Решение по дело №192/2020 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 октомври 2020 г. (в сила от 30 октомври 2020 г.)
Съдия: Иванка Пенева Иванова
Дело: 20207250700192
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                           108                 07.10.2020 г.                 град Търговище

 

  В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд - Търговище                                              пети състав            

На шести октомври                                                                      година 2020

В публично заседание в следния състав:

                                                                        Председател: Иванка Иванова

 

Секретар: Янка Ганчева 

Като разгледа докладваното от председателя Иванка Иванова

АД № 192 по описа за 2020 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).

Делото е образувано по жалбата на Ш.А.Ю. ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-1899/ 20.08.2020 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО“АА“) – Търговище, с което е приложена ПАМ – по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и ал. 2, т. 1,  във вр. с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтП по т. 1 временно спиране от движение на МПС м. „Фолксваген Голф“ с ДК№  .....от категория М1, собственост на жалбоподателя до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне на 1 бр. табела с  ДК№  .....и отнемане на свидетелството за регистрация част ІІ № *********, издадено на 30.09.2015 г. от МВР – Търговище  и по т. 2 по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП – временно отнемане на СУМПС с № ….. на жалбоподателя, издадено на 15.06.2016 г. от МВР – Търговище и контролен талон № 5802748 до отстраняване на нарушението, но за не повече от 1 година.

В жалбата като основание за отмяна е посочено противоречие с материалния закон. Жалбоподателят сочи, че като председател на Джамийското настоятелство в с. Руец, общ. Търговище, обл. Търговище на 28.08.2020 г. е трябвало да пътува с личния си автомобил м. „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК№ .....до гр. Търговище, за да пазарува. В същото време ходжата на с. Руец го помолил да го закара до с. Баячево, общ. Търговище, където се провежда религиозно обучение на деца. След като оставил последния в с. Баячево и тръгнал обратно за гр. Търговище като минавал през центъра на селото му махнал един познат на име Х.. Той спрял до него, отворил прозореца на автомобила и го попитал какво иска. Х. го попитал за с. Руец ли отива, а жалбоподателят му отговорил, че отива в града, за да пазарува. Тогава той го помолил да го закара в града, за да си поднови винетката. Жалбоподателят се съгласил и го качил в колата. Докато разговаряли до тях се приближила непозната жена и младо момче, които станали свидетели на разговора им. Тогава те като разбрали, че жалбоподателят ще пътува до града го помолили да вземе и тях. Той се съгласил и потеглили. Жалбоподателят и пътниците не са се уговарял за заплащането на превоза до града, нито са плащали реално пари.

В съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с адв. М. от АК - Търговище, който поддържа жалбата и изразява мотивирано становище за отмяна на процесния адм. акт.

Ответникът по оспорването – началникът на Областен отдел „ Автомобилна администрация“ (ОО „АА”) – Търговище, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по делото.

Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, налице е правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна при следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено, че жалбоподателят Ш.Ю. на 20.08.2020 г. около 09, 30 ч. е бил спрян  на път ІІ-74 км 19+800 на около 800м. от разклона на с. Руец в посока към гр. Търговище като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК№ , категория ППС М1, 4+1 места, негова собственост от полицейски служители и инсп. М. М.. при РД „АА” – Русе. При проверката жалбоподателят превозвал трима пътници без автомобила да е вписан в удостоверение за регистрация за таксиметров превоз или лиценз за извършване на обществен превоз. За извършеното деяние на жалбоподателя бил съставен АУАН № 276743/ 20.08.2020 г. (стр. 2 от адм. преписка).

На същата дата (20.08.2020 г.) началникът на ОО „АА” - Търговище издал процесната заповед за прилагане на принудителна адм. мярка (ПАМ), с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. б и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.б и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП разпоредил спиране от движение за срок до отстраняване на нарушението но не повече от 12  месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация част ІІ на процесния лек автомобил, собственост на жалбоподателя . С тази заповед на основание чл. 106а, ал. 8 от ЗАвтП на жалбоподателя е отнето СУМПС и контролния талон до отстраняване на нарушението, но за не повече от 1 година.

По делото са представени писмени обяснения на превозваните в лекия автомобил лица (стр. 9 до 10 от адм. преписка). От същите е видно, че пътникът в автомобила Х. С. от с. Баячево е следвало да заплати по 2 лева за пътуване до гр. Търговище в едната посока и в рамките на няколко години Сюлейманов е пътувал на няколко пъти с този автомобил до града.

В с.з. по делото са разпитани свидетелите Ф. М. М. и М. М. Ш. (внук на Ф. М.) и двамата пътували в автомобила на жалбоподателя на 20.08.2020 г. Същите дават сведения, че на процесната дата жалбоподателят ги е возил до града и като са стигнали до с. Баячево полицаите са ги спрели за проверка. Св. Ф. М.е искала до ходи до болницата, а внукът и св. М. Ш. е трябвало да отиде до паспортна служба. Същите не са плащали нищо на жалбоподателя, като не са го виждали друг път в с. Баячево да качва хора. Същите отричат жалбоподателя да е взел пари от тях за превоза.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели поради липсата на близките им отношения с жалбоподателя, както и поради факта, че обясненията им звучат достоверно и непротиворечиво.

При тези факти съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, обществен превоз може да се извършва от превозвач, който притежава лиценз или удостоверение за регистрация. Разпоредбата предвижда, че обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р.България и издава удостоверение по образец, определен с наредбата по чл. 7, ал. 3 за всяко превозно средство.  Процесното МПС не е включено и към списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, което не се оспорва от жалбоподателя.

Съгласно ЗАвП превозите биват: пар.1 т. 1 от ДР на ЗАвП "Обществен превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане.  Съгласно § 1 т.3 от ДР на ЗАвП "Превоз на пътници" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. Съгласно § 1 т.26 от ДР на ЗАвП "Таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. В настоящия казус нарушението е безспорно установено въз основа на приобщените доказателства, като за нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници без издаден лиценз и удостоверение в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а от ЗАвП. Съгласно чл. 106а, ал. 1, т.1, б. б „ За преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца: ..б) което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община;..“Според чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.б от ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който:….б) извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година;..“

Съдът счита оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-1899/ 20.08.2020 г. на началника на ОО”Автомобилна администрация” – Търговище за законосъобразен адм. акт като издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, при условията на упълномощаване съгласно заповед № РД-01-43/ 23.01.2020 г. на изп. директор на ИА „Автомобилна администрация”. Съдът приема, че процесният адм. акт е мотивиран и съдържа всички необходими реквизити за адм. акт, издаден в писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, като мотивите се съдържат в представената адм. преписка – АУАН и обясненията на превозваните лица.

Съдът счита, че процесната заповед противоречи на материалния закон и е издадена при съществено нарушение на адм.производствените правила при следните съображения:

Съдът приема, че предпоставките, уредени в обсъжданата правна норма за налагане на ПАМ са налице, наложената мярка е със срок на действие, предвиден в закона, но по никакъв начин не са изложени мотиви защо се налага за максималния предвиден в закона срок и за двете ПАМ – спиране от движение на МПС и временно отнемане на СУМПС. В конкретния случай, срокът е в определени в закона максимални граници  и за двете ПАМ и е необходимо да се изложат конкретни съображения в тази връзка, мотивиращи продължителността на срока на действието на мярката. В случая такива липсват, нито е осъществено препращане към документ, удостоверяващ тези факти. Обосновката, мотивировката за налагане на мярката трябва по ясен и категоричен начин да посочва субекта, спрямо когото се налага, фактите, които са налице за прилагането й, времетраенето й, място където се прилага. Липсата на мотиви препятства съдът да извърши проверка относно законосъобразността на акта. Съдът може само да предполага какво е фактическото основание за определяне на максималния срок и на двете ПАМ, което е недопустимо.  Като не е изложил конкретни мотиви за продължителността на срока на наложените ПАМ административният орган е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила и  не е спазил изискването за форма, предвидено в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Поради теза съображения процесната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Предвид на изхода от оспорването съдът счита, че адм. орган следва да възстанови на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 310 лв., съставляващи внесена ДТ от 10 лв. и платено възнаграждение за 1 адвокат в размер на 300 лв. на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2 във връзка с ал.1 от АПК, съдът

 

 Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна адм. мярка № РД-14-1899/ 20.08.2020 г. на началника на Областен отдел (ОО) ”Автомобилна администрация” – Търговище, с която е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и ал. 2, т. 1,  във вр. с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтП по т. 1 временно спиране от движение на МПС м. „Фолксваген Голф“ с ДК№  .....от категория М1, собственост на Ш.А.Ю. ЕГН ********** *** до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне на 1 бр. табела с  ДК№  .....и отнемане на свидетелството за регистрация част ІІ № *********, издадено на 30.09.2015 г. от МВР – Търговище  и по т. 2 по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП – временно отнемане на СУМПС с № ….. на Ш.А.Ю. ЕГН ********** ***, издадено на 15.06.2016 г. от МВР – Търговище и контролен талон № ….. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 1 година на Ш.А.Ю. ЕГН ********** ***.

ОСЪЖДА ОО ”Автомобилна администрация” – Търговище да заплати на Ш.А.Ю. ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 310 лв., съставляващи внесена ДТ от 10 лв. и платено възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република България.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: