане, като стойността е по
приложение 1 към договора. С тази разпоредба отговорността на поръчителя не е
ограничена само и единствено до стойността на вещите, ако погинат или се
унищожта, нито може да се тълкува в смисъл, че поръчителят отговаря солидарно с
наемателя само в този случай, защото такова тълкуване остава изолирано от
смисъла и волята на страните по договора, вложени в чл.17 на същия.
Вярно е, че счетоводните документи, включително фактури, са
частни документи, какъвто е и сключения договор, но същите материализират
диспозитивни волеизявления на страните по сделката относно размер и падеж на
задълженя по плащане на наем, в какъвто смисъл представляват писмен документ с
доказателствена стойност по делото, съгласно чл.180 от ГПК. Данните по делото
сочат, че двете фактури са осчетоводени както от ищеца, така и са делкларирани
от ответника пред данъчен орган в дневника за покупки и СД по ЗДДС като въз
основа на тях е ползван данъчен кредит, което обоснова извод за
осчетоводяването им в счетоводните книги на длъжника по смисъла на чл.182 от ГПК и чл.53 и сл. от ТЗ. А това от своя страна е основание да бъдат кредитирани
като удостоверяващи възникнали по основание, размер и падеж задължения, които
длъжникът е признал чрез включването им в счетоводните си регистри и доколкото
не е доказал, че е платил дълга, то той съществува, което обосновава
основателност на претенциите.
Вярно е, че фактурите са получени от лицето Ш.К., поставило
подписа си, който не е вписан законен представител на наемателя, но същото е
посочено като негов представител в чл.3 от договора за лице, на което може и
следва да се предават вещите по договора за наем. Това лице е подписало и
единия приемо – предавателен протокол. Подписаните от Ш.К. фактури са
осчетоводени от наемателя, следователно са му предадени, по тях няма данни да е
направено възражение – напротив, ползван е данъчен кредит, поради което и на
основание чл.301 от ТЗ съдът приема действието да е редовно и надлежно
обвързващо наемателя.
Неоснователно е възражението на ответника, че наем се дължи
само при доказване от страна на ищеца, че вещите не били погинали и не е
възникнало алтернатилното задължение за заплащане на себестойността им. Това
правозащитно възражение принадлежи на наемателя, ако той твърди, че не ползва
вещите, защото са погинали, каквито твърдения нито са въведени от ответника,
нито се доказват от материалите по делото. Напротив – в приложените материали
от образувано досъдебно производство по повод сигнал за обсебване на същите
вещи от наемателя, се съдържа информация, че вещите са иззети с протокол от
ответното дружество и се съхраняват в съответното РПУ, т.е. съществуват,
налични са, и са иззети от наемателя поради спор.
Правата на наемодателя по чл.11.1 и чл.11.3 от договора да
изземе вещите при неплащане на наема и да прекрати договора едностранно са
именно права на страната по договора, чието упражнява зависи изцяло от нейната
воля и преценка на търговския й интерес. Съществуването на едно субективно
право на страна по договор и настъпване на факти, посочени като част от
фактическия състав в договора за пораждане на това право, не води до възникване
на задължение за страната да упражни правото си. Дали наемодателят ще изземе
вещите си преди края на срока за наем или ще иска прекратяване на договора и
връщане на отдадената под наем вещ поради неплащане на месечна вноска или ще
иска заплащане на наема за целия срок на договора, е предоставено изцяло на
преценката на носителя на правото. Правата не могат да се упражняват служебно и
автоматично и неупражнени по договора права не обосновават винаги недобросъвестност
и злоупотреба с тях, а водят до погасяването им. Много често при настъпване на
един и същи факт договорите предоставят пораждане на различни по съдържание
права и кое ще бъде избрано и упражнено е предоставено изцяло на волята и
преценката на правоимащия. За това възраженията на ответника, че ищецът –
наемодател е злоупотребил с права като търси плащане на пет наемни вноски, а не
е прекратил веднага договора за наем след първата забава на вноска за март
2019г., както и поради издаване на една фактура за три и за два месечни наема с
нов падеж, са неоснователни. Процесният договор за наем е сключен за шест
месеца – от 20.02.2019г. до 20.08.2019г. Вярно е, че е договорено плащане на
наема на пето число на месеца, за който се отнася, а ищецът е издал само две
фактури за общо пет месечни вноски като в тях е посочил нов падеж. По този
начин обективно е отсрочил задълженията на наемателя на 19.06.2019г. и на
31.07.2019г. Такива действия не могат пряко да се приемат за злоупотреба с
права /ако не целят избягване на правопогасяващи или други възражения/ като е
въпрос на преценка на търговски интерес и договорни взаимоотношения между
страните, както и е налице честа търговска практика за отстъпки при по –
дълготрайни отношения. В случая в резултат на новоопределения падеж, с който
ответникът се е съгласил чрез получаване на двете фактури, осчетоводяването им
и ползване на право на ДДС по тях, за наемодателят е направена отстъпка за
периода на забава, който би бил по – дълъг от пето число на март, април и май,
а не от 19.07.2019г. и 31.07.2019г.
При горните данни се налага извода, че претенциите са
доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени. Страните са сключили
в качеството си на търговци писмен договор за наем на движими вещи по смисъла
на чл.286 от ТЗ и чл.228 от ЗЗД за срок от шест месеца срещу плащане на месечен
наем. Съставили са надлежни писмени доказателства за предаване на вещите на
наемателя и приемането им от негова страна без забележки. За уговорения месечен
наем са издадени фактури с нов падеж, фактурите са получени от ответника и са
осчетоводени, но не са платени, поради което сумите се дължат.
Във фактурите е посочена дата на падеж на дълга. Тя е
узната от ответника поради приемане на фактурите с подпис и включването им в
дневника за покупки за юли 2019г. Падежът е настъпил, длъжникът е изпаднал в
забава от датата на падежа съгласно чл.84 ал.1 от ЗЗД. При забавено изпълнение
на парични задължения се дължи обезщетение в размер на законната лихва,
съгласно чл.86 от ЗЗД, като между търговци лихва се дължи – чл.294 ал.1 ТЗ.
Размерът на лихвата се доказа от заключението на счетоводната експертиза в
пълния претендиран размер и следва да се присъди.
Сключеният писмен договор материализира изявленията на
ищеца и на ответното физическо лице по договор за поръчителство по смисъла на
чл.138 от ЗЗД, с който Е.К. се е съгласил да отговаря пред ищеца за
задълженията на наемателя по договора за наем – както за неговото изпълнение,
така и за задължения, породени от неизпълнението му, включително и за
стойността на вещите при погиването им и за обезщетения при забавено плащане.
Договорът е подписан от поръчителя. Падежът на задълженията обаче е настъпил на
19.06.2019г. и на 31.07.2019г. като промяната му е станала само със съгласието
на длъжника, защото е осчетоводил фактурите, ползвал е право на ДДС и по
никакъв начин по делото не се доказва, че е възразил по новия падеж.
Определяне
на нови падежи с двете издадени фактури на 19.06.2019г. и на 31.07.2019г.,
които във времето настъпват след уговорените с договора падежи пето число на
текущия месец, т.е. пето число на месеци март, април, май, юни и юли 2019г., е
станало със съгласието на длъжника, но по делото няма писмени данни поръчителят
изрично да се е съгласил с това. Нормата на чл.147 ал.2 от ЗЗД посочва, че
продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо
поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това. Съгласно трайната съдебна
практика, изразена в Решение №
337 от 15.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2085-2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Петя Хорозова, Решение № 83 от 26.05.2017 г. на ВКС по т. д. №
50394-2016 г., IV г. о., ТК, докладчик съдията Боян Цонев, и най –
вече Решение № 225 от 3.08.2016
г. на ВКС по т. д. № 3696-2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица
Божилова, когато кредиторът и длъжникът сключат споразумение, респективно се
договарят да изменят падежа на задълженията, включително и такива с многократно
и/или периодично изпълнение, като определят нови падежи, които във времето
настъпват по – късно от първоначално договорените, за които е дадено
поръчителство, и за това ново договаряне
не е дадено съгласие от поръчителя, респективно то е станало без негово участие
и знание, дори исковете на кредитора да са предявени в преклузимния шестмесечен
срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД, но от новите падеж, се погасява поръчителството на
основание чл.147 ал.2 от ЗЗД, защото положението на поръчителя се утежнява като
се отглага във времето изпълнението и оттук се увеличава отговорността му за
нов период, за който той не е дал съгласие.
Основание
за този извод е приетото в Решение №
225 от 3.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 3696-2014 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Росица Божилова: „Съгласно
изричната разпоредба на чл. 147, ал. 2 ЗЗД, това изменение ще следва да се приеме за непротивопоставимо на поръчителя,
когато обективно новият срок - независимо дали се касае до еднократно
изпълнение на задължението, респ. договаряне на по-късен от първоначалния, но
единствен падеж, или за разсрочено на части изпълнение, със самостоятелни,
повече от един падежи на частично изпълнение, предоговорени като настъпващи
изцяло или отчасти след първоначално договорения краен срок – надхвърля първоначално договорения
краен срок за изпълнение, респ. падеж. Всяко
предоговаряне на срока, рефлектиращо в "продължаване" на
първоначалния, е непротивопоставимо на поръчителя, освен при изричното му
съгласие да поръчителства и в новия срок.
Тук възниква въпроса, с предоговарянето между длъжник и кредитор отпада ли
отговорността на поръчителя изобщо или подлежи на ангажиране, но съобразно
договорения първоначален срок. Последното, за да се запази отговорността на
поръчителя и след падежа, предпоставя изпълнение на условието на чл. 147, ал. 1 ЗЗД – предявяване на иск
спрямо длъжника, в 6-месечен срок от падежа на задължението, който срок е
преклузивен. От кумулативното прилагане на двете алинеи на чл. 147 ЗЗД /разбира се в хипотезата на
недадено съгласие от поръчителя за новия срок/ и акцесорния характер на
поръчителството, следва и отговора, че продължаването на срока за изпълнение на
задължението след падежа, по споразумение между кредитора и длъжника,
освобождава изобщо поръчителя, а не запазва отговорността му съобразно
първоначалния падеж на задължението. Изискуемостта на задължението не би могла
да бъде с различен за длъжника и за поръчителя момент, изводимо от
акцесорността на задължението на последния и по съображения относно обхвата на
защитата на поръчителя, съгласно чл. 142 ЗЗД. Ако би бил продължен срока за
длъжника, искът срещу същия, предявяването на който е предпоставка за запазване
отговорността на поръчителя и след падежа, би се явил изначално неоснователен,
поради ненастъпила изискуемост на задължението. Невъзможността за кумулиране
правните последици на чл. 147, ал. 2 с
тези на ал. 1 на същата разпоредба от ЗЗД, предпоставят и извода, че с
продължаването на срока отговорността на поръчителя, освен ако би се съгласил
изрично, отпада.“.
При така даденото от практиката тълкуване на нормата на
чл.147 от ЗЗД и обема на поръчителството, в случая по делото се налага извода,
че промененият падеж на задълженията е непротивопоставимо на поръчителя, защото
той не е дал за това съгласие, в резултат на което поръчителството му е
погасено и той не отговаря солидарно с наемателя пред наемодателя за
задълженията за наемни вноски с падеж 19.06.2019г. и 31.07.2019г. и за
забавеното им плащане от тези дати. На това основание искът срещу поръчителя
следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото на ищеца се дължат доказани разноски
в общ размер на 4947,63лв., съгласно представената справка по чл.80 от ГПК,
включващи както разходите за държавна такса, депозит за вещо лице,
възнаграждение за адвоката на ищеца, така и разходите от обезпечителното
производство по чл.390 от ГПК за държавни такси и адвокатско възнаграждение, от
длъжника – наемател.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „К
БИЛДИНГ 61“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Борино,
община Борино, област Смолян, да плати, в качеството си на наемател, на „Н И Б
ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Първенец,
община Родопи, област Пловдив, ул. „Съединение“ № 41, съдебен адрес ****, чрез
адв. Б.М., дължими суми по сключен между тях Договор за наем № 0208 от
20.02.2019г. за отдаване под наем на движими вещи – хоризонтален кофраж GFS,
рециклиран, както следва: 23 724лв. /двадесет и три хиляди седемстотин
двадесет и четири лева/ неплатени наеми за март, април и май 2019г. по издадена
за това фактура № **********/19.06.2019г. с падеж 19.06.2019г., ведно със
731.49лв. /седемстотин тридесет и един лева и четирдесет и девет стотинки/
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху тази главница
за периода от падежа 19.06.2019г. до сезиране на съда на 07.10.2019г.;
15 816лв. /петнадесет филяди осемстотин и шестнадесет лева/ неплатен наем
за юни и юли 2019г. по издадена за това
фактура № ********** от 31.07.2019г. с падеж 31.07.2019г., ведно с 303.14лв.
/триста и три лева и четеринадесет стотинки/ обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва върху тази главница за периода от падежа 31.07.2019г.
до сезиране на съда на 07.10.2019г., ведно със законната лихва върху главниците
от този момент до окончателно плащане на сумите, и направените по делото
разноски от 4947,63лв. /четири хиляди деветстотин четирдесет и седем лева и
шестдесет и три стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Н И Б ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
с.Първенец, община Родопи, област Пловдив, ул. „Съединение“ № 41, съдебен адрес
****, чрез адв. Б.М., против Е. Д. К. ЕГН ********** ***, искове да заплати в
качеството си на поръчител солидарно с юридическото лице наемател, дължимите
суми по Договор за наем № 0208 от 20.02.2019г. за отдаване под наем на движими
вещи – хоризонтален кофраж GFS, рециклиран, както следва: 23 724лв. неплатени наеми
за март, април и май 2019г. по издадена за това фактура №
**********/19.06.2019г. с падеж 19.06.2019г., ведно със 731.49лв. обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху тази главница за периода
от падежа 19.06.2019г. до сезиране на съда на 07.10.2019г.; 15 816лв. неплатен наем за юни и юли
2019г. по издадена за това фактура №
********** от 31.07.2019г. с падеж 31.07.2019г., ведно с 303.14лв. обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху тази главница за периода
от падежа 31.07.2019г. до сезиране на съда на 07.10.2019г., както и от този
момент до окончателно плащане на сумите.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд
гр.Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: