№ 435
гр. Благоевград, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20231200500409 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирА.
от К. Р. Т., с адрес с. М., ул. „В.П., чрез адв. А. Б., против Решение №
72/02.03.2023 г., постановено по гр.д. №1181/22 г. по описа на Районен съд -
Петрич. Атакуваното решение се обжалва в частта, с която съдът е приел, че
вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на двамата
съпрузи, в частта, с която е определен режим на лични контакти между детето
М. Т. и баща му К. Т., както и в частта, с която е отхвърлен размерът на
претендирА.та месечна издръжка на детето над 350 лв. до 500лв.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и
необоснованост на постановеното решение. Сочи се, че са допуснати
съществени процесуални нарушения, поради необосновано отхвърлени
доказателствени искания на ищеца, за доказване на правно релевантни
обстоятелства по делото, касаещи установяването на обстоятелства
предвидени в чл. 59 ал. 8 СК, за наличието на родителска отчужденост между
ответника и непълнолетното му дете, налагащо прилагането на защитни
мерки за осигуряване изпълнението на решението в тази част. Развиват се
подробни съображения по повод обжалваните части на постановеното
първоинстанционно решение. Твърди се, че ответникът взема лекарства за
"биполярно разстройство", има данни че употребява наркотици и алкохол.
Прави се искане за отмяна на атакувания акт и постановяване на
въззивно решение, с което съдът да приеме, че вината за разпада на брачната
1
връзка е изцяло на съпруга, да бъде определен по-стеснен режим на лични
контакти между бащата и детето и да бъде присъден присъдена издръжка в
размер на 500 лв. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от К. Т., чрез
адв. Т. Г., в който същият оспорва наведените от жалбоподателя твърдения,
като сочи, че решението е правилно и законосъобразно, постановено при
обсъждане на всички доказателства по делото.
Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че решението в
атакуваните му части е валидно и допустимо.
Районен съд - Петрич е сезиран с иск за развод между съпрузите К. Р. Т.
/след развода Н./ и К. М. Т., като е направено изрично искане за произнасяне
по въпроса за вината и възстановяване на предбрачното фамилно име на
съпругата. Предявен е иск за родителски права по отношение на малолетния
М. К.ов Т., определяне на местоживеенето му, лични контакти и издръжката,
ползването на семейното жилище.
Районният съд е постановил решение за прекратяване брака между
съпрузите поради дълбоко и непоправимо разстройство, като е приел, че вина
за това имат и двамата съпрузи. Възстановил е предбрачното фамилно име на
съпругата. Предоставил е упражняването на родителските права по
отношение на малолетния М. на неговата майка, при която да бъде и
местоживеенето му, на бащата е определен режим на лични контакти, както и
е осъден да плаща издръжка на сина си в размер на 350 лв. месечно, като за
разликата над 350 до 500 лв. искът е отхвърлен. Семейното жилище е
предоставено за ползване на съпруга.
Съдебното решение се обжалва от К. Т., в частта за вината, като се
твърди, че вина за разпада на брачната връзка има единствено К. Т.. Обжалва
се в частта за опредения режим на лични контакти. В тази насока се сочи, че
режимът е твърде разширен и не е съобразен с това, че детето е малко,
изключително привързано към майка си, заболяването му и това, че бащата не
би могъл да справи, ако детето остане за по-дълго при него. Сочи, че бащата е
неуравновесен, има психически проблеми, за които приема медикаменти,
злоупотребява с алкохола и употребява наркотични вещества. Обжалва се
решението и в частта, с която е отхвърлен искът за издръжка, като се сочи, че
районният съд не е съобразил конкретните нужди на детето, с оглед неговото
здравословно състояние.
Настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваният акт, в
обжалваните му части, е правилен и законосъобразен, поради следното:
По делото не е спорно, че К. Н. и К. Т. са сключили граждански брак
през 2019г. и от брака си имат родено едно дете – М., което понастоящем е на
три години. Бракът между страните е прекратен с развод поради дълбокото му
и непоправимо разстройство, като районният съд е приел, че вина за това
имат и двамата съпрузи.
2
Бившите съпрузи не спорят, че бракът им е дълбоко и непоправимо
разстроен, по тази причина и е прекратен, без решението да се обжалва в тази
част. Спорно е на кого следва да се вмени вината за това и дали вина носят и
двете страни, до какъвто извод е достигнал районният съд.
За доказването на вината по делото са ангажирани гласни и писмени
доказателства.
Свидетелката К. Т. /майка на ответника/ посочва, че съпрузите
започнали да се карат за битовизми. Напр., че не е сготвено и изчистено.
Според свидетелката майката на ищцата се налагала над семейството.
Свидетелката Лили Н. /майка на ищцата/, посочи пред настоящата
съдебна инстанция, че бившият й зет тормозел дъщеря й както физически,
така и психически, вкл. и пред детето. Пиел често, шофирал пиян,
включително като вози семейството си. Вземал лекарства за биполярно
разстройство. Имало случай, в който се е самонаранил, както и е реализирал
ПТП.
Свидетелят Йордан Тасков посочи, че бил свидетел на инцидент, в
който Кристиян заплашил К. с пистолет, като впоследствие в показанията си
сочи, че отивайки на място не е видял К. в стаята.
Представено е влязло в сила решение, постановено по гр. дело №
17/2022г. по описа на Районен съд - Петрич, с което е уважена молба на
ищцата срещу съпруга й по реда на ЗЗДН за осъществен акт на домашно
насилие от дата 23.07.2022г., изразяващ се в отправени заплахи и обиди. Не е
спорно, че след този случай жалбоподателката е напуснала съпруга си и
заедно с детето са заживели при нейните родители в с. М.. От този момент е
настъпила окончателната раздяла между съпрузите.
Настоящата съдебна инстанция споделя извода на районния съд за това,
че вина за разпада на брачната връзка имат и двамата съпрузи.
Действително се установява, че съпругът е упражнил единичен акт на
домашно насилие по отношение на съпругата си, чрез отправени заплахи и
обиди, както и че е насочил пистолет /неясно точно към кого/, но най
вероятно в присъствието на К.. Посочените два акта, както е посочил и
районният съд, са морално укорими, но не са достатъчни, за да обосноват
извод за вина у единия съпруг. Може да са послужили като основа за разпада
на брачната връзка /случаят с пистолета, тъй като е една година преди
раздялата/, но няма как еднократни актове, макар и морално укорими, да са
причината за разпада на един брачен съюз.
Свидетелите Н. и Т. /майки на страните/ посочват, че съпрузите са
имали разправии помежду си и се карали. Според св. Т. споровете са били
продиктувани от битовизми, а според св. Н. от поведението на съпруга Т.. От
соченото следва извод, че разпада на брачната връзка е стА.л вследствие
поведението и на двамата съпрузи.
Следва да се посочи и това, че недоказано остА. твърдяното във
въззивната жалба, че ответникът е употребявал алкохол, наркотици и е вземал
лекарства за психическо заболяване. В тази насока са единствено показанията
3
на св. Н., която обаче е заинтересовА., предвид близката й родствена връзка с
една от страните по делото. По искане на жалбоподателката настоящата
съдебна инстанция изиска документи от лекуващия лекар на съпруга, но от
същите не се установи той да се е лекувал или да са му изписвани
медикаменти за твърдяното в жалбата "биполярно разстройство".
С атакувания акт районният съд е определил режим на лични контакти
между детето М. и неговия баща К. М. Т., както следва: За период от 6 месеца,
считано от влизане в сила на решението – всяка първа и трета събота и неделя
от месеца, за времето от 10:00 ч. до 18:00 ч. на съответния ден, без
преспиване; След изтичане на 6 месеца, считано от влизане в сила на
решението, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за
времето от 10:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя, с преписване; 15 дни през
лятото, с преспиване, определени по споразумение с майката, а при липса на
такова – в периодите от 01 до 10 юли на съответната година и от 01 до 05
септември на съответната година; за Коледните празници, в четна година - 4
дни, с преспиване, за периода от 23 декември до 26 декември; за
Новогодишните празници, в нечетна година - 4 дни, с преспиване, за периода
от 30 декември до 02 януари.
По делото не е спорно, а и в тази връзка се представя медицинска
документация, от която е видно, че малолетният М. страда от заболяване –
Остра ломфобластна левкемия, за което му е провеждано продължително
лечение в гр. София. В медицинската бележка, издадена от лечебното
заведение, в което е лекувано детето, е посочено, че контактите с него следва
да бъдат ограничени, ситуации на конфликти, стрес и безпокойство могат да
повлияят неблагоприятно и да бъдат допълнителен рисков фактор върху
комплексното лечение и оздравяване на пациента, съобразено с неговата
малка възраст.
Пред районния съд и пред настоящата съдебна инстанция са
ангажирани гласни доказателства. Разпитани са като свидетели Лили Н., К. Т.
и Стефани Т., последната сестра на въззиваемия.
Свидетелите К. Т. и Стефани Т. посочват, че отношенията между
бащата и детето са прекрасни, имат изградена силна емоционална връзка.
Бащата винаги е полагал грижи за детето и майката. К. силно желае да има
контакти със сина си и в малкото време, в което го вижда след раздялата,
момчето се радва и е щастливо.
Свидетелката Лили Н. посочва, че бащата се вижда с детето всеки ден,
но то не желае да говoри с баща си, тъй като се страхува от него. Момчето е
било свидетел на психическо посегателство от бащата по отношение на
майката. То има специален режим на хранене и пиене на вода, приема
лекарства. Свидетелката посочва, че М. изобщо не е бил сам с бащата,
майката е непрекъснато с него.
Настоящата съдебна инстанция намира, че определеният от районния
съд режим на лични контакти между малолетното дете и неговия баща е
правилен и не следва да се променя.
По делото не се установи бащата да има каквото и да било негативно
4
влияние върху детето си. Напротив, установи се, че е грижовен баща, обича
детето си, бил е до него и майката в най-трудните моменти, продължава да
търси контакт с него, но пълноценен такъв не може да осъществи поради това,
че майката възпрепятства срещите. Обстоятелство, че въззиваемият е
грижовен баща и че приоритет за него е детето и това то да оздравее напълно
се установи и при изслушването му пред настоящата съдебна инстанция.
Според съда заболяването на М. не е пречка за определения режим.
Действително малолетното дете се нуждае от по-специални грижи и
внимание с оглед на крехката му възраст и заболяването, лечението на което
протича успешно. Няма данни обаче бащата да не може да се справи с
отглеждането му. С оглед на малката възраст, заболяването и това, че детето
винаги е било отглеждано от майка си и е силно привързано към нея, на
същата са предоставени родителските права и е определено личните контакти
с бащата за първите шест месеца да се осъществяват без преспиване. След
това обаче няма пречка детето да остава с баща си с преспиване, като се има
предвид и това, че връзка между тях не е прекъсвА., между тях е налице обич
и привързаност, отделно от това бащата живее заедно с родителите си, които
също ще му помагат. За пълноценното израстване на малолетното момче
бащата следва да участва, като за провеждане на нормални срещи в спокойна
обстановка майката също следва да положи усилия, доколкото това е в
интерес на детето още повече като се има предвид, че то трябва да е спокойно
и да не се подлага на допълнителен стрес.
С оглед на това жалбата срещу решението на първата инстанция в
частта относно определения режим на лични контакти е неоснователна.
С атакуваното решение съдът е определил бащата да плаща издръжка за
детето си в размер на 350 лв. месечно. По делото не е спорно, че детето страда
от заболяване, за което се провеждат прегледи и лечение. Според данните по
делото са необходими около 1000 лв. месечно за покриване на основните му
нужди от хрА., облекло, лекарства и други.
За бащата се установи, че е в трудоспособна възраст, няма данни за
заболявания, реализира месечни доходи в размер на около 700 лв., живее
заедно с родителите си в едно домакинство. За майката се уставни, че е личен
асистент на детето си, получава около 900 лв. месечно, живее заедно с
родителите си в едно домакинство.
При тези данни и като се съобразиха нуждите на детето и
възможностите на неотглеждащия родител съдът намира, че сумата в размер
на 350 лв. на настоящия етап е адекватна и не следва да бъде увеличавА..
Действително детето се нуждае от повече средства, предвид заболяването му,
но при определяне размера на издръжката следва да се държи сметка и на
възможностите на двамата родители и най-вече на този, когото следва да я
заплаща. Следва да се отбележи и това, че детето все пак е малко /на три
години/, както и това, че бабата и дядото по бащина линия също са
предоставяли средства във връзка с неговото лечение.
С оглед на изложеното по-горе съдебното решение в атакуваните му
части ще следва да бъде потвърдено.
5
Разноски в полза на въззиваемата стрА. не следва да се присъждат,
доколкото такива не са поискани и не са сторени пред настоящата съдебна
инстанция.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72/02.03.2023 г., постановено по гр.д.
№1181/22 г. по описа на Районен съд - Петрич, в обжалваните му части.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6