Решение по дело №59/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260006
Дата: 9 февруари 2022 г.
Съдия: Росица Богданова Савова
Дело: 20201500900059
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 260006

гр. Кюстендил, 09.02.2022 г.

 

 

 

 

 

КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито съдебно заседание на девети ноември  през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РОСИЦА САВОВА

 

 

 

 

 

и при участието на съдебен секретар Виолета Здравкова, 

като разгледа докладваното от съдия Савова т.д. № 59 по описа на ОС- Кюстендил за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 „ХАЙПЪРКАРС" ЕООД.ЕИК: *********,седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул. „Иларион Ловчански" № 28, е предявило срещу „Застрахователна компания „Лев Инс" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:гр.София, бул. „Симеоновско шосе" № 67А, искове за осъждане на ответника да изплати на ищеца, както следва: 110 000лв. /сто и десет хиляди лева/ главница представляваща обезщетение за вредите, които ищецът е претърпял като последица от настъпилото застрахователно събитие - ПТП - станало на 06.09.2018г. около 21:00 часа, на ул. „Вилиластелоне" в община Кариняно -Виластелоне ЗР122, Италия, между застрахованото при ответника по застраховка „Каско" МПС, управлявано от правоспособния водач Д.Р., италиански гражданин, роден на *** г., и МПС марка „Фиат", модел „500 Абарт" с ДК № ***, управлявано от собственика му Д.П., италиански гражданин, роден на *** г., при което застрахованият при ответника лек автомобил е изгорял напълно /тотална щета/ , ведно с лихва от предявяване на иска; както и 15 416,67лв. /петнадесет хиляди четиристотин и шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляващи лихва за забава върху посочената главница, считано от 08.01.2019 г. до 15.07.2020г.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права, посочени от ищеца, са следните:

Между страните е налице застрахователно правоотношение към ралевантния момент с договорена рискова клауза „Клауза А - Всички рискове" по смисъла на Общите условия /ОУ/ към застраховката и при застрахователна сума от 110 000 /сто и десет хиляди/ лева.

На 06.09.2018 г. около 21:00 часа, на ул. ;„Вилиластелоне" в община Кариняно -Виластелоне ЗР122, Италия, е възникнало ПТП между застрахованото,МПС управлявано от правоспособния водач Д.Р., италиански гражданин, и МПС марка „Фиат", модел „500 Абарт", управлявано от собственика му Д.П., италиански гражданин.Като последица от удара между двете МПС се е запалил и изгорял напълно  застрахованият при ответника лек автомобил.

За настъпилото събитие веднага са уведомени както компетентните органи в Италия, като застрахованият добросъвестно е съдействал на ответника, представяйки всички изискани документи, информация , нужни за определяне и изплащане на застрахователно събитие по образувана  застрахователна преписка .

Ответникът отказал да изплати застрахователно обезщетение за настъпилото събитие, позовавайки се на приложението на т. 27.3 от ОУ.

Щетата е тотална, застрахованият автомобил е опожарен и по него няма запазени части , при което ищецът оценява обезщетението, дължимо за процесната щета, в размер на  договорена в полицата застрахователната стойност от 110 000 лева.(срвн.изменение - протокол от с.з. на 01.07.2021г.).

Възражения на ответника са следните:

Оспорват се предявените искови претенции по основание и размер с искане за отхвърлянето им въз основа следните аргументи:

Налице е основание за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение по см.на чл.27.3 от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, които са неразделна част от договора между страните.Касае се за изключен риск по застраховка „Каско"- застрахователят не дължи плащане на обезщетение за настъпили щети, вследствие управление на МПС след употреба на алкохол и освен това с поведението си водачът на застрахования автомобил е предизвикал ПТП със значителни вреди именно защото е управлявал МПС с изключително висока скорост, под въздействието на алкохол- и в този смисъл неизпълнението на застрахователния договор от страна на застрахования е значително с оглед интереса на застрахователя /чл.408,ал.1т.З от КЗ/.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Със застрахователна полица № 93001810030592 /17.04.2018г. между страните е учредено застрахователно правоотношение по доброволна имуществена застраховка „Каско" на МПС, предоставяща покритие за МПС марка „Алфа Ромео", модел „Джулия Куадрифолио" с ***, рама ***собственост на ищцовото дружество, за периода от 00:00 часа на 18.04.2018 г. до 24:00 часа на 17.04.2019 г, с договорена рискова клауза „Клауза А - Всички рискове" по смисъла на Общите условия /ОУ/ към застраховката и при застрахователна сума от 110 000  лева.

При сключването на същата е направен оглед на МПС , за което е издаден Талон за оглед на автомобил № R ********** от 17.04.2018г., а застрахователната премия е била заплатена в цялост при сключване на застраховката ,за което е издадена разписка Сметка № А005420198 от 17.04.2018 г..

На 06.09.2018 г. около 21:00 часа, на ул. „Виластелоне" в община Кариняно -Виластелоне 8Р122, Република Италия, е възникнало ПТП между застрахованото МПС управлявано от водача Д.Р., италиански гражданин, и МПС марка „Фиат", модел „500 Абарт" , ДК № ***, управлявано от   Д.П., италиански гражданин.В материали по делото - формуляр за ПТП е описан механизмът на ПТП: Водачът на л.а. „Алфа Ромео" задминава л.а. „Фиат", губи контрол върху управлението и се блъска в пилон на мост над река, в резултат на което л.а. „Алфа Ро­мео" се запалва, а част от него/колело/ удря л.а. „Фиат".В заключение №264522/22.06.2021г.по изпълнената от в.л.К.Б. автотехническа експертиза се визират условията, при които е настъпило произшествието- при облачно време, при  влажна и хлъзгава настилка поради обилните валежи, възникнали през предходните часове.Преди произшествието лекият автомобил „Алфа Ромео Джулия" с рег. ***се е движел по ул. „Вилиластелоне", в посока от Кариняно към Виластелоне. Непосредствено преди инцидента процесният автомобил се е движел в лявата лента на еднопосочен път с две ленти за движение в посока към Виластелоне.По същото време на същия път и в същата посока се е движел лек автомобил „Фиат 500 Абарт“ с рег. № ***Точно преди инцидента той се е движел в дясната пътна лента по посоката на движението.Преди произшествието, водачът на превозното средство „Алфа Ромео Джулия“ е изпреварил превозното средство „Фиат 500 Абарт“ на входа на моста на река По, на 5Р122, в даден момент водачът на лекия автомобил „Алфа Ромео Джулия“е загубил  контрол върху превозното средство, вследствие на което е последвал удар в единия от пилоните на моста на река По, на 5Р122. След удара с пилона част от предницата на автомобила се е разрушила и е паднало едно от колелата, което впоследствие се удря в предния капак на превозното средство „Фиат 500 Абарт“. В резултат на сблъсъците с пилоните на моста, процесният автомобил „Алфа Ромео Джулия“ се е запалил. Вещото лице сочи, че след произшествието опожареният автомобил е напълно разрушен, т.е.става единствено за скрап.Липсват данни за скоростта на движение на автомобила.В заключението на в.л.Б. е посочено , че щетите по застрахования при ответника автомобил са в резултат на ударите с неподвижните части и състави на конструкцията на моста.В същото заключение е определена остатъчната стойност на л.а.“ Алфа Ромео" към момента на застрахователното събитие – 06.09.2018г., която е в размер на 114 700лв., в какъвто размер е и стойността на щетите, тъй като автомобилът е напълно разрушен и няма останали части, които биха имали някаква стойност.

За настъпилото събитие са били уведомени компетентните органи в Италия, в случая Полицейският участък в Карманьола, Отдел "Карабинери" в Пиемонте Вале Д'Аоста, които на място са констатирали събитието, съставяйки протокол за ПТП № 31789/2018г.

В съставените по случая документи от полицията/в превод-л.л.16-21 от делото/ е от­разено, че: „ПТП е без пострадали лица" , „двамата водачи за дали изявления" ; „При пристигане на място в 21,35ч. се констатира екип от 115 и екип от 118, който оказва първа помощ на водача на превозно средство „Алфа Ромео" ; „Съответните водачи вследствие на удара не са били наранени".В Доклад за пътно-транспортно произшествие е отбелязано, че не е бил извършен преглед, относно психо-физическото състояние на участващите в ПТП водачи.Приложени са два протокола/в превод-л.30-31/ от проведени изследвания на проби урина и кръв, взети от водача Д.Р. на 06.09.18г. ; изследванията са проведени на 10.09.18г. в Регионален антидопингов център в област Гондзоле.Пробата урина е изследвана по скринингов метод за наличие на наркотични вещества и групи медикаменти, повлияващи психо-физичното състояние - такива не са установени. Не е провеждано изследване за наличие на алкохол в урината.Пробата кръв е изследвана по метод на Ензимно-спектрофотометричен анализ - установе­но е наличие на етанол/етилов алкохол/ в количество 0,1 г/л. /или 0,1 промила.

По делото няма данни за действията на Р. преди и непосредствено след инцидента около 21 ч, както и за времето до взимане на пробите в 23,50ч. ; няма данни за здравословното му състояние и евентуално прилагано лечение; няма данни -обяснения от същия дали, кога и при какви обстоятелства е употребил алкохол или съдържаща алкохол друга напитка или храна-вид, количество и др.; няма данни за тегло и структура и т.н.

От заключението по съдебно-медицинската експертиза, изпълнена от в.л.д-р В.Н. се установява, че в случая не е възможно да се даде категоричен и достоверен отговор на въ­проса каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на лицето Д.Р. към момента на настъпилото ПТП в 21,00ч на 06.09.2018г., само на база данните за устано­вена концентрация на алкохол в кръвта на същия 0,1 г/л в проба кръв, взета му 2ч и 50м по-къс­но - в 23,50ч на същата дата.Дадени са теоретично възможни варианти в зависимост от евентуална употреба на по-голямо или по-малко количество алкохол или въобще липса на такава консумация, както и времето на приемане, при което концентрацията към момента на  ПТП би варирала от 0,525 промила, през 0,1-0,3 промила ; 0,1промила  и по-малка , липса на такъв (ако се приеме, че след инцидента е приета напитка или храна, медикамент и др.,съдържащи алкохол,  в т.ч. се сочи и , че установената ниска алкохолна концентрация 0,1промила  в пробата кръв може да се дължи на аналитична грешка/в посока завишаване/ - възможно неправилно взета проба кръв, възможно допустима грешка на метода и др. В този случай към момента на инцидента в кръвта на лицето също може да не се е съдържал етилов алкохол.В експертното заключение се сочи, че чрез експериментални научни изследвания и наблюдения в практиката е установена известна зависимост между концентрацията на алкохол в кръвта и разстройствата/нарушенията/ на нормалните психически и физически функции на организма, респ.степента на клиничните прояви при повлияните от алкохол лица. На база тази зависимост за нуждите на практиката са възприети степени на алкохолно опиване /от субклинична до абсолютно смъртоносна концентрация/, които дават обобщени данни за функционалните разстройства при повечето лица със съответна концентрация на алкохол в кръвта.По обобщени данни от такива изследва­ния при по-ниски алкохолни концентрации първоначално се влошават вниманието и наблюда­телността, увеличава се времето за възприемане на слухови и зрителни усещания,както и времето за реакция след тях, намалява се възможността за оценка за скорост и разстояние, нару­шава се координацията за фините движения и др.

По отношение възможното повлияване на водачите от евентуал­но употребен алкохол и наличие на такъв в кръвта в заключението е посочено следното:При концентрация в кръвта от 0 до 0,1%о - алкохолът е в границите на физиологичната норма; при концентрация от 0,1 до 0,2%о - практически трезво лице, без доловими функционал­ни промени; при концентрация от 0,2 до 0,5%о - лицето е в субклинична степен на алкохолно опиване, установима само със специални психомоторни тестове; наблюдава се леко отслабване на вни­мание, съобразителност, възприятия, нарушаване на финните координационни движения и др.;при концентрация в кръвта от 0,5 до 1,5%о - лицето е в лека степен на алкохолно опива­не.       

Въз основа на уведомление при ответника е образувана  застрахователна преписка с № 0000-1201-18-208916 за настъпило застрахователно събитие „ПТП", покрито по договорената рискова клауза „Клауза А - Всички рискове" по смисъла на ОУ към застраховката.Ищецът е прекратил регистрацията на застрахованото МПС, като е представил доказателства за това.

С писмо изх. № 283 от 08.01.2019 г., потвърдено с писмо изх.№ 2564 от 15.03.2019г., ответникът отказал да изплати застрахователно обезщетение за настъпилото събитие, позовавайки се на приложението на т. 27.3 от ОУ, съгласно която застрахователят не обезщетява щети, възникнали по причина или вследствие на управление на МПС след употреба на алкохол и/или други упойващи вещества от водача на застрахованото МПС.

При горната фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Спорен между страните е въпросът налице ли е неизпълнение на клауза от ОУ на застрахователя по отношение на управлението на МПС след употреба на алкохол.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, действащ към момента на настъпването на ПТП, който като специален закон санкционира  управление на МПС след употреба на алкохол над допустимата концентрация по ЗДвП, е въведена забрана да се управлява автомобил след употреба на алкохол над 0. 5 ‰ , поради което следва да се приеме, че правнорелевантен за освобождаване на застрахователя от заплащане на обезщетение е този праг на концентрация.

Съдът не намира за установено при пълно и главно  доказване от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест, че към момента на застрахователното събитие концентрацията на алкохол в кръвта е над предвидения за санкциониране от специалния закон. Обективирани в заключението на в.л.д-р Н. са различни хипотези, без да бъде установено наличието конкретно на първата от тях, която единствено допуска такава по-висока концентрация.Няма данни обаче, че именно същата е реално съществувалата такава.

По-ниската доказана концентрация – 0,1 промила, от друга страна,  макар и да обуславя извод за шофиране в нарушение на уговореното между страните в ОУ, не е достатъчно само по себе си да обоснове право на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. За да бъде такова основание е необходимо управлението на лекия автомобил в това състояние на водача е довело като закономерна своя последица настъпване на застрахователното събитие. В този смисъл е  и съдебната практиката обективирана в решение № 140 от 01.08.2018 г., по т. д. № 2278/17 г. на ТК, І-во ТО, респ.Решение № 23 от 22.01.2021 г. на САС по в. т. д. № 2495/2021 г.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че липсата на една от кумулативните предпоставки за освобождаване на застрахователя от задължението да изплати обезщетение е достатъчно основание да се приеме, че предявеният иск е доказан по своето основание, а направеното правоизключващо възражение е недоказано.

По отношение размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид действителната пазарна стойност на застрахованото имущество към датата на настъпване на застрахователното събитие, след като не е предвидено друго в договора за застраховка, съгласно чл. 400, ал. 4 вр. с, ал. 2 от КЗ. Нормата на чл. 400, ал. 2 от КЗ определя по отношение на имущественото застраховане, че за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а посочената в заключението на в.л.Б. стойност е именно пазарната- предвид безспорното обстоятелство, че се касае за тотална щета. В този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о. и др.).Искът по чл.405 КЗ е предявен в по-нисък размер с оглед определената застрахователна сума – 110 000лв.и следва да бъде уважен изцяло.

Следва да бъде уважен и съединеният с него иск по чл.409 КЗ. Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по – дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5.

В случая, към момента на отказа, обективиран в писмо №283/08.01.2019г. и след тази дата, няма данни за изисквани допълнителни документи от застрахователя, които застрахованият да не е представил. Следователно, към този момент  задължението за заплащане на обезщетение е възникнало . При използване на публично достъпен калкулатор (Изчислителни системи АПИС) за размер на лихва, определяема по нормативно установена методика(ПМС № 426/2014 г.) съдът установява, че обезщетението за забава за исковия период възлиза на 16958.33 лв. , като предвид по-ниския предявен  размер , последният /15 416,67лв./ следва да бъде присъден.

С оглед изхода на спора, на ищеца ще бъдат присъдени и сторените разноски, възлизащи-съгласно приложения списък по чл.80 ГПК и представените доказателства, в размер на 9196, 67лв.

            Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                           Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Лев Инс" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:гр.София, бул. „Симеоновско шосе" № 67А, да заплати на  „ХАЙПЪРКАРС" ЕООД.ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул. „Иларион Ловчански" № 28, сумата 110 000лв. /сто и десет хиляди лева/ главница, представляваща вземане (обезщетение) по имуществена застраховка „Каско" на МПС, за вредите (при условията на тотална щета) , които ищецът е претърпял като последица от настъпилото застрахователно събитие - ПТП - станало на 06.09.2018г. около 21:00 часа, на ул. „Вилиластелоне" в община Кариняно -Виластелоне ЗР122, Италия, с участие на застрахованото при ответника МПС, управлявано от Д.Р. – л.а.марка „Алфа Ромео", модел „Джулия Куадрифолио" с ***, рама ***, собственост на ищцовото дружество, като посоченият застрахован при ответника лек автомобил е изгорял напълно; ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.07.2020г., както и 15 416,67лв. /петнадесет хиляди четиристотин и шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляващи лихва за забава върху посочената главница, считано от 08.01.2019 г. до 15.07.2020г., а също и сумата 9196, 67лв./ девет хиляди сто деветдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща разноски по делото за първата инстанция.

Настоящото решение може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Софийския апелативен съд.

 

                                                                       Окръжен съдия: