Съдия-докладчик: Славка Кабасанова
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от С. С. Х., ЕГН ***, с постоянен адрес: гр.Р.,
обл.П., ул.“.... № ..., против наказателно постановление № 20-0373-000279/21.12.2020 г. на
началника на РУ град Чепеларе, ОДМВР Смолян, с което за нарушение по чл.25, ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5 ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лева. Жалбоподателят моли съда да
отмени атакуваният санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.
Представлява го пълномощникът му адв.Х., която от негово име поддържа жалбата.
За въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не се явява
процесуален представител в съдебно заседание.
За Районна прокуратура гр.Смолян, ТО гр.Чепеларе, редовно и своевременно
призована, не се явява процесуален представител в съдебно заседание.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На 07.12.2020 г. около 11,58 часа, назначените в наряд по охрана на обществения
ред, служители на РУ–Чепеларе, свидетелите мл.автоконтрольор В.И. и старши полицай
Т.П. пътували от гр.Чепеларе за с.Богутево, общ.Чепеларе. На изхода на града в посока
гр.Пловдив, на отбивката при скулптурата на мече с надпис „Добре дошли“ възприели
подаден сигнал от гражданин да спрат. Свидетелите преустановили движението на
служебния автомобил, като при слизането си установили, че след пътно-транспортното
произшествие между водачите възникнал скандал. На отбивката били спрени влекач „МАН
ТГХ“ с рег.№ .... и прилежащо към него полуремарке с рег.№ .... с водач жалбоподателя Х. и
лек автомобил с жълт цвят „Дачия Логан“ с рег.№ .... с водач лицето, което им дало сигнал
за спиране А.А.. Водачите на двете МПС-та обяснили, че преди 5 мин. между двете ППС е
възникнало пътно-транспортно произшествие – водачът на товарния автомобил предприел
маневра завиване на ляво при движение в посока към гр.Смолян, за да се отбие в крайпътна
отбивка при скулптурата с надпис „Добре дошли в гр.Чепеларе“, а водачът на лекия
автомобил „Дачия“ предприел маневра изпреварване и така възникнало пътно-
транспортното произшествие. При направения оглед било установено, че по лекия
автомобил са налични следните повреди: огънат преден десен калник и повредено огледало
за обратно виждане, а по ремаркето на товарния автомобил имало остъргване по заден ляв
калник с отслоение от жълта боя от лекия автомобил. Двамата водачи съобщили на
служителите на РУ гр.Чепеларе, че при възникналия скандал, поради това, че А.А. бил
нападнат от С.Х., от своя страна напръскал жалбоподателя по лицето със спрей. Когато
пристигнали, полицаите възприели, че жалбоподателят хвърлил якето на А. в дере по посока
на реката. Свидетелят И. поканил двамата водачи в РУ гр.Чепеларе за съставяне на актове за
установяване на административно нарушение, поради това, че те отказали да попълнят
двустранен протокол.
Междувременно С.Х. бил придружен до Филиала за спешна медицинска помощ
гр.Чепеларе, тъй като чуствал дискомфорт и зачервяване на очите от напръскването със
спрей. Бил прегледан и освободен.
В РУ гр.Чепеларе срещу С.Х. мл.автоконтрольор В.И. съставил акт за
установяване на административно нарушение № 326503/07.12.2020 г. в 15,42 часа, за това,
че на път Пазарджик-Пловдив-Асеновград-Бачково-Чепеларе-Смолян-Рудозем – граница
Гърция, при посока на движение от гр.Пловдив към гр.Смолян, като водач от състав на
ППС, състоящо се от влекач „МАН ТГХ“ с рег.№ .... и прилежащо към него полуремарке с
1
рег.№ ...., собственост на „...“ АД, предприема завиване на ляво, за да се отклони в пътна
отбивка с цел престой, без да пропусне движещ се след него изпреварващ го лек автомобил
„Дачия Логан“ с рег.№ ...., като го удря със задна лява част на ремаркето в преден десен
калник, като допуска ПТП с материални щети – нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП. Актът бил
съставен в присъствието на свидетеля Т.П., но той пропуснал да го подпише.
Жалбоподателят отказал да го подпише, тъй като се оплаквал от дискомфорт в очите и
заявил, че не вижда. Като свидетел на отказа да подпише АУАН се подписал свидетеля Т.П..
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на
С.Х. за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1,
т.5 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лева.
От протокола за ПТП съставен от мл.автоконтрольор И. и от показанията на този
свидетел се установява, че той е приел, че двамата водачи имат вина за ПТП. АУАН е бил
съставен и срещу А.А., затова, че не е спрял след като е възприел, че товарния автомобил
завива на ляво.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с интерес да обжалва.
Разгледана по същество, тя се явява основателна.
Съгласно чл.25, ал.1 ЗДвП водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е
маневра, вкл. да се отклони на ляво по платното за движение, в частност да премине в друга
пътна лента, преди да започне маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него и да извърши маневрата като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Съгласно ал.2 на същата
разпоредба при извършване на маневра, която е свързана с навлизане в съседна пътна лента,
водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
От показанията на свидетеля В.И. се установява, че той е съставил акт срещу
жалбоподателя С.Х. за това, че преди да започне маневрата отклоняване към отбивката при
надписа „Добре дошли в гр.Чепеларе“, не се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него. От доказателствата по делото според
съда безспорно се установява, че като водач на ППС Х. е допуснал вмененото му нарушение
по чл.25, ал.1 ЗДвП нарушение, тъй като действително преди да започне маневрата не се е
убедил, че няма да създаде опасност за движещия се след него лек автомобил „Дачия Логан“.
От показанията на актосъставителя се установява, че отбивката, на която е установил, че е
спрял управлявания от водача товарен автомобил, не е непосредствено след десния завой, от
който е излезнал товарния автомобил, че той се е движил известно време в своето платно за
движение и че ако се беше изпълнил задължението си да се убеди, че няма да създаде
опасност за движещия се след него лек автомобил нямаше да се стигне до процесното ПТП.
Свидетелят И. сочи, че е невъзможно лекия автомобил да се е движил с много висока
скорост, предвид това, че е излизал от завой.
Въпреки, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.25, ал.1 ЗДвП, съдът
намира, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно, поради допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство.
В акта и НП се допуснати нередовности, които препятстват съдебния контрол за
законосъобразност на постановлението и нарушават правото на защита на наказаното лице
да организира адекватно защитата си срещу вмененото му нарушение.
Нито в акта, нито в наказателното постановление е посочено мястото на
извършване на нарушението. Посочено е, че то е извършено на републикански път II-86, но
следва да се има предвид, че този път преминава през няколко населени места Пазарджик-
Пловдив-Асеновград-Бачково-Чепеларе-Смолян-Рудозем – граница Гърция. От показанията
на автосъставителя И. се установява местонарушението – пътния участък при скулптурата
2
на мече с надпис „Добре дошли в гр.Чепеларе“, поставена на входа на гр.Чепеларе при
движение в посока от гр.Пловдив към гр.Чепеларе, но това не санира порока на
санкционния акт. Изявленията на АНО в санкционния акт не могат да бъдат тълкувани и
допълвани впоследствие. Липсата на конкретно местонарушение в акта и НП препятства
преценката за териториална компетентност на акотсъставителя, АНО и съда пред който се
обжалва.
На следващо място словесното описание на нарушението в АУАН и НП не
отговаря на материалноправната му квалификация по чл.25, ал.1 ЗДвП. Не е посочено, че
водачът С.Х. не се е убедил, че няма да създаде опасност на участниците в движението,
които се движат след него преди да предприеме маневрата завиване на ляво, за да се отклони
на отбивка с цел престой. Описанието на нарушението съответства на такова по чл.25, ал.2
ЗДвП. Посочено е, че е предприел завиване на ляво без да пропусне движещия се след него
лек автомобил. Не става за какво нарушение е санкциониран водача, което препятства
правото му на защита.
В АУАН и НП е посочено, че нарушението е извършено в 15,42 часа, а и в 11,58
часа. От показанията на свидетеля В.И. става ясно, че 11,58 ч. е времето на извършване на
нарушението, че в 15,42 ч. е съставен акта, но подобно разграничение не е направено нито в
текста на АУАН, нито в НП.
Налице е нарушение на чл.43, ал.1 ЗАНН, съгласно който актът се подписва от
съставителя и поне от един от свидетелите посочени в него. В случая свидетелят Т.П. не е
подписал акта. Той е от категорията свидетели присъствали при установяване и съставяне на
АУАН. Доколкото този свидетел не е подписал акта, показанията му не могат да се
кредитират.
Видно от представените медицински документи към жалбата, вследствие на това,
че е бил напръскан със спрей от другия водач, зрението на Сл.Х. е било увредено. Съгласно
издаденото му съдебно медицинско удостоверение № 1213/2020 г. от д-р И.Ц. – ординатор в
отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „....“ ЕАД гр.Пловдив, на С.Х. е било
причинено химично изгаряне на корнеята и конюнктивалния сак на двете очи, както и на
клепачите на двете очи. Увреждането е причинено от дразнещо действие на химичен агент и
е възможно да е станало по начин и време както посочва освидетелствания – при
напръскване с лютив спрей в очите. В удостоверението е посочено, че му било причинено
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, по смисъла на чл. 130,
ал.1 НК. По делото са представени два болнични листа и амбулаторен лист за извършени
медицински прегледи, удостоверяващи разрешен отпуск за домашно лечение в периода
08.12.-11.12.2020 г. При тези безспорни данни за увреда зрението на жалбоподателя при
възникналия скандал между него и другия участник в ПТП А.А., съдът намира, че
мл.автоконтролъор В.И. не е следвало да пристъпва към предявяване на акта на С.Х.. С
предявяване на акта на 07.12.2020 г. според съда е препятствана възможността на Х. да
разбере за какво нарушение се ангажира отговорността му чрез самостоятелен прочит акта и
да изложи писмено възраженията си срещу него.
Поради гореизложеното, съдът намира, че така описаните множество
процесуални нарушения обуславят отмяна на санкционния акт като незоконосъобразен.
С оглед изхода от спора и според правилата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН на
жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски- 350 лв. адвокатско
възнаграждение. В придружителното писмо, с което от РУ Чепеларе по делото е представена
административнонаказателната преписка е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. То се явява основателно, доколкото делото не
се отличава с фактическа и правна сложност. Адвокатското възнаграждение следва да се
редуцира до минималния размер предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения- 300лв.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0373-000279/21.12.2020 г. на
началника на РУ град Чепеларе, ОДМВР Смолян, с което на С. С. Х., ЕГН ***, с постоянен
адрес: гр.Р., обл.П., ул.“.... № ...., за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179,
ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 200,00 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР Смолян за заплати на С.С.Х. 300 лв.-разноски по делото,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването
му на страните с касационна жалба пред Административен съд Смолян.
4