Определение по дело №231/2020 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 325
Дата: 2 юни 2020 г. (в сила от 2 юни 2020 г.)
Съдия: Галина Атанасова Стойчева
Дело: 20207110700231
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 май 2020 г.

Съдържание на акта

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                       гр.Кюстендил, 02.06.2020год.

                                         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - Кюстендил в закрито заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                   Административен  съдия: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията  адм. дело № 231  по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 147, ал.3 вр. с ал.1 от ДОПК.

Производството е образувано по жалба на А.А.Я.,  ЕГН **********, с адрес за кореспонденция - гр. Д., ул. „Ц. С.“ № **, против Решение № 2133/18.12.2019г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" –С.  при ЦУ на НАП. Релевирано е основанието по чл.146, т.4 от АПК вр. с §2 от ДР на ДОПК с искане за отмяна на оспореното решение и за връщане на преписката на решаващия орган за произнасяне по жалбата, подадена  срещу ревизионния акт.  Твърденията са, че  връчването /съобщаването/ на издадения срещу жалбоподателя ревизионен акт  е извършено в  нарушение на разпоредбите на чл.29, ал.4 вр. с чл.28, ал.2 от ДОПК. Оспорва се автентичността на подписа върху декларацията, подадена на осн. чл.28, ал.2 от ДОПК  от името на жалбоподателя  пред органите по приходите, в която е  посочен  електронен  адрес за получаване на съобщения.

Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" –С. при ЦУ на НАП е изпратил административната преписка във връзка с оспореното решение, но не е заявил становище по жалбата.

Административният съд, след като извърши преценка на доказателствата към административната преписка, както и на доводите на оспорващия, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Със заповед № Р-22001016006345-020-001/13.09.2016г. на началник сектор на сектор „Ревизии“ в ТД на НАП – С.  е възложена ревизия на А.А.Я. за установяване на отговорността му за задълженията на  „Специалремонт“  ЕООД с ЕИК *********  по ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗДДС, за ДОО и за ЗО.  Във връзка с издадената заповед, ревизираното лице  А.А.Я.  подава декларация с ръкописен текст и положен саморъчен подпис,  с вх. № РвхК-1436/25.10.2016г. по регистъра на ТД на НАП, в която сочи електронен адрес ******@*************.***. за осъществяване на кореспонденцията във връзка с възложената ревизия с цитираната по-горе заповед.  

Видно от документите към преписката, на посочения електронен адрес са изпращани: заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия от 23.01.2017г. и от 23.02.2017г.; искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице от 03.11.2016г. и от 26.01.2017г. и  ревизионен доклад от 11.04.2017г. Сочените документи са изтеглени от електронния адрес на който са изпратени, което е удостоверено с надлежно съставени удостоверения за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“.

За резултатите от ревизията, органите по приходите в ТД на НАП – С. са  издали  Ревизионен акт № Р-22001016006345-091-001/22.06.2017г., с който са установени задължения за оспорващия по ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗДДС, за ДОО и за ЗО. Същият е връчен електронно на посочения от жалбоподателя електронен адрес на 22.06.2017г. Видно от Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ на л. 63 от делото, електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 22.06.2017г., е активирана на 22.06.2017г. и документът е изтеглен от имейл ******@*************.***.  

По искане от 16.10.2019г.  на А.Я. до ТД на НАП е поискано предоставяне на копие от издадения ревизионен акт и такова  е връчено на искателя на 23.10.2019г.  Следва  жалба с вх. № 94-А-590/05.11.2019г.  на А.А.Я., с което е оспорил пред директора на дирекция "ОДОП" законосъобразността на издадения ревизионния акт.

С обжалваното решение № 2133/18.12.2019 г.  директорът на Дирекция "ОДОП" – С.  при ЦУ на НАП е оставил без разглеждане депозираната  от А.А.Я.  жалба срещу ревизионния акт като недопустима и е прекратил административното производство. Органът  е приел жалбата за просрочена. Налице са мотиви за надлежно връчване на обжалвания  РА по реда на чл.29, ал.4 вр. с чл.30, ал.6 от ДОПК на посочения от жалбоподателя електронен адрес, извършено на 22.06.2017г., а жалбата е подадена на 05.11.2019г., т.е. далеч  след  законоустановения 14-дневен срок за оспорване по чл.152, ал.1 от ДОПК, изтекъл на 06.07.2017г.-четвъртък, присъствен ден, поради което е  процесуално недопустима.

 Решението е връчено на  жалбоподателя на 17.02.2020г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 24.02.2020г., т.е. в срока по чл.147, ал.3 от ДОПК.   

            Съдът, като прецени фактическите обстоятелства по административния спор и  изложените от оспорващия доводи, приема следното:

 Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.147, ал.3 от ДОПК от лице, снабдено с  правен интерес от оспорването на акт подлежащ  на съдебен контрол за законосъобразност. Същата е и редовна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна и съдът постановява определение за отхвърлянето й.  Съображенията са следните:

Оспореното решение е постановено от компетентен орган по чл. 152, ал.2 вр. с чл. 147, ал.1 от ДОПК, в писмена форма и с надлежни мотиви, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и с целта на закона, поради което е законосъобразно. 

