РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. ХАСКОВО, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. Х.ВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20255600600199 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба, подадена от адв. В. Ч., в качеството му на
защитник на Д. Г. В. против Присъда № 65/19.11.2024 г., постановена по
НЧХД № 384/2024 г., по описа на Районен съд – Хасково.
С посочената първоинстанционна присъда, подсъдимият Д. Г. В., ЕГН
**********, е признат за виновен в това, че на 19.04.2024 г. в гр.Х. е причинил
на тъжителя Х. Т. Т. от гр.Х. лека телесна повреда чрез разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно счупване на
носа, кръвотечение от носа, разкъсно-контузна рана на носа, кръвонасядане на
клепачите на двете очи - престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, поради което и
на основание чл.130, ал.1,във вр. с чл. 78а от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1 000 лева. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на тъжителя
Х. Т. Т. от гр.Х., ЕГН **********, сумата от 2 000 /две хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинените от описаното престъпление
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането - 19.04.2024 г. до окончателното й изплащане, като
гражданският иск в останалата му част - за обезщетение в разликата до пълния
предявен размер от 5 000 лева е отхвърлен като неоснователен. Подсъдимият
е осъден да заплати на тъжителя направените разноски по делото в размер на 1
800 лева, както и да заплати на държавата направените по делото разноски в
1
общ размер на 500 лева.
Във въззивната жалба се релевират оплаквания за неправилност и
несправедливост на присъдата. Твърди се, че от събраните по делото
доказателства не се установявало безспорно виновно поведение на
подсъдимия. Първоинстанционният съд не бил изяснил въпроса, кои травми
били нанесени първоначално, механизмът на нанасянето им и дали било
налице основание за прилагане на института на реторсията. Развити са
съображения, че Районен съд Хасково незаконосъобразно е кредитирал
свидетелски показания, които било възможно да са предубедени. От
въззивната инстанция се иска обжалваната присъда да бъде отменена и вместо
нея да се постанови нова, с която същият да бъде признат за невинен.
В съдебно заседание частният тъжител и частен обвинител, чрез своя
процесуален представител адв. В. Г. излага становище за правилност и
законосъобразност на постановената присъда и иска същата да бъде
потвърдена. Подробно са развити съображения за неоснователност на
въззивната жалба, като се поддържа, че първоинстанционният акт бил
постановен на базата на събраните по делото доказателства.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимият поддържа въззивната
жалба и пледира присъдата да бъде отменена, като подсъдимият бъде признат
за невинен.
В личната си защита подсъдимия се присъединява към казаното от
защитника и твърди, че не е нанасял удар с метална тръба на тъжителя.
В последната си дума подсъдимият не се признава за виновен и моли да
бъде оправдан.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, изложените от
страните доводи и извърши цялостна служебна проверка на обжалвания
съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено
следното:
Съдебното производство срещу подсъдимия, е образувано по частна
тъжба от Х. Т. Т. от гр.Х., за това, че на 19.04.2024 г. в гр. Х. Д. Г. В. му
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно счупване на носа,
кръвотечение от носа, разкъсно-контузна рана на носа, кръвонасядане на
клепачите на двете очи - престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за което същият
е признат за виновен и освободен от наказателна отговорност, като му е
наложено административно наказание „глоба“, в размер на 1 000 лева. В
наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански
иск, предявен от тъжителя Х. Т. Т., против подсъдимия, за обезщетение за
причинени от описаното в тъжбата престъпление неимуществени вреди в
размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането – 19.04.2024 г., до окончателното й изплащане, който с
обжалваната присъда е частично уважен, като Д. Г. В. е осъден да заплати на
частния ищец сума в размер на 2 000 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на увреждането – 19.04.2024 г., до окончателното й
изплащане, а в останалата част до пълно предявения размер от 5 000 лева,
2
искът е отхвърлен.
Производството пред първата инстанция е протекло по общия ред, като
от събраните при проведеното съдебно следствие доказателства е установено,
следното:
Д. Г. В., роден на **.**.**** г. в с. М., живущ в гр. Х., бул. “Б.“ № **,
вх. *, ет. *, ап. *, ******, ***** гражданин, с ****** образование, ****, *****,
ЕГН **********.
Подсъдимият Д. Г. В. - на ** годни, заедно със съпругата си - св. С.Д. В.
- на ** години живеели в кооперация, намираща се на бул.“Б.“ № ** в гр. Х.
Жилището им се намирало на първия етаж, а под него в жилищната
кооперация имало гаражи, един от който бил собственост и се ползвал от
семейството на тъжителя Х. Т., неговите родители и брат му - св.Й. Т., живущи
в същия вход. Св. Й. Т. – на ** години често се събирал със свои приятели в
този гаража, което не се одобрявало от подсъдимия Д. Г. В. и съпругата му –
св. С.Д. В. и това често пораждали спорове между тях и семейството на
тъжителя Х. Т.. Двете семейства не били в добри отношения поради подавани
от подсъдимия Д. Г. В. и св. С.Д. В. сигнали към органите на реда,
оплаквайки се от шума, който св. Й. Т. и приятелите му вдигали от гаража,
намиращ се под тяхното жилище.
На 19.04.2024 г. около 19:00 часа св. Й. Т. стоял пред входа на
жилищната кооперация, заедно със св. Й. Д.Б. - на ** години, като двамата
изчаквали св. Ф. Х. да дойде и да ги вземе с автомобил. Подс. В. като ги видял
да се събират пред блока, излязъл на терасата и започнал да вика по тях,
предполагайки, че същата вечер отново ще се събират и ще вдигат шум.
Същият слязъл пред входа и агресивно продължил да се разправя, като
отправил обидни и нецензурни думи към св. Й. Т.. В това време св. С. В. се
обадила на тел. 112, за да подаде пореден сигнал срещу шума, който св. Т. и
неговите приятели вдигали, след което също слязла пред кооперацията.
Свидетелят Т. в присъствието на св. Б. се опитал да деескалира ситуацията,
като се извинил на подсъдимия В. ако са му пречили неудобство по някакъв
начин и двамата с неговия приятел – св. Б. се отдръпнали настрани, където се
обадил на по телефона на по-големия си брат - тъжителя Х. Т., като му
разказал за случилото се. Междувременно дошъл и св. Ф. Х.в, когото св.Т. и
св.Б. чакали и след като двамата му разказали за случилото се, той решил да
изчака с тях да дойде тъжителя Х. Т..
Не след дълго на място дошъл с автомобила си тъжителят Х. Т., който
спрял пред гаража на подсъдимия В., който се намирал до гаража на
семейството на тъжителя. Излизайки от автомобила си, тъжителя Т. говорел
по телефона, с оператор на тел. 112, за да подаде сигнал срещу действията на
Д. В.. Подсъдимият се отправил към слизащия от автомобила си Т., като
гневно му казал да не си спира автомобила там, като съпругата му св. В. също
се включила в разправията с тъжителя. При тези им действия, тъжителя Т. им
направил знак с ръка да изчакат, защото говори по телефона. Разгневен
подсъдимият В. влезнал в гаража си, взел една метална тръба с дължина около
70-80 см., и диаметър около 2 см., извита накрая, излязъл от гаража си и се
3
насочил към говорещия по телефона Х. Т.. Подсъдимият замахнал с тръбата
към лицето на тъжителя Т., който опитал да се предпази, но безуспешно,
поради което последвал удар с тръбата в областта на носа му, който
предизвикал силно кръвотечение. В опит да се защити тъжителят хванал
тръбата и започнала схватка между него и подсъдимият, при която и двамата
паднали на земята. В този момент, св. В.Я. П., който се намирал в своя гараж,
намиращ се до този на семейството на тъжителя Т., от другата страна на който
бил гаражът на подсъдимия, чул глъчка навън и излязъл, за да провери какво
става. Същият видял подсъдимият В. и тъжителят Т. да държат метална тръба
и да се боричкат на земята, като и върху двамата имало следи от кръв.
Свидетелят П. отишъл до тях, опитал да ги разтърве, като и той хванал
металната тръба и казал на другите двама да я пуснат. След като успешно
отнел тръбата от двамата схватката приключила, като тъжителят Т. и
подсъдимият В. се изправили и се отдръпнали настрани. След като приключил
конфликта му с подсъдимия, Х. Т. отново се обадил на тел. 112, за да подаде
сигнал и за току що случилото се спречкване между двамата, а в това време
брат му св. Й. Т. се обадил на майка им – св. Г.Ж. Т.а. Свидетел на случилото
се станала и Д.Г., живуща в същата жилищна кооперация, в съседен вход, на
четвъртия етаж, която излязла на терасата си да пуши, когато видяла
ситуация.
След няколко минути на място дошли медицински екип на ЦСМП-
Хасково, както и полицейските служители при РУ на МВР – Хасково - С. С. и
И.С.. Св.С. констатирал, че тъжителят и подсъдимият имат кръв по главите си,
като от проведения на място с тях разговор разбрал какво се е случило.
Медицинска помощ била оказана на тъжителя Т., а подсъдимият В. отказал
такава.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, от
заключението на която се установява, че тъжителят Х. Т. е получил счупване
на носа, кръвотечение от носа, разкъсно-контузна рана на носа, кръвонасядане
на клепачите на двете очи, като описаната травма на носа може да се получи
при удар с метална тръба, както и при удар с глава по главата на подсъдимия.
Заключението на вещото лице е, че е причинено разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните пред първата инстанция свидетели - Й. Т. Т., Г.Ж. Т., Й. Д.Б., Ф. Р.
Х., В.Я. П., С.Д. В., Д.И.Г., С. Н. С., В.К.Д., както и от обясненията на
подсъдимия Д. В. дадени както пред първата, така е тези дадени пред
въззивната инстанция, както и от заключенията на назначените съдебно-
техническа и съдебно-медицинска експертизи, ведно с устните допълнения от
вещото лице д-р Х. Е., дадени в с.з., проведено на 24.09.2024 г., както и от
писмените документи - приети като доказателства и приложени по делото.
При така установената фактическа обстановка, която не се различава от
тази, установена от първата инстанция, при която е постановена обжалваната
присъда, настоящата инстанция споделя изводът на първоинстанционният съд,
че от събраните доказателства е безспорно установено, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна, съставът на престъплението по
4
чл.130, ал.1 от НК, а именно, че на 19.04.2024 г. в гр.Х. е причинил на
тъжителя Х. Т. Т. от гр.Х. лека телесна повреда чрез разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно счупване на носа,
кръвотечение от носа, разкъсно-контузна рана на носа, кръвонасядане на
клепачите на двете очи, за чието извършване е предаден на съд и признат за
виновен от първата инстанция.
Настоящият съдебен състав изцяло възприема направения от
първоинстанционният съд анализ на доказателствата по делото, тъй като
същият е правилен и логичен. От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че между семействата на подсъдимия Д. В. и
тъжителя Х. Т. има история на пререкания, предизвикани от събиранията на Й.
Т., малкият брат на тъжителя, с негови приятели в гаража на семейството,
намиращ се под жилището на подсъдимия, във връзка с което са подаване
поредица сигнали да тел. 112 за вдигне на шум. Показанията на свидетелите
Й. Т., Й. Б., Ф. Х., В. П., Д.Г., Г. Т.а, С. С. и В.Д. са последователни, взаимно
подкрепени и логични и правилно първоинстанционният съд ги е кредитирал.
Свидетелите Й. Т. и Й. Б., които са присъствали от самото начало, лично са
възприели началото на конфликта, в който подсъдимият В. е започнал да
крещи по техен адрес, първо през терасата, а впоследствие след като слязъл
при тях. Същото е възприето и от свидетеля Ф. Х., когото първите двама
чакали пред блока, за да излизат. От техните показания, а и от показанията на
С. В.а, съпруга на подсъдимия ясно се установява, че ситуацията е започнала
без провокация. Всичко е започнало защото подсъдимият и неговата съпруга
са предполагали, че тази вечер Й. Т. и приятелите му отново са щели да се
събират в гаража под тяхното жилище. Това се установява и от заключението
по съдебно-техническата експертиза и данните от обаждането до тел.112 в
20:08 ч. от С. В., който час дори не е близък до нормативно определения такъв
– 22 ч. или (23 ч. през лятото) в съответната общинска наредба за спазване на
нощната тишина, като също така не е бил породен от конкретен шум или
събития, а единствено от вероятността от бъдещо такова събитие, като
съпругата на подсъдимия дори обяснява, че иска служителите на МВР да
говорят с майката на Й. Т., защото ако продължавало така, мъжът й нямало да
издържи и щяло да стане най-лошото.
Поведението на подсъдимия В. е довело до последвалото обаждане до
тъжителя Х. Т., от брат му Й.. Същият е пристигнал на мястото, като е спрял с
автомобила си пред гаража на подсъдимия. От показанията на свидетелката Г.,
която е наблюдавала ситуацията от своята тераса на четвърти етаж в друг вход
на кооперацията, пред която се е развило събитието, не се установява
агресивно поведение от пристигналия на мястото Х. Т.. Дори напротив,
свидетелката заявява, че тъжителят е говорел по телефона, когато е слязъл от
автомобила си. Подсъдимият и съпругата му продължили конфликта, като
насочили виковете си към новопристигналия Х. Т.. Тези показания също са в
унисон със заключението по съдебно-техническата експертиза, от която се
установява, че Х. Т. в 20:16 се е обадил на тел. 112, за да съобщи, че на адреса
на инцидента мъж заплашвал деца, като същият този разговор прекъсва и то
след възникнала свада, в която доминират женски гласове. Това прекъсване на
5
разговора според показанията на свидетелите Г. и Й. Т. се дължи на нанесен от
подсъдимия Д. В. удар с метална тръба по лицето на тъжителя. Свидетелските
показания по делото са еднозначни, че в периода преди нанасянето на удара,
подсъдимият е влезнал в гаража си и е взел метална тръба, с която се е
насочил към Х. Т.. В този смисъл са и обясненията дадени от самия подсъдим.
Свидетелите Й. Т. и Д.Г. заявяват, че лично са възприели нанасянето на удар
от страна на Д. В. с металната тръба по лицето на Х. Т.. Това кореспондира и с
възприетото от свидетелите Х., Б. и П., които макар и да не са видели
нанасянето на удар са възприели окървавеното лице на Х. Т..
В тази връзка нанасянето на удар с металната тръба по носа на
тъжителя кореспондира и с останалите събрани по делото доказателства. От
заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че в 20:21
ч., тъжителят Т. се е обадил повторно на тел. 112 и е съобщил, че мъжът е
изкарал метална тръба и го е ударил и сега имал кръв по себе си.
Пристигналият на място след сигнала, служител на МВР – Хасково, св. С.
също е възприел, че след инцидента лицето на тъжителя е било окървавено, а
от обясненията на подсъдимият е възприел, че същият се бил уплашил да не
бъде ударен от тъжителя с автомобила му, когато е пристигнал, поради което
взел тръбата и ударил тъжителя с нея. От заключението по съдебно-
медицинската експертиза и устните допълнения от вещото лице д-р Х. Е. се
установява, че нараняването получено от тъжителя Т. е възможно да се получи
от удар с метална тръба. Вярно е, че в заключението си д-р Е. е посочил, че
нараняването може да се получи и от удар в твърд предмет, като например
удар в лицето на Д. В., но тази възможност е останала неподкрепена от други
доказателства по делото.
Всъщност следва да се отбележи, че подсъдимият също не оспорва
нараняването на тъжителя, а оспорва единствено механизмът по който същото
е причинено, като твърди именно, че Х. Т. му е нанесъл удари с глава, от които
същият сам си е причинил въпросното увреждане. Тази теза обаче правилно е
отхвърлена от първоинстанционния съд, доколкото същата е нелогична.
Логичното би било нанасянето на удар с главата по главата на съперника да
става с челната изпъкнала част на главата, а не с носа. Още повече, че логично
би било при нанасянето на няколко силни удара с глава, при които да се счупи
носа и да се предизвика кръвотечение, поради силата на ударите да има
съответните наранявания и по подсъдимия, които да не са само открита рана
на челото над дясната орбита с размер 1 см. и охлузване с диаметър 2 см. На
следващо място при идване на полицейските органи, подсъдимият В. не е
съобщил, че е бит от тъжителя, не е обяснил да има наранявания, да е
пострадал и да го боли нещо, дори е отказал медицинска помощ.
Твърденията за нанасянето на удари от страна на тъжителя по
подсъдимия се появяват за пръв път при разпитите на Д. В. и С. В.а по
прокурорска преписка № 1822, пред полицейския служител В.Д.. Тази теза
остава крайно изолирана от останалите събрани по делото доказателства. В
своите показания свидетелката В.а съобщава за нанесени удари с юмруци от
тъжителя по подсъдимия. Правилно първоинстанционният съд не е
кредитирал показанията й в тази част, доколкото същите са изолирани от
6
останалите доказателства по делото. Никой друг от свидетелите не е видял
нанасянето на удар от страна на Х. Т. по подсъдимия. Подсъдимият В. също не
е съобщил за това обстоятелство пред свидетеля С.. От представения лист за
преглед на пациент се установява, че Д. В. е бил прегледан в „МБАЛ-
Хасково“АД същата вече, в 23:45 ч., като след 10 минути е изписан с основна
диагноза „Открита рана на главата с неуточнена локализация“, анамнеза -
„Пострадал след побой при битов скандал, налична рана на челото над дясна
орбита“. На 22.04.2024 г. същият е посетил съдебния лекар, като му е издадено
съдебномедицинско удостоверение, в което в предварителните сведения от
прегледания е описано „на 19.04.24 г. около 20:30 часа е ударен с глава и бит с
юмруци от познато лице. Съборен на терена. Оплаква се от болки в ударените
места.“ Съответно първоначално, след физическото пререкание с Х. Т.,
подсъдимият е бил само с кръвотечение, което напълно съвпада с показанията
на разпитаните свидетели, че е имало боричкане между двете лица, в опит да
се установи контрол върху металната тръба. В тази връзка
първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че в това боричкане и
поваляне на земята е напълно възможно да е имало контакт и с тръбата, която
да е причинила кървящата открита рана на подсъдимия. Няколко дни по-късно
обаче при нараняванията на подсъдимия В. се появяват кръвонасядания на
клепачите на двете очи, оток над дясната ушна мида- описани в съдебно-
медицинското удостоверение, за каквито наранявания липсват дори и данни
към момента на евентуалното им причиняване.
От наличните по делото доказателства не може да се установи
причинно-следствена връзка между ситуацията предмет на настоящото
производство и така описаните наранявания на Д. В.. Единствено
свидетелката С. В. – съпруга на подсъдимия дава показания, които могат
евентуално да обяснят така описаните наранявания. Следва обаче да се
отбележи, че същата, като съпруга на подсъдимия, определено е
заинтересована от изхода на делото, поради което показанията й следва а се
ценят съобразно останалите събрани доказателства по делото. Тези показания
на свидетелката са крайно изолирани от останалите доказателства по делото.
Въпреки, че част от останалите свидетели също могат да се приемат като
заинтересовани от изхода на делото – свидетелите Й. Т. и Г. Т.а са съответно
брат и майка на тъжителя, то същите са изцяло подкрепени от останалите
доказателства по делото. Показанията на свидетелите Й. Т., Д.Г., С. С. и В.Д.,
заедно със заключението по съдебно-техническата експертиза и заключението
по съдебно-медицинската експертиза в синхрон помежду си и в логическа
последователност подкрепят механизмът на причиняване на нараняването на
тъжителя, вследствие от нанесен от страна на подсъдимия удар с метална
тръба. Поради това правилно първоинстанционния съд, като е преценил
показанията на свидетелите Й. Т., Г. Т.а и С. В. с останалите събрани по делото
доказателства, е кредитирал изцяло показанията на първите двама, а не е
кредитирал показанията на съпругата на подсъдимия в частта, относно
физическото пререкание между Д. В. и Х. Т.. Дори да се приеме, че
приятелите на Й. Т. – свидетелите Й. Б. и Ф. Х.в също могат да се приемат за
заинтересовани от изхода на делото, до някаква степен, то показанията им
7
също се намират в пълен синхрон с останалия доказателствен материал.
Поради това възражението на жалбоподателя, че е било налице
провокация от страна на тъжителя за започване на конфликта, е
неоснователно. От установената по делото фактическа обстановка ясно се
установява, че инициатори на конфликта са били именно подсъдимият и
неговата съпруга, като липсват доказателства в обратна насока. Тъжителят е
пристигнал на мястото, докато е говорел по телефона с тел. 112, като без
провокация и каквито и да е действия от негова страна е бил нападнат от
подсъдимия с метална тръба.
Възражението, че по делото не бил изяснен въпроса, кои травми били
първоначално причинени и механизма на нанасянето им, също е
неоснователно. Както бе посочено, механизмът на причиняване на
нараняването на тъжителя е правилно и ясно изяснен още пред първата
инстанция, като от събраните и кредитирани доказателства се установява по
безсъмнен начин, че подсъдимият е нанесъл удар с метална тръба по лицето на
тъжителя. Конкретният механизъм на причиняване на нараняването на
подсъдимия /открита рана на главата/ в действителност е останал неизяснен,
но независимо от това липсват доказателства, които да обосноват, че за
причиняването му е съпричастен тъжителя Т.. Както бе посочено,
подсъдимият не се е оплакал пред органите на МВР, пристигнали на място
след инцидента, да е бил удрян от тъжителя, от което да е получил някакво
нараняване. Тази рана е възможно да се е получила при боричкането между
подсъдимия В. и тъжителя Т., вследствие на което двамата са паднали на
земята. При една такава ситуация на боричкане между две лица, в опит да
установят контрол върху метална тръба е възможно да се получи нараняване
както от твърдия терен, така и от самата метална тръба, в опита същата да
бъде изтръгната от ръцете на противника. Ключовото в случая е, че липсва
причинно-следствена връзка между преките действия на Х. Т. и
причиняването на така описаното нараняване на подсъдимия. Всички
свидетели, с изключение на съпругата на подсъдимия, ясно заявяват, че не са
видели тъжителят да удря подсъдимия В.. Поради това, дори същото да е
получено при това физическо съприкосновение между двамата, то не може да
бъде поставено във вина на тъжителя. Относно нараняванията, описани в
съдебномедицинско удостоверение № 179/24, липсват доказателства, а дори и
твърдения, че същите са относими към процесния случай. Същите са
установени няколко дни по-късно и както бе посочено, подсъдимият не е
съобщил за тях на органите на МВР, пристигнали на мястото на конфликта.
Отново единствено показанията на съпругата на подсъдимия – С. В.а дават
обяснение за тези наранявания, но доколкото същите са изолирани от
останалия доказателствен материал, същите не следва да бъдат кредитирани в
тази част. Поради това съдът намира, че същите са неотносими към процесния
случай. В тази връзка нараняванията на съпругата на подсъдимия, установени
със съдебномедицинско удостоверение № 180/24 също са неотносими към
процесния случай. По делото липсват доказателства, а и твърдения, че е
извършено нападение над свидетелката С. В., поради което същите са
неотносими към настоящото дело. Предвид изложеното, всички съществени
8
обстоятелства около процесния случай и механизма на получаване на
нараняването на тъжителя са изяснени още от първоинстанционния съд. В
тази връзка следва да се отбележи, че и последователността на получаване на
нараняванията е ясно установена с приетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, а именно първо е нанесен удар с метална тръба по
лицето на тъжителя Х. Т. от подсъдимия В., причинило нараняването на
първия, а след това е последвало сборичкавне между двамата, от което
евентуално подсъдимият е получил открита рана на главата.
Неоснователно е и възражението, че първоинстанционният съд е
следвало да обсъди приложимостта на института на реторсията. Нормата на
чл.130, ал.3 от НК предвижда освобождаване от наказателна отговорност на
лицата, при причинена лека телесна повреда, обективирана в разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, и изразила се в болка и
страдание, ако пострадалият е отвърнал веднага на дееца със същото по
характер телесно увреждане. По делото липсват доказателства, от които да се
установи, че пострадалият Х. Т. е отвърнал на подсъдимия със същото по
характер телесно увреждане. Отново следва да се отбележи, че никой от
свидетелите /освен съпругата на подсъдимия/ не е възприел тъжителя да
нанася удар на Д. В.. Случилото се между тях сборичкване за контрол върху
металната тръба е следствие на опита на тъжителя Т. да се предпази от
следващи удари от страна на подсъдимия В.. Опитът да се предпази от втори
удар и последвалото сборичкване и падане на земята на тъжителя и
подсъдимия не може да се приравни на отвръщане на удар, със същото по
характер телесно увреждане. В никакъв случай извършеното от тъжителя Т. не
представлява нападение над подсъдимия В.. Хващането на металната тръба,
опита същата да се измъкне от ръцете на подсъдимия и последвалото
сборичкване са действия на защита от страна на тъжителя, поради което
същите не изпълняват изискването за прилагане института на реторсията,
макар и по делото да има данни за получена от подсъдимия лека телесна
повреда – открита рана на главата. Доколкото тъжителят Т. не е отвърнал на
нападението на подсъдимия В. с подобно и равно по последици нападение,
правилно първоинстанционният съд не е приложил института на реторсията в
настоящото производство.
Въззивната инстанция напълно споделя мотивите на
първоинстанционния съд относно определянето на наказанието на
подсъдимия. Подсъдимият В. не е осъждан, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК, поради което са налице елементите за
задължителното приложение на института на чл. 78а от НК. Съобразно
обществената опасност на дееца и деянието, както и с оглед наличните
смекчаващи вината обстоятелства, за каквито следа да бъдат приети чистото
съдебно минало на подсъдимия и обтегнатите отношения между неговото
семейство и това на тъжителя, които са в превес на отегчаващото вината
обстоятелство, а именно, че престъплението е извършено на публично място,
в присъствието на други хора, като най-справедливо наказание в случая се
явява такова, към най-ниският предвиден в закона размер, а именно
наказанието „Глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева. Предвид признаването на
9
подсъдимия Д. В. за виновен, първоинстанционният съд правилно го е осъдил
да заплати по сметка на съда, направените в съдебното производство
разноски, платени от бюджета на РС Хасково.
Настоящият състав на Окръжен съд Хасково също напълно споделя
мотивите на първоинстанционния съд относно приетия за съвместно
разглеждане граждански иск. По делото са събрани достатъчно доказателства
за нанесени от престъплението телесни увреждания по тъжителя, причинени
му от извършеното от подсъдимия престъпление. От показанията на св. Г. Т.,
от приложената медицинска документация и от заключението на съдебно-
медицинската експертиза, ведно с уточненията направени от д-р Е. в съдебно
заседание се установява, че в действителност гражданският ищец е претърпял
болки и страдания, за които се предвижда срок за възстановяване за 20-25 дни.
Така установените болки и страдания на гражданския ищец са в причинно-
следствена връзка с извършеното от подсъдимия В. престъпление, поради
което са налице всички елементи на деликта и следва да бъде ангажираната
обезщетителната отговорност на подсъдимия за репариране на нанесените
вреди. С оглед установеното по делото, първоинстанционният съд правилно е
определил като справедлив размер на обезщетението за нанесените
неимуществени вреди, съобразно претърпените болки и страдания, както и
срокът за възстановяване, сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, като за разликата
до пълния предявен размер на неимуществените вреди от 5 000 лева е
отхвърлил гражданския иск като неоснователен и недоказан. Съответно с
оглед изхода от гражданския иск първоинстанционният съд правилно е осъдил
подсъдимия В. да заплати на гражданския ищец Х. Т., направените от него
разноски в съдебното производство, както и да заплати по сметка на съда
сумата, в размер на 80 лева, представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
Предвид на изложените съображения, настоящият състав на Окръжен
съд Хасково намери, че не са налице основания за отмяна или изменение на
обжалваната присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 65/19.11.2024 г., постановена по НОХД
№ 384/2024 г., по описа на Районен съд – Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11