Решение по дело №483/2024 на Районен съд - Габрово

Жалбоподателя Р.Г.К. като управител на „КУРБАНОВ ГРУП” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Страцин” № 6, е
атакувала Наказателно постановление № 767119-F569748, издадено на 25.04.2024 година от
Директор на офис (дирекция) за обслужване на НАП Габрово към ТД на НАП – Велико
Търново, с което за нарушение по чл. 92, ал. 1 във вр. с чл. 92, ал. 2 от ЗКПО и §25 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, и за предотвратяване на
последиците, на представляваното от нея дружество е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева, на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО. По съображения, изложени в
подадената (чрез упълномощен процесуален представител) жалба, същата е счела
издаденото постановление за незаконосъобразно и го е обжалвала като такова с искания за
неговата цялостна отмяна, в едно с всички законни последици, които произтичат от това.
Ответната по жалба страна чрез свой процесуален представител, упълномощен по
съответния ред, оспорва подадената жалба и застъпва становище за нейното оставяне без
уважение, както и за потвърждаване на постановлението като правилно и законосъобразно.
От процесуалния представител на тази страна се прави искане за присъждане на разноски за
осъществено от него процесуално представителство, които се претендират въз основа на
предвидените предпоставки в ЗАНН.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателката се явява управител на търговско дружество - „КУРБАНОВ ГРУП”
ЕООД, ЕИК *********, което е със седалище и адрес на управление в гр. Севлиево, ул.
„Страцин” № 6.
При проверка, която е била извършена на 11.09.2020 година от св. Теодора
Ткаченко-Николова (служител на офис Габрово към ТД на НАП - Велико Търново)
същата установила, че като задължено лице (по ЗКПО) представляваното от
жалбоподателката дружество не е изпълнило задължението си да подаде годишна
данъчна декларация за дейността си през 2019 година в установения от§25 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, и за предотвратяване на
последиците, срок – до 30.06.2020 година. Поради изложеното на 10.08. 2020 година до
„Курбанов груп” ЕООД е била изпратена покана (Изх. № 2454 от 10.08.2020 г., приложена на
л. 8 от делото), чрез която неговия представляващ е уведомен, че в седем дневен срок от
нейното получаване следва да се яви в офис Габрово за съставяне на акт за нарушение
заради неизпълнението на задълженията за подаване на данъчната декларация в указаните
от закона срок. По делото не са налице доказателства, които да установяват, че тази покана.
Според писмените материали, приложени на л. 36-39 от НАХД № 481/2023 г. на Районен съд
Габрово, образувано във връзка с обжалването на друго издадено срешу дружеството
наказателно постановление, тя не е била връчена и тъй като получателя не е могъл да бъде
открит при извършените посещения на отбелязания в тях адрес, чрез резолюция от
12.10.2020 г. административно-наказателното производство е било спряно въз основа на чл.
43, ал. 6 от ЗАНН. Същото действие е било извършено след 11.09.2020 г. – датата за издаване
на акта за установяване на описаното в него нарушение, който е бил съставен в отсъствието
на представляващо дружеството лице. На 07.04.2024 година представляващия дружеството е
бил открит, като на тази дата му е връчен съставения акт за нарушението. С оглед на този
акт е издадено и описаното наказателно постановление, което се явява предмет на
обжалване по настоящето дело.
При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намери следното от
правна страна :
Датата, отразена в разписката към приложения на л. 13-14 от делото екземпляр от НП
водят до заключение, че то е получено от жалбоподателя на 05.06.2024 г. Според данните в
1

приложените на л. 22-24 по делото материали, жалбата против него е изпратена по
куриерска фирма „Еконт” на 19.06.2024 г., или на последния ден от определения с чл. 59, ал.
2 от ЗАНН четиринадесет дневен срок, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и
чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на препис от него. С оглед
на изложеното и поради това, че е подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за
процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на
направеното искане за отмяна на това постановление, макар и не въз основа на онези
съображения, които се поддържат във връзка с него.
Реализацията на отговорността за административно нарушение може да се развива
законосъобразно само през конкретен, предварително определен период от време, тъй като
като с изтичането на предвидения такъв административно-наказващия орган изгубва
предоставената му от закона възможност да я осъществи. ЗАНН не съдържа регламентация
на въпросите, които са свързани с погасяване на възможността за наказателно преследване
на едно административно нарушение по давност. Вследствие на това, а и тъй като тази
погасена възможност съставлява събитие, което води до изключващо отговорността
обстоятелство, то по отношение на тях (съгласно указаното в чл. 11 от ЗАНН) следва
намерят приложение съответните разпоредби на НК. В този смисъл е и тълкуването, прието
в задължителната за прилагане съдебна практика, каквато представлява Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 година на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на II-
ра колегия на ВАС.
Сроковете, които имат отношение към давността за наказателно преследване на
престъпленията, са уредени в чл. 80 от НК. Чл. 81 от НК дефинира случаите, в които
давността прекъсва или спира, а ал. 3 от него определя продължителността на абсолютната
давност, която (независимо от спирането или прекъсването на давността) настъпва при
изтичане на срок, който надвишава с ½ този, посочен в чл. 80 от НК. Последната норма
въвежда различни по продължителност периоди от време с оглед вида и размера на
наказанията, налагани за извършваните престъпления, които по отношение на наказуемите с
„Глоба” такива се явяват в рамките на „Три години”, съгласно указаното в чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК. Доколкото става въпрос с наказания с имуществен характер, то същия срок следва да
важи и по отношение на имуществената санкция, предвидена за налагане на ЕТ и/или ЮЛ,
макар и като вид това наказание да не е регламентирано в НК.
След като съобрази изложените обстоятелства, както и факта, че от началния момент
на давността (започнал да тече от датата за извършване на нарушението, която следва
съответния последен ден от предвидените по закон крайни дати на периода, предвиден за
подаване на декларацията, т.е. от 30.06.2020 година) до датата за образуване на
производството по настоящото дело въз основа на подадената от лицето жалба, е изтекъл
период от време, по-малък от предвидения максимален срок („Четири години и шест
месеца”) за наказателното преследване на извършеното нарушение, през който
постановлението не е влязло в сила, съдът прие, че тази възможност не е отпаднала именно
поради неизтеклия абсолютен давностен срок за него – противно на това, което се твърди. С
оглед на изложеното не може да се счита, че при съставяне на акта и издаване на
постановлението са били допуснати нарушения на административно-производствените
правила, довели до незаконосъобразно санкциониране на нарушителя поради това, че то е
било реализирано след изтичане на съответните давностни срокове, предвидени в ЗАНН.
Такива нарушения обаче са налице от аспект на факта, че акта за установяване на самото
административно нарушение е съставен в отсъствието на представляващо дружеството
лице. Действията в тази насока се явяват извършени в разрез с установената възможност по
чл. 40, ал. 2, изр. 2-ро от ЗАНН, след като по делото липсват доказателства, които да
установяват, че поканата е била сведена до неговото знание и че това лице е било уведомено
за датата и часа, на които е следвало да се яви в офис Габрово при ТД на НАП – В. Търново
за съставяне на акт за установяване на нарушенията, но въпреки посоченото обстоятелство
2

не се е отзовало на тази покана. Следва да се има предвид, че в разрез със закона се явяват и
други обстоятелства, тъй като в административно-наказателната преписка липсват
доказателства, които да установяват не само, че след неговото спиране на 12.10.2020 г. въз
основа на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, административно-наказателното производство е било
въобновено, но и на коя дата се е случило това. Липсата на доказателства за свързаните с
описаните в предходното изречение обстоятелства е довела и до друго самостоятелно
нарушение на административно-производствените правила, тъй като състоянието, в което се
е намирало спряното производство, е съставлявало пречка, която не е позволявала да се
издаде и обжалваното наказателно постановление, съставено въз основа на акта, преди
неговото възобновяване.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени. При това положение искането за присъждане на
възнаграждение във връзка с осъществено процесуално представителство по отношение на
ответната по жалба страна не би могло да се уважи, тъй като предвидените в чл. 143, ал. 1 от
АПК предпоставки за това не са налице.

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ..............................

3

Номер на акта:	121
Дата:	2 август 2024 г.
Съдия:	Пламен Пантев Денев

Дело:	20244210200483
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	27 юни 2024 г.

Решение по дело №483/2024 на Районен съд - Габрово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите