Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260023
гр. ВРАЦА, 14.03.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в
публичното заседание на 17.02.2022 г., в състав:
Председател: Пенка
Т.Петрова
в присъствието
на:
секретаря Мария Ценова
като разгледа докладваното от съдия П. Петрова
търг. дело № 27 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 261961/08.03.2021 г.
на А.А.Х. с ЕГН ********** ***, чрез процесуален представител адв.Й.Д. от САК,
с която е предявил иск против Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление:
гр.***, с правно основание чл.511, ал.1, т.2 във вр. с чл.511, ал.3 от КЗ за
сумата от 100 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в следствие станало на 05.07.2020 г. ПТП по вина на Д.А.А.
като водач на л.а.м. „Воксхол Вектра“, с английски рег.№ ***, за който липсва
информация за застрахователя, издал застрахователна полица по застраховка
„Гражданска отговорност“, и за сумата от 205 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в следствие същото ПТП, ведно със законната лихва
върху горните суми от 23.11.2020 г. до окончателното им изплащане.
С исковата молба ищецът е поискал освобождаване от държавна
такса. С определение № 2602174/15.04.2021 г. на ОС-Враца ищецът е освободен от
предварително внасяне на 50% от
дължимата държавна такса. Ищецът е обжалвал определението на ВрОС и с
определение № 1701/28.06.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1432/2021 г. САС е отменил
определението на ОС, в частта, с която е оставено без уважение искането на
ищеца за освобождаване от държавна такса в размер над 500 лв. и го е освободил
от внасяне на държавна такса за разликата от 500 лв. до посочения от ОС-Враца
размер от 2004,10 лв.
При проверка редовността на исковата молба, съдът е
констатирал, че след внасяне на държавна такса в горепосочения размер
нередовностите са отстранени и същата отговаря на изискванията на чл.127 и
чл.128 ГПК, а предявеният иск е допустим, и е постановил администриране на
исковата молба.
Препис от исковата молба с приложенията е изпратен на
ответника, който в законоустановения срок е депозирал отговор.
Препис от отговора
е връчен на
ищеца, който в законоустановения срок е ангажирал становище по него и е
подал допълнителна искова молба, с която е допълнил и пояснил първоначалната
такава.
Препис от допълнителната искова молба е изпратен на
ответника, който в двуседмичен срок е подал допълнителен отговор.
След изпълнение процедурата по администриране на исковата
молба делото е било насрочено за
разглеждане в открито с.з., в което страните поддържат изразените от тях
становища в исковата молба и отговора.
Събрани са писмени и гласни доказателства. Назначени са
специализирани медицинска и автотехническа експертизи.
Поддържа се в исковата молба, че на 05.07.2020 г., около
20:05 ч., по път III-306, Д.А.А. управлявал л.а.м. „Воксхол Вектра“, с
английски рег.№ ***, с посока на движение от гр.Оряхово към гр.Кнежа. Заедно с
него пътували Т. В. Л. и А.А.Х..
Твърди се, че движейки се по път III-306, водачът на
лекия автомобил, при управление със скорост, несъобразена с пътните условия и
собствените си възможности, изгубил контрол над управлението на автомобила, в
резултат на което се отклонил вляво на пътното платно и самокатастрофирал в
крайпътни дървета.
В исковата молба се твърди, че за настъпилото ПТП били
уведомени органите на реда, като на местопроизшествието пристигнал екип на
РУП-Оряхово и екип на Спешна медицинска помощ. Полицейските служители съставили
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2020-1045-349/05.07.2020 г., а
на основание чл.212, ал.2 от НПК било образувано досъдебно производство №
209/2020 г. по описа на РУП – Оряхово, пр. пр. № 430/2020 г. по описа на
РП-Оряхово, което е висящо към датата на подаване на исковата молба.
В исковата молба се твърди, че вследствие на претърпяното
ПТП е пострадал А.Х., който е получил средните травматични увреждания:
1. Средна телесна
повреда, представляваща фрактура на черепни и лицеви кости, включваща фрактура
на дясна зигоматична кост, предно-латериални стени на дясна максиларна клетка,
латериална стена на дясна орбита, носни кости, фронтална кост вдясно,
периорбитален едем вдясно и контузия на меките тъкани на черепа – разстройство
на здравето, временно опасно за живота, причинило физически болки и страдания
за период по-дълъг от 30 дни;
2. Средна телесна
повреда, представляваща мозъчно сътресение, придружено със загуба на съзнание –
разстройство на здравето, временно опасно за живота, причинило физически болки
и страдания за периода по-дълъг от 30 дни;
3. Средна телесна
повреда, представляваща фрактура на лява ключица – разстройство на здравето,
причинило физически болки, страдания и ограничение на движенията за период
по-дълъг от 30 дни;
4. Средна телесна
повреда, представляваща фрактура на I-во ребро вдясно – разстройство на
здравето, причинило физически болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни;
5. Средна телесна
повреда, представляваща фрактура на лява лакътна кост – разстройство на
здравето, причинило физически болки, страдания и ограничения на движенията за
период по-дълъг от 30 дни;
6. Средна телесна
повреда, представляваща фрактура на долен край на лява лъчева кост –
разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и ограничения на
движенията за период по-дълъг от 30 дни;
7. Травма на лява
гривнена става, придружена с оток – разстройство за здравето, причинило
физически болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни;
8. Множество
охлузвания и порезни рани по тялото – разстройство на здравето, причинило
физически болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни.
Сочи се, че веднага след настъпване на ПТП ищецът е
откаран с линейка до МБАЛ „Христо Ботев“АД - гр.Враца, където е настанен за
лечение в Хирургично отделение. При постъпването си А.Х. е бил във видимо
отпаднало състояние, изпитвал силно главоболие и остра болка в гръдния кош и
крайниците си. Твърди се, че в медицинското заведение са му извършени редица изследвания
– компютърна томография на глава и шийни прешлени, както и рентгенография на
гръден кош, гривнена става и клавикула. Били извършени и множество параклинични
изследвания. След извършване на всичко необходимо, медиците установили
гореописаните увреждания и на пострадалия веднага е приложено медикаментозно
лечение. Твърди се, че още същия ден, на 06.07.2020 г.. А.Х. е напуснал
лечебното заведение, като са му дадени препоръки за спазване на
хигиенно-диетичен режим и лечение в амбулаторни условия – прием на медикаменти
и наблюдение от специалист. Дадени му били препоръки за спазване на щадящ режим
и избягване на всякакви физически и психически натоварвания, които биха могли
да забавят оздравителния процес и да доведат до евентуални усложнения. По повод
наличните фрактури на лицеви кости му било препоръчано осъществяването на
консултация при лицево-челюстен хирург.
Твърди се още, че болките на А.Х. не стихвали, поради
което на 10.07.2020 г. е осъществил консултация в МБАЛ „Св. И. Рилски –
Козлодуй“ ЕООД, където му е извършена рентгенография на бял дроб и сърце.
Сочи се, че въпреки проведеното консервативно лечение
ищецът месеци наред е на легло и не изпитва подобрения в травмираните зони по
тялото си. Същият се намирал в невъзможност да изпълнява най-елементарни
движения, не можел да изпълнява обичайни и ежедневни дейности, изпитвал
пронизваща болка в гърдите, която утежнявала както движенията му, така и
дишането му. Поради наличните фрактури на лицева и носна кост, А.Х. чувствал
изтръпнало и болезнено цялото си лице. Изпитвал не само дихателни затруднения,
но и затруднения при хранене и дъвчене. Наличното мозъчно сътресение му
създавало допълнителен дискомфорт, тъй като чувствал постоянна замаяност,
болка, светлочувствителност и позиви за повръщане. Твърди се, че ищецът се
нуждае от постоянна грижа и съдействие на своите близки за изпълнението на
нужди от битов и хигиенен характер. Острите болки, чувството за скованост и
невъзможните движения го карали да се чувства безполезен и непълноценен човек. Х.
чувствал постоянна слабост, отпадналост и обърканост, все още не можел да
осъзнае случилото се. Чувствал непрекъсната тревожност, събуждал се през нощта
и не можел да заспи, сънувал кошмари за преживяното ПТП.
Твърди се, че към настоящия момент А.Х. все още не е
възстановен от получените травматични увреждания. С цел овладяване на болковия
синдром и към момента той приемал обезболяващи и противовъзпалителни
медикаменти. Според ищеца всички тези физически болки и страдания, неудобства и
затруднения, които е търпял и продължава да търпи, се явяват неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП на 05.07.2020 г. и с
оглед справедливостта, те следва да бъдат репарирани.
Сочи се, че освен гореизброените неимуществени вреди,
ищецът търпи и имуществени такива, изразяващи се в разходи за заплатени
изследвания в размер на 205 лв., съобразно приложените фискални документи, и с
оглед справедливостта, те също следва да бъдат репарирани.
Твърди се, че поради липса в издадения констативен
протокол на информация относно застрахователната компания, издала
застрахователната полица по застраховка „ГО“ и с оглед обстоятелството, че
л.а.м. „Воксхол Вектра“ е с английски табели, рег.№ ***, ищецът е предял
извънсъдебна претенция пред НББАЗ за заплащане на застрахователно обезщетение,
като е образувана щета № BG-20-GB-00364.
Твърди се, че в законоустановения срок НББАЗ нито е
платило обезщетение, нито е отказало да го заплати, от което се извежда
пасивната процесуална легитимация на ответника. Навежда доводи, че с оглед
разпоредбата на чл.496 от КЗ, във вр. с чл.516, ал.4 КЗ във вр. с чл.84, ал.3
от ЗЗД застрахователят по застраховка „ГО“ на автомобилистите дължи и лихва за
забава от датата на постановения отказ или изтичането на 2-месечния срок от
предявяване на доброволната претенция, до датата на изплащане на обезщетението.
Предвид изложеното, А.А.Х. моли съда да постанови решение
срещу НББАЗ, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 100 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 205 лв. – обезщетение за
имуществените вреди, ведно със законната лихва върху сумите от 23.11.2020 г. до
окончателното изплащане на обезщетението. Претендира и присъждане на сторените
разноски в цялост.
Ответникът Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, чрез процесуален представител адв. З.В., е
депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията на ищеца по основание и
по размер. Оспорват се изцяло и акцесорните искове за законна лихва върху
главниците, поради неоснователност на главните искове.
Твърди, че не оспорва процесуалната легитимация на НББАЗ,
чиято отговорност е на основание чл.513, ал.1 КЗ във вр. с чл.511, ал.1, т.3 КЗ, предвид факта, че л.а.м. „Опел Воксхол Вектра“ е с английски регистрационни
табели, но няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към момента на настъпване на процесното ПТП.
Направено е искане за спиране на производството на
основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК до приключване на наказателното производство
пр.пр. № 430/2020 г. на РП-Оряхово, разглеждащо процесния пътен инцидент,
неговата противоправност, вината за реализирането му, от което произшествие се
твърди, че са настъпили вредите, предмет на настоящото производство. Навеждат
се доводи, че фактическият състав на престъплението, за което е образувано наказателно
производство, включва фактическия състав на деликта, който от своя страна е
част от фактическия състав на застраховка „ГО‘ на автомобилистите за чужбина –
„Зелена карта“, поради което резултатите от наказателното производство във
всички случаи следва да бъдат съобразени от гражданския съд. Твърди се, че те
могат да бъдат или да не бъдат зачетени в
рамките на гражданското производство (в зависимост от вида на съответния акт и
неговото съдържание), но във всички случаи следва да бъдат съобразени, като
това е въпрос не само на евентуалното приложение на чл.300 ГПК, но е и от
значение за единството и безпротиворечивостта на актовете в системата на
правоохранителната дейност като цяло. Отделно от това, ответникът твърди, че
завеждането на граждански искове преди този момент препятства доброволното
уреждане на спора поради недостатъчна яснота на фактите, което затруднява
защитата му, тъй като не е страна по наказателното производство и няма достъп
до установените там факти.
Посочва, че не са налице основни елементи от фактическия
състав на чл.45 ЗЗД, която да бъде реализирана спрямо ищеца.
Предвид гореизложеното ответникът моли да бъде спряно производството
по делото до приключването на наказателното производство.Това искане на
ответника не е уважено.
По същество на спора НББАЗ оспорва изцяло претенцията по
основание и размер.
Оспорва се изцяло отговорността на водача Д.А.А. за настъпилото
произшествие, механизмът на реализирането му и причинната връзка между тях и
пътния инцидент. Твърди се, че към настоящия момент отговорността за
реализирането на процесното ПТП не е установена с влязла в законна сила присъда
на наказателния съд. По делото е представен единствено Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица.
При условията на евентуалност се оспорва изключителната
отговорност на водача Д.А.А. за реализиране на произшествието и настъпилите от
него последици, предмет на настоящото производство. Навежда възражение за
съпричиняване на претърпените от ищеца телесни увреждания.
Оспорват се изцяло претърпените от ищеца неимуществени
вреди и причинната връзка с процесното ПТП.
Посочва се, че по делото няма данни относно обстоятелството
дали ищецът Х. като пътник е бил с поставен обезопасителен колан, което
обстоятелство е от значение за вида и тежестта на получените от него телесни
увреждания.
Възразява се срещу размера на иска за неимуществени вреди
в размер на 100 000 лв., като несъответен на претърпените вреди и завишен
съобразно принципа на справедливост, произтичащ от разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
както и съобразно трайната съдебна практика при определяне на размера на
обезщетение за неимуществени вреди по аналогични случаи.
Претендираните имуществени вреди също се оспорват по
основание и размер, както и акцесорните искове за законна лихва върху
главниците, поради неоснователност на главните искове.
В условията на евентуалност се твърди, че ответникът не е
изпадал в забава от претендираната дата, поради което лихва не се дължи от
датата на ПТП. Навеждат се доводи, че ответникът не дължи лихва от датата на
изтичане на сроковете по чл.516, ал.2 от КЗ, тъй като отговорността на НББАЗ е
в качеството му на национално бюро на основание чл.511, ал.1, т.4 от КЗ, а не в
качеството му на кореспондент по чл.515 от КЗ. Твърди се, че за да се приложи
нормата на чл.516 от КЗ следва отговорността на НББАЗ да е в качество
кореспондент, а в това си качество бюрото отговаря само съгл. чл.515, ал.2, т.3
от КЗ. В случая отговорността на НББАЗ е в качеството на национално бюро на
основание чл.511, ал.3 от КЗ, предвид това, че процесното ПТП е настъпило на
територията на Република България с участие на водач, който управлява моторно
средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в
Съвета на бюрата. Сочи се, че съгласно чл.512, ал.1 КЗ, когато към бюрото или
кореспондента се предяви претенция за обезщетение, се прилага чл.496 КЗ.
Разпоредбата на чл.496, ал.1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне
по претенция по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите не може да
бъде по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 пред
застрахователя, сключил застраховката „ГО“
на автомобилистите или пред неговия представител за уреждане на
претенции.
В подадената допълнителната искова молба от ищеца е
допълнена и пояснена първоначалната такава. Възразява се срещу направеното
особено искане на ответника за спиране на производството, като се сочи, че с
постановление от 28.09.2021 г. РП-Враца е прекратила воденото наказателно
производство и същото е влязло в сила. Твърди се, че фактите, на които се
основава искът, могат да бъдат установени от гражданския съд, вкл.
противоправния характер на деянието и виновността на водача.
Ищецът намира за неоснователно оспорването от ответника
на механизма на настъпване на ПТП и на липсата на предпоставките, ангажиращи
отговорността на водача и оспорването на твърдените имуществени и неимуществени
вреди, за които са представили съответните доказателства. За неоснователно
счита и оспорването на ответника относно размера на обезщетението, който според
ищеца не е прекомерен, нито завишен, и напълно кореспондира с принципа за
справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД, с търпените болки и страдания, ограничения,
затруднения от ищеца и със съдебната практика по сходни дела.
Неоснователно според ищеца е и оспорването на акцесорния
иск за законна лихва и датата от която се претендира, както и възраженията за
съпричиняване на вредоносния резултат. В тази връзка се твърди, че А.Х. е
пътувал в автомобила с правилно поставен обезопасителен колан. Уточняват се
обстоятелствата, че л.а.м. „Опел Воксхол Вектра“ е с десен волан за управление,
а по време на процесното ПТП ищецът А.Х. е пътувал на задна дясна седалка.
Счита за неоснователни, голословни и бланкетни всички останали оспорвания на
твърденията в исковата молба.
В отговора на допълнителната искова молба ответната
страна поддържа всички възражения, изложени в отговора на исковата молба, вкл.
възражението за съпричиняване и за завишен размер на иска за неимуществени
вреди, както и становището си по доказателствата и направените доказателствени
искания. Поддържа се искането за спиране на производството на осн. чл.229, а.1,
т.5 ГПК,което както се изложи не е уважено.
Поддържа се оспорването на твърдения в исковата молба
механизъм на ПТП и отговорността на водача. Навеждат се доводи, че според
трайната съдебна практика констативният протокол за ПТП, издаден от длъжностното
лице съставлява официален свидетелстващ документ относно възприетите от
съставителя му факти при огледа, като местоположение на МПС, участници в ПТП,
характера и вида на нанесените щети, пътните знаци, маркировката и др., като
спрямо последните той се ползва с обвързваща материална доказателствена сила.
Протоколът обаче не съставлявал официален свидетелстващ документ за самия
механизъм на ПТП, предвид факта, че длъжностното лице не е пряк свидетел на
ПТП.
Поддържа се заявеното при условията на евентуалност
оспорване на изключителната отговорност на водача на л.а.м. „Опел Воксхол
Вектра“ за настъпилите от него последици, както и възраженията за завишен
размер на иска за неимуществени вреди, като сочи, че обезщетение следва да е в
справедлив размер и да не води до неоснователно обогатяване.
Поддържа възражението относно началната дължимост на
лихва за забава, като се сочи, че в случая отговорността на НББАЗ е в
качеството на национално бюро на основание чл.511, ал.3 КЗ, тъй като процесното
ПТП е настъпило на територията на Република България с участие на водач, който
управлява МПС, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро
членува в Съвета на бюрата, предвид което за лихвата се прилага чл.512, ал.1 КЗ.
Предявеният иск е с правно основание чл.432 вр. чл.511,
ал.1 и 3 КЗ вр.с чл.45 ЗЗД.
Страните не спорят относно факта на настъпило ПТП на 05.07.2020
г.
По делото е приет като писмено доказателство констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 2020-1045-349/05.07.2020 г., издаден от
дежурен ПТП при ОД на МВР към момента на събитието, видно от който на
05.07.2020 г., около 20:05 часа, път III-306, е
настъпило ПТП с участието на л.а.м. „Воксхол Вектра“, с английски рег.№ ***,
с посока на движение от гр.Оряхово към гр.Кнежа. Съгласно констативния
протокол, причина за настъпване на ПТП е поведението на водача Д.А.А., който
поради движение с несъобразена скорост с пътните условия, излязъл в ляво от
пътното платно и се блъснал в крайпътни дървета. Пострадали от това ПТП са
пътувалите в автомобила Т. В. Л. и А.А.Х.. За А.А.Х. са отразени следните
наранявания: черепно-мозъчна и лицева травма, фрактура на лява ключица и
фронталната кост на лицето. Настанен е в МБАЛ „Христо Ботев“, гр.Враца, където
му е взета кръвна проба за анализ.
Видно от приложеното по делото заверено копие от резултат
от рентгенологично изследване амб. № 5923 от 05.07.2020 г., изд. от Отделение
по образна диагностика при МБАЛ-гр.Враца, на ищеца е извършена рентгенография на
гръден кош, с резултат от същата: Ро-данни за фрактура на I-во дясно ребро
отзад и фрактура на лява ключица. Не се визуализират инфилтративни засенчвания
в белодробния паренхим, или участъци на липсващ такъв. Свободни р.д. синуси. По
спешност на ищеца е направена и компютърна томография на глава и шия СД №
1646/05.07.2020 г., където са описани следните данни: Пациентът е неспокоен и
всички скенограми са с двигателни артефакти. Към момента на изследването не се
вижда КТ-данни за огнища на хеморагична контузия и демаркирани зони с променена
плътностна характеристика в обхванатия мозъчен паренхим. Не се проследяват
патологични колекции в пространствата на мозъчните обвивки. Вентрикулна система
и - без съществени демормационно-дислокационни изменения в обхванатите
сегменти. Фрактури на десния аркус зигоматикус, предно-латералните стени на
дясна максиларна клетка, латералната стена на дясна орбита, носните кости и
фронталната кост вдясно с наличие на течно-въздушни колекции в околоносните
кухини на всички нива, без леви максиларна и фронтална кухини. Периорбитален
едем вдясно и контузионен тип на меките тъкани на черепа в дясно
фронто-париетално. На фона на двигателни артефакти, не се вижда КТ-данни за
фрактури на С-прешлени. Сравнително добре запасен напречник на медуларния
канал.
Като писмено доказателство по делото е представена и епикриза
ИЗ № 7554/06.07.2020 г. Постъпването на ищеца в Хирургичното отделение е на
06.07.2020 г.в 02:04 ч., като е изписан същия ден в 13:15 ч. Съгласно
издадената епикриза на А.Х. е поставена окончателна диагноза: Счупване на свода
на черепа, закрито. Контузио церебри. Ф-ре осис фронталис, осис назалис, осис
орбиталис, аркус зигоматикус, синус етмоидалис ет максиларис. Ф-ре косте нумеро
1 декстра, клавикуле синистра, радий синистра ет процес стилоидеус улне
синистра. Снета е следата анамнеза по данни на пациента: Претърпял ПТП. Не
желае да опише какво се е случило. Употребил алкохол. Главоболие и болка в
гръдния кош и крайниците. Установява се обективното му състояние: умерено
увредено общо състояние. Контактен, авто- и алопсихично ориентиран. Глава и шия
– периорбитален оток вляво. Оток в лява лицева половина, както и в зоната на
носа. Кожа и видими лигавици-нормална оцветка. Гръден кош-нормостеничен,
симетричен. Бял дроб-везикуларно дишане без хрипове. ССС-ритмична СД без
шумове. СЧ-100 уд/мин. АН 130/90. Корем-на нивото на гръдния кош, респираторно
подвижен. Мек, неболезнен, запазена перисталтика. Сукусио реналис – двустранно
отрицателно. Крайници – болка в лява раменна става и по хода на ключицаа, оток
на лява гривнена става с наличен деформитет. Порезни рани върху лявата мишница,
малка такава над лява гривнена става, латерално. Под дясна мишница се виждат
няколко порезни рани с размер около 5-6 см., некървящи в момента. Подобни
такива по задна повърхност на дясна раменна става, както и множество
охлузвания. По латерална повърхност на дясна предмишница порезни рани. Нервна
система-зеници еднакви, реагиращи на светлина. Очедвигателни мускули – намален
обем на движението вляво. Няма нистагъм, МРД или ОНС.
При резултат от образно изследване – рентгенография на
бял дроб и сърце/гръден кош от 10.07.2020 г.., извършено в МБАЛ „Св. И.
Рилски-Козлодуй“ ЕДОО, се установява състояние на А.Х. след фрактура на лява
ключица и чисти белодробни полета.
Безспорен между страните, това е отразено и в доклада, е
следният факт: Лек автомобил марка „Опел Воксхол Вектра“ е с английски
регистрационни табели, но няма валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към момента на настъпване на процесното ПТП.
Ищецът е отправил писмена претенция до ответника НББАЗ за
изплащане на обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за претърпените вреди в резултат на получените телесни
увреждания при ПТП, което обстоятелство не е оспорено от ответната страна, а
също така се установява от приложеното към исковата молба искане с рег. №
2-2273/23.09.2020 г. По тази претенция съгласно писмо с изх.№ 1-1723/07.10.2020
г. ответникът е отказал да се произнесе на основание чл.380 вр. чл.496, ал.2 КЗ
и с цел обработка на претенцията е поискал допълнителни документи от ищеца –
констативен протокол за ПТП и относимите актове по ДП № 209/2020 г. по описа на
РУП-Оряхово, пр.пр. № 430/2020 г. на РП-Оряхово. Тези документи НББАЗ е
изискало и по служебен път, но по делото няма данни те да са били предоставени
и да е било определено и изплатено обезщетение.
Във връзка с направените искания, оспорвания и възражения
на страните по делото е назначена съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/.
Механизмът на настъпване на процесното ПТП се установява от заключението на
приетата по делото и неоспорена от страните САТЕ, което съдът кредитира, като
компетентно изготвено и обосновано. В заключението си вещото лице сочи, че произшествието
е настъпило на път III – 306, около км. 53 – 500 в светлата част от денонощието
в условията на прав, хоризонтален участък от пътя, състоящ се от две ленти за
двупосочно движение, без видима разделителна линия между тях, при нормално
видимост и сухо пътно платно. От двете страни на платното за движение се
намират затревени банкети, а след тях храстовидна и дървесна растителност /стр.4
стр.8 от делото/. Общата ширина на платното за движение на ППС е 5,8 м. Пътят е
в права линия с видимост над 200 м. в посока движение на лекия автомобил. Лекият
автомобил преди настъпване на ПТП се е движил в посока гр.Кнежа – с.Селановци.
Видно от сателитната разпечатка правият участък от пътя от излизане от
границата на обл.Плевен до с.Селановци е около 6 км. Няма данни за наличие на
криви по пътя и завои, както вертикална и хоризонтална маркировки. Максимално
допустима скорост на движение на ППС е 90 км/ч. Вещото лице сочи, че скоростта
на движение на лекият автомобил „Воксхол-Вектра“ с рег. № VU07 WOY в момента на
загуба на контрол върху траекторията му на движение и напускане на платното за
движен на ППС с навлизане върху затревения банкет и поява на отпечатък на следи
от странично преплъзване по него, преди удара в дърветата в условията на
настъпилото ПТП е била около 90 км/ч., а в момента на удар в първото дърво е
била около 80 км/ч. На реализираното ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица 2020-145-349/05.07.2020 г. относно: Настъпило ПТП на
05.07.2020 г. в 20:05 ч., посетено /стр. 7/ и изготвен протокол за оглед на
пътно транспортно местопроизшествие /06.07.2020 г. с изготвен фотоалбум.
Анализите от данните от тези Протоколи определят от техническа гледна точка
мястото на удара извън пътното платно в масивни крайпътни дървета находящи се
на път III –
306 при км. 54 – 500 по дължина на пътя и на около 3 м. в ляво от левия ръб на
платното за движение на ППС, гледано в посока с. Селановци, посоката на
движение на лекия автомобил. Относно причината, довело до загуба на контрол
върху управлението на МПС, вещото лице сочи, че ПТП е реализирано в светлата
част от денонощието, при движение на лекия автомобил по прав участък с
минимална дължина на правата, кореспондираща с ПТП, не по-малко от 200 м., при
сухо време с нормална видимост. От техническа гледна точка, условия които
оказват влияния, водещи до загуба на контрол върху управлението на лекия
автомобил при посочените условия са – релефа на пътя, състоянието на пътното
платно, скоростта на движение на лекия автомобил, квалификация на водача,
неговите субективни действия с органите за управление, неговото физическо
състояние, умора и др. В конкретния случай, при посочените условия, при които е
настъпило ПТП-то, експертизата е определила причината за настъпването му като
такава от субективен характер. Водачът на лекия автомобил е отклонил вниманието
си от траекторията, по която се е движил лекия автомобил и е загубил контрол
върху управлението му, вследствие на което е напуснал пътното платно в ляво по
посоката си на движение. ПТП-то е станало в светлата част на денонощието при
сухо време с нормална видимост на прав, хоризонтален участък от пътя и суха
асфалтова пътна настилка. Лекият автомобил марка „Воксхол-Вектра“ с английски
рег.№ VU07 WOY се е движил по път III-306, KM.53 + 500 в посока гр.Кнежа – с.Селановци.
Движил се е в дясната лента с леви колела в близост до мислената осова линия на
пътя. Движил се е със скорост от около 90 км/ч. В един момент на движение със
скорост от около 90 км/ч. ,25 м/сек. водачът на лекия автомобил за около 1-2
секунди губи контрол върху траекторията на движение на автомобила, вследствие
на което автомобила се насочва на ляво, преминава през лентата за насрещно
движение, преминава през нея и под ъгъл от около 15° продължава движението си
по левия банкет, преминава и през него навлиза в крайпътна храстовидна и
дървесна растителност, достига до масивно дърво и с предна челна част на
автомобила в областта на преден десен фар се удря в него, като го изкъртва до
корен, а вследствие на получения ударен импулс се завърта в посока обратна на
часовниковата стрелка, продължава движението си транслазионно и въртеливо в
посока, обратна на часовата стрелка и с дясна странична част в област на средна
колонка се удря във второ дърво, при което променя ротационното си движение в
посока на часовата стрелка, навлиза в окосена земна площ, продължава движението
си транслационно и ротационно до установяването си в покой на място, отразено в
Протокола за оглед и фотоалбума към него – с предна челна част косо обърнат в
посока на първоначалното си движение и насоченост по диагонал към оста на пътя.
Според вещото лице от техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП са
субективни действия от страна на водача на автомобила – загуба на контрол върху
траекторията на движение на автомобила от порядъка на около 1-2 секунди,
вследствие на което автомобилът при движение със скорост от около 90 км/ч.
напуска платното за движение на ППС в ляво по посоката си на движение и се удря
челно в крайпътно масивно дърво с последващ челно страничен удар във второ
дърво. Вещото лице сочи, че лекият автомобил е с регистрация 1+4 седящи места,
с десен волан на управление. Брой седалки отпред – 2 бр. - водач и лявоседящ
пътник с фабрично заводски монтаж на всяка седалка на триточков обезопасителен
инерционен колан. Брой седалки отзад – 3 бр. в един ред, и трите също с
фабрично заводски монтаж на всяка седалка на триточков обезопасителен
инерционен колан. Инж. В. подробно разяснява, те тези колани са средство за
пасивна защита, с предназначение за задържане на водача и пътниците при
поставени колани, в случай на внезапно спиране на автомобила /в режим на
аварийно спиране/ или челен удар, към мястото на седене – на таза и долните
крайници към седалката и горната част на тялото към облегалката, при инерционна
сила и направление, действаща върху тялото в посока отзад напред спрямо
надлъжната ос на автомобила, като не ограничава движението на главата, долната
част на долните крайници и горните крайници. Съгласно експертната практика,
ефективността на коланите е при челен удар с максимална при скорост до около
60-65 км/ч. В експертизата се сочи, че при правилно поставен триточков
инерционен колан, при челен удар на лекия автомобил с достатъчна сила – скорост
над 50 км/ч. с челна част в дървото, инерционната сила действаща върху тялото,
води до неговото изхвърляне напред, при което действие се получава рязко
опъване на колана, и при това рязко опъване се задейства блокиращата система на
колана, която спира неговото разтегляне и спира движението на телата на водач и
пътници с поставени колани, и запазва тяхното местоседене на съответната
седалка. В констативния протокол за ПТП с пострадали лица е записан участник 2,
пътник А.А.Х., без посочено местоположение в купето на автомобила. Според вещото
лице няма обективни данни, въз основа на които експертизата да посочи
местоположението в купето на автомобила на ищеца А.А.Х.. При установения
механизъм на реализираното ПТП, инерционната сила, действаща върху тялото на
ищеца, води до неговото отделяне от местоседенето в посока напред, спрямо
надлъжната ос на автомобила и при поставен обезопасителен колан, тялото на
ищеца, запазва местоположението си на седалката, без изместване от нея и тялото
му при липса на деформации по купето с направление огъване навътре, се
ограничават съприкосновеността с вътрешните части от купето на автомобила, а
при непоставен колан, тялото на ищеца започва свободно движение в купето на
автомобила, като при инициалния удар се отделя от седалката и последващите му
движения следват посоката на промяна посоката на възникналите инерционни сили и
влиза в съприкоснование с различните си части от тялото с различни части от
вътрешността на купето, като е възможно и напускане на купето. Вещото лице е посочило,
че при правилно поставен предпазен колан движението на тялото му в момента на
удара, непосредствено след удара биха били ограничени от удари на тялото в
предмети от вътрешността на купено на процесния автомобил или изпадане от
автомобила. Съдът възприема заключението на автотехническата експертиза като
задълбочено, обективно и обосновано, което не се оспорва и от страните по
делото, и се подкрепя и от останалите доказателства.
В съдебното заседание на 17.02.2022 г. инж. В. допълва,
че свидетелските показания, съгласно които ищецът е седял на задна дясна
седалка, кореспондират с описания механизъм на настъпилото ПТП. Участъкът от
пътя, където е станало ПТП е прав, хоризонтален, без надлъжен и напречен наклон
и може да се допусне да се развива всякаква скорост. Посочва, че при прав, директен
удар отклонението на тялото зависи от начина на поставяне на колана, ако е
правилно поставен обезопасителния колан, без луфтове, разстоянието на
отклонение на тялото напред е около 2-3 см.
По делото е назначена и изслушана и медицинска
експертиза, чието заключение също се възприема от съда като компетентно и
обективно. Вещото лице в заключението си сочи,че в следствие ПТП-то ищецът е
получил следните телесни увреждания: фрактура на дясна зигоматична кост,
преднолатерални стени на дясна максиларна клетка, латерална стена на дясна
орбита, носни кости, фронтална кост вдясно, периорбитален едем и контузия на
меките тъкани на черепа, мозъчно сътресение, придружено със загуба на съзнание,
фрактура на лява ключица, фрактура на първо ребро вдясно, фрактура на ляв
радиус на типично място (Smith), множество охлузвания и порезни рани по тялото.
Категорично се сочи, че механизмът на получаване на тези телесни увреждания е
директен удар. Според вещото лице лечението, което е било приложено на А.Х. е
изключително консервативно, изразяващо се във покой, имобилизация на ф-рите и
медикаментозна терапия. Фрактурите в областта на лява ключица и ляв радиус,
съобразено със съвременните травматологични стандарти, изискват оперативно
лечение, изразяващо се в открита репозиция и фиксация с метална остеосинтеза. антитромботична
профилактика и имобилизация за срок от 30 дни, последваща физиотерапия и
рехабилитация. Сочи, че А.Х. не е напълно възстановен от получените увреждания.
На преглед се установява ограничени по обем движения в областта на лява
гривнена става. Спонтанна и палпаторна болезненост в същата област. Вещото лице
посочва, че при неоперирана разместена фрактура на радиус на типичното място
(Smith), във времето ще се установят ограничения на движенията и болезненост в
областта на гривнената става. Намален силов захват на ръката. Вещото лице
посочва, че характерните наранявания по тялото, свидетелстващи за поставяне на
предпазен колан, могат да се установят при преглед от съдебен лекар
непосредствено след инцидента. Предвид тежестта и характерът на увредите,
получени вследствие на ПТП, според вещото лице д-р Т.А.Х. не е бил с поставен
предпазен колан. Предпазният колан би го защитил в по-голяма степен и
получените увреждания биха били с по-малка тежест. В експертното заключение се
сочи, че А.Х. напуска самоволно МБАЛ „Христо Ботев“, гр.Враца, на 06.07.2020
г., запознат с множеството рискове и усложнения. Отказва оперативно лечение
поради страх от анестезия. Поради липсата на оперативно лечение, А.Х. ще има
трайни увреждания в областта на лява гривнена става, поради неправилното
срастване на фрактурата. Няма данни в приложената документация по делото за
консултация с лицево-челюстен хирург. Дава се отговор, че липсата на оперативно
лечение относно получените фрактури в областта на лява ключица и лява лъчева
кост имат отношение върху интензитета на болката и продължителността на
възстановителния процес, а именно при евентуално оперативно лечение и
стабилизация на фрактурите, времетраенето на костното срастване се скъсява и
интензитетът на болката намалява, поради стабилизация на фрактурите.
В проведеното съдебно заседание вещото лице д-р Т. е
направил пояснения по изготвеното заключение, че при счупване на радиуса на
типично място основно се получават два вида фрактури: единия е с дозално
разместване, а другия с предно разместване. Тези, които са с предно
разместване, както е при А.Х., изискват категорично оперативно лечение, докато
неразместените фрактури могат да се лекуват и консервативно. Вещото лице
посочва, че при ищеца А.Х. фрактурата е т.нар. „обратен тип“, т.е. категорично
показва за необходимост от оперативно лечение според съвременните норми на
травматологията. При разместване на фрактурата на лява ключица, тя подлежи на
оперативно лечение, а в противен случай не подлежи. Вещото лице разяснява, че в
документацията по делото не е видял снимка за фрактура на ключица, но по документацията,
която е прегледал му е било предложено/на ищеца/ оперативно лечение, което той
отказал поради страх от анестезия, което ищецът споделил и при прегледа от в.л..
При този вид счупвания на радиуса – лъчевата кост на ръката, изискваща
оперативно лечение, при неосъществено такова, както е в случая,
възстановяването никога не е пълно, т.е. има ограничения на движенията в
гривнена става, болка при натоварвания и намален силов захват. Посочва се, че
при бъдеща операция шансовете са 50 на 50, тя е трудна и с неясен резултат,
както би бил, ако беше се оперирал навреме. При коректно направена своевременна
операция от специалист, т.е. веднага след инцидента, възстановяването е щяло да
бъде на 100%.
По делото са събирани и гласни доказателства. Св. Д.А. –
син на ищеца А. Х. заявява, че когато
станало ПТП-то, баща му бил в гр.Кнежа да прави сделки с коли, като дал една тяхна
кола, взел две други коли и доплатил около 400 лв. След това той се отбил до П.
П., втория свидетел, да прави друга търговия с животни. Свидетелства, че тогава
баща му се обадил от там да го прибере,да го чака на излизане от гр.Кнежа, тъй
като се били почерпили с Пламен . Д.А. запалил една от колите с неговя тъст и
тръгнали за Кнежа да го посрещнат, за да го прибере, тъй като тази кола, която
баща му закупил, била с десен волан и не можел да я кара. Когато пристигнали на
място, тъстът му го оставил /на края на града/ и се разменили с баща му, като
той седнал да шофира, а баща му седнал на дясна задна седалка, зад него. Тъстът
му продължил за гр.Кнежа да си върши работа, а те с баща си тръгнали да се
прибират за гр.Оряхово. По пътя между гр.Оряхово и с.Селановци имало дупка, колата се заиграла и когато тръгнал да
търси лоста отдясно, понеже бил свикнал да кара коли с ляв волан, се объркал, и
вече изгубил контрол, след което се завъртели и ударили. Той карал процесния
автомобил, а баща му седял зад него от дясната страна, а на предна лява седалка
до свидетеля имало друг човек, приятел на баща му, който бил с него и бил много
пиян. Свидетелят дава показания, че след
като се ударили се изплашил много и излязъл на пътя да търси помощ. Не знаел,
че баща му е правел търговия с П. П.. Според свидетеля през това време и П.,
около 10 мин. след него тръгнал с бус, натоварен с кон след баща му, идвайки
към тях, за да разменят два коня. Когато направили ПТП-то и Д.А. излязъл, за да
маха за помощ на пътя, там видял именно П. П., идвайки към тях с буса си и го
извикал за помощ. Той спрял, дошъл, изкарали ищеца А.Х. и го транспортирали за
болница в гр.Оряхово. Според свидетеля баща му бил много зле, в безсъзнание.
След като постъпил в болницата – Бърза помощ, там казали,че изпускат баща му.
Обадили се до гр.Враца да дойде друга линейка, тогава баща му по пътя изпаднал
и в кома, и вече не знае точно къде се разменили линейките, някъде в с.Алтимир,
където претоварили баща му,който бил трнспортирн до болницата във Враца,където
пристигнал и свидетеля.Лекарите във Враца му казали само да го местят, за да го
снимат на скенер. Повдигнали го с чаршаф, за да го преместят за снимки и той
започнал да повръща кръв и докторите също се били уплашили. После вече се
прибрали в тях. Те трябвало да го карат в болница в гр.София. Баща му бил излязъл
от кома, но тъй като го било страх от операция заради упойките, а трябвало да
му се правят такива , той се прибрал вкъщи да се лекува. Майката на Д.А. била
постоянно до неговия баща и те също. Баща му не можел да става и да прави нищо.
Свидетелства, че силните болки на баща му били около два месеца, като през това
време той не можел да се грижи сам за себе си. Имал нужда от грижи и те му
предоставяли тези грижи в семейството. Даже в началото той не можел да става от
леглото, но после с тяхна помощ започнал да се изправя и да става. За ребрата
му били изписали някакви колани. Откакто направили катастрофата баща му се
оплаквал и от замайване на главата, а също вдигал кръвно. Преди това никога не
е пил хапчета, а сега пиел хапчета и за кръвното и за ръката, тъй като го боли.
Сега той трябвало да ходи да си прави операция на ръката, но Д.А. твърди, че не
знае какво е станало. Докторите казали,
че и така можело да зарасне, но си го боли и не може да я движи и сега както
трябва. Мисли, че той самият бил с колан когато станало ПТП-то, но не помни
дали го бил закопчал или само го бил поставил отгоре – едното крило на колана.
Не си спомня на коя дата станало ПТП-то, може би преди около 2-3 години.
Свидетелства, че било пролетта, на Тодоровден. Сутринта на този ден баща му го
попитал дали иска да ходи с него, но той му казал, че не иска. Баща му се обадил следобед да го вземе. Когато отишъл
там мисли, че било светло. Объркал се с лоста, тъй като автомобилът бил с десен
волан, а той нямал опит при управление на такива автомобили. Мисли, че се
движили с над 100 км/ч., около 100-120 км/ч. Колата излязла извън пътя и се
ударили в няколко дървета, станало за секунди. Според свидетеля не са се преобръщали
и колата не е падала на тавана си, но се въртяла доста пъти около оста си. Като
се спряла колата в едно от дърветата, той погледнал назад и видял баща му,
който според него бил обезобразен и излязъл на пътя да търси помощ. Била голяма
паника и затова не се е обаждал на полицията или линейка, но излязъл на пътя,
за да търси помощ от някой преминаващ, който да ги закара до болницата.
По-напред на шосето разбрал по-късно, че е имало друг автомобил и те са звънели
на полицията. Според свидетеля хората от този автомобил са видели станалото
ПТП, но не са искали да излязат и да помогнат. От станалото ПТП най-много
пострадал баща му. Св. Д.А. имал охлузвания по краката, на другото момче му
нямало нищо друго, само косата му на главата все едно била отрязана с машинка.
Преди ПТП-то той не е консумирал алкохол. Същият ден от полицията не му правили
проба. Мисли, че полицията се явила на следващия ден. Повтаря, че бил много
притеснен от състоянието на баща му и бил зает да го кара до болницата, защото
от болницата в гр.Оряхово му казали да го карат в гр.Враца. Линейка закарала
баща му до болницата в гр.Враца. Привечер закарали баща му в гр.Враца в
болницата, към 19:00-20:00 ч. Баща му бил приет в болницата в гр.Враца, като до
последно стояли при него да му помагат да прави разни изследвания и снимки.
Според свидетеля 3-4 дни може би баща му стоял в болницата в гр.Враца. На
другия ден мисли, че лекарите му казали, че трябва да замине за гр.София за
операция на скулата на лицето, но той не искал да ходи, понеже го е страх от
упойките и трудно се събуждал. Затова баща му не отишъл на операция в гр.София
и на следващия ден след постъпването в болница в гр.Враца го изписали от там,
следобед. Прибрали го майка му и братовчедка му с кола. Св. А. твърди, че не
живеел с майка си и баща си, имал си друга къща в гр. Оряхово, в която живее.
Баща му живеел с двамата братя на св. А., майка му и снаха му. Неговата къща е
на около 600-700 метра от къщата, където живее баща му и от сутрин до вечер
е при него да му помага. Съдът дава вяра
на показанията на изслушания свидетел, който въпреки близките си родствени
връзки с ищеца – негов син, добросъвестно депозира показания, които са
последователни и логични и се подкрепят и от останалите доказателства по
делото.
Св. П. П. – приятел на ищеца А. Х. заявява, че знае за настъпилото ПТП. Същият
ден Х. дошъл у тях в гр.Кнежа, като бил ходил да прави търговия и бил взел една
кола с десен волан. Той му се обадил, тъй като с него трябвало да правят друга
търговия с коне. Почерпили се у дома му по една ракия и той се обадил на сина
си да го вземе извън селото. А.Х. си тръгнал от тях към края на селото, където
трябвало да дойде да го вземе синът му и са си тръгнали. Свид. П. тръгнал след
тях след около 10 минути с неговия бус, като в буса карал една кобила, която
трябвало да остави на ищеца, а от неговия дом да вземе за себе си друг кон.
Дава показания, че както си карал по пътя, по едно време видял на пътното
платно сина на А.. Спрял и видял, че синът му плачел и се биел в главата,
казвайки, че е пребил баща си. Колата била извън пътното платно, била почупена .
Свид. П. едвам измъкнал А. от задната седалка, от колана с който бил закопчан.
Разкопчал колана и така го извадил. Той бил ожулен по цялото лице, боляла го
ръката, оплаквал се, че не може да диша. Като видял състоянието му, свид. П. се
уплашил, че може да умре. Мисли, че било топло време, лятото. А. извикал сина
си от неговия дом и отишъл да го чака извън селото. В буса на свидетеля П.
имало място за А., но той тръгнал по-рано, тъй като бързал. Не може да каже
защо трябвало да го вземе синът му, може би защото бил употребил алкохол, така
казал по телефона. А. отишъл до края на селото с този автомобил с десен волан,
с който бил дошъл при П. П.. Не знае с какво е дошъл да го вземе синът му от
края на селото. Трима души били в колата, това констатирал свид. когато спрели
на мястото на ПТП. Вътре били А., синът му и един друг човек. Според свидетеля
този третият човек и той бил поожулен отгоре, по главата, а синът на А. бил
натъртен, но видимо, външно, му нямало нищо друго. Извадил А. от задната дясна
част на автомобила.
От фактура № **********/06.07.2020 г., изд. от МБАЛ
„Христо Ботев“ АД, гр.Враца, е видно, че ищецът е заплатил сумата от 185 лв. за
рентгенологични изследвания.
От искане за образно изследване и фискален бон се
установява, че ищецът е понесъл и разход в размер на 20 лв. за рентгенография
на бял дроб и сърце/гръден кош – лицева проекция.
При така изяснената фактическа
обстановка и събрани доказателства настоящият състав намира предявения иск за
доказан по основание.
Предявеният иск по чл.515 ал.1 от КЗ е за изплащане от НББАЗ обезщетение
за претърпени неимуществени и имуществени вреди на ищеца от станалото на 05.07.2020
г. ПТП, изразяващи се в болки и страдания в размер 100 00 лв., както и за
понесените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за заплатени изследвания
в общ размер на 205 лв., ведно със законните последици – лихви и разноски.
Съгласно чл.513 ал.1 КЗ, в
случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл.511, ал.1
или 2, и при спазване на реда по чл.511, ал.3 бюрото е единствено процесуално
легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу
застрахователя на виновния водач. В случая е налице хипотезата на чл.511 ал.1
т.3 от КЗ - моторното превозно средство на виновния водач е незастраховано и
обичайно се намира в държава членка или в трета държава, чието национално бюро
е страна по Многостранното споразумение.
Освен специфичните предпоставки
на чл.513, ал.1 КЗ, за да се ангажира отговорността на бюрото, следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – да е причинена вреда, тази вреда да е
причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на
причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда. В случая
извършването на деяние от Д.А.А. е довело до описаното по-горе ПТП,при което
ищецът получил телесни увреждания, като е налице причинно-следствена връзка
между деянието и травматичните увреждания на ищците,респ. претърпените
неимуществени вреди.Категорични са доказателствата по делото,че деянието на водача
е противоправно.При управлението на автомобила и реализирането на ПТП той не се
е съобразил с разп.на ЗДП ,задължаващи го да съобразява скоростта си с
особеностите на пътя и да не отклонява вниманието си.
При наличие на противоправно
поведение на извършителя на деликта, съгласно въведената с чл.45, ал.2 от ЗЗД
презумпция, вината се предполага до доказване на противното. По делото не бяха събрани доказателства, които
да водят до заключението, че водачът на лекия автомобил е действал невиновно.
Напротив, от приетата САТЕ и от свидетелските показания по делото се
установява, че причината за настъпването на ПТП са субективните действия от
страна на водача – загуба на контрол върху траекторията на движение на
автомобила. Водачът на лекия автомобил при движение със скорост от около 90
км/ч.- 25 м/сек. е отклонил вниманието си от траекторията, по която се е движил
лекия автомобил и за около 1-2 секунди е загубил контрол върху управлението му,
вследствие на което е напуснал пътното платно в ляво по посоката си на движение,
след което се е ударил челно в крайпътно масивно дърво с последващ страничен
удар във второ дърво. ПТП-то е станало в светлата част на денонощието при сухо
време с нормална видимост на прав, хоризонтален участък от пътя и суха
асфалтова пътна настилка.
Установен е и специфичният
елемент на визираната в чл.513, ал.1 във вр. с чл.511, ал.1, т.2 и чл.506, ал.2
от КЗ безвиновна отговорност на НББАЗ, с оглед безспорното между страните
обстоятелство, че към датата на ПТП моторното превозно средство на виновния
водач е незастраховано и обичайно се намира в държава членка или в трета
държава, чието Национално бюро е страна по Многостранното споразумение.
Предявеният иск се явява доказан
по своето основание, като по делото е установено също така, че ищецът е
изпълнил задължението си по чл.380 КЗ, да предяви претенцията си пред НББАЗ,
т.е. е изпълнена разпоредбата на чл.511, ал.3, изр.1 от КЗ.
Непозволеното увреждане е сложен
юридически състав, чиито елементи при условията на кумулативност следва да бъдат
налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител,
осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната
отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата, както и вина. Следователно основателността на
иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези
елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
В настоящия случай по безспорен начин се установява наличието на всички
елементи от състава на непозволеното увреждане.
На базата на представените
писмени доказателства, експертните заключения и показанията на разпитания
свидетел Д.А., съдът намира, че безспорно по делото са установени причинените
вреди по вид, обем и характер, както и причинната връзка с противоправното
поведение на деликвента. При това положение и съгласно чл.52 от ЗЗД,
обезщетението следва да се определи по справедливост за всички неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Съдът следва да прецени характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални
страдания и пр.
В резултат на станалото ПТП на А.Х.
са причинени както физически, така и душевни болки и страдания – обстоятелство,
което се установява от събраните и неоспорени писмени, гласни доказателства и
експертизи. Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание, както физически, като пряка и непосредствена последица от виновно
извършеното противоправно деяние от прекия причинител, така и психически. Доказано
бе, че ищецът е претърпял физически травми от инцидента,подробно посочени от
в.л.-лекар, а именно: фрактура на черепни и лицеви кости; фрактура на лява
ключица ; фрактура на I-во ребро вдясно; фрактура на лява лакътна кост;
фрактура на долен край на лява лъчева кост; травма на лява гривнена става,
придружена с оток, както и множество охлузвания и порезни рани по тялото, като
към момента на изготвяне на заключението на медицинската експертиза последиците
от тях не са отшумели напълно. От свидетелските показания по делото се
установява, че същият първоначално след ПТП на 05.07.2020 г. е транспортиран в
болница в гр.Оряхово, след което е откаран в МБАЛ „Христо Ботев“ АД, гр.Враца,
във видимо отпаднало състояние, със силно главоболие и остра болка в гръдния
кош и крайниците. Извършени са му параклинични изследвания, компютърна томография
и рентгенография и му е назначено медикаментозно лечение, като е напуснал
лечебното заведение по собствено желание на 06.07.2020 г. На 10.07.2020 г.
същият е осъществил консултация в МБАЛ „Св. И. Рилски“ ЕООД-гр.Козлодуй поради
силни болки, където му е извършена рентгенография на бял дроб и сърце/гръден
кош. Доказан бе и фактът, че получените травми причинили и му причиняват и
описаните от експертизата сериозни и продължителни болки и дискомфорт: ограничения
в движението на гривнената става, болка явяваща се при натоварвания и намален
силов захват, чувство за изтръпналост и болезненост в лицето, дихателни
затруднения и затруднения при хранене и дъвчене. Същият не е напълно
възстановен от получените травми поради липсата на оперативно лечение, като ще
има увреждания в областта на лява ключица и лява лъчева кост поради
неправилното срастване на фрактурата, като и до момента приема обезболяващи и
противовъзпалителни медикаменти. За това обстоятелство обаче е допринесъл с
поведението си самият ищец, доколкото не се е подложил на необходимото съгласно
съвременните норми на травматологията оперативно лечение. Досежно търпените от Х.
болезненост и изтръпналост на цялото лице, дихателни затруднения и такива при
дъвчене и преглъщане, съдът намира, че и те са могли да бъдат предотвратени при
навременно адекватно лечение, каквото не само, че не е предприето от ищеца, но
няма данни и да е проведена консултация с лицево-челюстен хирург. Наред с това
при определяне на обезщетението следва да се отчете, че претърпяването на вреди
при ПТП неминуемо е свързано с притеснение и стрес за пострадалия. Същият
изпитва и душевни болки поради това, че се чувства безполезен и непълноценен
човек, чувства непрекъсната тревожност, безсъние и сънува кошмари за
преживяното ПТП. Установи се от свидетелските показания по делото, че в рамките
на около месец след ПТП ищецът се нуждаел от постоянни грижи от неговите
близки, тъй като не можел да се обслужва сам. Няма спор, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени по справедливост според
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Житейски логично е и това не се нуждае от
специално доказване, че в резултат на настъпилото ПТП ищецът е изпитал силен
страх, притеснения и стрес, но предвид доказателствата за конкретните
обстоятелства около катастрофата и за това, че телесните повреди на ищеца нямат
значителен характер, то не може да се приеме, че тези душевни безпокойства имат
продължителен и траен характер. Преценявайки така изложените обстоятелства при
които са причинени уврежданията, техният вид, характер и времетраене, възрастта
на ищеца, оздравителният период, неудобствата от личен и битов характер,
отражението на произшествието върху психо-емоционалното му състояние,
обществено икономическите условия към 2020 г. /МРЗ от 610 лева/, имайки предвид
обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи съгласно практиката, съдът
намира, че справедливото обезщетение на претърпените от ищеца болки и страдания
се равнява на 20 000 лева., като за горницата над този присъден размер искът
следва да бъде отхвърлен.Преценявайки тази сума за справедлива настоящият
състав отчита и факта,че ищецът сам си е тръгнал от болницата във Враца,и то на
следващия ден,което не би могло да стане,ако получените увреждания са толкова
значителни и търпените болки – толкова непоносими,както се твърди в исковата
молба.Съдът намира,че при станалото ПТП ищецът не е губил съзнание.В тази
връзка не дава вяра на показанията на двамата свидетели в тези им части – че
„ищецът бил изпадал в кома,безсъзнание” и ги цени с оглед разп.на чл.172 ГПК,като отчита близките им отношения с ищеца и заинтересоваността им от изхода
на делото.Липсват други обективни данни за загуба на съзнание от страна на
ищеца,освен тези снети при анамнезата/по данни на ищеца/ и евентуално назначено
лечение при наличие на такова.В подкрепа на този извод е и цялостното поведение
на ищеца при прегледите в болницата Враца,вкл.и самволното му напускане още на
следващия ден.
Съдът дължи произнасяне по
възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния
резултат. При преценка основателността на възражението за съпричиняване следва
да се вземе предвид задължителната практика на ВКС,обективирана в множество
решения, според която, за да бъде намалено на основание чл.51 ал.2 ЗЗД
дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която
го е въвела.Първият наведен от ответника довод за съпричиняване от страна на
ищеца,поради липса на поставен предпазен колан,настоящият състав намира за
неоснователен. Само обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в
лек автомобил без поставен предпазен колан, не е достатъчно, за да се приеме за
доказано наличието на съпричиняване на увреждането. В тези случаи намаляване на
обезщетението за вреди на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е допустимо, само ако са
събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в
по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият не е ползвал
предпазен колан.
В разглеждания случай, съдът
намира възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия, изразяващо се в нарушение на чл.137а ЗДвП, за недоказано. От доказателствата
по делото, оценени в тяхната съвкупност, не може да се направи категоричен
извод, че ищецът е бил без поставен предпазен колан, както и че, в случай че е
бил с поставен такъв, уврежданията не биха били толкова тежки. Изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Тук
следва да се има предвид механизмът на настъпилото ПТП. Описано е в
заключението, че задна дясна седалка, на която е седял ищецът, е снабдена с
фабрично заводски монтиран триточков обезопасителен инерционен колан. Съгласно
заключението на вещото лице инж. В., тези колани са средство за пасивна защита,
с предназначение за задържане на водача и пътниците при поставени колани, в
случай на внезапно спиране на автомобила /в режим на аварийно спиране/ или
челен удар, към мястото на седене – на таза и долните крайници към седалката и
горната част на тялото към облегалката, при инерционна сила и направление,
действаща върху тялото в посока отзад напред спрямо надлъжната ос на
автомобила, като не ограничава движението на главата, долната част на долните
крайници и горните крайници. Това означава, че настъпване на процесното
увреждане в областта на главата е възможно както без, така и при поставен
предпазен колан.Същото се отнася и за останалите увреждания. Съгласно приетата
по делото САТЕ, неоспорена от страните, при правилно поставен обезопасителен
колан движението на тялото му в момента на удара и непосредствено след него
биха били ограничени от удар в предмети от вътрешността на купето на процесния
автомобил или изпадане от него. Съгласно експертната практика ефективността на
коланите при челен удар е максимална при скорост до около 60 - 65 км/ч. Скоростта
на движение на лекия автомобил към момента на инициалния удар е бил около 90
км/ч. ,при което се налага извод, че при скоростта, с която се е движел
процесният автомобил, предпазният колан е неефективен.Заключението на в.л.лекар
в тази насока е общо и теоретично,при което съдът не го възприема в тази му
част.
Съдът намира, че е налице принос
на увреденото лице за настъпване на вредите, с оглед отказа му от оперативно
лечение. Безспорно се установи по делото от СМЕ и от показанията на свид. Д.А.,
че ищецът е отказал оперативно лечение поради страх от анестезия и е напуснал
самоволно МБАЛ „Христо Ботев“ АД на 06.07.2020 г., като е бил запознат с
възможните рискове и усложнения. Ищецът към настоящия момент не е напълно
възстановен от травмите си, което се дължи и на неговото собствено поведение,
доколкото се установи, че получените травми е могло да бъдат изцяло повлияни
изцяло при своевременно оперативно лечение. От заключението на вещото лице се
установява, че поради липсата на оперативно лечение, А.Х. ще има трайни
увреждания в областта на лява гривнена става, поради неправилното срастване на
фрактурата, което има отношение върху интензитета на болката и продължителността
на възстановителния процес. В проведеното съдебно заседание вещото лице д-р Т.
пояснява, че при счупване на радиуса на типично място с предно разместване,
както е при А.Х., категорично се изисква оперативно лечение. Сочи още, че при
ищеца А.Х. фрактурата е т.нар. „обратен тип“, т.е. категорично показва за
оперативно лечение според съвременните норми на травматологията. Вещото лице
разяснява, че в документацията по делото не е видял снимка за фрактура на
ключица, но по документацията, която е прегледал му е било предложено
оперативно лечение, което той отказал поради страх от анестезия, което ищецът
споделил при прегледа. При този вид счупвания на радиуса – лъчевата кост на
ръката, изискваща оперативно лечение, при неосъществено такова, както е в
случая, възстановяването никога не е пълно, т.е. има ограничения на движенията
в гривнена става, болка при натоварвания и намален силов захват. Посочва се, че
при бъдеща операция шансовете са 50 на 50 %, тя е трудна и с неясен резултат.
При коректно направена своевременна операция от специалист, т.е. веднага след
инцидента, възстановяването е на 100%. Относно травмите в областта на лицето няма
данни да е направена консултация с лицево-челюстен хирург и да е предприето
лечение. Предвид изложеното съдът намира, че безспорно е налице принос на А.Х. за
настоящето му състояние и непълното му възстановяване от получените лечими травми,
като съдът определя приносът му в размер на 50%. На основание чл.51, ал.2 от ЗЗД определеното обезщетение от 20 000 лв. следва да бъде намалено съразмерно с
този принос - до 10 000 лв.
В останалата част, за разликата
до 100 000 лв. искът за неимуществени вреди е неоснователен и недоказан и, като
такъв, следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска по чл.511,
ал.1, т.2 във вр. с чл.511, ал.3 от КЗ за имуществените вреди настоящият състав
намира същият за основателен и доказан. За изследванията на А.Х. са направени
парични разходи, които са надлежно установени по делото. Ищецът е представил
фактура № **********/06.07.2020 г. и фискален бон, изд. от МБАЛ-гр.Враца за
извършено рентгенологично изследване на стойност 185 лв. и искане за образно
изследване № 2649, ведно с фискален бон от 10.07.2020 г., изд. от МБАЛ „Св. И.
Рилски-Козлодуй“ ЕООД за извършена рентгенография на бял дроб и сърце /гръден
кош – лицева проекция на стойност 20 лв. В настоящия случай от доказателствата
по делото се установява, че след настъпването на процесното ПТП, ищецът се е
подложил на изследвания с оглед установяване на здравословното си състояние. По
делото не са налице обстоятелства, които да прекъсват причинната връзка между
реализираното ПТП и извършените изследвания. Освен това, вредоносното поведение
на водача е станало причина за извършване на този разход и само при липсата на
увреждане нямаше да има необходимост от него. С оглед изложеното настоящият
състав приема за доказани претърпените имуществени вреди в размер на 205 лв.
Размерът на обезщетението следва да бъде намален съобразно приетия процент
съпричиняване – 50%, при което следва да бъде присъдено обезщетение за
имуществени вреди в размер на 102,50 лв.
Като законна последица от
решението и доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и
законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл.512,
ал.1 от КЗ, когато пред Бюрото се предяви претенция за обезщетение на вреди, се
прилага разпоредбата на чл.496 от КЗ. Срокът по чл.496, ал 1 от КЗ за
окончателно произнасяне по претенция по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред негов представител за уреждане на претенции не може
да бъде по-дълъг от три месеца от предявяването й по реда на чл. 380 от КЗ.
Извънсъдебната претенция е предявена на 23.09.2020 г. с писмо вх. №
2-2273/23.09.2020 по описа на НББАЗ, като към този момент Бюрото е отказало
произнасяне на основание чл.380 вр. чл.496, ал.2 от КЗ и с цел обработка на
преписката е изискало представянето на документи и доказателства. В конкретния
случай, тримесечният срок за произнасяне е изтекъл на 23.12.2020 г., като съдът
приема, че началният момент на дължимост на лихвата за забава е от 24.12.2020
г., който е първият ден след изтичане на срока по чл.497, ал.1, т.2 от КЗ.
И двете страни претендират
сторените по делото разноски.
Ответникът следва да заплати на ищеца
А.Х. деловодни разноски по компенсация в размер на 112,90 лева, включващи заплатени
държавни такси и възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената част от
исковете.
В полза на адвокат Й.Д. от САК
ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение за
безплатно процесуално представителство по делото по чл.38, ал.2 от ЗА. Съгласно
чл.7, ал.2, т.4 на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при интерес над 10 000 лв. се дължи възнаграждение
в размер на 830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лв., или 3536,15 лв. Съобразно уважената част от исковете,
определеното минимално адвокатско възнаграждение следва да се присъди в размер
на 356,44 лв.
Съдът намира за основателно направеното
от ищеца, чрез неговия процесуален представител в съдебно заседание възражение
по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение. Изчислен съгласно указаното в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4
на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, размерът на минималното адвокатско възнаграждение при интерес
от 100 205 лв. възлиза на 3536,15 лв., към която сума на основание § 2а от
ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. се дължи и ДДС в размер 707,23 лв., или общо
минималният размер на адвокатското възнаграждение с ДДС е 4243,38 лв. За
извършената услуга във фактурата от 05.10.2021 г. е посочено „Изготвяне на
отговор на искова молба и процесуално представителство по т.д. № 27/2021 г., ОС-Враца,
щета BG-20-GB-00364“. Съдът намира, че отделно възнаграждение за конкретно процесуално действие,
каквото е изготвянето на отговор на исковата молба, не следва да се дължи
успоредно с това за процесуално представителство. Разпоредбата на чл.9, ал.1 от
Наредба № 1/2004 г. намира приложение само тогава, когато липсва процесуално
представителство от адвокат, тъй като същото включва и процесуалното действие изготвяне
на отговор на исковата молба, което следва и от текста на самата разпоредба – „без
процесуално представителство“ /в този смисъл – Определение № 60365 от
20.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1890/2021 г., II т. о., ТК/. Претендираното възнаграждение
от ответника е в размер на 4596,00 лв. с вкл. ДДС, който надхвърля предвидения
в Наредбата минимум. Съдът намира, че същото е в завишен размер и следва да
бъде редуцирано до минималния такъв, доколкото делото не се отличава с особена
фактическа и правна сложност и по него е проведено само едно открито съдебно
заседание. Изчислено съразмерно на отхвърлената част от иска, в полза на
ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 3815,65
лв. с вкл. ДДС,респ.3536,15 лв.без ДДС.
С оглед на горното, съобразно
отхвърлената част на иска от 89,92% и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника направените от него деловодни разноски в
общ размер на 4044,15 лв., включващи заплатена държавна такса, възнаграждения
за вещи лица и за един адвокат.
Водим от горното, ВрОС
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление:
гр.*** по предявения иск с правно основание чл.511, ал.1, т.2 във вр. с чл.511,
ал.3 от КЗ да заплати на А.А.Х. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 10 000 лв.
/десет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие станало на 05.07.2020 г. ПТП по вина на Д.А.А.,
като водач на л.а.м. „Воксхол Вектра“, с английски рег.№ ***, за който липсва
информация за застрахователя, издал застрахователна полица по застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 24.12.2020 г.
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част
до пълния предявен размер от 100 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление:
гр.*** по предявения иск с правно основание чл.511, ал.1, т.2 във вр. с чл.511,
ал.3 от КЗ да заплати на А.А.Х. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 102,50
лв. /сто и два лева и петдесет стотинки/, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие станало на 05.07.2020 г.
ПТП по вина на Д.А.А., като водач на л.а.м. „Воксхол Вектра“, с английски рег.№
***, за който липсва информация за застрахователя, издал застрахователна полица
по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от
24.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до пълния предявен размер от 205,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ ***, със
седалище и адрес на управление: гр.*** да заплати на А.А.Х. с ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 112,90 лв. /сто и дванадесет лева и деветдесет стотинки/,
представляваща сторените по делото разноски за държавни такси и възнаграждения
на вещи лица, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление:
гр.*** да заплати на адвокат Й.Г.Д. ***, със служебен адрес гр.*** и ЕГН **********,
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на 356,44 лв. /триста
петдесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки/, съобразно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК А.А.Х. с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление:
гр.***деловодните разноски в общ размер на 4044,15 лв., съобразно отхвърлената
част от исковете,като НАМАЛЯВА адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на Бюрото на 3536,15 лева без ДДС..
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен
срок от уведомяване на страните.
Председател:
…………..