РЕШЕНИЕ
гр. София, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І-22 с-в, в открито
съдебно заседание на 05.10.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН БОРИСОВ
при секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от съдия Борисов гр.д. № 1920 по описа за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ вр. чл. 147 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът П.И.Б. АД, ЕИК ******, с адрес ***, твърди, че на 25.07.2019
г. е депозирал против В.Д.Л. с ЕГН ********** ***, в качеството й на поръчител
по Договор за банков кредит №000LD-R-026034/17.12.2015г., заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от , за сумата 17 700евро
– непогасена главница, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2019г. до
изплащане на вземането, 5 318,27евро – непогасена договорна лихва,
начислена за периода 15.09.2016г. до 09.07.2019г.вкл., 279,01евро – непогасена
наказателна лихва, начислена за периода 15.07.2016г. – 09.07.2019г.вкл.,
73,75евро – мораторна лихва, начислена за периода 10.07.2019г. до 24.07.2019г.
вкл. и 61,36евро – разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост. С разпореждане от
07.08.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 43289/2019
г. СРС, 50 с-в е уважил искането и е издал заповед за незабавно изпълнение срещу
ответника, който в срока по чл. 414 от ГПК е депозирал възражение против
заповедта, което обосновава интереса от предявяване на настоящия иск. Вземането
произтича от следните обстоятелства: неплатени суми по Договор за банков кредит
№000LD-R-026034/17.12.2015г.
Ищецът твърди, че между него и К. Д.А.е сключен
Договор за банков кредит №000LD-R-026034/17.12.2015г., по силата на който на
кредитополучателя е бил отпуснат кредит в размер на 17 700евро за
погасяване на съществуващи задължения, с краен срок за погасяване 15.12.2025г.
Кредитът е бил обезпечен с поръчителство на В.Д.Л. съгласно Договор за
поръчителство, сключен на 17.12.2015г., с който тя се е задължила да отговаря
солидарно с кредитополучателя.
Твърди се, че кредитът е бил усвоен изцяло на
22.12.2015г. По същия главницата не е била погасяване, били са погасявани лихви
на 26.07.2017г. – 1205,38евро, на 21.08.2017г. – 255,30евро, на 24.08.2017г. –
269,87 евро, на 02.11.2018г. – 696,61евро. Считано от 15.07.2016г. кредитът е в
просрочие с общо 1105дни към 24.07.2019г. Преди обявяване на кредита за
предсрочно изискуем просрочената сума по главницата е в размер на
3 701,79евро, като от датата на предсрочната изискуемост е в размер на 17 700евро.
Просрочени са 34 вноски по лихви. Банката е упражнила правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем като е изпратила покана вх.№004677/29.01.2019г.
на ЧСИ С. Я. с район на действие СГС, с която е дала срок от пет дни на
длъжниците да заплатят задълженията си.
На 10.07.2019г. ищецът твърди, че е обявил кредита за
предсрочно изискуем. Упражнила е правата си по реда на заповедното производство
като е било образувано ч.гр.д.№43289/2019г. по описа на СРС по което е била
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист въз
основа на нея. Било е образувано изп.дело №20198500400802 по описа на ЧСИ А.Б .икът В.Д.Л. е депозирала писмен отговор на
исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния
представител, с който оспорва исковете. Оспорва предявения иск като
неоснователен с подробни доводи. Според ответницата предсрочната изискуемост на
кредита е настъпила на 24.07.2017г. Позовава се на разпоредбата на чл.147 ЗЗД
за отговорността поета от поръчителя, че в случай че шест месечен срок, считано
от падежа на главното вземане кредиторът не предяви иск срещу
кредитополучателя, то правата на банката се погасяват по отношение на
поръчителя. Сочи, че шестмесечния срок от настъпване на изискуемостта е изтекъл
на 24.01.2018г. и ищецът не е предявил претенциите си към длъжника в този срок,
а едва на 25.07.2019г. с депозиране на заявлението по чл.417 ГПК. Поддържа
погасяване на вземането на кредитора спрямо нея като поръчител по давност.
Алтернативно, в случай, че съдът реши, че предсрочната
изискуемост е настъпила на 10.07.2019г., то шестмесечния срок тече от датата на
падежа на всяка вноска и ако кредиторът бездейства в рамките на този срок, с
изтичането му се прекратява задължението на поръчителя за плащане на тази
вноска, преклудира се отговорността му за съответната част от главното
задължение. Поради което падежиралите вноски с падеж преди 10.01.2019г. не
следва да бъдат в тежест на ответника като поръчител.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която е взел становище по твърденията на
ответника. Не оспорва връчването на коментираните от ответника покани на
посочените в тях дати. Твърди обаче, че предсрочната изискуемост не е настъпила
поради длъжниците са поели ангажимент да заплащат доброволно просрочените
задължения, което било отразено в системата на банката. Твърди, че предсрочната
изискуемост е била обявена на
кредитополучателя на 09.02.2019г., на която дата му е била връчена
поканата, а на поръчителя на 07.03.2019г. След дадения срок за доброволно
изпълнение банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на 10.07.2019г. и
на 25.07.2019г. е депозирала заявление по чл.417 ГПК пред СРС. Твърди, че е
спазен шестмесечния срок по чл.147 ал.1 ЗЗД. Излага доводи и по алтернативното
искане на ответника, като оспорва същото като неоснователно. Позовава се на
практика на ВКС и ТР №3/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Постъпил е допълнителен отговор от отв. Л..
Оспорва твърденията на ищеца с подробни доводи.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното.
От приложеното ч. гр. д. № 43289/2019
г. СРС, 50 с-в, е видно, че П.И.Б. АД
на 25.07.2019 г. е депозирал против В.Д.Л. с ЕГН ********** ***, в
качеството й на поръчител по Договор за банков кредит №000LD-R-026034/17.12.2015г.,
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от , за сумата 17 700евро – непогасена
главница, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2019г. до изплащане на
вземането, 5 318,27евро – непогасена договорна лихва, начислена за периода
15.09.2016г. до 09.07.2019г.вкл., 279,01евро – непогасена наказателна лихва,
начислена за периода 15.07.2016г. – 09.07.2019г.вкл., 73,75евро – мораторна
лихва, начислена за периода 10.07.2019г. до 24.07.2019г. вкл. и 61,36евро –
разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост. С разпореждане от 07.08.2019
г., постановено по ч. гр. д. № 43289/2019
г. СРС, 50 с-в е уважил искането и е издал заповед за незабавно изпълнение срещу
ответника, който в срока по чл. 414 от ГПК е депозирал възражение против
заповедта, което обосновава интереса от предявяване на настоящия иск.
Видно от представения договор за банков
кредит на л. 5 и сл. от делото, на 17.12.2015 г. ищецът, като кредитор, сключил с К.Д.А.–
кредитополучател, договор за кредит №000LD-R-026034 в
размер на 17 700 евро, а с ответника В.Д.Л.
сключил договор за поръчителство. Според
чл. 3 от договора за кредит срокът на погасяване на кредита е 15.12.2025 г.,
според подписания между страните погасителен план, като връщането на
кредита било уговорено на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 262.69
евро, след шестата вноска, считано от 15.01.2016 г., когато е падежа на първата
вноска в размер на 165.20 евро. В чл. 4 от договора е предвиден размера на
лихвата – 12% за първите три години, а за остатъка от срока – годишна лихва в
размер на лихвен процент, базиран на спестяванията на банката, който е в размер
на 1.71% годишно и надбавка от 10.29 пункта. Според чл. 10 от договора за
кредит при забава на длъжника, дължимите плащания се отнасят в просрочие и се
олихвяват с лихвения процент по чл. 4 и наказателна добавка в размер на
законната лихва, считано от деня, следващ падежа на всяка вноска.
Видно от приетото като писмено доказателство писмо от
29.11.2016 г., изпратено от ищеца до кредитополучателя К.Д.А., банката го е
поканила на основание Раздел ІІ, т. 10 от договора за кредит в 7-дневен срок да
й заплати просрочените задължения в размер на 419.31 евро просрочена главница и
1 951.81 евро просрочени лихви, като в противен случай след изтичането на
срока ще счита ползвания кредит за изцяло и предсрочно изискуем и ще предприеме
действия за принудително изпълнение. Напомнено е в писмото и че при предсрочна
изискуемост върху кредита ще бъде начислявана и наказателна лихва.
Прието като писмени доказателство е и писмо от
17.05.2017 г., изпратено от ищеца до ответника В.Д.Л., в което същата е
поканена в 7-дневен срок от получаването му да заплати просрочените задължение
в размер на 966.31 евро просрочена главница и 3 049.60 евро просрочени
лихви. В противен случай след изтичането на срока банката ще счита ползвания от
К.Д.А.кредит за изцяло и предсрочно изискуем и ще предприеме действия по
принудително изпълнение срещу нея, в качеството й на поръчител.
От покана от ищеца до кредитополучателя К.Д.А.е
изпратена покана, връчена от ЧСИ С.Я. на 09.02.2019 г., в която ищецът
констатира просрочена главница в размер на 3 024.39 евро и просрочена
лихва в размер на 3 480.15 евро, поради което и на основание Раздел Х,
т.10.1, т. 10.1.2, б. а от Общите условия го кани в пет дневен срок от получаване
на поканата да заплати всички изискуеми вземания по договора за кредит, като в
противен случай и без допълнителна покана ще счита кредита за изцяло предсрочно
изискуем за всички суми – главница, лихви, такси и комисионни, като банката ще
осчетоводи кредита за предсрочно изискуем в пълен размер. Посочено е, че
поканата следва да се счита за писмено уведомление по смисъла на Раздел Х,
т.10.1, т. 10.1.2, б. а от Общите условия. Освен задължението се претендират и
разноските по връчването в размер на 60 лв. Покана със същото съдържание е
връчена на ответника В.Д.Л. от ЧСИ С. Я. на 07.03.2019 г.
По делото е прието и заключение
на вещо лице по ССЕ от 23.09.2021 г., което е извършило проверка на наличната
по делото документация и проверка в счетоводството на ищеца. Според вещото лице
сметката на кредитополучателя е била заверена с договорената сума в размер на 17
700 евро на 22.12.2015 г. Кредитополучателят не е извършвал плащания по
главница, поради което дължимата сума е в размер на 17 700 евро. Постъпили
са суми, както следва – на 26.07.2017 г. – 1 205.38 евро, на 21.08.2017 г.
– 255.30 евро, на 24.08.2017 г. – 269.87 евро и на 02.11.2018 г. – 696.61 евро,
с които са погасени просрочени договорни лихви. Според експерта общия размер на
неплатените договорни лихви за периода 15.09.2016 г. – 10.07.2019 г. е в размер
на 5 318.28 евро, а общия размер на неплатените наказателни лихви е 279.33
евро, което е разлика между начислената наказателна лихва след 23.09.2017 г. –
794.43 евро и погасената наказателна лихва до 23.09.2017 г. – 515.10 евро. Мораторната
лихва, начислена за периода 10 – 24 юли 2019 г. е в размер на 73.75 евро. Общия
размер на непогасените такси е разноски е 1 096.60 лв.
При тези данни
съдът намира исковете по чл. 422 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ вр.
чл. 147 от ЗЗД за неоснователни по следните съображения. Съдът намира за установено
от горепосочените писмени доказателства, че ищецът е кредитор по договор за банков кредит №000LD-R-026034 от
17.12.2015 г. в размер на 17 700 евро,
сключен с К.Д.А.– кредитополучател, а
ответника В.Д.Л. е поръчител. На следващо място видно от допуснатата ССЕ,
ищецът е предоставил предвидената сума 17 700
евро, като според експерта не
са налице данни същата да е погасена в цялост. Ответникът е платил суми, както следва – на 26.07.2017 г. –
1 205.38 евро, на 21.08.2017 г. – 255.30 евро, на 24.08.2017 г. – 269.87
евро и на 02.11.2018 г. – 696.61 евро, с които са погасени просрочени договорни
лихви. Според експерта общия размер на неплатените договорни лихви за периода
15.09.2016 г. – 10.07.2019 г. е в размер на 5 318.28 евро, а общия размер
на неплатените наказателни лихви е 279.33 евро, което е разлика между
начислената наказателна лихва след 23.09.2017 г. – 794.43 евро и погасената
наказателна лихва до 23.09.2017 г. – 515.10 евро. Мораторната лихва, начислена
за периода 10 – 24 юли 2019 г. е в размер на 73.75 евро. Общия размер на
непогасените такси е разноски е 1 096.60 лв. По делото не са налице данни, а и няма твърдения, че
посочените суми са заплатени. В тази насока съдът следва да разгледа
възражението на ответника за изтичане на шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, направено своевременно с отговора на исковата молба. Според цитираната
разпоредба поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение,
ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това
разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил
своето поръчителство до срока на главното задължение. Съдът намира същото за основателно
по следните съображения. Съгласно приетото в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, че в хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, става изискуемо след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
Правото на кредитната институция да иска издаване на заповед за незабавно
изпълнение е уредено в чл. 60
ЗКИ. Предпоставка за упражняването му е кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл.
60, ал. 2 ЗКИ става с изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Това волеизявление представлява
упражняване на правото за едностранно изменение на договора, поради което то
следва да достигне до другата страна по него. Съобразно това предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В случая
такова волеизявление е било направено в горецитираните покани до
кредитополучателя от 29.11.2016 г. и до поръчителя В.Д.Л. на 17.05.2017 г., в
което същата е поканена в 7-дневен срок от получаването му да заплати
просрочените задължение в размер на 966.31 евро просрочена главница и
3 049.60 евро просрочени лихви. В противен случай след изтичането на срока
банката ще счита ползвания от К.Д.А.кредит за изцяло и предсрочно изискуем и ще
предприеме действия по принудително изпълнение срещу нея, в качеството й на
поръчител. В допълнителна искова молба ищецът е признал, че поканите са
получени на твърдените от ответницата дати, поради което съдът намира, че
срокът по чл. 147, ал. 1 от ГПК тече именно от този момент.
Спорът по делото е
съсредоточен върху това дали предсрочната изискуемост е била обявена с поканата
от 09.02.2019 г., както твърди ищеца или от 24.07.2017 г., както твърди
ответника. Съдът намира, че законът не предвижда конкретно съдържание на
поканата, с която се обявява предсрочната изискуемост. Според съдебната
практика /напр. решение № 106 от 20.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60152/2016
г., IV г. о., ГК/, волеизявлението следва да съдържа изрично и недвусмислено
обявяване на предсрочната изискуемост на
целия остатък от кредитното задължение и покана за доброволно плащане, с
посочване размерите на начислените към този момент главница и договорни лихви. В
конкретния случай приложените на л. 53 и л. 54 от договора покани имат това
съдържание. Затова съдът намира възражението на ответника за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита преди твърдяната от ищеца дата 09.02.2019 г.
за основателно. Във връзка с изложеното и доколкото се установява, че договорът
за поръчителство сключен на 17.12.2015 г., между банката и ответника, е бил
прекратен на 24.07.2017 г., т.е. преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК 25.07.2019 г., съдът намира, че поръчителя не отговаря солидарно с
длъжника – кредитополучател К.Д.А., поради което исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни. В тази насока съдът намира за неоснователно
твърдението на ищеца, че частичното плащане на суми по лихвите представлява
аргумент за липса на предсрочна изискуемост на кредита, тъй като на първо място
плащанията са извън дадените едноседмични срокове, дадени от ищеца по
горецитираните покани за предсрочна изискуемост, а и обявяването на договора за
предсрочно изискуем не води до прекратяването му, респ. не представлява пречка
за надлежни плащания по същия.
С
оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. ал. 3 от ГПК, ищецът
дължи на ответника направените по делото разноски в размер на 2 500 лв.,
според списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от П.И.Б. АД, ЕИК*******, с адрес ***, против В.Д.Л. с ЕГН ********** ***, в качеството й
на поръчител по Договор за банков кредит №000LD-R-026034/17.12.2015г.,
за признаване за установено, че дължи сумата
17 700 евро – непогасена главница, ведно със законната лихва,
считано от 25.07.2019г. до изплащане на вземането, 5 318,27евро –
непогасена договорна лихва, начислена за периода 15.09.2016г. до
09.07.2019г.вкл., 279,01евро – непогасена наказателна лихва, начислена за
периода 15.07.2016г. – 09.07.2019г. вкл., 73,75 евро – мораторна лихва,
начислена за периода 10.07.2019г. до 24.07.2019г. вкл. и 61,36 евро – разноски
за връчване на покани за предсрочна изискуемост, за които суми е издадена
заповед от 07.08.2019 г. на РС София, 50 с-в, постановена по реда на чл. 417 от ГПК по гр.д. № 43289/2019 г.
ОСЪЖДА П.И.Б. АД, ЕИК *******, с адрес ***, да заплати на В.Д.Л. с ЕГН ********** ***, разноски
по делото в размер на 2 500 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: