Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№898

04.12.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                              2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Дорета Атанасова

Прокурор: Николай Трендафилов

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №1012 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по две касационни жалби – на М.П.Ж. и на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“ в ГД „Митническо разузнаване и разследване“ Централно митническо управление към Агенция „Митници“.  

С първата касационна жалба – на М.П.Ж. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Д.З., се оспорва Решение №125/10.07.2019 г., постановено по АНД №153 по описа на Харманлийския районен съд за 2019 г., в частта му, с която е потвърдено (в частта му на т.2 и т.3) Наказателно постановление №674/2019 г. от 01.04.2019 г. на Началника на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“ в ГД „Митническо разузнаване и разследване“ Централно митническо управление.

Твърди се, че в оспорената му потвърдителна част решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Претендира се в тази му част решението да бъде отменено, като се отмени наказателното постановление. Излагат се съображения, че неправилно съдът приел за доказано от обективна и субективна страна извършването на нарушението по чл.123, ал.6 от ЗАДС. Твърди се, че в АУАН словесно било изписано да е извършено нарушение по чл.123, ал.1 от ЗАДС – държане на акцизни стоки, които са без акцизен бандерол, когато такъв е задължителен. Цифрово в диспозитива като нарушени се сочели разпоредбите на чл.123, ал.1 и ал.6 от ЗАДС. Разпитаните свидетели категорично заявявали пред съда, че актът бил съставен за държане на цигари без акцизен бандерол. Като задържани в АУАН също били посочени 700 кутии цигари без акцизен бандерол, не били задържани такива с надпис duty free. Налице било противоречие между описанието на нарушението и посочената правна квалификация на чл.123, ал.6 от ЗАДС, с което били нарушени изискванията относно основни реквизити на АУАН, посочени в чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН. Твърди се, че на практика едва с издаденото наказателно постановление се извеждал втори диспозитив и се въвеждало ново нарушение – по чл.123, ал.6 от ЗАДС, което по естеството си представлявало съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като било основание за налагане на още едно административно наказание, което накърнявало правото на защита на жалбоподателя. Допуснатото нарушение не било от категорията нарушения, които могат да се санират по силата на чл.53, ал.2 от ЗАНН и съдът неоснователно приел, че то е несъществено. От съда не било отчетено и друго особено съществено нарушение на процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност, каквото било липсата в диспозитива на АУАН на място на извършване на нарушението.  

С втората касационна жалба – на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“ в ГД „Митническо разузнаване и разследване“ ЦМУ, подадена чрез пълномощника юрк.Д. В., Решение №125/10.07.2019 г., постановено по АНД №153 по описа на Харманлийския районен съд за 2019 г., се оспорва в частта му, с която е отменено (в частта му по т.1) Наказателно постановление №674/2019 г. от 01.04.2019 г., с която на М.П.Ж. е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за извършено нарушение по чл.123, ал.1 от ЗАДС.

Твърди се, че в обжалваната му част решението било неправилно – постановено в противоречие с материалния закон. Видно било от решението, че съдът не бил констатирал съществени процесуални нарушения, допуснати при съставянето на АУАН и в обжалваното НП. Фактическата обстановка била напълно изяснена и установена с приложените по делото доказателства. Правилно било счетено от съда, че нарушителят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.123, ал.1 от ЗАДС, доколкото намерените акцизни стоки – цигари, били в него, пред адреса, описан в наказателното постановление, и именно той държал и упражнявал фактическата власт върху акцизните стоки чрез действие. Касаторът не споделял изводите на районния съд, че имало нарушаване на правото на защита на нарушителя, доколкото според съда АНО следвало да наложи административно наказание в размер на 1000 лева, вместо наложеното в размер на 500 лева. Твърди се също, че дължимият акциз, изчислен на основание чл.41, във връзка с чл.29, ал.1 и чл.39 от ЗАДС и чл.71, ал.1, т.1 от ЗАДС, за държаните от М.П. Желязково 11 (единадесет) бр. кутии цигари, бил в размер на 37.18 лв., при което двойният размер на дължимия акциз за тези акцизни стоки бил 74.36 лв. и покривал изискванията на чл.126б, ал.2 от ЗАДС за да се приемело, че нарушението било маловажно. Видно било от приложените и приети по делото наказателни постановления, че лицето било санкционирано за същото нарушение, който факт бил отчетен от АНО преди да пристъпи към налагане на административното наказание. Съгласно чл.4, т.17 от ЗАДС, нарушението било повторно, и АНО считал, че в конкретния случай разпоредбата на чл.126б, ал.2 от ЗАДС не можела да намери приложение, т.е. нарушението не можело да бъде квалифицирано като маловажен случай именно защото било повторно. Въпреки това обаче, наказващият орган отчел обстоятелството, че деянието е маловажно по чл.126б, ал.2 от ЗАДС и поради това наложил в минимален размер съпътстващата санкция по чл.123, ал.1 от ЗАДС, а именно административно наказание глоба в размер на 500 лева. Претендира се в оспорената част, с която е отменено Наказателното постановление, решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а НП в тази му част да бъде потвърдено.

И двамата касатори поотделно, чрез процесуалните си представители, оспорват подадената от насрещната страна касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира за основателна касационната жалба на втория касатор, а касационната жалба на М.П.Ж. счита за неоснователна.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение, във връзка с изложените в жалбите оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

И двете касационни жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество и двете са неоснователни.

С проверяваното Решение №125/10.07.2019 г. по АНД №153/2019 г., Харманлийският районен съд е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №674/2019 г. от 01.04.2019 г. на Началника на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“ в ГД „Митническо разузнаване и разследване“ Централно митническо управление, в частта му по т.1, с която на М.П.Ж.,***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв., на основание чл.123, ал.1 от ЗАДС, във връзка с чл.4, т.17 от ЗАДС, и е потвърдил същото НП в частта му по т.2 и т.3, с които на М.П.Ж. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв., на основание чл.123, ал.6 от ЗАДС, във връзка с чл.4, т.17 от ЗАДС, и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС, във връзка с чл.123, ал.1 и ал.6 от ЗАДС, стоките, предмет на нарушенията, са отнети в полза на държавата.

По отношение на потвърдената част на т.2 и т.3 от НП, районният съд правилно е приел, че описаното в т.2 от НП административно нарушение е безспорно доказано от обективна и субективна страна, и законосъобразно санкционирано.

Правилен и съответстващ на установените по делото факти е изводът на районния съд, че М.П.Ж. е извършил от обективна и субективна страна описаното в т.2 на НП административно нарушение, поради което законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на същия. Размерът на наложеното административно наказание „глоба“ от 2000 лева е съобразен с предвидения в чл.123, ал.6, предл.последно от ЗАДС минимум, с установения по делото двоен размер на дължимия акциз и с доказателствата за повторност на нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила (на 28.05.2018 г.) на Наказателно постановление №426/2018 г. от 10.05.2018 г., с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.

Като е потвърдил НП в тази му част, районният съд не е допуснал нарушение на материалния закон и не са налице основания за касиране на решението му.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба на М.П.Ж. за неконстатирани от районния съд съществени нарушения на процедурата по издаване на НП. Всички изложени от този касатор доводи са били разгледани от въззивния съд и правилно приети за неоснователни. Правилно районният съд е преценил, че не е допуснато нарушение на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, доколкото в съставения срещу М.П.Ж. АУАН №24Х от 17.01.2019 г. ясно е посочено както мястото на извършване на двете административни нарушения (първото изразяващо се в държане на акцизни стоки – 11 броя кутии цигари марка „MM slims“ без бандерол, когато такъв е задължителен, а второто – в държане на тютюневи изделия – общо 24 броя кутии цигари от три различни марки, облепени с бандерол „duty free“), така и обективните съставомерни елементи на всяко от посочените нарушения.

Тъй като в АУАН е вписано, че на 24.12.2018 г. около 15.30 часа на конкретното място М.П.Ж. е носел със себе си в чанта цигари, от които 10 броя кутии от по 20 къса от марката „Karelia slims“, 4 броя кутии от по 20 къса от марката „Caypso“ и 10 броя кутии от по 20 къса от марката „Assos slims“ са с надпис на всяка една кутия „duty free“, както и че с това е осъществил състава на чл.123, ал.6 от ЗАДС, за административнонаказаното лице е било ясно и второто повдигнато му с АУАН административно нарушение, освен нарушението по чл.123, ал.1 от ЗАДС. Не може да бъде споделено възражението на касатора, че едва с издаването на наказателното постановление му се вменявало, като ново, нарушението по чл.123, ал.6 от ЗАДС. Изводите на районния съд, че известната непрецизност в съдържанието на АУАН не представлява съществено нарушение, накърняващо правото на защита на административно наказания, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав и няма да бъдат преповтаряни.

За да отмени Наказателното постановление в частта му по т.1, Харманлийският районен съд е констатирал неяснота относно конкретното административно нарушение, за което е наказан М.П.Ж. с тази част от НП. Изложил е съображения, че видно от съдържанието на НП лицето е санкционирано с глоба от 500 лева, каквато няма предвидена при повторно нарушение по чл.123, ал.1, вр. чл.4, т.17 от ЗАДС, като е отбелязал, че разпоредбата на чл.123, ал.1 от ЗАДС предвижда при повторно нарушение глобата да е по-висока, а именно „не по-малко от 1000 лв.“

Разпоредбата на чл.123, ал.1 от ЗАДС, в приложимата ѝ редакция, предвижда физическо лице, което държи акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, да се наказва с глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 500 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 1000 лв.

Видно от съдържанието на Наказателното постановление, в него изрично е вписано, че визираното нарушение (извършено на 24.12.2018 г.) се явява повторно по смисъла на чл.4, т.17 от ЗАДС, тъй като е установено срещу М.П.Ж. да са били издадени и други наказателни постановления, включително са цитирани две НП, влезли в сила на 18.12.2018 г. и на 21.06.2018 г., с които лицето е наказано за същото по вид административно нарушение. При така обективираните данни, обоснован е изводът на въззивния съд за неяснота относно наложеното административно наказание, което при повторно нарушение, в хипотезата на чл.4, т.17 от ЗАДС, е нормативно установено да се налага в размер не по-малко от 1000 лева, а в случая е наложена глоба от 500 лева.

Същевременно в разпоредбата на чл.126б, ал.1 от ЗАДС е предвидено, че за маловажни случаи на нарушения по  чл.123, установени при извършването им, митническите органи могат да налагат глоби с фиш по реда и в размерите, установени в чл.39, ал.2 от ЗАНН, а в чл.126б, ал.2 от ЗАДС е посочено, че маловажни случаи по ал.1 са тези, при които двойният размер на акциза за стоките – предмет на нарушението, не надвишава 100 лв.

В процесния случай няма спор, че дължимият акциз за държаните от М.П.Ж. акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен – 11 броя кутии цигари марка „MM slims“, е определен на 37.18 лева, съгласно представената по делото Справка от 21.03.2019 г. При това положение двойният размер на акциза на стоките, предмет на нарушението по чл.123, ал.1 от ЗАДС, е 74.36 лв. и не надвишава 100 лева. Ето защо административнонаказващият орган е следвало да прецени случая като маловажен по чл.126б, ал.2 от ЗАДС и наложи глоба с фиш по реда и в размерите, установени в чл.39, ал.2 от ЗАНН, тъй като прилагането на последните разпоредби не е ограничено до случаите на първоначално извършване на административно нарушение от същия вид.

В заключение настоящата инстанция счита, че оспореното решение на Харманлийския районен съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон във всичките му части, поради което следва да се остави в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №125/10.07.2019 г., постановено по АНД №153 по описа на Харманлийския районен съд за 2019 година.

Решението е окончателно.                  

 

 

                                                                                                   

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.  

 

 

                                                                           2.