Р Е Ш
Е Н И Е
№
1005
гр.Русе, 13.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД Х-ти граждански състав в публично заседание на 16.05.2018 година в състав:
СЪДИЯ: ДАРИН ЙОРДАНОВ
при секретаря Ширин Сефер,
като разгледа докладваното от
съдията Йорадов
гр. дело № 2594 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано по иск за делба и се
намира във фазата по извършването й.
С решение №483/20.04.2017 г., постановено по делото
е допусната съдебна делба между страните И.Б.С., ЕГН:**********, С.П.С., ЕГН:**********, Е.П.С., ЕГН:********** и Т.И.С.,
ЕГН:********** на следния недвижим имот: апартамент, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***********, находящ се в сграда №
1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***********, съобразно одобрена
кадастрална карта със Заповед № РД-18-18/16.05.2007 г. на Изп. директор на АК,
с предназначение на обекта – жилище, апартамент, с адрес на имота: гр. Русе,
общ. Русе, обл. Русе, пл. ****** № 7, вх. 5, ет. 5, ап. 46, с площ от 94,20
кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***********.1.47,
под обекта ***********.1.31, над обекта ***********.1.61, ***********.1.85, с
прилежащи части: 0,705 % ид.ч. от общите части на сградата, който апартамент
съгласно протокол за установяване годността на ползване на строежа /Акт обр.16/
представлява апартамент А-46 и се състои от: дневна, трапезария с кухня, две
спални, тоалетна, баня-тоалетна, складово помещение, коридор и балкон и 20,57
кв.м. за открита тераса, заедно със съответния процент ид.ч., равняващи се на
18,35 кв.м. от правото на собственост върху поземления имот, върху който е
построена сградата, представляващ поземлен имот с идентификатор ***********
съгласно одобрена кадастрална карта, с адрес: гр. Русе, общ. Русе, обл. Русе,
пл. ****** № 7, с площ от 2584 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: високо застрояване /над 15 м./, без
стар идентификатор, с номер по предходен план: кв.249.1, парцел ***, при
съседи: ******, ******, ******, ******, ******, ****** ПРИ ПРАВА: 20/24 ид.ч.
за Т.И.С., ЕГН:**********, 2/24 ид.ч. за И.Б.С., ЕГН:********** и по 1/24 ид.ч.
за С.П.С., ЕГН:********** и Е.П.С., ЕГН:**********.
Със
заключенията на приетите по делото експертизи се установява, че процесният
недвижим имот е реално неподеляем по смисъла на чл.19 и чл.40 от ЗУТ. По
отношение на пазарната му стойност ответната страна е изразила несъгласие с
оценката по първоначалната е-за в размер на 89 000 евро /174 000
лв./, поради което е назначена повторна е-за, вещото лице по която е дало
заключение за пазарната стойност на имота при съобразяване на фактическото му
състояние, практиката за сключване на сделки на по-ниска цена от заявената по
обяви за продажба и сравняване с по-близки аналози, вкл. и в същата сграда.
Вещото лице е съобразило квадратурата на имота, която е близка до тази на
сравнителните образци, а по отношение на наличната открита тераса е установило,
че прилежи само към процесния имот. Това
обстоятелство изрично е отразено и в нот. акт за собствеността върху имота,
поради което на осн. чл.38, ал.2 от ЗС
следва да се приеме, че тя е индивидуална собственост, прилежаща към наследствения
апартамент. Нейната площ е 20,54 кв. и следва да бъде взета предвид при
оценката на имота като негово предимство. Като съществен минус на имота следва
да се отчете липсата на самостоятелна кухня е обстоятелството, че кухненският
бокс е без дневно осветление. Оценката по повторното заключение е в размер на
136 877 лв., но без да се оценява квадратурата на въпросната открита
тераса. По първоначалното заключение припадащата й се стойност по цени на
квадратен метър е около 16 000 евро. Съдът счита, че с оглед изложеното тя
следва да бъде съобразено при оценката на имота, но не с такава стойност както
по първоначалната е-за. При съпоставка на двете заключения в тяхната цялост и
отчитане на всички неговата действителна стойност следва да се приеме в размер
на 146 000 лв.
Пълномощникът
на ответницата – адв. С. К., е направил искане за възлагане на имота на осн.
чл.349, ал.2 от ГПК. Предпоставките за уважаване на това искане са 1.
Ответницата да е наследник, който при откриване на наследството е живяла в
имота и 2. Да не притежава друго жилище. По отношение на първата предпоставка
съдът намира, че тя е налице, т. к. независимо от обстоятелството, че
ответницата и наследодателя са имали двойно гражданство са пребивавали не само
в САЩ, но и в България като наследодателя е починал именно в гр.Русе, където се
намира имотът, в който ответницата е продължила да живее и след смъртта на
съпруга си. По отношение на втората предпоставка съдът отчита, че става въпрос
за отрицателен факт, при което положение и при липсата на доводи и твърдения от
страна на ищцата за притежавани от ответницата други имоти следва да се приеме,
че не притежава друго жилище. С оглед на това искането по чл.346, ал.2 от ГПК е
спазено и делбата следва да се извърши чрез поставяне на имота в дял на
ответницата на осн. чл.248, ал.2 от ГПК. В писмената си защита пълномощникът на
ответницата е възразил за недоказаност на искането поради непредставяне на
декларация за имотно състояние от страна на ответницата и се е позовал на две
решения на ВКС. Възражението е неоснователно, защото не отчита обстоятелството,
че става въпрос за отрицателен факт, а освен това казусите по цитираните
решения не са идентични, а разкриват специфика – по решението по г.д. ***г.
наличието на такава декларация е обсъдено като едно от множество доказателства
и то не за непритежаването на друго жилище, а за това, че съделителят е живял в
делбения имот, а по г.д. №***г. липсата на такава декларация е съпоставено с
наличието на такава в подкрепа на конкуриращо искане на друг съделител, каквото
по настоящото дело никога не е правено.
С
оглед приетата от съда оценка на делбения имот и стойността на дяловете на
страните ответницата следва да заплати на ищците за уравнение на дяловете суми
в размер на по 6 083,33 лв. – на съделителите С.П.С. и Е.П.С. и 12 166,66
лв. – на И.Б.С..
По
делото са направени и искания по сметките като ищците претендират обезщетения
за лишаване от ползването на съсобствения имот съобразно дяловете си, а
ответницата претендира неоснователно обогатяване от страна на ищците предвид
изтегляне на суми от банкови сметки на наследодателя, от които не им се полага
наследствен дял.
По отношение на исканията по сметките на ищците
съдът съобрази следното: По делото е установено по категоричен начин, че както
преди откриването на наследството, така и след това имотът се ползва от
ответницата като съсобственик, а впоследствие като преживяла съпруга като на
ищците не е осигурено ползване на имота съобразно правата им. Ищецът И.С. е
отправил покана за това, която е връчена на ответницата на 09.09.2014 г. и от
тази му дата се дължи обезщетение. Другите ищци счита, че такова обезщетение им
се дължи считано от датата на подаване на исковата молба – 12.01.2015 г., като
цитират съдебна практика като според тях същата отчитала исковата молба за
делба като покана по чл.31, ал.2 от ЗС. Това действително е така, но е
необходимо с исковата молба за делба да е направено такова изявление/искане.
Това произтича от редакцията на чл.31, ал.2 от ЗС – „Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците,
те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от
деня на писменото поискване“ и от липсата на изрична форма за отправяне на
това писмено поискване. В исковата молба по настоящото дело обаче такова поискване
не е направено от ищците С.П.С. и Е.П.С.. Посочено е само, че ищецът И.С. е
отправил такава покана по Телепоща. При това положение няма как да се приеме,
че искането за делба на имота представлява писмено поискване на обезщетение по
чл.31, ал.2 от ЗС от страна на тези съделители. Поради това техните искания по
сметките следва да се отхвърлят като неоснователни. Искането на ищеца И.С.
следва да се уважи до установения размер от вещото лице по назначената ценова
е-за – 1 213 лв. съобразно дела му за
периода от 09.04.2014 г. до 20.04.2017 г., а за горницата до 3400 лв. да се
отхвърли като неоснователно.
По отношение на искането по сметките на ответницата
съдът съобрази следното:
След допуснато изменение на искането чрез
увеличението му се претендират 40 524,85 лв. срещу С.С.; 40 517,14
лв. срещу Е.С. и 63 254,33 лв. срещу И.С.. Ответницата счита, че те неоснователно
са се обогатили с тези суми предвид изтеглянето им от банкови сметки на
наследодателя в страната при положение, че от тях не им се е полагал
наследствен дял. Относно фактическата обстановка по изтеглянето на сумите няма
спор, а по делото са представени и писмени доказателства, който удостоверяват
това. За част от сумите /тези, изтеглени от Търговска банка АД/ е налице общо
теглене, но липсват твърдения и доказателства за начина на разпределението им
между ищците, при което положение следва да се приеме, че са разпределени между
тях по равно – по 10 827,29 лв. От „Райфайзенбанк България АД са изтеглени
суми в размер на 52 427,04 лв. от И.С.; 29 697,56 лв. от С.С. и
29 689,85 лв. от Е.С.. Общият размер на изтеглените суми от всеки от
ищците от двете банки съответства по размер на претенциите на ответницата. При
това положение за да се уважи или отхвърли искането следва да се прецени дали
ищците са имали основание за получаването им, респ. дали са в кръга на
наследниците или единствен наследник на оставените от наследодателя парични
суми в банкови сметки е ответницата. За да се даде отговор на този въпрос
следва да се прецени кое е приложимото право за наследяване на тези средства и
какво урежда то. В случая от представените по делото доказателства е видно че ответницата
е американски гражданин. За ответницата са представени и писмени доказателства,
от които е видно, че е с постоянен адрес в България и с настоящ адрес – САЩ,
като не уточнен щат и населено място. В молбата, с която е направено искането
по сметките пълномощникът на ответницата изрично посочва, че приложимото право за
наследяване на тези парични средства е това на щата Ню Йорк, САЩ, защото
наследодателят макар и с двойно гражданство живял постоянно в това населено
място и същото било неговото обичайно местопребиваване по смисъла на КМЧП. След
това са изложени твърдения за съдържанието на закона на щата Ню Йорк, уреждащ
наследяването в случаите на наследяване
от преживяла съпруга без низходящи на наследодателя и доказателствени искания
за установяването му. По делото по искане на пълномощника на ответницата са
събрани доказателства в тази насока, но същият не е посочил и не е представил
каквито и да било доказателства, че наследодателят е американски гражданин, още
повече такъв с обичайно местопребиваване в САЩ и то именно в щата Ню Йорк. На
практика по делото са представени само доказателства за местопребиваването му в
България в гр.Русе, където той е починал на 02.11.2013 г. и където е придобил
допуснатия до делба имот – на 02.11.2011 г. и видно от представения препис от
нот. акт е участвал лично в изповядването на сделката като се е легитимирал с
българска лична карта. При положение, че между САЩ и България е налице действащ
визов режим и граничен контрол чрез справка от Гранична полиция датите на
влизане и излизане на наследодателя в страната при пътувания от и за САЩ биха
могли да се установят лесно. На база на тази информация би могло да се направи
обективна преценка дали наследодателят е имал обичайно местопребиваване в
едната или другата държава. По делото обаче не са направени такива искания от
ответницата или пълномощникът й, респ. не са събрани доказателства в подкрепа
на твърденията им. При това положение няма основание да се приеме, че
приложимия закон за наследяване на парични влогове е този на щата Ню Йорк и
исканията по сметките не могат да бъдат уважени независимо от уредбата в това
законодателство, за която по искане на ответната страна все пак са събрани
редица писмени доказателства. Исканията по сметките на ответницата са
недоказани и следва да се отхвърлят.
Разноските по делото следва да се разпределят по
правилата на чл.355 от ГПК като направените от ищеца С.С. разноски в размер на
200 лв. за експертиза във връзка с искането му по сметките следва да останат за
негова сметка на осн. чл.355, изр. второ във вр. чл.78 от ГПК, т. к. искането
му е неоснователно. В полза на ищците не следва да се присъждат и разноски за
особен представител на ответницата, т. к. такъв е бил назначен при установен
настоящ адрес на ответницата в САЩ и не са били налице основания за назначаването
му, при което положение ответницата не следва да носи отговорност за тези
разноски. В тяхна полза не следва да се присъждат и разноските за адв.
възнаграждение по делото за отмяна на влязло в сила решение по молба на
ответницата, т.к. тази молба е била уважена и тези разноски следва да останат
за сметка на ищците. От останалите направени разноски от ищците в общ размер на
5061,60 лв. ответницата съобразно стойността на дяла си им дължи разноски в
размер на 4218 лв. От направените от нея разноски в размер на 9250 лв. ищците й
дължат разноски съобразно стойността на дяловете си в размер на по 385,42 лв. -
ищците Е. и С. С. и 770,83 лв. - ищеца И.С.. Съделителите дължат и държавна
такса върху дяловете си в размер на 4%, а ответницата дължи по сметка на Община
Русе и местен данък.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАВЯ в дял на Т.И.С., ЕГН:**********, на
основание чл.349, ал.2 от ГПК, следният недвижими имот: апартамент, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***********, находящ се в сграда №
1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***********, съобразно одобрена
кадастрална карта със Заповед № РД-18-18/16.05.2007 г. на Изп. директор на АК,
с предназначение на обекта – жилище, апартамент, с адрес на имота: гр. Русе,
общ. Русе, обл. Русе, пл. ****** № 7, вх. 5, ет. 5, ап. 46, с площ от 94,20
кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***********.1.47,
под обекта ***********.1.31, над обекта ***********.1.61, ***********.1.85, с
прилежащи части: 0,705 % ид.ч. от общите части на сградата, който апартамент
съгласно протокол за установяване годността на ползване на строежа /Акт обр.16/
представлява апартамент А-46 и се състои от: дневна, трапезария с кухня, две
спални, тоалетна, баня-тоалетна, складово помещение, коридор и балкон и 20,57
кв.м. за открита тераса, заедно със съответния процент ид.ч., равняващи се на
18,35 кв.м. от правото на собственост върху поземления имот, върху който е
построена сградата, представляващ поземлен имот с идентификатор ***********
съгласно одобрена кадастрална карта, с адрес: гр. Русе, общ. Русе, обл. Русе,
пл. ****** № 7, с площ от 2584 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: високо застрояване /над 15 м./, без
стар идентификатор, с номер по предходен план: кв.249.1, парцел ***, при
съседи: ******, ******, ******, ******, ******, ****** с пазарна цена от 146
000 лв.
ОСЪЖДА Т.И.С.,
ЕГН:**********, ЗА УРАВНЕНИЕ НА ДЯЛОВЕТЕ да заплати по 6 083,33 лв. – на
всеки от съделителите С.П.С. и Е.П.С. и 12 166,66 лв. – на И.Б.С., заедно
със законната лихва в 6-месечен срок от влизане в сила на решението по възлагане като на осн. чл.349,
ал.6 от ГПК тя става собственик след като изплати в срок паричните уравнения,
заедно със законната лихва, а ако не го направи решението за възлагане се
обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.
ОСЪЖДА Т.И.С., ЕГН:********** да заплати на И.Б.С.,
ЕГН:********** сумата в размер на 1 213 лв. – обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствения имот, допуснат до делба за периода от 09.04.2014 г. до
20.04.2017 г. и ОТХВЪРЛЯ искането за обезщетение в останалата му част - за
горницата до 3400 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.П.С., ЕГН:********** и Е.П.С.,
ЕГН:********** против Т.И.С., ЕГН:********** искания по сметките – за заплащане
на по 700 лв. - обезщетения за лишаване от ползване на съсобствения имот,
допуснат до делба за периода от 12.01.2015 г. до 20.04.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.И.С., ЕГН:**********
против С.П.С., ЕГН:**********; Е.П.С., ЕГН:********** и И.Б.С., ЕГН:********** искания по сметките – за
заплащане на суми, с които те са се обогатили неоснователно предвид изтеглянето
на парични суми от банковите сметки на общия им наследодател М. С., починал на
02.11.2013 г. в гр.Русе, без да имат основание за това, както следва – за 40
524,85 лв. срещу С.С.; за 40 517,14 лв. срещу Е.С. и за 63 254,33 лв. срещу И.С..
ОСЪЖДА Т.И.С., ЕГН:********** да заплати на С.П.С., ЕГН:**********; Е.П.С.,
ЕГН:********** и И.Б.С., ЕГН:********** разноски по делото на осн. чл.355, изр.
първо от ГПК в общ размер на 4218 лв.
ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН:**********; Е.П.С., ЕГН:********** и И.Б.С., ЕГН:**********
да заплатят на Т.И.С., ЕГН:********** разноски по делото на осн. чл.355, изр.
първо от ГПК, както следва – по 385,42 лв., дължими от всеки от ищците Е.С.
и С. Савови и 770,83 лв., дължими от ищеца И.С..
ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН:********** да заплати по сметка на РРС държавна такса в
размер на 243,33 лв.
ОСЪЖДА Е.П.С., ЕГН:********** да заплати по сметка на РРС държавна такса в
размер на 243,33 лв.
ОСЪЖДА И.Б.С., ЕГН:********** да заплати по сметка на РРС държавна такса в
размер на 486,66 лв.
ОСЪЖДА Т.И.С., ЕГН:********** да заплати по сметка на РРС държавна такса в
размер на 4866,66 лв., а по сметка на Община Русе местен данък в размер на
535,33 лв.
Решението може да се обжалва пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от
връчването на препис на страните.
Районен съдия: