Решение по дело №519/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1119
Дата: 18 юни 2019 г.
Съдия: Пламен Ангелов Колев
Дело: 20181100900519
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, ……………..г.

 

                           

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в  закрито заседание на 18.06.2019 г.  в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев

                                                         

при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№  519 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         По искането по чл.247, ал.1 ГПК.

         Образувано е по молба на  „С.“ ЕООД, ЕИК *******, при твърдение за допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 859/07.05.2019 г. по отношение на присъдените разноски, като фигурира и в качеството на длъжник на сумата и на лице в чиято полза е присъдена сумата.

         Насрещната страна не изразява становище по основателността на молбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

          В диспозитива на Решение № 859/07.05.2019 г. съдът е постановил, че „ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК *******, „П.Р.И.“ ООД, ***, пл.“********, „П.Б.Ц.“ да заплати на „С.“ ЕООД, ***  сумата 12 628,21лв. разноски“, т.е. ищеца е посочен в качеството на длъжник и кредитор по вземането. Това налага извода, че е налице очевидна фактическа грешка, налагаща нейното отстраняване.

         Тъй като съдът е намерил иска за основателен и в мотивите е приел, че разноските следва да се възложат на ответника, то и „П.Р.И.“ ООД, ЕИК ******* се явява задълженото за разноски лице.

 

         По искането по чл.248, ал.1 ГПК

         Съобразно списъка на разноските странта е искала присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 500,00 лева, за заплатено в хода на ново изпълнително дело. С настоящата молба ищецът сочи, че за образуването на новото изпълнително дело е уведомил съда с молбата за допускане на обезпечение на предявения иск - вх. № 149547/14.11.2018 г. Новото изпълнително дело № 20188380405434 по описа на ЧСИ М.Б. е образувано за претендиране на суми по три изпълнителни листа. Сумите по два изпълнителни листа са били вече платени към датата на образуване на новото изпълнителното, а сумата по третия изпълнителен лист е именно сумата, чието оспорване е предмет на настоящото съдебно производство. Поради това, връзката с настоящото дело е, че ответникът е направил опит за претендиране на сумата, чиято дължимост ищецът оспорва, като е образувал ново изпълнително дело. Образуването на новото изпълнително производство и насочването на принудително изпълнение към недвижим имот породи правния интерес да подаде молбата за спиране на изпълнението по това изпълнително дело.

                Ответникат не е изразил становище по молбата.

         Съдът намери, че молбата е депозирана в срока чл.248, ал.1 ГПК и е допустима.

         Разгледана по същество е неоснователна.

         Разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. се твърди да са направени за защита в хода на образуваното от ответника и спряно въз основа на издадената въз основа на Определение № 5918/14.11.2018 г.   обезпечителната заповед  изпълнително производство.

Разноски  направени в изпълнителното дело образувано въз основа на обезпечителната заповед се събират от съдебния изпълнител по изпълнителното дело (ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 845 ОТ 05.12.2011 Г. ПО Ч. Т. Д. № 648/2011 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС), което разрешение следва да намери приложение и в настоящия случай поради идентичност на хипотезите.

Това е така, тъй като разноските, направени от страната за процесуално представителство и защита в производството по обжалване на определението на съда за допускане на обезпечението, респ. и в изпълнителното производство, образувано по издадената обезпечителна заповед, се подчиняват на общия режим на отговорността за разноски в процеса. (Р№54/17.02.2016 г. по т.д.№5091/2015 г. на 4 ГО).

Неоснователно е позоваването на т.5 от ТР № 6/06.11.2013 г., тъй като даденото там разрешение касае разноските в съдебната фаза на обезпечителния процес,  а не в изпълнителното производство образувано въз основа на обезпечителната заповед, имащо самостоятелен характер.

         Воден от горното, Софийският градски съд

 

                                               Р   Е    Ш    И   :  

 

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение № 859/07.05.2019 г. по т.д.№ 519/2018 г. на СГС, VІ – 12 с-в, като текста „ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК *******, „П.Р.И.“ ООД, ***, пл.“********, „П.Б.Ц.“ да се чете „ОСЪЖДА „П.Р.И.“ ООД, ***, пл.“********, „П.Б.Ц.“;

         Отхвърля молбата на „С.“ ЕООД, ЕИК ******* за изменение на Решение № 859/07.05.2019 г. по т.д.№ 519/2018 г. на СГС, VІ – 12 с-в в частта за разноските.

Решението подлежи на обжалване пред САС  в двуседмичен срок от връчването му.

        

                                                                                    СЪДИЯ: