Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260003
гр.Свищов, 09.03.2021г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 08.11.2021 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Василка Лалова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1185 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. 79 ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Ц.У.О..“ ЕООД, с предишно наименование „К.С.П.“
ЕООД, преобразувано от „В. – Свищов“ ЕАД твърди, че е образувано е
ч.гр.д. № 495/2020 г. на РС-Свищов, по повод заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс срещу ответника за
неизплатени парични суми за доставка на водоснабдителни услуги за
питейно-битови нужди и канализационни услуги за отвеждане на отпадни води
от имота, който длъжникът ползва. С разпореждане съдът е указал на ищеца да
подаде установителен иск, т.к. издадената заповед за изпълнение е връчена по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди, че
ответника Ю.Б.А., ЕГН **********
*** е абонат е абонат № 58228 на „В. – Свищов“ ЕАД в ползвания от от него имот,
находящ се в общ. Свищов, с. Вардим, въз основа на Договор за предоставяне на
ВиК услуги от 24.04.2008 г.
Твърди, че като абонат ответникът
е подчинен и на Общите условия на „В. – Свищов“ ЕАД, одобрени от ДКЕВР на
основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, публикувани във вестник “Новинар” на 30.06.2006г. и
вестник “Дунавско дело” бр. 25/23.06.2006г. („ОУ“), както и на Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи („Наредбата“). Навеждат се
доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредбата (съответстващ на чл. 32
от ОУ), заплащането на изразходената и отведена вода се извършва въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение,
а когато такива липсват - по начините, подробно описани в чл. 39, ал. 5 от
Наредбата. Заявява, че сроковете на плащане са уредени в чл. 40 от Наредбата,
вр. с чл. 33, ал. 2 от ОУ -
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При забавено плащане,
абонатът заплаща и законоустановената лихва, съгласно чл. 44 от ОУ, вр. с чл.
40, ал. 1, вр. с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Съгласно разпоредбата, лихва за
забава започва да тече от 31-вия ден след датата на съответното фактуриране. По
този начин е изчислена и процесната лихва до датата, посочена в заявлението по
чл. 410 ГПК.
Видно от Справка извлечение от
02.06.2020 г. задължението за главница и за лихва е: 54,61 лв. - главница и 14,34 лв. лихва за
забава, считано от 31.08.2017 г.- 02.06.2020 г. , по фактура №
**********/31.07.2017 г. за отчетен период 28.10.2013 г. - 06.07.2017 г.
Съгласно Справка-извлечение за неплатени фактури за абонат № 58228 от
02.06.2020 г., за периода от м. Октомври 2013 г. до м. Юли 2017 г.
неизплатеното задължение на ответника било в размер на: 54,61 лева - главница и
14,34 лева - натрупана лихва или общо 68,95 лева. В справката личало сумирането
на главницата, а лихвите били изчислени поотделно, спрямо падежа на всяка
дължима сума. Цените, по които дружеството извършва В и К услуги, са утвърдени
от Комисията за енергийно и водно регулиране и оповестени на интернет
страницата й.
Твърди, че е предвидена
възможност потребителят да възрази срещу начислените суми, с писмено възражение
пред В и К оператора в срока за плащане. В настоящия случай в определените
срокове ответникът не е подал възражение. Заявява, че тези правила са залегнали
и в индивидуалния договор на ответника.
Твърди, че Ю.Б. е абонат на
дружеството-ищец, предоставящо услуга - В и К на крайни потребители, в
съответствие със Закона за водите. Той е потребител по смисъла на този закон,
като ползвател на водоснабдения имот - по силата на Закона за водите, Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредбата.
Процесната сума представлявала неизпълнено парично задължение по договора между
ищеца и ответника за потребени В и К услуги в ползвания от последния имот, за
периода от м. октомври 2013 г. до м. юли 2017 г. В тази връзка е издадена и
заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 495/2020г. на PC - Свищов. Поради изложеното
моли съда да признаване
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 54,61 лева
- главница и 14,34 лева — законна лихва, считано от 31.08.2017 г. до 02.06.2020
год. или общо 68,95 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и сторените
в настоящето и в заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК,
особения представител на ответника адв. Х.Т., е депозирал отговор на исковата
молба. Счита исковете неоснователни. На първо място сочи, че ищецът не е
доказал кой е ползвания от ответника имот, а в приложения карнетен лист липсвал
подпис на ответника. На следващо място прави възражение от името на ответника
за настъпила погасителна давност. В този смисъл сочи, че за процесния абонатен
номер има издадени фактури за периода от 01.11.2013г. до 06.07.2016г., като
последната фактура с №********** / 31.07.2017 г. на стойност 54,61 лв. е сборна
за посочения период. В този смисъл моли съда да отхвърли иска като неснователен.
В съдебно заседание ищецът
редовно призован не се явява и не се
представлява. В писмено становище поддържа исковата молба, като моли съда да
постанови решение в полза на дружеството ищец.
В проведеното съдебно заседание,
ответника не се явява и се представлява от особения представител. Заявява, че иска
следва да се отхвърли на следните основания: На първо място видно от
представените доказателства – договор между страните не се установявал имотът,
за който са извършваните услуги. Не се установя от приложения карнетен лист да
е използвал претендираните услуги. Заявява, че същият не е подписан от
ответника. Счита, че иска се явява неоснователен по отношение на претендрани
услуги за отвеждане на отпадни води, тъй като в с.Вардим, нямало изградена
канализационна мрежа. Не били представени и доказателства, от които да е видно,
че устройството, което отчита изразходваната вода е преминало техническа
проверка. На следващо място заявява, че е изтекла предвидената в закона давност.
В този смисъл моли съда да отхвърли така предявените искове.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, прие за
установено следното от фактическа и от правна страна:
На 02.06.2020г. ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 495/20г.
по описа на СвРС, по което е издадена заповед № 319 от 08.06.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът – Ю.Б.А. с ЕГН **********, да заплати на кредитора сумата от 54,61лв.
(петдесет и четири лева и 61ст.) - главница, 14,34 лв. (четиринадесет лева и
34ст.) - лихва от 31.07.2017 г. до 02.06.2020 г., както и лихва от завеждане на
делото – 02.06.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лв.
(двадесет и пет лева и 00ст.) разноски по делото за държавна такса. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление. Във
връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си. Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в
законния срок по чл. 422 от ГПК.
Не се спори по делото, че
дружеството ищец - „Ц.У.О..“ ЕООД, с
предишно наименование „К.С.П.“ ЕООД предоставя услуга - Ви К на крайни
потребители, в съответствие със Закона за водите. Безспорно е и, че „Комунално строителство поддръжка“ ЕООД
гр.Свищов е правоприемник на „ВИК – Свищов“ ЕАД, което се установява от
Търговския регистър. Видно представения по делото договор за доставка на
питейна вода и отвеждане на отпадни води от 24.04.2008 г., между страните е сключен
договор за предоставяне на ВиК услуги. В чл.1 от него страните се договорили, че предмет на договора
е доставка на водоснабдителни услуги за питейно-битови нужди и канализационни
услуги за отвеждане на отпадни води от имота на потребителя - Ю.Б.А. с ЕГН **********
***. Ищецът е представил справка-извлечение за дължими към него суми от Ю.Б.А.
с ЕГН ********** с адрес ***. В справката фигурира само една издадена фактура
за отчетен период 28.10.2013г. – 06.07.2017г., видно от която е начислено
потребление на вода на обща стойност 54,61 лева, като върху това задължение е
начислена и лихва за забава в размер на 14,34 лева.
От представената справка за
консумация на абонат Ю.Б.А. ***, се установява хронология на плащанията на
ответника, както и че ищецът е издал 18 бр. фактури за доставена вода за
отчетен период от 29.06.2012г. до 31.07.2017г. Видно от нея е, че по първите
седем издадени фактури за период 29.06.2012г. до 31.01.2013г., има заплащане на
потребеното количество вода от този абонат. След това са издадени 9 бр. фактури
за период от 28.02.2013г. до 31.10.2013г. Отчитането от ищеца за този абонат се
води редовно, но след дата 07.12.2017г., видно от представения като
доказателство карнетен лист. Преди това
същия има отбелязвани показания, за които не е ясно за кой период са, но
следвайки логиката на отбелязванията в карнетния лист същите са за период от м.
юни 2017г. до м. ноември 2017г., включително. Прави впечатление, че в графата
„подпис“ няма такива след показания, вписани на дата „06.07“. За процесния
период липсват каквито и да било показания, с изключение на м. декември 2017г.,
като липсва отбелязване за консумирана вода, както и показания на водомера.
Представени са общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.“ ЕАД гр. Свищов
(преобразувано в „К.С.П.“ ЕООД), одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1,
т. 5 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
както и доказателство, че са публикувани във вестник “Новинар” на 30.06.2006г.
и вестник “Дунавско дело” бр. 25/23.06.2006г.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени
следните изводи от правна страна:
Исковете с правна квалификация по
чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД са предявени от
„Комунално строителство поддръжка“ ЕООД гр.Свищов по реда и в срока по чл. 415,
ал. 4 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Ю.Б.А. с ЕГН ********** в
качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК №319 от 08.06.2020г. по ч.гр.д. № 495/2020 г. на РС-Свищов. Налице е
идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство.
Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в
заповедта за изпълнение. Предвид на това исковете са допустими.
В тежест на ищеца е да докаже, че
са налице облигационни правоотношения между него и ответника, фактът на
реалното предоставяне на услугите за посочения период, както и размера на
задължението. В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост.
По делото ищцовото дружество
доказа, че ответника е абонат на ищцовото дружество и потребител на услуга за
доставка на вода. Възражението на особения представител на ответника, че същият
не е потребител на В и К услуги не бе подкрепено с доказателства, а и се
опровергава от представения договор за В и К услуги, според който е налице
облигационно правоотношение по повод доставка на вода до имот в с.Вардим, общ.Свищов, възникнало по силата
на подписания от ответника договор от 23.01.2000г. По силата на § 1, ал. 1, т.
2, б. "б" от ЗРВКУ, както и на основание чл. 3 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, в които е прието, че
потребители на услугите В и К са собствениците или ползвателите на водоснабдявани
имоти – етажна собственост, ответника има качеството потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги през процесния период за посочения
обект, за който има партида с абонатен № 58228. А това, че ответника е
собственик на имота се установява от представения по делото НА за
покупко-продажба на недвижим имот №130, том 10, рег. №10076, дело №927/2007г.
С оглед на това се налага извода,
че за ответника е възникнало задължението да заплаща на ищцовото дружество
количеството потребена вода в процесния обект. Съгласно разпоредбата на чл. 32
от Наредбата (съответстващ на чл. 32 от ОУ), ВиК услугите се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система
на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ -
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При забавено плащане,
абонатът заплаща и законоустановената лихва, съгласно чл. 44 от ОУ.
Ответната страна оспорва
предоставените услуги. В настоящият случай, представения карнетен лист има
качеството на частен свидетелстващ документ, който се ползва с формална
доказателствена сила по отношение на подписалата го страна - ответника,
доколкото материализира неизгодни за издателя си факти - потребеното количество
В и К услуги. Автентичността на посоченият документ не бе оспорена по реда на
чл. 193 от ГПК, поради което се предполага, че същият носи подпис на страната,
съответно на неин представител и съставлява пълно доказателствено средство на
материализираното изявление. Видно от карнетния лист е, че данните в него несъответстват тези в
представената справка за потребление на ВиК услуги. Както бе посочено по- горе
в карнтния лист са отразени показания на водомера в имота на ответника, но от дата 06.06.2017г. В заключение се съдът намира, че
процесния карнетен лист, удостоверя количествата реално потребени В и К услуги
от ответника след тази датата. По делото не се представиха доказателства, видно
от които да са количествата потребена вода преди това. Налице е противоречие в
представените доказателства. От представената справка на издадените фактури се
установява, че до фактура с № ********** се е водела редовна отчетност в имота
на ответника. От тази справка се вижда, че показанията на водомера по
посочената фактура са 355 куб. Следващата фактура – №********** показанията на
водомера са 390, а в каретния лист има отбелязване показания – 508. Така
представените доказателства са напълно протеворечиви и не доказват твърдяното
от ищцовото дружество потребено количество вода. Предвид това съдът намира иска
за неоснователен и недоказан.
По така направеното възражение за
изтекла погасителна давност, съдът намира следното: Ищецът представя процесната
фактура – №**********, която е за отчетен период 28.10.2013 г. – 06.07.2017 г. В
нея са отразени за 33 куб. консумирана вода, при показания на водомера – 355
старо и 390 – ново. В исковата молба се твърди, че процесната сума представлява
потребени В и К услуги за периода м. октомври 2013 г. до м. юли. 2017г. Ищецът
обаче е задължен да издава ежемесечни фактури съгласно чл.32, ал.1 от ОУ. Доколкото
задълженията за доставена питейна вода и отведена канална вода са за периодични
платежи, то същите се погасяват с тригодишна давност, считано от падежа на
задължението. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на
ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от
Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В случая предвид установените в
общите условия срокове на плащане – в 30-дневен срок след датата на
фактуриране, съдът счита, че към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 02.06.2020 г., от който момент се
считат предявени и исковете, предмет на настоящото производство задълженията за
доставка на питейна вода и лихва не са погасени по давност. Независимо от това
ищцовото дружество се явява неизправна страна, доколкото е в нарушение на чл. 32
от ОУ по договора, тъй като за този период от време не е отчитало консумираната
от ответника вода. Доколкото то е неизправна страна, то не може да черпи права
от собствената си неизправност.
Предвид така изложеното
предявените против ответника искове за установяване на дължимост на главници и
лихви следва да се отхвърлят, като неоснователни.
При този изход на спора на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възникват за ответника. По делото
обаче не са налице доказателства за сторени такива, поради което не следва да
се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
по реда на чл.422 от ГПК от „Ц.У.О.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** (със старо наименование „К.С.П.“ ЕООД) установителен иск
против Ю.Б.А. с ЕГН **********, с адрес *** за признаване за установено, че същият
му дължи сумата от 54,61 лева – главница и 14,34 лева — законна лихва, считано
от 31.08.2017 г. до 02.06.2020 год. или общо 68,95 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на сумата като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: