Решение по дело №405/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Фреш енд фууд лоджистик“ ЕООД, подадена чрез управителя и едноличен собственик на капитала Александър Николаев Колев, срещу решение № 135/08.12.2022 г. по н.а.х.д. № 221/2022 г. на Районен съд – Девня, с което е потвърден издаденият от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ електронен фиш № **********, с който на дружеството жалбоподател за извършено нарушение на чл. 139 ал. 5 и 7 вр. чл. 102 ал. 2 ЗДвП е наложена, на основание чл. 179 ал. 3а вр. чл. 187а ал. 1 и 2 т. 2 ЗДвП, имуществена санкция в размер на 1 800 лв.

По съображения за допуснато от районния съд нарушение на закона - касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК вр. чл. 63в ЗАНН, се иска решението да бъде отменено от касационната инстанция и наместо него тя да постанови ново по съществото на правния спор, с което да отмени обжалвания електронен фиш. Излагат се съображения, че потвърждавайки електронния фиш, съдът не е съобразил липсата на задължителен реквизит в съдържанието му, какъвто е изложението на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и че електронният фиш е издаден приблизително две години след нарушението. Според касатора въззивният съд не е отдал нужното значение и на факта, че на 28.02.2020 г. между „Интелигентни трафик системи“ АД, „А1 България“ ЕАД и „Фреш енд фууд лоджистик“ ЕООД е бил сключен тристранен договор за предоставянето на електронна услуга – събиране на пътни такси на база на изминато разстояние, като в Приложение към договора е записан и товарен автомобил рег. № СТ****ВР /към него момент нает от дружеството/, който считано от 14.09.2020 г. е негова собственост и е пререгистриран в КАТ София с нов рег. № СВ****РТ. Твърди се, че за факта на пререгистрацията „Фреш енд фууд лоджистик“ ЕООД като страна по тристранния договор и в изпълнение на посочените условия в т. 3 на Приложението към него е уведомило с писмо на 23.10.2020 г. Интелигентни трафик системи“ АД и „А1 България“ ЕАД, поради което жалбоподателят счита, че не следва да носи отговорност за извършеното на 05.11.2020 г. административно нарушение, свързано с незаплащането на дължимата пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 ЗП при движението на това превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Като друго съображение се излага и фактът, че постановявайки обжалваното решение, районният съд не е преценил, че при издаването на електронния фиш Агенция „Пътна инфраструктура“ не е изискала от превозвача информация кой водач е управлявал товарния автомобил на датата 05.11.2020 г. като със съставянето на електронния фиш срещу ЮЛ, само защото то е собственик на превозното средство, без да се състави АУАН за нарушението, е нарушен грубо законът.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 13.04.2023 г. касаторът „Фреш енд фууд лоджистик“ ЕООД, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по касация – Агенция „Пътна инфраструктура“, също редовно призована, не се представлява в заседанието и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за нейната неоснователност.

Като прецени процесуалната допустимост на касационната жалба, сезираният с нея съд, изхождайки от задължението си по чл. 218 ал. 2 АПК, намира следното по основателността й:

С потвърдения от районния съд електронен фиш № ********** Агенция „Пътна инфраструктура“ е ангажирала административнонаказателната отговорност по чл. 179 ал. 3а вр. чл. 187а ал. 1 и 2 т. 2 ЗДвП на касатора „Фреш енд фууд лоджистик“ ЕООД за това, че на 05.11.2020 г. в община Девня по включен в обхвата на платената пътна мрежа път А-2, км. 399+703, с посока нарастващ километър, собствено на дружеството превозно средство Влекач Рено Т, рег. № СВ****РТ, с технически допустима максимална маса 20 500 кг., брой оси 2, екологична категория Евро 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 50 000 кг., се е движило без заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 ЗП като не е имало валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ-декларация за преминаването. В електронния фиш е посочено, че нарушението е установено с устройство № 10071, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 ЗП и разположено на път А-2, км. 399+703.

За да потвърди електронният фиш, решаващият делото съд е приел, че той е издаден за безсъмнено доказано нарушение на чл. 139 ал. 5 и 7 вр. чл. 102 ал. 2 ЗДвП като е счел за ирелевантно обстоятелството, че превозвачът, на когото съгласно чл. 179 ал. 3а вр. чл. 187а ал. 1 и 2 т. 2 ЗДвП е наложена имуществената санкция, е имал сключен договор с друго ЮЛ, което да посредничи при електронното събиране на пътните такси. Относно извършеното от жалбоподателя позоваване на чл. 2 т. 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. съдът е приел, че макар регламентът да предвижда възможност за отстраняването на нередност преди предприемането на принудителни мерки, това е с изричното уточнение, когато такава възможност е предвидена в националното законодателство на съответната държава, а такава във вътрешното ни право няма. Наред с това съдът се е позовал и на факта, че според събраните по делото доказателства за кратък период от време /от 05.10.2020 г. до 27.11.2020 г./ относно дружеството жалбоподател са регистрирани още 18 идентични на процесното по делото нарушение, което е възприел като допълнителен аргумент за неприложимостта на регламента.

Решението е правилно.

Чл. 139 ал. 5 ЗДвП изрично регламентира, че движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата. С чл. 10 ал. 1 ЗП за преминаването по платената пътна мрежа е въведена смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние като по-специално с т. 2 е въведена такса за изминато разстояние - тол такса за пътните превозни средства по чл. 10б ал. 3 /това са пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, изключая тези по чл. 10а ал. 7 и 9, като ал. 7 е допълнена едва с изменението на закона от ДВ бр. 14/2023 г./. В чл. 10б ал. 3 ЗП изрично е предвидено, че тол-таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. В кореспонденция с предвиждането на чл. 10б ал. 3 ЗП чие е задължението за заплащане на таксата, чл. 102 ал. 2 ЗДвП регламентира задължение за собственика на превозното средство да не допуска движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за превозното средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на следващата се такса по чл. 10 ал. 1 ЗП. Същевременно е въведено и уточнение, че ако в свидетелството за регистрация на ППС е вписан ползвател, то задължението се изпълнява от него.

След като процесното пътно превозно средство - Влекач Рено Т, рег. № СВ****РТ, с технически допустима максимална маса 20 500 кг., в състав с ремарке с обща технически допустима максимална маса на състава 50 000 кг., попада в категорията превозни средства по чл. 10б ал. 3 ЗП, то за движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, какъвто е и посоченият в електронен фиш № **********, е следвало първо да се заплати дължимата тол такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 ЗП. Нарушението е установено в случая с намиращото се на път А-2, км. 399+703, устройство № 10071, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 ЗП, като съгласно данните по адм. преписка за него е генериран доказателствен запис /доклад/ от системата, който заедно с автоматично приложените статични изображения във вид на снимков материал и динамични изображения – видеозаписи, представлява на основание чл. 167а ал. 3 ЗДвП доказателство за отразените обстоятелства относно пътното превозно средство, табелата с регистрационния му номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. Според отразеното в съставения протокол от проведеното във въззивната инстанция открито съдебно заседание от 01.11.2022 г. приложеният по преписката CD е възпроизведен в съдебното заседание.

За случаите като процесния, в които нарушението, свързано с неплащане на дължимата такса по чл. 10 ал. 1 ЗП, е установено в отсъствието на нарушителя, чл. 187а ал. 1 ЗДвП въвежда оборима презумпция, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя. При установяване на нарушението в отсъствието на нарушителя, за допуснатото движение на превозното средство без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащането на тол-таксата по чл. 10 ал. 1 т. 2 ЗП административно-наказателна отговорност на основание изрично разписаното в чл. 187а ал. 2 т. 2 ЗДвП носи собственикът на превозното средство, на когото щом той е ЮЛ или ЕТ се налага имуществена санкция във фиксиран нормативно установен размер от 1800 лв. Единственото изключение по отношение субекта на отговорността е предвидено в следващата алинея 3, според която когато в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател, имуществената санкция по ал. 2 се налага на него. Съгласно чл. 187а ал. 4 ЗДвП оборването на презумпцията по чл. 187а ал. 1 ЗДвП е предоставено на вписания в свидетелството за регистрация собственик, съответно ползвател, който се освобождава от административнонаказателната отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административните нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В този случай, съгласно чл. 187а ал. 5 ЗДвП въз основа на първоначално издадения акт за установяване на административно нарушение не се издава наказателно постановление и административнонаказателното производство се прекратява, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира, като се образува административнонаказателно производство срещу лицето, за което са установени данни, че е извършило нарушението. Видно от доказателствата по административно-наказателната преписка, вписаното към датата на нарушението 05.11.2020 г. като собственик в свидетелството за регистрация на процесното превозно средство с рег. № СВ****РТ търговско дружество „Фреш енд фууд лоджистик“ ЕООД не се е възползвало от възможността по чл. 187а ал. 4 ЗДвП, поради което съответно на закона с електронния фиш е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност.

Това сочи на неоснователност на оплакването на касатора, че въззивният съд не бил отдал значение на факта, че при издаването на електронния фиш Агенция „Пътна инфраструктура“ не е изискала от превозвача информация кой водач е управлявал товарния автомобил на датата 05.11.2020 г. Видно от чл. 187а ал. 4 ЗДвП, не АПИ има инициативата да издирва кое лице е управлявало превозното средство, с което е извършено нарушението, а неговият собственик е този, който в посочения в разпоредбата срок е в правото си да представи декларация, в която да посочи лицето, което е извършило нарушението.

Наред с това проследената нормативна уредба сочи и на неоснователност на оплакването в касационната жалба, че при потвърждаването на електронния фиш въззивният съд неправилно не бил отдал значение на обстоятелството, че „Фреш енд фууд лоджистик“ ЕООД е страна по сключен с „Интелигентни трафик системи“ АД и „А1 България“ ЕАД тристранен договор за предоставянето на електронна услуга – събиране на пътни такси на база на изминато разстояние, като още преди датата на нарушението е уведомило другите две страни по договора за настъпилата промяна в регистрационния номер на единия от автомобилите, относно които следва да се събира таксата и с който конкретно е извършено нарушението от 05.11.2020 г. Законодателят не предвижда в подобна хипотеза административнонаказателна отговорност за юридическите лица, с които собственикът на превозното средство е сключил договор за събиране на пътната такса, като изпълнението или не на техните задължения и евентуалните причини за неизпълнението са все въпроси, свързани с договорните им отношения, които не рефлектират върху отговорността на собственика на превозното средство по чл. 179 ал. 3а вр. чл. 187а ал. 1 и 2 т. 2 ЗДвП.

Извод, че именно с издаден електронен фиш, а не с наказателно постановление, може да се ангажира отговорността на нарушителя за установеното и заснето с електронната система по чл. 167а ал. 3 ЗДвП нарушение по чл. 179 ал. 3а може да се изведе от разпоредбата на чл. 189ж ал. 7 ЗДвП. Въззивният съд правилно е съобразил, че електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 189ж ал. 1 ЗДвП като е издаден съобразно с утвърдения на основание същата правна норма образец от Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, за което обстоятелство по преписката са приложени Протокол 24400/20 от проведено на 16.01.2020 г. редовно заседание на УС на АПИ и заповед № РД-11-4/23.01.2020 г. на председателя на УС на АПИ.

Противно на оплакванията на касатора, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, са ясно и еднозначно посочени в електронния фиш, поради което не будят никакво съмнение за какво точно нарушение е издаден. Датата на издаване на електронния фиш не е регламентирана в чл. 189ж ал. 1 ЗДвП като елемент от съдържанието му, поради което след като за нея не може да се извлече информация от самия електронен фиш, то за да твърди жалбоподателят, че той е издаден далеч след извършване на нарушението, би следвало да разполага с безсъмнени данни за това, каквито в случая не са налице.

Що се отнася до извършеното в касационната жалба позоваване на чл. 2 § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., следва да се има предвид, че с чл. 189ж ал. 2 ЗДвП по нормативен път е установена възможност за адресата на електронния фиш в 14-дневен срок от получаването му да заплати компенсаторна такса по чл. 10 ал. 2 ЗП, в който случай на основание чл. 189ж ал. 3 т. 1 ЗДвП електронният фиш се анулира. След като на 09.06.2022 г. е получил известието за доставяне на пратката с електронния фиш, жалбоподателят не се е възползвал от тази възможност, поради което е неоснователно и позоваването му на посочения член от Регламента.

Съвкупната преценка на изложеното обуславя краен извод за неоснователност на касационната жалба, поради което съгласно чл. 221 ал. 2 предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН атакуваното с нея въззивно решение следва да се остави в сила.

От страна на ответника по касация не е направено искане за разпределяне на отговорността за разноски в касационната инстанция, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос, който не е от категорията въпроси, по които дължи служебно произнасяне.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 135/08.12.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 221/2022 г. на Районен съд – Девня.

Решението е окончателно.

	Председател:	ЕВЕЛИНА ПОПОВА
	Членове:	ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА МАРИЯНА БАХЧЕВАН