Р Е Ш Е Н И Е № 136
гр.Русе, 29.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НО, в публично заседание на трети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР
БАЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА РАДОСЛАВОВА
РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА
при участието на секретаря Недялка
Неделчева и прокурора К. Колицова, разгледа
докладваното от съдия Герасимова в.н.о.х. дело №579 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда №93 от 06.06.2019 г. по н.о.х.д. №76/2019 г., РРС, НО, 11-ти
наказателен състав признал подс. И.К.Д. за невиновен
в това, че на 15.03.2018 г. в гр. Русе, в условията на опА.
рецидив, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото-на публично място в гр. Русе в
сградата на сектор Пътна Полиция“ при ОД МВР Русе, демонстративно скъсал първи
екземпляр на АУАН с бл. № 566004/15.03.2018 г., блъснал и ударил с юмрук *****А.Т.
К. от *****, дърпал с ръце якето му, скъсал *****, като деянието по своето
съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, поради което и на
основание 304 от НПК, го оправдал по повдигнато обвинение по чл.325, ал.5, вр. ал.2, пр.1, вр. ал.1 от НК.
Със същият съдебен
акт РРС признал подс. И.К.Д. за виновен в това, че на същата дата и място,
извършил непристойни действия, нарушаващи обществения ред - на публично място в
гр. Русе, в сградата на Сектор „Пътна Полиция“ при ОД МВР Русе, демонстрирал
оскърбително отношение и неуважение към *****- скъсал първи екземпляр на АУАН с
бл. № 566004/15.03.2018г., блъснал и дърпал с ръце ***** от ***** - А.Т. К.,
поради което и на основание чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ и чл.305, ал.6 от НПК
му наложил административно наказание
“глоба“, в размер на 500.00 (петстотин) лева.
РРС се произнесъл и
признал подс. И.К.Д. за невиновен и в това, че на
15.03.2018 г. в гр. Русе, причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда
на А.Т. К. от гр. Русе- *****, изразяваща се в болка и страдание, без
разстройство на здравето, резултат от блъскане, дърпане за дрехите и удар с
юмрук в областта на „стомаха“, като телесната повреда е причинена на *****, при
изпълнение на службата-изпълнение на служебните си задължения във връзка с *****,
поради което и на основание 304 от НПК, го оправдал по повдигнато обвинение по
чл.131, ал.2, т.4, вр. с ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.2 от НК.
Със присъдата РРС
осъдил подс. И.К.Д. да заплати в полза на ОДМВР –
Русе сумата от 996,52 лв. за направени разноски на досъдебното производство,
както и сумата от 120лв. в полза на Районен съд – гр. Русе за направени
разноски в съдебното производство.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при
РРП, с твърдение за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на
атакувания акт. Моли присъдата да бъде отменена, а въззивната
инстанция да постанови нова, с която подс. Д. да бъде признат за виновен по повдигнатите му
обвинения.
В протеста не се иска
се събиране на нови доказателства.
Въззивният съд по
реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти.
В съдебно заседание представителят
на държавното обвинение не поддържа и моли присъдата на РРС да бъде потвърдена.
Споделя изцяло съображенията на РРС. Допълнително сочи, че от страна на двамата
*****са били допуснати нарушения на ЗМВР за използване на физическа сила спрямо
подсъдимия и развива подробни съображения в последната насока.
Упълномощеният
защитник на подс. Д. – адв.
Д. Ц. моли атакуваната присъда да бъде изцяло потвърдена като правилна и
законосъобразна. Развива съображения в насока липса на допуснати от
първостепенния съд процесуални нарушения и обоснованост на съдебния акт.
В последната си дума подс. Д. моли да бъде оправдан.
Русенски окръжен съд, след като обсъди доводите в протеста на Русенска
окръжна прокуратура‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и
след като в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда констатира, че не са налице основания за
нейното отменяване или изменяване поради следните
съображения:
За да постанови съдебния си акт,
районният съд е провел съдебно следствие по общия ред. Ясно изразеното
убеждение на РРС по фактите е формирано на основата на правилен анализ на
събраните по делото доказателствени материали – обясненията
на подсъдимия Д. (както дадените непосредствено и устно пред съдебния състав,
така и приобщените от досъдебното производство чрез прочитане, при спазване на
процесуалните изисквания на чл.279 от НПК),
показанията на свидетелите А. Н. Н. - частично (дадените непосредствено
и устно и прочетени по реда на чл.281 от НПК), А.Т. К. - частично (дадените
непосредствено и устно и прочетени по реда на чл.281 от НПК), Б.Л. Д. (дадените
непосредствено и устно и прочетени по реда на чл.281 от НПК), Т. Е. П., И. В. И.,
М. Й. Д., И. В. И., Р. П. П. (прочетени по реда на чл.281 от НПК), приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства -
писмо-отговор, заповед, разпореждане, протокол, комплексна съдебно психиатрично
психологична експертиза, свидетелство за съдимост, автобиография и декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние и експертните заключения на назначените
две съдебно медицински и техническа експертиза.
Първоинстанционният съд е приел фактология, която намира безусловна
опора в събрания доказателствен материал.
Изброените доказателствени
материали са достатъчни за пълноценното изясняване на значимите за процеса
обстоятелства. Въз основа на тях се установява, че на 11.03.2018 г. подс. И.Д. управлявал лек автомобил „ВолвоВ50“ с ДК № Р
3260 КВ. Движел се в локалното платно на бул. „Липник“ в посока към центъра на
гр. Русе. Преди кръстовището на ул.“Братислава“ и бул.“Липник“ било възникнало
ПТП, като единия от водачите бил св.Т. П.. На място бил пристигнал екип на *****
в състав свидетелите А. Н. и А.К.. Полицейските
служители констатирали, че произшествието е с леки повреди, няма спор между
водачите, поради което предоставили двустранни протоколи на двамата участници.
Автомобилите били изместени от кръстовището и преди да тръгнат по маршрута си св.
Н. видял, че подс. И.Д. се движи срещу движението в
локалното платно. При това той решил да извърши полицейска проверка на водача.
Подал знак с ръка за спиране, но подс. И.Д. не спрял,
а рязко увеличил скоростта си и преминал покрай свидетеля Н.. С. А. Н. и св. А.К.
от своя страна направили справка и установили че собственик на л.а. „Волво В50“ с рег. № Р 3260 КВ е подс.И.Д.,
като установили и адреса му. На същия ден св. А. Н. и св.А.К. посетили жилището
на подс. И.Д., позвънили на входната врата на
жилището, но никой не отворил. Установили телефона на подс.И.Д.
и го търсили няколко пъти, но той ги уведомявал, че по това време е на работа.
Едва на 15.03.2018 г., около
09.30 часа, подс. И.Д. уведомил свидетелите К. и Н., че
се намира в сградата на *****. Свидетелите К. и Н. го помолили да ги изчака на
втория етаж в стая №1. Около 09.00 ч. св. Н. и св. К. пристигнали в *****. В
стая № 1 на етаж 2 ги чакал подсъдимият Д.. Св.Н. посочил на подсъдимия, че ще
му бъде съставен АУАН за установените нарушения от 11.03.2018 г., а св. А.К. ще
бъде посочен като свидетел в него. Св. Н. съставил АУАН № 566004/15.03.2018 г.,
в който посочил, че нарушенията на подс. Д. били по
чл.6, ал.1, от ЗДвП - нарушение на знак, движи се в забранена посока; по
чл.137а, ал. 1 от ЗДвП-при движение не ползва обезопасителен
колан и по чл. 103 от ЗДвП-при подаден сигнал не спира на посоченото място от
контролния орган. След изготвянето на акта св. Н. го прочел на подсъдимия и му
го предоставил да се запознае непосредствено със съдържанието като сам го
прочете и евентуално да го подпише. Подс. Д. започнал
да чете съдържанието на акта. В един момент казал на висок глас, че не бил
виновен и че свидетелите К. и Н. „искали да го вкарат в затвора“, хванал първия
екземпляр на АУАН, смачкал го и го скъсал с ръце на малки парчета. Същевременно
св. А.К. станал от стола, на който седял в близост до него. Подс.
Д. го бутнал с ръце по тялото, като по този начин св. А.К. залитнал назад и се
подпрял в стената зад него. Междувременно подсъдимият отворил вратата на стая
№1 и излязъл в коридора на втория етаж, като се придвижил няколко крачки към
стълбището, водещо към първия етаж. Св.К. излязъл от стая №1 затичал се след
подсъдимия, настигнал го и го хванал с лявата си ръка за лявата горна част на
якето При това подс. Д. се обърнал с лице към св. К.,
а последният го натиснал до нея. Подсъдимият започнал да ръкомаха с ръце към
св. К., но без да му нанася удари и леко го задържал за униформата. От своя
страна св. К. принудил подсъдимия да се свлече на замята, след което държейки го
с ръце за горната част на якето го изправил на крака. През това време св. Н.
излязъл за от стаята и се насочил към подс. Д. и св. К.,
след което двамата изправили подсъдимия. Хванали го под под
мишниците и насила го приближили непосредствено до стена на коридора и го
опрели до нея. Св. Н. извил зад гърба дясната ръка под лакетната
става на подсъдимия, докато св. К. го държал с ръце за горната лява част на
якето. Непосредствено след това двамата свидетели го вкарали отново в стая №1 и
го сложили да седне на стол вътре в нея. Малко след това подсъдимият отново се
опитал да напусне стаята но свидетелите К. и Н. го съборили на земята и му
поставили белезници на ръцете. След това го поставили да седне на един от столовете в
същата стая. За случилото се бил уведомен Началника на Сектор „ПП“.
От заключението на назначената
съдебно медицинска експертизабило установено, че св. А.К.
е получил лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК - в болка и
страдание.
От заключението на назначената и
приета в производството СМЕ на подс. Д. било установено,
че подс. Д. при задържането си е получил
“повърхностно охлузване на лявата скула“. Увреждането било преценено от
експерта, че по медикобиологочен признак представлява
болка и страдание-лека телесна повреда.
От заключението на назначената комплексна
съдебно психиатрично психологична експертиза се установило, че подс. Д. ***. Към момента на деянието обвиняемия е могъл да
разбира свойството и значението и да ръководи постъпките си.
По делото била назначена и техническа
експертиза на предаден магнитен носител със записи от охранителни камери в *****
и към заключението на същата бил изготвен снимков материал.
При анализа на доказателствената съвкупност първоинстанционният съд е
извършил задълбочен и правдив анализ и съпоставка на събраните гласни
доказателства. В тази насока настоящата въззивна инстанция не констатира
наличието на сочените в протеста процесуални нарушения, свързани с непълна и
превратна доказателствена дейност на контролираната съдебна
инстанция.
Русенски окръжен съд подложи на
самостоятелна преценка, приобщената в рамките на първоинстанционното
разглеждане на делото доказателствена съвкупност и на
собствено основание прие, че следва да бъдат ценени обясненията на подс. Д. и отчасти показанията на свидетелите Н. и К.. В
тази насока Русенски окръжен съд изцяло възприе констатираните противоречия в
показанията на двамата свидетели в отделните етапи от развитието на
производството, касателно мястото на твърдяното нанасяне на удар от страна на
подсъдимия, опровергаването им в отделни техни части от заключението на
техническата експертиза и извършения от страна на РРС оглед на веществено
доказателства (видеозаписът от процесната дата),
което и според въззивната инстанция е основание да се
възприемат за истинни изложенията на подсъдимия за конкретно развилите се
събития. В последната насока въззивната инстанция
изцяло възприема доводите на РРС, които не намира за нужно да преповтаря.
Както и РРС, така и въззивната съдебна инстанция възприе отчасти обясненията на
подс. И.Д. като достоверно отражение на събитията от процесната дата и ги постави в основата на доказателствените си изводи относно значимите за
производството факти – от момента на влизането му в полицейското управление до
момента на задържането му от страна на полицейските служители.
Правилно
показанията на свидетелите Н. и К. са били възприети, но само в отделни техни
части, като прецизно РРС е съпоставил
казаното от тяхна страна при разпитите им от досъдебното производство
(от 15.03.2018г. и от 28.11.2018 г.) и изложението им в рамките на съдебното
дирене като прецизно е констатирал наличието на съществени противоречия най –
вече касаещи точното поведение на подсъдимия, наложило употребата на физическа
сила и задържането му, които противоречия, ведно с установеното посредством
експертното заключение на техническата експертиза и вещественото доказателство
– видеозаписът, приобщен от контролираната съдебна инстанция чрез оглед, дискредитира
същите и поставя под съмнение достоверността им.
Законосъобразно
останалите гласни доказателства – показанията на свидетелите Б.Л. Д. (дадените
непосредствено и устно и прочетени по реда на чл.281 от НПК), Т. Е. П., И. В. И.,
М. Й. Д., И. В. И., Р. П. П. (прочетени по реда на чл.281 от НПК) са били
възприети изцяло и поставени в основата на доказателствените изводи на
контролираната съдебна инстанция като еднозначни, детайлни, изчерпателни и
взаимно подкрепящи се. Всеки един от тези свидетели надлежно пресъздава личните
си възприятия относно част от фактите, имащи най – вече косвено значение за
настоящото наказателно производство. Несъответствия, логически противоречия или
непълноти не бяха констатирани и от въззивната
инстанция.
В обобщение – доказателствената
дейност на РРС е извършена при спазване на процесуалните изисквания, като
липсва твърдяното от представителя на РРП процесуално нарушение изразяващо се в
липса на доказателствен анализ и тенденционзно
интерпретиране на приобщените доказателства.
Възприеха се и се поставиха в
основата на доказателствените изводи и на настоящия
съдебен състав изброените по-горе писмени доказателства, както и заключенията
на назначените и изслушани в производството пред РРС експертни заключения.
При правилно установената
фактическа обстановка първата инстанция е направила законосъобразни правни
изводи.
Правилно и законосъобразно РРС е
приел, че обстойният и цялостен анализ на доказателствените
материали както поотделно, така и в тяхното единство не водят до безспорен и
несъмнен извод за това, че на 15.03.2018
г. в гр. Русе, сградата на ПП при ОД на МВР – Русе подс.
Д. да е извършил непристойни действия, които грубо да нарушават обществения ред,
съответно – такива изразяващи явно неуважение към обществото - да е блъснал и
ударил с юмрук *****А.Т. К. от *****, да е дърпал с ръце якето му, скъсал *****.
Съставомерността на това обвинение предполага от
обективна страна да бъде установено, че на процесната
дата и място са били извършени непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Хулиганството е
такова конкретно деяние, при което деецът демонстративно, грубо нарушава
обществения ред чрез определено свое поведение (най-често публично), като цели
или най-малкото допуска по този начин да демонстрира явно неуважение към
обществото. При това обективния състав на престъплението включва: наличие на
определено активно поведение изразено в конкретни действия. На второ място е
необходимо съответните действия сами по себе си грубо да нарушават обществения
ред т.е престъплението е резултатно такова, а съставомерния
резултат се изразява в нарушаване на обществения ред и спокойствие.
Солидаризирайки се с правните
изводи на РРС по това обвинение, настоящият въззивен
състав намира, че действията на подсъдимия по време на инкриминирания инцидент
не изпълват състава на престъплението по чл. 325 от НК. Съставомерните
признаци на това престъпление от обективна страна се изразяват в извършването
на непристойни действия, с които грубо се нарушава обществения ред и се
изразява явно неуважение към обществото.
В конкретния случай, както
правилно е посочил първият съд, поведението на подсъдимия не се изразява в
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, съгласно приетото в
Постановление № 2 от 29. VI. 1974 г. по н. д. № 4/74 г. на Пленума на ВС, тъй
като не нарушава важни държавни, обществени или лични интереси, нито съществено
засяга нормите на нравствеността. Не е налице и втората кумулативно изискуема
от закона предпоставка, а именно действията да изразяват явно неуважение към
обществото. В тази връзка са неоснователни твърденията на РРП, че скъсването на
акт в административната сграда на сектор ПП при ОД на МВР Русе се отличава с
бруталност, представляваща демонстрация на незачитане на обществото, уронваща
престижа на държавни институции и в този смисъл засягаща драстично правилата на
нравствеността и обществения морал. Настоящата инстанция споделя изводите на
първата, че поведението на подсъдимия не съставлява извършване на непристойни
действия, а в конкретния случай се явява манифестиране на собствена позиция и
отказ за участие в административнонаказателно
производство, а в известна степен и ответна реакция на допуснатите от страна на
полицейските служители нарушения на ЗМВР (анализирани надлежно от РОП в хода на
съдебните прения пред настоящата инстанция).
Предвид обективната несъставомерност на поведението на подсъдимия по основния
състав, въззивният съд не намира за необходимо
обсъждането на наличието на квалифициращия признак „в условията на опА. рецидив“.
Макар да не изпълват съставомерните признаци на престъпление по чл. 325 от НК
констатираните действия от страна на подсъдимия не отговарят на общоприетите
норми за поведение и следва да бъдат квалифицирани от обективна страна като
административно нарушение по чл. 1 от УБДХ, както законосъобразно е приел и
районният съд. Същите безспорно са непристойна проява, изразяваща се в демонстративно
скъсване на съставен АУАН от страна на компетентен полицейски служител.
Поради това този съдебен състав
намира, че законосъобразно първият съд е приел, че с деянието си подсъдимият Д.
не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 325 от НК, поради което в съответствие със закона го е признал за невиновен
и го е оправдал по това обвинение, като е наложил административно наказание за
извършено от него административно нарушение по чл. 1, ал. 2 УБДХ.
Въззивната инстанция изразява съгласие с
първата и по отношение на индивидуализацията на административното наказание „глоба“.
РРС адекватно е преценил характеристиките на личността на дееца и характера и
тежестта на деянието. С оглед на това правилно е наложил административно
наказание глоба в максимален размер от 500 лв., като въззивният
съд намира, че именно с така определеното наказание ще бъдат постигнати в
най-голяма степен целите на наказанието.
Законосъобразно РРС е приел, че
недоказано се явява обвинението за осъществен състав на престъпление по чл.131
от НК от страна на подсъдимия Д.. С оглед коментираните гласни доказателства
(констатираното противоречие в изложението на свидетелите Н. и К.) по делото не
са събрани категорични доказателства на процесната
дата и място подсъдимият да е нанесъл силен удар в областта на стомаха,
съответно – да е причинил лека телесна на св.К. и решението на РРС за
оправдаването му по така повдигнатото обвинение се явява правилно и
законосъобразно.
Вярно
с оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК с присъдата си
районният съд е възложил на подсъдимия разноските в производството – сумата от
996,52 лв. (разноски на досъдебното производство) и сумата от 120 лв. (разноски
в съдебното производство).
При
цялостна служебна проверка на присъдата въззивната
инстанция не констатира неправилно приложение на материалния закон или
допускането на съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед на което
прие, че съдебният акт следва да бъде потвърден изцяло.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6
от НПК Русенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №93 от 06.06.2019
г. по н.о.х.д. №76/2019 г., РРС, НО, 11-ти наказателен състав.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.