За  да  остави   без  разглеждане  жалбата на оспорващия срещу РА и да прекрати  

производството, органът е приел, че жалбата е просрочена. Така формираните изводи са съобразени с доказателствата за способа за връчване на РА и относмите процесуални норми  на Глава шеста от ДОПК и на чл.152, ал.1 от ДОПК. Съгласно правилото по чл.33 от ДОПК, всички подлежащи на връчване актове, документи и книжа, издавани от органите по приходите и публичните изпълнители се връчват по реда и в сроковете, посочени в тази глава, т.е. в  Глава шеста от ДОПК. Редът за връчване е установеният в чл. 29 от ДОПК, който в  ал. 4 предвижда възможност съобщенията да се връчват с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите. Предпоставка за приложимост  на способа по чл. 29, ал.4 от ДОПК е адресатът да е упражнил  правото си по чл.28, ал.2 от ДОПК, т.е.  да е посочил  пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения.  В случая са осъществени визираните предпоставки по чл.29, ал.4 вр. с чл.28, ал.2 от ДОПК и  ревизионният акт е надлежно връчен на оспорващия. Последният е декларирал съгласие за получаване на съобщенията и актовете във връзка със започналото ревизионно производство на електронен адрес. Горното следва от съдържанието на представената към преписката  декларация с вх. № РвхК-1436/25.10.2016г. по регистъра на ТД на НАП, носеща имената и подписа на жалбоподателя.  Неоснователно последният оспорва автентичността на подписа си върху декларацията. Същата е частен документ, който макар и представен от  ответника, има подпис, положен като такъв на страната на която се противопоставя или в случая на жалбоподателя. Последният следва да докаже, че този документ е неистински, включително, че  подписът не е негов. В този смисъл чл.193, ал.3 от ГПК съдържа своеобразна презумпция за истинност на подписания частен документ, с оглед на което и обратно на поддържаната в жалбата теза, тежестта да докаже неистинността на декларацията е за жалбоподателя. Безспорно е, че същият не е ангажирал доказателства и не е направил доказателствени искания за установяване  неавтентичност на  подписа върху декларацията, с която е посочил на органите по приходите електронен адрес за връчване на актовете и съобщенията в ревизионното производство. Следват изводи за законосъобразно упражнен способ за връчване на издадения ревизионен акт на електронния адрес на оспорващия, както правилно е приел органа в оспореното решение.  Допълнително в подкрепа на изложеното, следва да се посочи, че освен РА, на електронния адрес на жалбоподателя са връчвани и други документи от ревизионното производство, а именно: заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия от 23.01.2017г. и от 23.02.2017г.; искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице от 03.11.2016г. и от 26.01.2017г. и  ревизионен доклад от 11.04.2017г.  

Извън горното,  към преписката са представени и надлежни доказателства по чл.30, ал.6 от ДОПК, удостоверяващи връчването на РА. Нормата предвижда, че електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение  за получаването му  чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. В случая доказателствата по делото сочат, че връчването на РА на адресата е удостоверено чрез данните за изтеглянето му от информационната система на ТД на НАП. Видно от Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ на л. 63 от делото, електронната препратка към съобщението за електронно връчване на ревизионния акт, изпратено на 22.06.2017г., е активирана на 22.06.2017г. и документът е изтеглен от имейл ******@*************.***. Изводите от горното са, че РА е надлежно съобщен /връчен/ на жалбоподателя по реда на чл. 29, ал.4  вр. с чл.28, ал.2  вр.  с чл.30, ал.6 от ДОПК на 22.06.2017г., от която дата започва да тече срокът за оспорването му по административен ред.  Безспорно е, че жалбата пред директора на Дирекция „ОДОП“ – С.  в ЦУ на НАП е подадена далеч след изтичането на срока по  чл.152, ал.1 от ДОПК. С оглед на изложеното, съдът счита за обосновани и законосъобразни констатациите в оспореното решение за недопустимост на жалбата на А.Я. срещу ревизионния акт поради просрочването й. Правото на оспорване е преклудирано  поради  пропускане на срока по чл.152, ал.1 от ДОПК. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 147, ал.1 от ДОПК, органът е оставил без разглеждане подадената жалба и е прекратил административното производство. Решението на директора на Дирекция „ОДОП“ е законосъобразно, а оспорването е неоснователно  и съдът го отхвърля.             

Мотивиран от горното и на основание  чл. 147, ал. 3 от ДОПК, Административният  съд

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

ОТХВЪРЛЯ  жалбата  на А.А.Я.,  ЕГН **********, с адрес за кореспонденция - гр. Д., ул. „Ц. С.“ № **, против Решение № 2133/18.12.2019г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" –С.  при ЦУ на НАП.

Определението не подлежи на обжалване.

Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

                                                              СЪДИЯ: