РЕШЕНИЕ
№ 3006/3.7.2019г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРИДЕСЕТ И ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание, проведено на 07.06.2019г., в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 17715 по описа на съда за 2018г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на Н.Б.Ц. ЕГН **********,***, подадена чрез адвокат Марияна Димитрова-ВАК, съдебен адрес:*** срещу „АКВАМУЗИК СПОРТ ЛАЙФ" ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление в гр.Варна, ул."***" №77, ет.1, ап.52, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове, които след допуснато изменение на основание чл.214,
ал.1, пр.3-то от ГПК с протоколно определение от с.з., проведено на 07.06.2019г., са както следва: С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ: ЧЛ.124 ГПК, ВР.357 ОТ КТ, за приемане за
установено, че между Н.Б.Ц., ЕГН **********,*** като работник и „АКВАМУЗИК СПОРТ ЛАЙФ" ООД, ЕЖ ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Варна, ул."***" №77, ет.1, ап.52, представлявано
от управителя си Л***, като работодател
е възникнало, съществувало, изпълнено и прекратено трудово правоотношение за
периода от 16.06.2018 година до 29.08.2018 година, съгласно което Н.Б.Ц. е бил назначен на длъжността
„сервитьор", с място на работа гр. Кранево, РЕСТОРАНТ-ГРИЛ ФЪРСТ
ЛАЙН-ЦЕНТРАЛЕН ПЛАЖ КРАНЕВО, с основно месечно възнаграждение в размер на 510
(петстотин и десет) лева, С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.128
ОТ
КТ ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 86 ОТ ЗЗД, за осъждане
на дружеството-работодател да заплати на ищеца следните суми,
представляващи неизплатени трудови възнаграждения и лихви за забава върху тях, а
именно: сумата от 242,86 лева, представляваща основно месечно трудово
възнаграждение за месец юни 2018 година, сумата в размер на 8,11лева, представляваща законната
лихва за забава считано от датата на възникване на основанието за плащане: 25.07.2018 година до датата на подаване на настоящата молба 21.11.2018 година, ведно със законната
лихва върху посочената главница, считано от датата на завеждане на иска – 21.11.2018г. до окончателното й
изплащане; сумата от 531,10 лева, представляваща основно месечно трудово
възнаграждение за месец юли 2018 година, сумата в размер на 13,16лева, представляваща
законната лихва за забава считано от
датата на възникване на основанието за плащане 25.08.2018 година до датата на подаване на настоящата молба 21.11.2018 година, ведно със законната
лихва върху посочената главница, считано от датата на завеждане на иска – 21.11.2018г. до окончателното й
изплащане; сумата от 540,04 лева, представляваща основно месечно трудово
възнаграждение за месец август 2018 година, сумата в размер на 8,72лева, представляваща законната лихва за забава считано от датата на
възникване на основанието за плащане 25.09.2018 година до датата на подаване
на настоящата молба 21.11.2018 година, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от
датата на завеждане на иска – 21.11.2018г.
до окончателното й изплащане; С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.226, АЛ.2 ОТ КТ, за осъждане на работодателя да
заплати на ищеца сумата от
4941.36лв., представляваща обезщетение
за вредите, които е претърпял ищеца, поради незаконно задържане на
трудовата му книжка, в размер на брутното трудово възнаграждение съобразно
чл.226, ал.3 от КТ/за м.08.2018г. – 81.00лв., за месеците септември, октомври,
ноември, декември 2018г. и за месеците януари, февруари, март, април, май
2019г. – х 540.04лв./, считано от деня на прекратяването на трудовото
правоотношение - 29.08.2018 година до окончателното й предаване,
сумата в размер на 116,67лв., представляваща законната лихва за забава
от 29.08.2018 година до подаване на настоящата искова молба в съда
– 21.11.2018г., ведно със законната
лихва върху посочената главница, считано от датата на завеждане на иска – 21.11.2018г. до окончателното й
изплащане.
Отправено
е искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, както
и за допускане предварително изпълнение на решението, на основание чл.242, ал.1
от ГПК по отношение изплащане на трудово възнаграждение и обезщетение на ищеца Н.Б.Ц..
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Ищецът Н.Б.Ц., сочи че е
ученик в 12 клас в СУЕО „А.С.Пушкин"
за учебната 2018/2019 година и редовно посещава
учебните занятия. Същият през лятната ваканция на 2018 година,
излага, че е упражнявал трудова дейност, на основание сключен трудов договор.
Между Н.Б.Ц. и ответното дружество „АКВАМУЗИК СПОРТ ЛАЙФ" ООД, ЕЖ ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Варна, ул." *** " №77,
ет.1, ап.52, представлявано от управителя си Л***, се сочи, че е съществувало
валидно трудово правоотношение въз основа на писмен трудов договор от 16.06.2018 година до 29.08.2018 година, в изпълнение на който Н.Ц.
е работил като "сервитьор", с място на работа гр.Кранево, в РЕСТОРАНТ-ГРИЛ ФЪРСТ
ЛАЙН-ЦЕНТРАЛЕН ПЛАЖ КРАНЕВО, с основно месечно възнаграждение в размер на 510
(петстотин и десет) лева, което работодателят се е задължил да изплаща на
работника до 25-то число всеки месец, следващ текущия.
Трудовият
договор е бил сключен на основание чл.70, ал.1 от КТ, със срок на изпитване 4
четири месеца от датата на постъпване на работа в полза на двете страни и във
връзка с чл.67, ал.1,т.1 от КТ. В изпълнение на трудовите си задължения, ищецът
се е явявал редовно на работа и е изпълнявал възложената му по трудовия договор
работа. На 29.08.2018 година, в срока на изпитване,
договорът му е бил прекратен от страна на работодателя. Заповед за прекратяване
на трудовото му правоотношение в срока на изпитване не му е била връчена.
При
сключването на договора, същият е бил подписан от Н.Ц. и работодателя, както е
подписал, че екземпляр от договора му е връчен, но в действителност такъв не е
бил даден на ищеца, с обяснението, че ще го получи след няколко дни като бъде
оформено цялото му трудово досие, на въпреки това екземпляр от трудовия договор
не е бил предоставен на работника, поради което не е в състояние да представи
договор в настоящото производство, тъй като същия се намира в държане на „АКВАМУЗИК СПОРТ ЛАИФ"ООД, ЕИК ***. Настоява, че съгласно чл.63,
ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя
преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан
от двете страни. Когато работникът твърди, че работодателят не е изпълнил това
си задължение, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е в тежест на работодателя да установи
връчването на работника на екземпляр от договора. Ако работодателят не го
докаже, работникът има правото да установява наличието на писмен трудов договор
с други доказателствени средства, включително и
посредством свидетелски показания съгласно чл.165, ал.1 от ГПК. В този смисъл
се сочи, че е задължителната практика на ВКС, отразена в решение № 943/09 от 22.02.2010 г. по гр. д. № 4902 по описа за 2008 г. на IV ГО на ВКС,
постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Представя
се с исковата молба справка, от която се установява, че в информационния масив
на Националната агенция за приходите са
постъпили данни за сключен между Н.Б.Ц. и „АКВАМУЗИК
СПОРТ ЛАИФ"ООД, представлявано от управителя си Л***, на 16.06.2018 година трудов договор, прекратен на 29.08.2018 година. По данни на Националната агенция за приходите за актуалното
състояние на трудовите договори, на името на ищеца е регистриран трудов договор
с работодател „АКВАМУЗИК СПОРТ ЛАИФ"ООД, гр.Варна, сключен на 16.06.2018 година, прекратен на 29.08.2018 година, наименование на длъжността „сервитьор", код КИД 5610,
код НКПД 51312004, код по ЕКАТТЕ 39459.
За
посочения период от 16.06.2018 до 29.08.2018 година, по данни на регистъра за здравно осигуряване, ищецът е с
непрекъснати здравноосигурителни права. От приложената по към настоящата молба
справка за осигурителния доход за социално осигуряване, по данни от декларации
от Наредба Н-8 към Кодекса за социално осигуряване, за периода от 01.01.2018 до 31.10.2018 година на Националната
агенция за приходите, работодателят "АКВАМУЗИК СПОРТ ЛАИФ"ООД,
представлявано от управителя си Л***, е изпратил
уведомление по чл. 62, ал.3 КТ за сключен с работника Н.Ц. трудов договор, в която справка се съдържат
данни за отработените дни през съответните месеци, дневното работно време, общо
отработените часове, положения извънреден труд, осигурителния доход и
начисления месечен облагаем доход. Представените доказателства,
се настоява от ищецът, че установяват по безсъмнен начин, че в изпълнение на
задължението си по чл. 62 КТ и чл.1 от Наредба № 5
от 29.12.2002 година на Министъра на труда
и социалната политика, "АКВАМУЗИК СПОРТ ЛАИФ" ООД, представлявано от
управителя си Л***, в качеството си на работодател, е уведомил компетентната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите за сключването и
прекратяването на трудовия договор с ищеца, с оглед вписването им в регистъра
на Националната агенция за приходите; че в изпълнение на задълженията си по чл.
5, ал. 4 от КСО е
представил в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход на
ищеца, в качеството му на негов работодател; че трудовият договор е вписан в
регистъра на трудовите договори на Националния осигурителен институт, в който
са отразени и съществените елементи по чл. 66, ал.1 КТ от съдържанието на трудовия
договор - изпълняваната от служителя длъжност и определеното
месечно трудово възнаграждение. Тези факти, установени от
извънсъдебни признания на "АКВАМУЗИК СПОРТ ЛАИФ" ООД, представлявано
от управителя си Л***, обуславят безсъмнения извод, че между ищеца и ответника
е бил сключен трудов договор с начална дата 16.06.2018 година; че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение до 29.08.2018 година, когато трудовият договор е бил прекратен, както и че
уговореното основно месечно възнаграждение, дължимо от работодателя е било в
размер на 510 лева.
Ищецът
цитира установената съдебна практика, съгласно която, когато работникът твърди,
че трудовият договор е бил сключен в писмена форма, но съставеният документ е
бил изгубен или унищожен, то твърдението е за валидно възникнало
правоотношение, което не може да бъде доказано с удостоверяващия го документ,
поради последващата му липса. Когато документът е
изгубен или унищожен не по вина на страната, за установяване на съществуването
му са допустими всички доказателствени средства, тъй
като в противен случай страната би била лишена от правата и по трудовия
договор. Допустими за доказване на съществуването му са свидетелски показания,
признания на работодателя, съдържащи се в други документи или други
доказателства, установяващи съдържанието на съществувалия документ. Трудовият
договор по правната си същност съставлява диспозитивен
документ, поради което с неговото доказване е установено и съществуването на
волеизявлението на работодателя за възникване на трудово правоотношение между
страните. (Решение № 943/09 ВКС, Четвърто гражданско отделение, гр.д. № 4902 по
описа за 2008 година,
производство по чл. 290 ГПК).
Според
изнесеното в исковата молба, дружеството „АКВАМУЗИК СПОРТ ЛАИФ" ООД,
представлявано от управителя си Л***, като работодател не е спазило и
разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ и не е изплатило уговореното трудово възнаграждение
за извършената от Н.Ц. работа и положения труд за периода от 16.06.2018 година до 29.08.2018 година, т.е. за целия период
на действие на трудовия договор между тях. Задължението за изплащане на
трудовото възнаграждение е основно на задължение на работодателя по трудовото
правоотношение, което „АКВАМУЗИК СПОРТ ЛАЙФ" ООД, представлявано от
управителя си Л*** не е изпълнило и до днес към ищеца, във връзка със съществувалите трудовоправни отношения между тях. Многократно Н.Ц. е
търсил работодателя за изпълнение на това му задължение и всеки път е бил
уверяван, че дължимите му заплати ще му бъдат изплатени. Малко след
прекратяването на договора, работодателят е спрял да отговаря на обажданията на
ищеца.
Освен
това, в деня на сключване на трудовия договор 16.06.2018 година, ищецът е предал на работодателя и трудовата си книжка.
Трудовата му книжка при прекратяването на договора не е била оформена и не му е
била върната веднага. Въпреки проведените няколко разговора с работодателя,
трудовата книжка на ищеца не му е върната и до датата на подаване на исковата
претенция по настоящото дело. Ето защо ищецът счита, че работодателят му дължи
обезщетение в размер на определеното в чл. 226,
ал.3 КТ, без да се доказват вреди от несвоевременното предаване на трудовата
книжка - вреди, настъпването на които е презумирано
от закона.Съгласно чл.226, ал.3, пр.2-ро КТ,
обезщетението за незаконно задържане на трудовата книжка на работника след
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, е в размер на брутното му
трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовия договор до предаване
на трудовата книжка, т.е. размерът на обезщетението е нормативно определен. В
решение № 335 от 07.07.2003 г. по гр.д. № 3118/2001 г. и решение № 1009 от
30.12.1994 г. по гр.д.
№ 460/1993 г. на
Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 121 от 01.07.2010 г. по гр.д. №
164/2010 г. на Габровски окръжен съд
е прието, че вредите от незаконно задържане на трудовата книжка са презумирани от законодателя и нормативно определени, поради
което не подлежат на доказване. Върховният касационен съд,
състав на Четвърто гражданско отделение се е произнесъл с решение № 606
от 27.10.2009 г. по гр.д. № 908/2009 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК за
уеднаквяване на съдебната практика, непредаването на трудовата книжка на
работника от страна на работодателя препятства работника да постъпи на работа
при друг работодател, съответно - да реализира трудов доход, поради което законът презумира
настъпилите от незаконното задържане вреди.
Предвид
гореизложеното, за Н.Б.Ц. се настоява, че съществува правен интерес от
предявяване на искови претенции по чл.124 ГПК, вр.357
КТ, чл. 128 от КТ и чл. 266, ал.2 от КТ във връзка с чл.
86 от ЗЗД.
Ответникът „АКВАМУЗИК
СПОРТ ЛАЙФ" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Варна, ул."***" №77, ет.1, ап.52,
редовно
уведомен на основание чл.50, ал.4 в. с чл.47, ал.1 от ГПК, в срока за отговор по чл.131 от ГПК, не е депозирал такъв.
В с.з., ищецът чрез процесуален представител настоява за уважавване на исковите претенции в размерите, посочени в
исковата молба и след допуснато изменение по чл.214 ГПК.
Ответникът в с.з., редовно призован по реда на чл.50, ал.4
от ГПК вр. с чл.56, ал.2 от ГПК, на актуален според
отразеното в Търговски регистър седалище и адрес на управление на дружеството,
не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.
За да се произнесе по съществото на спора съдът намери следното от
фактическа и правна страна:
По иска с правно
основание чл.
124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.
357, ал.1 от КТ:
В петитума
на исковата молба, ищецът е направил искане да бъде установено, че е
съществувало между него и ответникът трудово правоотношение, за периода от 16.06.2018 година до 29.08.2018 година, съгласно което Н.Б.Ц. е бил назначен на длъжността
„сервитьор", с място на работа гр. Кранево, РЕСТОРАНТ-ГРИЛ ФЪРСТ
ЛАЙН-ЦЕНТРАЛЕН ПЛАЖ КРАНЕВО, с основно месечно възнаграждение в размер на 510
(петстотин и десет) лева
Съгласно чл.
124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск за да установи съществуването на
едно правно отношение, когато има интерес от това. Когато законът регламентира
възможността за установяването на дадено правоотношение, винаги има интерес от
провеждане на иск по чл.
124, ал.1 ГПК. Съгласно чл. 357 КТ, трудов е всеки спор относно възникването, съществуването, изпълнението
и прекратяването на трудовото правоотношение, т.е. правният интерес от иска е
винаги обоснован, когато ищецът иска да бъде установено съществуването на едно
трудово правоотношение. Установяване съществуването на трудово правоотношение
включва установяването на трудовия договор в пълното му определено от закона
съдържание с всички съществени компоненти на трудовото правоотношение, в т.ч. и
неговата продължителност.
От представена по
делото справка от Националната
агенция за приходите за актуалното състояние на трудовите договори към дата
10.10.2018г., изготвена на името на ищеца по делото,
се установява регистриран безсрочен трудов договор с работодател „АКВАМУЗИК
СПОРТ ЛАИФ"ООД, гр.Варна, сключен на 16.06.2018 година, прекратен на 29.08.2018 година, за длъжността
„сервитьор", код КИД 5610, код НКПД 51312004, код по ЕКАТТЕ 39459.
Видно
от представена справка от НАП, за осигурителния доход за социално осигуряване,
по данни от декларации от Наредба Н-8 към Кодекса за социално осигуряване, за
периода от 01.01.2018 до 31.10.2018 година на Националната агенция за приходите, работодателят
"АКВАМУЗИК СПОРТ ЛАИФ"ООД, представлявано от управителя си Л***, е изпратил уведомление по чл. 62, ал.3 КТ за сключен с работника Н.Ц. трудов договор, в която справка се съдържат
данни за отработените дни през съответните месеци – юни, юли и август на
2018г./10-20-22/, дневното работно време/8ч./, общо отработените часове/за
м.юни 2018г. – 80часа; за м.юли 2018г. – 177часа; за м.август 2018г. – 20часа/,
положения извънреден труд, осигурителния доход и начисления месечен облагаем
доход.
Разпитани
в качеството на свидетели, по искане на ищецът, са лицата В*** ЕГН **********/без
дела и родствени връзки със страните/ и Б*** Ц. ЕГН **********/баща на ищеца/,
като показанията на последния съда цени при условията на чл.172 от ГПК.
Първият
разпитан свидетел – св.Йорданов излага, че е работил заедно с ищеца през лятото
на 2018г. в ответното дружество, като и двамата са подписали трудови договори.
Работили са от средата на юни до средата на август месец на 2018г., по шест дни
седмично, с работно време от 8часа, на различни смени. Излага, че за полагания
от ищецът труд не са му били платени трудови възнаграждения, както и че не му е
била върната от работодателя трудовата книжка.
Св.Ц.,
също сочи, че синът му е започнал работа при ответното дружество в средата на
м.юни 2018г., като сервитьор, на плаващо работно време, с договорено ТВ от
510.00лв. на месец. Излага, че ищецът не е получавал никакво ТВ за полагания от
него труд за периода на сключения договор. Сочи, че трудовата книжка на сина
му, не е била върната от работодателя.
От представените
справки от НАП, както и от данните, събрани
посредством показанията на изслушаните по делото свидетели, съдът прави извод
за наличието на валидно възникнало трудово правоотоншение
между ищеца и „АКВАМУЗИК СПОРТ ЛАЙФ" ООД, ЕИК ***, за срок от 16.06.2018г. до 29.08.2018г., за длъжността „сервитьор". Договорени са били основните елементи
на договора, като предмет, място,
работно време, трудовото възнаграждение, както и начина на прекратяване на
договора. Според показанията на разпитаните по делото свидетели, ищецът е започнал
изпълнение по договора на 16.06.2018г., като от приетите и неоспорени от
страните по делото справки от НАП, се установява, че трудовият договор, сключен
на 16.06.2018г., е прекратен
на291.08.2018г.
Предвид изложеното,
съдът приема за установено, че между ищецът и ответникът е съществувало трудово
правоотношение, за периода от 16.06.2018г. до 29.08.2018г., с оглед на което
предявения от ищеца иск с правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.
357, ал.1 от КТ, е основателен и като такъв следва да се уважи.
По иска с правно
основание чл.128 от КТ.
Предявените от ищеца искове с правно основание чл.128, т.2
от КТ, са за осъждане на ответника - работодател да заплати дължимо трудово
възнаграждение за престиран от работника труд за сумата от 242,86 лева, представляваща основно месечно трудово
възнаграждение за месец юни 2018 година, сумата в размер на 8,11лева, представляваща законната
лихва за забава считано от датата на възникване на основанието за плащане: 25.07.2018 година до датата на подаване на настоящата молба 21.11.2018 година, ведно със законната
лихва върху посочената главница, считано от датата на завеждане на иска – 21.11.2018г. до окончателното й
изплащане; сумата от 531,10 лева, представляваща основно месечно трудово
възнаграждение за месец юли 2018 година, сумата в размер на 13,16лева, представляваща
законната лихва за забава считано от
датата на възникване на основанието за плащане 25.08.2018 година до датата на подаване на настоящата молба 21.11.2018 година, ведно със законната
лихва върху посочената главница, считано от датата на завеждане на иска – 21.11.2018г. до окончателното й
изплащане; сумата от 540,04 лева, представляваща основно месечно трудово
възнаграждение за месец август 2018 година, сумата в размер на 8,72лева, представляваща законната лихва за забава считано от датата на
възникване на основанието за плащане 25.09.2018 година до датата на подаване
на настоящата молба 21.11.2018 година, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от
датата на завеждане на иска – 21.11.2018г.
до окончателното й изплащане.
Така предявените искове поставят в тежест на работника да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е бил в трудово правоотношение с
ответника за посочения период от време, че е полагал труд, както и че размерът
на дължимото трудово възнаграждение е в претендирания
размер. В случай на оспорване на иска, в тежест на работодателя е да установи,
че е изпълнил задължението си по трудовия договор и по закон, и е заплатил на
работника дължимото трудово възнаграждение.
Съществуването на ТПО и полагането от ищеца на труд при
ответника-работодател за месеците юни, юли, август 2018 година, се доказа в
хода на настоящото производство, по повод предявената установителна
претенция с правно основани ечл.124 ГПК вр. с чл.357 КТ.
Спорът се свежда до самото изплащане на трудовите
възнаграждения.
За установяване размера на неизплатените ТВ, съдът по искане
на ищецат е допуснал провеждането на ССчЕ. Вещото лице Е.Й.Т., в заключението си по изготвената ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно дадено и
неоспорено от страните, сочи дължимото ТВ в два варианта – в нетен и в брутен
размер, както следва: Върху БТВ – за м.06.2018г. – 242,86лв.; за м.07.2018г. х-
531,10лв.; за м.08.2018г. – 540.04лв.
Върху НТВ - за м.06.2018г. – 188,45лв.; за м.07.2018г. х- 412,12лв.; за
м.08.2018г. – 430.77лв.
Съдебната
практика се е ориентирала към възможност за присъждане на сумите за трудово
възнаграждение, както в брутен, така и в нетен размер. В съдебното решение следва
ясно да е посочено дали се присъжда брутното трудово възнаграждение, в който
случай съдебният изпълнител е длъжен да отдели суми за изплащане на тези
задължения, или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово
възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски /виж
решение № 154/24.06.2015 г. по гр. д. №
6134/2014 г. на III г. о. на ВКС и решение № 166/25.02.2010 г. по гр. д. №
220/2009 г., III г. о. на ВКС/.
При изложеното, предвид че ответникът, в чиято тежест е да
установи това, не представи в хода на
процеса доказателства за заплащането на дължимото в полза на ищеца по делото ТВ
за месеците юни, юли и август 2018г., съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.128, т.2 от КТ за незаплатено трудово възнаграждение посочените
месеци, претендирано за присъждане в брутен размер, се
явява изцяло основателен, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане.
Предвид неизплащането на посоченото ТВ, основателна се явява
и акцесорната
претенция на ищеца, за присъждане на обезщетение за забава върху размера
на ТВ за посочените месеци, което видно от заключението на вещото лице по
приетата ССчЕ
възлиза в общ размер на 29.45лева, формиран, както следва: за период от
25.07.2018г. до 21.11.2018г. – 8,10лв.; за период от 25.08.2018г. до
21.11.2018г. – 13.13лв.; за период от 25.09.2018г. до 21.11.2018г. – 8,22лв. В
посочените размери следва да се уважат исковите претенции за присъждане на мораторни лихви върху неизплатените ТВ в брутен размер за
месеците юни, юли и август 2018г.
По иска с правно основание чл.226, ал.2 от КТ.
Фактическият състав на иска с
правно основание чл.226, ал.2 КТ предполага установяване от ищеца, че в
рамките на въведения исков период, след прекратяване на ТПО, ответникът е
държал трудовата му книжка. Следва да установи още размера на претендираното обезщетение.
В тежест на работодателя е да
докаже, че е поканил служителя да получи трудовата си книжка си на следващия
ден след прекратяване на ТПО, но последният не се явил. Евентуално следва и да
обори презумпцията по чл.226, ал.3, пр.2 КТ, за наличие на увреждане у
служителя, в резултат на неизправното му поведение.
По въпросът за началният момент,
от който възниква задължението на работодателя за връщане на трудовата книжка и
дали е необходимо изпращането от работника до работодателя на покана за
връщането на книжката, има противоречива съдебна практика. Настоящият съдебен
състав споделя разбирането, обективирано в решение №444/15.06.2010г. на ВКС по гр. д.№827/2009г.,
IV г. о., ГК, докладчик
с.Албена Бонева, съгласно което се приема, че
задължението за връщане на трудовата книжка възниква за работодателя с факта на
прекратяване на трудовото правоотношение, поради което той следва да покани
служителя за получаването й.
Задължението за връщане на
трудовата книжка произтича пряко от закона – нормата на чл.350, ал.1 КТ изрично
въвежда задължението същата да бъде оформена и върната „незабавно” на
служителя. Така по силата на специалния закон (КТ) се уреждат „място” и „начин”
на изпълнение, различни от предвидените в чл.68 ЗЗД такива, поради което
правилата на общия закон не следва да се прилагат с предимство. Нещо повече – с
нормата на чл.350, ал.1 КТ, изискваща „незабавно” връщане, се определя по
нормативен начин момент на изпълнението по смисъла на чл.84, ал.1 ЗЗД,
пропускането на който има за последица изпадане в забава. Освен това естеството
на трудовоправната въръзка
предполага активност на икономически надмощната страна
при прекратяването му, особено по нейна инициатива, да оформи своевременно и
надлежно трудовата документация на служителя. И не на последно място –
разпоредбата на чл.6, ал.2 НТКТС задължава служителя да предостави за оформяне
книжката си, в случай, че същата не се съхранява у работодателя, по аргумент от
противното на което отново се потвърждава извода за изискуемата активност на
работодателя. Ето защо в случая съдът намира, че с прекратяването на договора –
29.08.2018г. е възникнало задължението на ответника по чл.350, ал.1 КТ.
От събраните по делото гласни
доказателства се потвърждават твърденията на ищеца, че трудовата му книжка не е била върната от
работодателя при прекратяване на ТПО.
Претърпените от служителя вреди в
резултат на незаконно задържана трудова книжка се презюмират
и са в размер на БТВ на служителя за времето на забавата (чл.226, ал.3 КТ; Решение №519/9.01.2012г.
на ВКС по
гр.д. №1741/2010 г., IV г.о.). Презумптивния
характер на увреждането размества доказателствената
тежест в процеса, в резултат на което работодателят следва пълно и главно да
докаже липсата на увреждане, каквото доказване не беше проведено в случая.
От заключението по приетата ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и достоверно се
установява, че за БТВ на ищеца за м.08.2019г., който е последния месец,
предхождащ прекратяването на ТПО, възлиза на 540.04лв.
Предвид горното съдът намира за
основателна исковата претенция с правно основание чл.226 ал.2 от КТ, за сумата от 4941.36лв., представляваща
обезщетение за вредите, които е
претърпял ищеца, поради незаконно задържане на трудовата му книжка, в размер на
брутното трудово възнаграждение съобразно чл.226, ал.3 от КТ/за м.08.2018г. –
81.00лв., за месеците септември, октомври, ноември, декември 2018г. и за
месеците януари, февруари, март, април, май 2019г. – х 540.04лв./, считано от
деня на прекратяването на трудовото правоотношение - 29.08.2018 година до окончателното й предаване, ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на завеждане на иска – 21.11.2018г. до окончателното й
изплащане.
Изчислена
посредством електронен калкулатор за изчисляване на законна лихва, законната лихва за забава, за периода
от 29.08.2018 година до подаване на настоящата искова молба в съда
– 21.11.2018г., възлиза на сумата в размер на 116,67лв., при което и посочената претенция също подлежи
на уважаване в цялостен размер.
По разноските:
Предвид представените
доказателства, ответникът следва да заплати на ищеца адвокатски хонорар от 550.00лв.,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК, а в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВРС – 150.00лв.
– държавна такса за всеки от предявените три иска/по 50.00лв., съгл.чл.1 от
ТДТССГПК/, и 150.00лв. – депозит за вещо
лице по ССчЕ, на осн.
чл.78, ал.6 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н.Б.Ц. ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „АКВАМУЗИК СПОРТ ЛАЙФ" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, ул."***" №77, ет.1, ап.52, иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК
във вр. с чл. 357, ал.1 от КТ, че Н.Б.Ц. ЕГН **********, е бил в трудово правоотношение с „АКВАМУЗИК СПОРТ ЛАЙФ" ООД, ЕИК ***, за периода 16.06.2018г. до 29.08.2018г., на длъжността „сервитьор", с място на работа гр. Кранево, РЕСТОРАНТ-ГРИЛ ФЪРСТ ЛАЙН-ЦЕНТРАЛЕН ПЛАЖ КРАНЕВО, с основно месечно възнаграждение в размер на 510 (петстотин и десет) лева.ОСЪЖДА
на основание чл.128 от КТ във връзка с чл. 86 от ЗЗД, „АКВАМУЗИК СПОРТ ЛАЙФ"
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Варна,
ул."***"
№77, ет.1, ап.52, ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА Н.Б.Ц. ЕГН **********, с
адрес: ***, следните суми,
представляващи неизплатени трудови възнаграждения и лихви за забава върху тях, а
именно: сумата от 242,86 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за
месец юни 2018 година, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от
датата на завеждане на иска – 21.11.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 8,10лева, представляваща законната
лихва за забава считано от датата на възникване на основанието за плащане -
25.07.2018 година до датата на подаване на настоящата молба - 21.11.2018 година, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна лихва за забава за
размер над присъдения от 8,10лв. до претендирания
такъв от 8.11лв.
ОСЪЖДА
на основание чл.128 от КТ във връзка с чл. 86 от ЗЗД, „АКВАМУЗИК СПОРТ ЛАЙФ"
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Варна,
ул."***"
№77, ет.1, ап.52, ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА Н.Б.Ц. ЕГН **********, с
адрес: ***, следните суми,
представляващи неизплатени трудови възнаграждения и лихви за забава върху тях, а
именно: сумата от 531,10 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за
месец юли 2018 година, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от
датата на завеждане на иска – 21.11.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 13,13лева, представляваща
законната лихва за забава, считано
от датата на възникване на основанието за плащане - 25.08.2018 година до датата на подаване на настоящата молба - 21.11.2018 година, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на законна лихва за забава за размер над присъдения от 13,13лв. до претендирания такъв от 13.16лв.
ОСЪЖДА
на основание чл.128 от КТ във връзка с чл. 86 от ЗЗД, „АКВАМУЗИК СПОРТ ЛАЙФ"
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Варна,
ул."***"
№77, ет.1, ап.52, ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА Н.Б.Ц. ЕГН **********, с
адрес: ***, следните суми,
представляващи неизплатени трудови възнаграждения и лихви за забава върху тях, а
именно: сумата от 540,04 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за месец
август 2018 година, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от
датата на завеждане на иска – 21.11.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 8,22лева, представляваща законната лихва за забава, считано от датата на
възникване на основанието за плащане - 25.09.2018 година до датата на подаване
на настоящата молба - 21.11.2018 година, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на законна лихва за забава за размер над присъдения от 8,22лв. до претендирания такъв от 8.72лв.
ОСЪЖДА
на основание чл.226, ал.2 от КТ, „АКВАМУЗИК СПОРТ ЛАЙФ" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Варна, ул."***" №77, ет.1, ап.52, ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА Н.Б.Ц. ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 4941.36лв., представляваща
обезщетение за вредите, които е
претърпял ищеца, поради незаконно задържане на трудовата му книжка, в размер на
брутното трудово възнаграждение съобразно чл.226, ал.3 от КТ/за м.08.2018г. –
81.00лв., за месеците септември, октомври, ноември, декември 2018г. и за
месеците януари, февруари, март, април, май 2019г. – х 540.04лв./, считано за
периода от деня на прекратяването на трудовото правоотношение - 29.08.2018 година до окончателното й предаване, ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на завеждане на иска – 21.11.2018г. до окончателното й
изплащане, както и сумата в размер на 116,67лв., представляваща законната лихва за забава
върху посоченото обезщетение, за периода от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение - 29.08.2018 година, до подаване на
настоящата искова молба в съда – 21.11.2018г.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „АКВАМУЗИК
СПОРТ ЛАЙФ" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Варна, ул."***" №77, ет.1, ап.52, ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА Н.Б.Ц. ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 550.00лв., представляваща адвокатски хонорар, заплатен от ищеца по делото.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „АКВАМУЗИК
СПОРТ ЛАЙФ" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Варна, ул."***" №77, ет.1, ап.52, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА бюджета на съдебната власт,
по сметка на Варненски районен съд, сумата от 150.00лв. –
държавна такса за всеки от предявените три иска/по 50.00лв., съгл.чл.1 от
ТДТССГПК/, както и сумата от 150.00лв. – депозит за вещо лице по ССчЕ.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението, досежно
произнесените искови претенции с правно основание чл.128 от КТ и чл.226, ал.2
от КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС
от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: