Решение по дело №803/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройството на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалбата на Д. М. Ш., [ЕГН], гр. Варна, [улица], против Заповед № КС-225А-3/30.01.2024г. на кмета на Район „Аспарухово“, Община - Варна, с която на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ, вр. чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж: „Стоманобетонна плоча с метална конструкция върху нея“, изграден в ПИ с ид. ****с административен адрес обл.Варна, общ.Варна, СО „Прибой“.

Жалбоподателят твърди нищожност на обжалваната заповед, поради липса на компетентност и основание за издаването й, съответно – незаконосъобразност, поради допуснати в производството съществени процесуалния нарушения, нарушения на принципа за съразмерност по чл.6, ал.2 и ал.5 АПК, и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно твърди, че заповедта не отговаря на изискванията на чл.21, ал.1 и ал.4 АПК - не съдържа изискуемите реквизити за ИАА, т.к. посоченото правно основание не кореспондира с фактическата обстановка, а изложените мотиви не кореспондират с документите по преписката. Твърди нарушение на правилата по чл.26, ал.1 и чл.27, ал. АПК, т.к. не е надлежно уведомен за започване на производството, не са конституирани всички заинтересовани лица и не са извършени изискуемите по закон проверки по допустимостта на производството. Счита и че съдържанието на заповедта е противоречиво, т.к. от една страна се сочи, че за процесния строеж е налице одобрена документация, а от друга - че е изпълнен в отклонение и в нарушение на издаденото Разрешение за поставяне на преместваеми обекти № АУ010865АС/22.06.2021г. Мотивите на заповедта съдържат множество неточности, което опорочава формата й и е основание за незаконосъобразност. Оспорва изцяло констатациите в КА № 23/04.09.2023г. като твърди, че установеният с него строеж не съществува, неправилно е определено времето на извършването му, липсва подробно отразяване на установените при проверката факти и на параметрите на строежа, което препятства извършването на преценка дали констатациите в КА и в заповедта съответстват на фактическото положение на място, и ограничава правото му на защита. Твърди и нарушение на принципа за всестранно, обективно и пълно изясняване на фактите от значение за случая, т.к. не става ясно какъв точно строеж е приет за незаконен и в отклонение от даденото разрешение, както и че не е доказана компетентността на издателя на заповедта, т.к. не е ясно коя категория е строежът. Същият неправилно е определен като незаконен, т.к. за него е издадено разрешение за поставяне, което при огледа не е съпоставено с фактически изпълненото на място. Отделно, по време на поставянето на обекта – т.е. преди съставянето на КА и издаване на заповедта за премахване, са извършвани проверки, при които не са установени нарушения. По изложените съображения иска отмяна на обжалваната заповед и претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. И. И., който поддържа жалбата на наведените с нея основания. В пледоария по същество поддържа, че от изслушаните по делото две Съдебно-технически експертизи по категоричен начин се установява, че изграденото на място представлява „обекти в строеж“, т.е., те не са завършени, като вещите лица не са установили с категоричност какво е изпълнено в отклонение на одобрените проекти. Твърди, че в съдебното производство са събрани доказателства, вкл. показанията на разпитания свидетел, че по време на изграждането и поставянето на обектите са извършвани проверки - както от Община-Варна, така и от РДНСК, вкл. при една от тях строежът е бил спрян, но след като не са констатирани нарушения, строителните дейности са продължили. Сочи, че жалбоподателят е подложен на непрекъснати атаки от свой съсед, който сезира всички институции, включително и Окръжна прокуратура, поради което жалбоподателят е в невъзможност да завърши одобрения от общината проект, което е наложило неговото спиране и покриване - за да не корозират елементите. Моли за решение в този смисъл и претендира присъждане на сторените в производството разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК.

Ответната страна – Кметът на Район „Аспарухово“ – Община-Варна, чрез ст.юрк. М. Д., оспорва жалбата по съображенията в писмено становище С.д. № 18181/29.11.2024г. В проведеното по делото първо съдебно заседание на 03.12.2024г. и в пледоария по същество сочи, че за да се приеме един обект като преместваем по смисъла на ЗУТ, той трябва да отговаря на три условия: да може да бъде демонтиран в цялост и да бъде преместен на друго място със същото предназначение, както и предназначеното му да бъде за обслужваща търговска или друга административна дейност, каквато в случая не е доказана. Заповедта е издадена за установен незаконен строеж „Стоманобетонна плоча с метална конструкция върху нея“, която съществено е изменила терена, върху който е изпълнена. Същата не може да бъде демонтирана и монтирана на друго място, без да загуби своята индивидуализация и цялост поради което заповедта е правилна и законосъобразна. Заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразно предшестващи издаването й действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което я прави процесуално законосъобразен акт.

В представени писмени бележки С.д № 5547/01.04.2025г. в допълнение сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че изграденият в имота строеж не е преместваем обект, като същият е в абсолютно несъответствие и в нарушение на издадено разрешение за поставяне. Строежът е конструктивно завършен и по нищо не съответства на съгласуваните и одобрени от общината конструктивни и архитектурни проекти, въз основа на които е издадено разрешението за поставяне. Обектът не отговаря на дефиницията по § 5, т.80 ДР ЗУТ, т.к. не може да бъде преместен в пространството без да изгуби своята индивидуализация. Разглобяемите обекти не са преместваеми, дори да са от ламаринени плоскости. По изложените съображения моли съдът да приеме, че процесната „Стоманобетонна плоча с метална конструкция върху нея“, представлява „строеж“ по смисъла на § 5, т.38 ДР ЗУТ, т.к. е трайно прикрепен към терена посредством излятата бетонна плоча с вградена в нея арматура, която съществено е изменила земята, върху която е изградена. Изграждането на бетонна основа, бетонна площадка или бетонна плоча, върху която се закрепва метална конструкция и/или преместваем обект, винаги характеризира обекта като строеж съгласно § 5, т.38 ДР ЗУТ. Строежът е изпълнен без строителни книжа и одобрени проекти, в нарушение на чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 ЗУТ, като същият не попада в лимитативно изброените строежи по чл.151 ЗУТ, които могат да бъдат изпълнявани без одобрени строителни книжа, поради което представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ и подлежи на премахване – както е разпоредено със заповедта. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на сторените в производството разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Видно от нот.акт № **** и Скица № 15-251587/22.03.2019г. /л.11-13/, жалбоподателят се легитимира като собственик на ПИ с ид. ***по КККР на гр.Варна, находящ се в СО „Прибой“, район „Аспарухово“, с площ 668кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, НТП – ниско застрояване (до 10м.).

С рег. № СИГ23001565АС/04.04.2025г. /стр.5/ в Район „Аспарухово“ при Община - Варна е постъпил сигнал от О. П. Б., относно „потенциално нерегламентирана/несъгласувана или неразрешена строителна дейност, на територията на парцел ****, СО „Прибой“ – трафик на бетоновози и леене на голямо количество бетон в зона, със строителна забрана, с който е направено искане да се извърши проверка и в случай че за строителната дейност не са издадени необходимите разрешителни, да се вземат мерки за спиране на строителните дейност, а впоследствие – за премахване на незаконните строежи и съоръжения – ако се установят такива.

Във връзка с постъпилия сигнал, инж.Т. Г. и инж.П. Д. – двамата на длъжност Главен инспектор „Контрол по строителството“, Район „Аспарухово“, извършили проверка на [ПИ], документирана с Констативен протокол от 24.04.2023г., при която установили, че в рамките на [имот номер] се изпълнява монтирането на метална конструкция с I образни стоманени профили, общо 26 бр. Изпълнена е бетонна подложка с размери 15х14м., върху която - посредством оставени армировки (чакащи) с височина около 0,20м., са фиксирани колоните. Прихванати са с помощта на болтове и резби по самата армировка. Към момента няма ограждащи и покривни панели, височината е около 3,00м. При предходна проверка (през февруари 2021г.), във връзка с издаване на разрешение за поставяне на ПО, в рамките на терена е бил наличен изкоп, който не е попадал в хипотезата на § 5, т.38 ДР ЗУТ. Към момента изпълненото в имота не отговаря на одобрените към преписката документи.

С писмо рег. № СИГ23001565АС_002АС/05.05.2023г., кметът на Район „Аспарухово“ уведомил подателя на сигнала, че след извършена проверка на място и по документи за [имот номер], към момента не са установени основания за предприемане на действия във връзка с правомощията му по ЗУТ.

С писмо изх. № РА – 801-00-394/03.05.2023г. (рег. № РД23009600АС/05.05.2023г. на Район „Аспарухово“) /стр.15/, началникът на РДНСК – Варна изпратил по компетентност на кмета на Район „Аспарухово“ – за разпореждане извършването на обстойна проверка на място и по документи, по изнесеното в сигнал с вх. № РА-801-01-487/04.04.2023г. на О. Б. за извършващо се незаконосъобразно строителство на бетонова настилка (голяма плоча), с площ около 200-250кв.м. в [ПИ] в СО „Прибой“, собственост на Д. Ш..

Във връзка с препратения от РДНСК – Варна сигнал, с писмо рег. № РД23009600АС_001АС/29.05.2023г. /стр.16/, кметът на Район „Аспарухово“ уведомил н-ка на РДНСК – Варна, че по повод сигнал рег. № СИГ23001565АС/04.04.2025г. за извършващо се в [ПИ] строителство, на 24.04.2023г. е извършена проверка на място от районната администрация и към момента няма предпоставка за предприемане на последващи действия във връзка с вменените му правомощия по ЗУТ, т.к. за имота има издадено валидно разрешение за поставяне на преместваем обект на основание чл.56, ал.2 ЗУТ, съгласно одобрена от Главния архитект на общината схема за поставяне, ведно с архитектурен и конструктивен проект, приети на ЕСУТ.

С писмо изх. № РА-801-00-602/07.07.2023г., във връзка с постъпило писмо от 29.06.2023г. на МРРБ, на основание чл.221, ал.5, т.2 ЗУТ началникът на РДНСК – Варна изискал копие от административната преписка по издаденото Разрешение за поставяне на ПО в [ПИ].

С писмо изх. № РС-ВН-1244-00-704/01.08.2023г. /стр.23-29/, началникът на РДНСК-Варна уведомил кмета на Район „Аспарухово“, че на 12.07.2023г. служители на РДНСК – Варна са извършили проверка на място, при която са установили, че в [ПИ] е излята стоманобетонова настилка с размери в план около 14,40/15,70м., с две уширения с размери в план около 0,30/5,80м. и 2,00/5,80м., с дебелина 10см. над подравнения терен. Върху нея са монтирани металните конструкции за ПО 1 и ПО 2 с размери в план 6,10/5,40м., с покривна покривка от метални профили общо за двата преместваеми обекти, с козирки извън очертанията им. Изпълнените СМР са в несъответствие с издадено Разрешение № АУ 010865АС/22.06.2021г. за поставяне на преместваем обект и проектната документация.

На 23.08.2023г. инспектори от Район „Аспарухово“ извършили повторна проверка в [ПИ], документирана с КП /стр.32/, при която констатирали настъпила промяна в изпълнението на строеж „Стоманобетонна плоча с метална конструкция“ – изпълнен покрив без ограждащи стени, както и че към момента на проверката не се извършват СМР.

Видно от писмо рег. № СИС23001565АС_004АС/23.08.2023г. /стр.34/ на директора на Дирекция „Устройство на територията“, при проверка в архива на дирекцията не са открити строителни книжа за изградената постройка в [ПИ], както и издаден документ съгласно § 16, ал.1 ПР ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

На 04.09.2023г., инж.Т. С. Г. и И. К. К. – двамата на длъжност Главен инспектор „Контрол по строителството“ в район „Аспарухово“ – Община-Варна, извършили проверка на място и по документи на строеж: „Стоманобетонна плоча с метална конструкция върху нея“, находящ се в ПИ с ид. ***, гр.Варна, СО „Прибой“, за която съставили КА № 23/04.09.2023г. в който отразили следните обстоятелства:

- ПИ с ид. ****е собственост на Д. М. Ш., територията е урбанизирана, с НТП – за ниско застрояване (до 10 м.), с площ от 668кв.м. и за същия няма влязъл в сила подробен устройствен план.

- Обектът на проверката - строеж: „Стоманобетонна плоча с метална конструкция върху нея“, е изпълнен в периода м.март 2023г. до м.август 2023г., според констативни протоколи от 24.04.2023г. и 23.08.2023г., съставени на място при проверки, извършени от служители „Контрол по строителството“, при Район „Аспарухово“.

- Към момента на проверката – без издадено разрешение за строеж и без одобрени строителни книжа и документи, в посочени имот е изградена стоманобетонна плоча с размери в план – дължина около 18,00м. и ширина 16,00м., с обща площ около 290кв.м., и дебелина на плочата около 0,10см. над прилежащия, подравнен терен. Върху плочата е изградена метална конструкция с I образни профили, прихванати на пригодени резбовани арматурни фрагменти с цел възможност за нивелиране. Изпълнените метални колони са общо 26бр. и са захванати за армировката посредством болтове и планки. Строежът е изпълнен в отклонение на издадено Разрешение за поставяне на преместваеми обекти № АУ010865АС/22.06.2021г.

- Възложител на строежа е Д. М. Ш.. За строежа няма издадено разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти.

Според раздел III. от КА, строежът „Стоманобетонна плоча с метална конструкция върху нея“, с площ около 290кв.м., представляващ плътна стоманобетонна настилка, подравнена и нивелирана, е изпълнен в западната част на ПИ с ид. ***. Така изпълнената плоча служи за основа на изградената върху нея метална конструкция от 26бр. колони с височина около 3,00м. Върху колоните е изпълнен покрив от метални профили с борд около 0,80м. Плочата е разположена на една трета от площта на имота, като от северната и южната си част е с изпълнени уширения с размери съответно 3,10м./5,70м. и 2,00м./5,90м., като върху тези части са продължени елементи от металната конструкция, които не са покрити. Металната конструкция е изпълнена посредством заваръчни шевове. Фиксирана е за плочата посредством болтове и резби, като това дава възможност за нивелирането й във височина. Конструкцията е повдигната на около 0,20м. от нивото на плочата. Стоманобетонната плоча и изградената върху нея метална конструкция, са трайно прикрепени към прилежащия терен, същата не може да бъде демонтирана и монтирана на друго място без да загуби своята индивидуализация и да бъде ползвана със същото или с подобно предназначение, поради което същата не е преместваем обект, а строеж по смисъла на § 5, т.38 ДР ЗУТ.

- По преписката е представено Разрешение за поставяне на преместваем обект /ПО/ с № АУ010865АС/22.06.2021г. – за 3бр. ПО, с обща площ 98,82кв.м., издадено на основание чл.56, ал.2 ЗУТ, съгласно одобрена от главния архитект на Община – Варна схема за поставяне, ведно с архитектурен и конструктивен проект, приети на ЕСУТ. Съгласно одобрената документация, в имота са предвидени за поставяне три броя преместваеми обекта – ПО 1, ПО 2 и ПО 3, като всеки от тях е със самостоятелна метална конструкция, стъпваща върху бетонни постаменти с размери 0,50/0,50/0,50м., разположени по контура през 1,50м. върху заравнен и уплътнен терен. Изпълнените СМР, установени по време на проверката, са в несъответствие с издаденото Разрешение за поставяне и в нарушение на издадената към него документация.

- Налице е незаконен строеж, който попада изцяло в територията на имота, същият е изпълнен с покрив, без оградни термопанели и друг вид ограждащи стени. Строежът не е електрозахранен, няма данни за водоподаване във вътрешността му. Наблюдават се положени тръби в имота, които са с начало – имота в съседство, който е със значителна денивелация над прилежащия терен на ПИ с ид. ****. Видими са тръби за чиста вода, положени под стоманобетонната плоча.

- Изградената „Стоманобетонна плоча с метална конструкция върху нея“, е строеж по смисъла на § 5, т.38 ДР ЗУТ, който е от V-та категория съгласно чл.137, ал.1, т.5 ЗУТ и чл.10, ал.3 от Наредба № 1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Строежът е извършен без строителни книжа и документи – разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект.

Видно от раздел IV от КА, за СО „Прибой“ има действащ ПУП-ПУР, одобрен с Решение № 273-6 от Протокол № 6/28.03.2012г. на ОбС – Варна. За [ПИ] няма разработен ПУП. Имотът попада в зона с наложена строителна забрана, съгласно Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997г. на МТРС и е вписан в регистъра по чл.95, ал.2 ЗУТ. Имотът попада и в зона „А“ по смисъла на чл.10, ал.1 ЗУЧК.

При горните констатации е прието, че са установени нарушения на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 ЗУТ и съставеният КА е основание за започване на административно производство по чл.225а, ал.1 ЗУТ за премахване на строежа.

На 08.09.2023г. е направен опит за лично връчване на КА, като Д. Ш. не е открит на постоянния му адрес – обстоятелство, констатирано с протокол от 08.09.2023г. /стр.51/. КА е изпратен до Д. Ш. с писмо рег.№ СИГ23001565АС_007АС/13.09.2023г. /стр.59/, което се е върнало с отбелязване „непотърсено“ /стр.60/. КА № 23/04.09.2023г. е обявен по реда на § 4, ал.2 ЗУТ, като на 17.10.2023г. е залепено съобщение на строежа и на таблото за съобщения в сградата на Район „Аспарухово“. Съставени са констативни протоколи от 17.10.2023г. и от 25.10.2023г. за поставяне и снемане от таблото /стр.70, 71 и 74/. Прието е, че КА е редовно връчен, като с протокол от 03.11.2023г. /стр.75/ е констатирано, че в законоустановения срок не са постъпили възражения срещу него.

С КП от извършена проверка на 11.01.2024г. е установено, че строеж „Стоманобетонна плоча с метална конструкция върху нея“, не е премахнат доброволно.

На 30.01.2024г. кметът на Район „Аспарухово“ Община – Варна, оправомощен със Заповед № 4152/28.11.2023г. на кмета на Община – Варна, издал Заповед № КС-225А-3/30.01.2024г., с която на основание чл.225а ЗУТ, вр. чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ разпоредил премахването на незаконен строеж: „Стоманобетонна плоча с метална конструкция върху нея“, изграден в ПИ с ид. ****с административен адрес обл.Варна, общ.Варна, СО „Прибой“.

Позовавайки се изцяло на констатациите в КА № 23/04.09.2023г., кметът на Район „Аспарухово“ е приел, че е налице безспорно установен незаконен строеж по смисъл на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, изпълнен в нарушение на чл.137, ал.4 ЗУТ и чл.148, ал.1 ЗУТ - без разрешение за строеж и без съгласувани и одобрени инвестиционни проекти, и налице основание за премахването му по чл.225а ЗУТ, вр. чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ.

Заповедта е съобщена по реда на § 4, ал.2 ДР ЗУТ чрез поставяне на съобщение № 01/28.02.2024г. на строежа и на таблото в сградата на Район „Аспарухово“, за което е съставен КП от 28.02.2024г.

В хода на съдебното производство като доказателства за приети: 2 бр. служебни бележки с № РД23027618АС/19.12.2023г. и рег. РД23027615АС/19.12.2023г., трудов договор № 8/04.08.2023г. за И. К. К., трудов договор № 8/09.03.2015г. за Т. С. Г., ведно с допълнителни споразумения към тях и длъжностни характеристики, видно от които актосъставителите на КА № 23/04.09.2023г. са назначени на длъжност „Главен - инспектор - Контрол по строителството“ – л.203-204; л.232-255.

Към доказателствата по делото е приобщена и административната преписка съдържаща одобрените проекти, въз основа на които е издадено Разрешение за поставяне на преместваеми обекти № АУ010865АС/22.06.2021г. – приложения към писмо С.д. № 941/20.01.2025г. /л.260 – 322/.

В проведеното на 28.01.2025г. открито съдебно заседание като свидетел е разпитан И. В. Ж., който дава показания, че познава жалбоподателя Д. Ш. като клиент, на който са изпълнявали строеж – в негов имот са сглобявали метална конструкция с ламаринен покрив, за което им бил представен проект. Неговата фирма не е изпълнявала бетона, а само металната конструкция. Знае, че служители на Община Варна са извършвали проверки – на които не е присъствал, и са спрели обекта, т.к., доколкото помни, след 15-ти май има забрана за строителство в местността. Впоследствие се установило, че имотът не попада в тази зона, която е на 200 или 300м. от брега.

По делото са работили две Съдебно-технически експертизи, по които са приети заключение С.д. № 1046/21.01.2025г. - изготвено от арх.Н. С. и заключение С.д. № 4441/14.03.2025г. - изготвено от инж.С. Д. – строителен инженер – конструктор. Заключенията на вещите лица, ще бъдат обсъдени в мотивите по същество.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С Определение № 6319 от 19.06.2024г., настоящият състав е отхвърлил искането на жалбоподателя по молба вх. № 7380/23.05.2024г. за възстановяване на срока за обжалване на процесната Заповед № КС-225А-3/30.01.2024г., приел е оспорването за просрочено и е прекратил производството на основание чл.159, т.5 АПК.

Определението е обезсилено с Определение на ВАС № 12111/11.11.2024г. по адм.д. № 9898/2024г. – в частта, с която е отхвърлено искането за възстановяване на срока за обжалване на заповедта, и е отменено в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане поради просрочие, като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

За да постанови този резултат ВАС е приел, че в съобщението за издаване на заповедта не е указано пред кой орган същата може да се обжалва, поради което по правилото на чл.140, ал.1 АПК срокът за обжалване се удължава с два месеца и в случая изтича на 28.05.2024г. Жалбата е депозира на 15.04.2024г., поради което не е просрочена.

При съобразяване с Определение на ВАС № 12111/11.11.2024г. по адм.д. № 9898/2024г., съдът приема, че жалбата е подадена от надлежна страна – адресатът на оспорената заповед, срещу административен акт по чл.215, ал.1 ЗУТ – заповед за премахване на незаконен строеж по чл.225а, ал.1 и чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ, в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, вр. чл.140, ал.1 АПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваната заповед е издадена на основание разпоредбите на чл.225а, ал.1 и чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ, според които кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на строежи или на части от тях, от четвърта до шеста категория, които са незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 ЗУТ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че разпореденият за премахване обект – „Стоманобетонна плоча с метална конструкция върху нея“, представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 ДР ЗУТ, който съгласно чл.137, ал.1, т.5, буква „в“ ЗУТ и чл.10, ал.3 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи, е V-та категория, за която с оглед местоположението на строежа, компетентен да разпореди премахването му като незаконен съгласно чл.223, ал.1, т.8 и чл.225а, ал.1 ЗУТ, е кметът на Община-Варна или упълномощено от него длъжностно лице. В случая, със Заповед № 4152/28.11.2023г. /стр.126/, на основание § 1, ал.3 ДР ЗУТ кметът на Община-Варна е делегирал свои функции и правомощия по чл.223, ал.1, т.1-10 ЗУТ за строежи от четвърта, пета и шеста категория на кметовете на райони, сред които правомощията по т.5 – да издават мотивирани заповеди по чл.225а, ал.1 ЗУТ за премахване на строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 ЗУТ – за съответния район /т.6/, поради което обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че правното основание и мотивите за издаване на заповедта не кореспондират с фактическата обстановка, т.е. липсват задължителните реквизити, според които същата да се определи като индивидуален административен акт по чл.21, ал.1 и 4 АПК. В Заповед № КС – 225А-3/30.01.2024г. изрично е посочено, че се издава на основание разпоредбите на чл.225а, вр. чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ – указващи правомощията на кмета/оправомощено от него лице да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, вкл. е посочен актът за делегация на правомощия на кметовете на райони – Заповед № 4152/28.11.2023г. на кмета на Община – Варна. В констативната част на заповедта е извършено изрично позоваване на КА № 23/04.09.2024г., с който е установен незаконния строеж, възпроизведени са констатациите по акта и е изведен крайния извод на компетентния орган – че безспорно се касае за незаконен строеж, както и че негов собственик и ползвател е жалбоподателят Д. Ш.. В разпоредителната част на заповедта е идентифициран разпоредения за премахване незаконен строеж, определен е срок за доброволното му премахване, указани и са стъпките по извършване на принудителното премахване. Така, от констативната и разпоредителна част на заповедта недвусмислено следва, че същата е индивидуален административен акт по чл.215, ал.1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж с адресат – жалбоподателя.

Заповедта отговаря и на изискванията за форма по чл.59, ал.2 АПК, т.к. в същата са посочени фактическите и правни основания за издаването й, налице е съответствие между констатациите по КА и установеното на място от двете СТЕ досежно местоположение, разположение, вид, площ и степен на завършване, поради което от обжалваната заповед недвусмислено се установява разпоредения за премахване строеж и липсват пороци, обосноваващи твърденията за нейната нищожност.

Неоснователно се твърди опорочаване на формата на заповедта по съображения, че съдържанието й е противоречиво и мотивите й съдържат множество неточности - от една страна се сочело, че за процесния строеж е налице одобрена документация, а от друга - че е изпълнен в отклонение и в нарушение на издаденото разрешение за поставяне на преместваеми обекти № АУ010865АС/22.06.2021г. При съставяне на КА и издаване на заповедта е съобразено издаденото на основание чл.56, ал.2 ЗУТ Разрешение за поставяне на преместваем обект № АУ010865АС/22.06.2021г. съгласно одобрена от Главния архитект на Община – Варна схема за поставяне, ведно с архитектурен и конструктивен проект, и няма нищо неясно и противоречиво в извода на компетентния орган - че строежът е изпълнен в отклонение и в нарушение от това разрешение, т.к. този извод – противно на твърденията в жалбата – е изведен след съпоставка на предвижданията по одобрената документация – разрешени 3бр. преместваеми обекта, всеки със самостоятелна метална конструкция, стъпваща върху бетонни постаменти с размери 0,50/0,50/0,50м., разположени по контура през 1,50м., с установеното на място – стоманобетонна плоча, с изпълнена върху нея метална конструкция от 26бр. колони, върху които е изпълнен покрив от метални профили – и тези констатации са изрично посочени както в КА, така и в Заповедта.

В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да налагат отмяна на обжалваната заповед

В изпълнение на изискването на чл.225а, ал.2 ЗУТ, заповедта е издадена въз основа на КА № 23/04.09.2023г., за който от събраните по делото доказателства (служебни бележки № РД23027618АС/19.12.2023г. и РД23027615АС/19.12.2023г., трудови договори № 8/04.08.2023г. и № 8/09.03.2015г., и допълнителни споразумения към тях), безспорно се установява, че е съставен от служители за контрол по строителството съгласно чл.223, ал.2 ЗУТ – инж.Т. Г. и И. К. К., двамата заемащи длъжност „Главен инспектор „Контрол по строителството“ в Район „Аспарухово“ – Община-Варна, в преките задължения на които, според представената длъжностна характеристика (т.5 – Преки задължения) /л.254/, е включено осъществяването на административен контрол за законосъобразност по отношение на строителството на територията на района, както и съставянето на констативни актове за начало на административно производство за премахване на строеж.

Неоснователно с жалбата се поддържа, че преди издаване на заповедта не са извършени изискуемите по закон проверки по допустимостта на производството. Това твърдение е бланкетно, без конкретизиране какви конкретно проверки по допустимостта на производството не са извършени в случая. В обхвата на проверката, която съдът дължи по чл.168, ал.1 АПК, вр. чл.146, т.3 АПК, следва да се посочи, че производството по чл.225а ЗУТ се провежда служебно, а не по заявление на заинтересовано лице, като заповедта по ал.1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2 ЗУТ. В това производство проверката за допустимост по чл.27, ал.2 АПК се ограничава само до основанията по т.1 и т.2, като в случая нито се твърди, нито се сочат доказателства, че между същите страни има влязла в сила заповед със същия предмет, както и че има висящо друго административно производство – във фазата на издаване или оспорване, със същия предмет, пред същия орган и с участието на същите страни.

Неоснователно е оплакването, че в проведеното административно производство е допуснато нарушение на чл.26, ал.1 АПК, т.к. не са конституирани всички заинтересовани страни. В случаите на установяване и премахване на незаконно строителство за определени категории строежи съгласно чл.223 и чл.225а ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице действат служебно, като при констатиране на незаконно строителство издават актове за премахване на незаконни строежи. Заинтересовани страни в производството по чл.225а ЗУТ са две категории лица, чиято връзка със строежа е съответно фактическа и/или правна – неговият извършител и носителят на правото на собственост, или на ограничено вещно право върху строежа или терена, на който е изграден (възложителят по смисъла на чл.161, ал.1 ЗУТ). В случая като извършител и собственик на строежа, както и на ПИ, в който е извършен, е установен жалбоподателят Д. Ш.. Заповедта по чл.225а, ал.1 ЗУТ не засяга неблагоприятно други лица, вкл. подателя на сигнала, т.к. искането за иницииране на проверка не е в защита на собствени права, а е насочено към постигане на неблагоприятни последици за трето лице – така в Определение на ВАС № 2748/15.03.2023г. по адм.д. № 2326/2023г., Определение на ВАС № 5400/06.06.2022г. по адм.д. № 9185/2021г., Определение на ВАС № 7860/29.06.2015г. по адм.д. № 6107/2015г. и др.

Неоснователно жалбоподателят твърди, че не е надлежно уведомен за започване на производството, т.к. КА № 23/04.09.2023г. е надлежно съобщен по реда на § 4, ал.2 ДР ЗУТ. При опит за лично връчване на акта на Д. Ш., същият не е открит на постоянния му адрес /стр.51/, а писмо рег. № СИГ23001565АС/13.09.2024г. е върнато с отбелязване „непотърсено“ /стр.59, 60/. За съставения КА на 17.20.2023г. е залепено съобщение – на строежа и на таблото за съобщения в сградата на Район „Аспарухово“ /стр.70, 71/, за което са съставени съответните констативни протоколи – стр.71 и 74. Впоследствие

Отделно, дори да се допусне, че КА не е надлежно съобщен на адресата, макар това да го лишава от правото да направи възражения срещу констатациите в акта преди издаване на заповедта, не е съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на заповедта. КА по чл.225а, ал.2 ЗУТ се издава в изпълнение на процедурата по издаването на акт за премахване на незаконен строеж на основанията, посочени в чл.225 ЗУТ. Този акт няма самостоятелен характер, а е само част от производството по издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, т.5 АПК. КА слага началото на административното производство и установява вида и характера на извършеното строителство. Невръчването му не съставлява съществено нарушение на процедурата, което да обосновава отмяна на заповедта само на това основание, т.к. всички възражения, които е могъл да направи жалбоподателя, са релевирани с жалбата срещу заповедта – така в Решение на ВАС № 13182/30.10.2018г. по адм.д. № 5179/2018г; Решение на ВАС № 9605/09.07.2014г. по адм.д. № 6173/2014г; Решение на ВАС № 4757/28.04.2015г. по адм.д. № 3314/2015г.

Съставянето на КА в отсъствие на адресата на заповедта също не е съществено процесуално нарушение, т.к. ЗУТ не съдържа процесуални правила, които да изискват предварително уведомяване на лицето за извършената проверка на място и със съставянето на КА и заповедта, не се преклудира възможността да се подават възражения срещу констатациите на органа, вкл. в съдебното производство, което в случая е сторено – така в Решение на ВАС № 13153/07.10.2019г. по адм.д. № 280/2019г; Решение на ВАС № 5133/08.04.2019г. по адм.д. № 11946/2018г; Решение на ВАС № 3515/22.03.2017г. по адм.д. № 11040/2016г; Решение на ВАС № 3901/18.03.2019г. по адм.д. № 9519/2018г.

Обжалваната заповед е издадена и при коректно установени в административното производство факти.

Неоснователно жалбоподателят твърди, че установеният с КА № 23/04.09.2023г. строеж не съществува, че в акта липсва подробно отразяване на установените при проверката факти и на параметрите на строежа, както и че неправилно е определено времето на неговото извършване, което препятства правото му на защита. Безспорно установеният с КА строеж съществува и това се потвърждава от заключенията по двете извършени по делото СТЕ. Строежът „Стоманобетонна плоча с метална конструкция върху нея“ – както е установен в раздел III от КА „Изпълнение на строежа“ – по местоположение, разположение, площ, размери и начин на изпълнение не е премахнат, и е установен в същия вид и обем от вещите лица при извършване на огледите за целите на експертизите.

Според заключението със С.д. № С.д. № 1046/21.01.2025г., изготвено от арх.Н. С., разпореденият за премахване обект е разположен в [ПИ] в СО „Прибой“, Район „Аспарухово“, гр.Варна. Околният терен е силно наклонен, а нивото на имота е подравнено с петата на високата около 3м. подпорна стена на границата с [ПИ]. В западната му част, на така изравнената хоризонтална площадка, непосредствено до подпорната стена, е изпълнена бетонна плоча с размери, съответстващи на отразените в КА. Върху тази плоча има покрита конструкция от: стоманени колони, с пети от заварени планки, фиксирани с болтова връзка към резбовани замонолитени в плочата резбовани стоманени фусове. Нивото на планките е на 20см. над нивото на плочата; носещи стоманени греди на покривната конструкция; второстепенни стоманени греди върху тях (с по-малко сечение), поддържащи покрива от профилирани ламаринени листове; хоризонтални стоманени противоветрови връзки; лека монтажна конструкция за прикрепване на борда към стоманена покривна конструкция. В югозападния и в югоизточния ъгли на имота, бетонната плоча продължава. Конструктивни елементи има над южното от тези две полета, където две от носещите греди го премостват стъпвайки върху подпорната стена към пътя. Няма покрив между тези две греди. Покривът е обрамчен с 80 – сантиметров ламаринен борд, монтиран на стоманени профили.

Идентични констатации за установеното при огледа на място прави и в.л. инж.Д. в заключението си С.д. № 4441/14.03.2025г. – отговор на въпрос № 1, на стр.1-4. Относно „плочата“ допълва, че е изпълнена като стоманобетонна, армирана със заварена мрежа 20/20 от стомана ф8.

Даденото от двете вещи лица описание на установеното на място, кореспондира изцяло с констатациите в раздел III от КА, като в.л. арх.С. изрично сочи в заключението си, че описанието на обекта в КА № 23/04.09.2023г. и в оспорената заповед, отговаря на действително изпълненото на място.

Неоснователно жалбоподателят твърди, че не е обоснован периода на извършване на строежа – от м.03.2023г. до м.08.2023г., т.к същият е установен по данните от проверките, приключили с: КП от 24.04.2023г. /стр.6/ - с който е констатирано, че се извършват действия по монтиране на метална конструкция с I-образни стоманени профили (греди) общо 26бр., както и че по данни на Ш., който присъствал на проверката, поставянето на преместваемия обект се изпълнява от средата на м.март.2023г. и КП от 23.08.2023г. /стр.32/ - с който е констатирано изпълнението на покрив. Изпълнението на покрива на конструкцията се потвърждава и от писмо изх. № РС-ВН-1244-00-704/01.08.2023г. на началника на РДНСК-Варна до кмета на Район „Аспарухово“.

Неоснователно жалбоподателят се позовава на „предходни проверки“, извършени по време на поставяне на обекта, при които не били констатирани нарушения. Във връзка с това му твърдение са издадени 2 бр. съдебни удостоверения – изх.№ 4084/05.12.2024г. и изх. № 4085/05.12.2024г. /л.215 и 216/, с които от Община – Варна и РДНСК - Варна е изискана информация за извършваните проверки по време на изграждане на преместваеми обекти в [ПИ]. С отговор С.д. № 940/20.01.2025г. /л.256/ кметът на Район „Аспарухово“ сочи, че копие от цялата административна преписка по издаване на заповедта, ведно с екземпляри от всички констативни протоколи от извършени проверки по случая от служители на Район „Аспарухово“, са вече изпратени на Административен съд – Варна с писмо от 15.04.2024г. и са приобщени към доказателствата по делото. В с.з. на 28.01.2025г. адв.И. представя отговора по съдебното удостоверение на РДНСК-Варна /л.346/, според който процесният строеж е определен като пета категория, а правомощията на РДНСК съгласно чл.222 ЗУТ са ограничени само до строежи първа, втора и трета категория, поради което не са съставяни констативни протоколи от ДНСК/РДНСК за извършени проверки по време на изграждане на строежа.

Твърдението, че администрацията „умишлено крие информация“ – вж. протокол от с.з на 28.01.2025г., л.349, не е подкрепено от никакви доказателства. Всъщност, още с КП от 24.04.2023г. от проверката във връзка със сигнала на О. Б. /стр.5/ е констатирано, че изпълнението на метална конструкция върху бетонна подложка не отговаря на одобрените проекти към разрешението за поставяне и въпреки това кметът на Район „Аспарухово“ е приел, че жалбоподателят разполага с валидно Разрешение за поставяне, поради което липсват основания за предприемане на действия по компетентност.

Неоснователно жалбоподателят се позовава на показанията на св.Ж., т.к. същият при разпита си заяви, че не е присъствал на извършването на такива проверки, а само знае за такива. Във връзка твърдението, че при една от проверките устно било разпоредено „спиране на обекта“ (дейностите по поставяне съгласно издаденото разрешение) – каквито доводи излага адв.И. за да обоснове извод, че след като при тези проверки не са констатирани нарушения, дейностите са законно продължени, от показанията на св.Ж. се установява, че всъщност „спирането на дейностите“ е било заради забраната за строителство в района след 15 май (чл.15 ЗУЧК), т.е. няма връзка със законността на извършваните дейности и дали изпълненото представлява „строеж“.

Отделно, дори да се допусне, че са извършвани и други проверки от всички институции, натоварени с контролни функции по строителството, релевантни в производството по чл.225а ЗУТ са само констатациите на длъжностните лица по контрол на строителството по чл.233, ал.2 ЗУТ – т.е отразените в КА № 23/04.09.2024г., поради което констатациите на други длъжностни лица от предходни проверки – по сигнали например, както е в случая, не обвързват нито служителите по чл.233, ал.2 ЗУТ, нито компетентния орган по чл.225а, ал.1 ЗУТ.

Неоснователно жалбоподателят се позовава на Разрешение за поставяне на преместваем обект № АУ010865АС/22.06.2021г. и проектите към него, представени с жалбата – л.18-49, т.к. същите не съответстват изцяло на одобрената документация, съхранявана в Район „Аспарухово“.

Със С.д. № 941/20.01.2025г. /л.260 – 322/, кметът на Район „Аспарухово“ е представил и по делото е приета цялата преписка по издаване на Разрешението за поставяне. Ответникът изрично е възразил, че представените от жалбоподателя копия от страници от начертани конструктивни проекти на обектите, без подписи и печати, не се съдържат в оригиналната преписка по издаденото разрешение за поставяне, съхранявана в Район „Аспарухово“ – Община – Варна. Част от представените проекти се различават и не съответстват на одобрените проекти по административната преписка, те не са подписани от проектантите и не са одобрени от административния орган – нямат подпис и печат.

Несъответствието между проектите, представени с жалбата и одобрените към Разрешение за поставяне № АУ010865АС/22.06.2021г. на кмета на Район „Аспарухово“, освен чрез сравнение, се потвърждава и от вещото лице арх.С., която в заключението си сочи, че печати за одобряване от Община – Варна са поставени на план-схемата за разполагане на 3 преместваеми обекта (л.25), на обяснителната записка по част „Архитектура“ (л.20- 22) и на обяснителната записка по част „Конструктивна“ (л.35 и 36), като има несъответствие между двете записки – конструктивната част отговаря на изискванията за преместваем обект, никъде в нея не се говори за плоча, а в архитектурната плоча се говори за „бетонова плоча с дебелина не по-голяма от 10см. (л.21).

Всъщност, жалбоподателят е представил по делото и се позовава на проектната, а не на одобрената документация към Разрешението за поставяне. Обясненията му в с.з на 25.03.2025г. – че е работил по „това, което е получил“, че няма как да знае какви документи се съхраняват в общината и не знае как са преработени, не съответстват на документите по преписката към Разрешението, т.к. писмото с указанията за преработване на проекта е получено лично от него – л.269-269, заявлението за разглеждане и одобряване на схеми по реда на чл.56 ЗУТ е подписано от него /л.272/, а видно от заявление от 24.06.2021г. /л.262/, на посочената дата е получил „1 бр. конструкция и 1бр. архитектура“ от одобрените проекти към преписка № АУ010865АС. С цитираното писмо рег. № АУ010865АС_001АС/16.02.2021г. /л.268/, кметът на Район „Аспарухово“ е уведомил Д. Ш. лично – л.269, че с представената проектна документация се предвижда изграждане по монолитен начин на 3 бр. бетонни плочи с дебелина 10см. и размери 5,4м. на 6,1м., с което ще се излезе извън определението в § 5, т.80 ДР ЗУТ. Конструктивното становище е изготвено съгласно чл.137, ал.1, т.5 ЗУТ, което не отговаря на определението за преместваем обект. Приложената обяснителна записка в част – конструктивна, следва също да бъде коригирана съгласно чл.56 ЗУТ. Отделно имотът попада в зона със строителна забрана и е необходимо прилагане на становище от Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“.

Съгласно Разрешение за поставяне и одобрените проекти към него, на жалбоподателя е разрешено да разположи 3бр. преместваеми обекти за обслужваща дейност с обща площ 98,82кв.м. в [ПИ], съгласно одобрена от Главния архитект на Община – Варна схема на 25.01.2021г. на основание архитектурен и конструктивен проект, приети с ОСИП от КД/ЕСУТ пр.№ 37/2020г., т.4. Според Обяснителната записка, проектното предложение представлява три броя преместваеми обекти на един етаж. Преместваемите обекти ще се разположат върху заравнен и уплътнен терен, няма да се налага изпълняването на основи. ПО ще бъдат закрепени временно върху терена върху бетонни постаменти, разположени по контура на всеки обект.

Работилите по делото вещи лица - арх.С. и инж. Д., са категорични в заключенията си, че изпълненото на място не съответства на Разрешението за поставяне и на одобрените проекти.

Според заключението на арх.С., част от изпълнената на място метална конструкция кореспондира с Разрешение за поставяне № АУ010865АС/22.06.2021г. – това са двете вътрешни клетки с хоризонтални претивоветрови връзки под покривната ламарина. Отместени са в източната посока на по-голямо разстояние от границата със съседния имот, спрямо предвиденото по схемата, което сочи на несъобразяване с представеното в изпълнение на указанията от 16.02.2021г. Становище на инж.О. К. – Главен експерт „Свлачища и укрепване на територии“, Дирекция „ИИБ“, Община – Варна /л.273/, според което е възможно издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект, като е препоръчително временно преместваемият обект да бъде поставен, както е показано на приложената схема. При огледа на място арх.С. е установила като налична конструкцията за два от преместваемите обекти, но не са изпълнени като самостоятелни. Третата конструкция липсва. Ядрата, с противоветровите връзки на две от клетките, отговарят на проекта, но не са изпълнени самостоятелно. Колоните и гредите по проекта ги има на място, но гредите са пуснати по-дълги и са изпълнени допълнителни колони.

От своя страна в.л. инж.Д. дава заключение, че изпълненото на място не отговаря на одобрената схема за поставяне на преместваеми обекти, показана в архитектурния проект – чертеж Ситуация на л.295, както и на конструктивния проект. Показани са три преместваеми обекта на отстояния един от друг, а на терена е изпълнена една конструкция, която е обединила два от предвидените за поставяне обекти в един, разширена е странично, както и не са спазени отстоянията до границите на имота в частта на анкериране към подпорната стена към имот [ПИ]. В тази част няма покривна стреха, а свързване между две конструкции, което не е показано графично – че е предвидено да се изпълнява в разпределение, вертикален разрез и фасади в части Архитектурна и Конструктивна, не е коментирано и в обяснителните записки. В част Архитектура – в записката и в графичната част, е показано поставяне на три преместваеми обекта върху преместваеми основи – бетонни постаменти, които са по контура на всеки обект, с цел по-лесно последващо демонтиране и транспортиране, а не както е изпълнено на място – върху плоча. По обяснение на Д. Ш., върху излятата плоча тепърва ще се отливат бетонови стъпки около колоните, което не е показано за изпълнение в конструктивния проект.

При изслушване на заключението в с.з. на 25.03.2025г. в.л. Д. посочва, че реално е изпълнена една конструкция, обединяваща два от преместваемите обекти, които са в западната част на имота, като тази конструкция е странично разширена и е премостила прохода, който би трябвало да съществува между двата обекта. В момента това е един обект, една конструкция. Ако клетките не са свързани по между си и са с отделни покриви, може да се говори за два отделни преместваеми модула, но в случая има една конструкция, която първо не е преместваема и второ – е с много по-голяма площ от модулите по 30кв.м.

Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица в тези части, т.к. са обективно и компетентно дадени, и кореспондират изцяло с одобрените проекти към разрешението за поставяне. Всъщност, самият факт, че на място е изпълнена една стоманобетонна плоча, върху която е монтирана една самостоятелна метална конструкция, вместо разрешените за поставяне 3 ПО върху самостоятелни бетонови постаменти, е достатъчно да се обоснове извод, че изпълненото е в отклонение с Разрешението за поставяне.

И двете вещи лица считат, че строежът във вида и обема, установен при извършените от тях оглед, представлява навес, но са категорични, че същият е завършен само конструктивно, не и архитектурно, т.к. липсват ограждащи елементи.

Защитната теза на жалбоподателя – че част от конструкцията (временни ламарини) се използва за предпазване на обекта от корозия (докато се разреши спора за законосъобразността му) се отхвърля аргументирано от в.л. Д., т.к. макар да е възможно поставяне на временни ламарини за запазване на елементите от корозия по време на строителството, на обекта има поставени покривни ламарини, които са предвидени по проект и няма нищо ограждащо.

Опровергава се и защитната теза на жалбоподателя, че бетонът (плочата) има характер на „подпомагащ елемент“ и е положен според обяснителната записка - заради строителната техника, която да постави преместваемия обект. Както сочи и в.л. арх.С. в с.з. на 28.01.2024г., за тези мероприятия се изисква проект по изпълнение и организация на строителството (така в чл.134 от Наредба № 4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти), но такъв в случая няма и няма как да има, т.к. жалбоподателят не разполага с одобрени инвестиционни проекти. От друга страна, адв. И. се позовава на проектната документация по заявлението за издаване на разрешение за разполагане на преместваеми обекти, която не е приета, т.к. според Обяснителната записка към одобрените проекти, преместваемите обекти ще се разположат върху заравнен и уплътнен терен, без да се налага изпълняването на основи – т.е. не е предвидено изпълнението на стоманобетонна плоча, както се твърди и от самия жалбоподател в с.з. Самият факт, че плочата е изпълнена като армирана – със заварена мрежа 20/20 от стомана ф8, изключва предназначението й като „подпомагащ елемент“. Отделно, в.л. Д. при изслушване на заключението посочва, че когато се прави подложен бетон и тънка плоча за разполагане на механизация, това обикновено е извън петното на застрояване, а в случая плочата е под изградена конструкция и както се установява от заключението по т.3, буква а), плочата представлява конструктивен елемент, има носеща конструкцията функция и гарантира нейната устойчивост в сеизмично отношение.

Изпълненото в отклонение от разрешението за поставяне и установено в КА и Заповед № КС-225А-3/30.01.2024г., безспорно представлява строеж по § 5, т.38 ДР ЗУТ, а не преместваем обект по § 5, т.80 ДР ЗУТ.

Съгласно § 5, т.38 ДР ЗУТ, „Строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно § 5, т.80 ДР ЗУТ, „Преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Съгласно чл.56, ал.1 ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят:1/ преместваеми увеселителни обекти; 2/ преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; 3/ преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия; 4/ преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Съгласно чл.57, ал.1 ЗУТ, върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално- декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет по чл.13а или по чл.56, ал.2.

Разпоредбите на чл.56 и чл.57 ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5, т.80 ДР ЗУТ - с оглед техните конструктивни особености. За да се квалифицира като преместваем даден обект, той следва да отговоря едновременно, както на изискванията на разпоредбата на § 5, т. 80 ДР от ЗУТ относно конструктивните му особености и начин на изграждане, така и на изискванията, разписани в чл.56, ал.1 от ЗУТ, относно вида и предназначението му.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че разпореденият за премахване обект „Стоманобетонна плоча с метална конструкция върху нея“, който според вещите лица е завършен конструктивно, няма нито едно от предназначенията, изчерпателно изброени в чл.56, ал.1 от ЗУТ, а и такова не се твърди и доказва от жалбоподателя.

За да се квалифицира един обект като преместваем по чл.56, ал.1 ЗУТ, следва да е с предназначение за увеселителни, административни, търговски или други обслужващи дейности, както и за временно обитаване при бедствия, тоест да задоволява обществена нужда, а не частен интерес, както е в случая.

Видно от подаденото заявление за издаване на разрешение за поставяне – л.270, жалбоподателят е заявил 3бр. ПО – за складова дейност. В разрешението за поставяне е посочено, че преместваемите обекти се разрешават „за обслужваща дейност“. Според Обяснителната записка /л.297/, трите броя ПО имат предназначение „за мострена зала със складови помещения за търговска и обслужваща дейност“.

Изпълненото на място е в отклонение от Разрешението за поставяне, т.к. е изпълнена изцяло по-различна конструкция – една, обединяваща два от разрешените ПО, странично разширена и премостваща прохода, който би следвало да съществува между двата ПО, като така изпълнената конструкция вече не е преместваема и е с площ много по-голяма от разрешените модули по 30кв.м. Това отклонение в изпълненото на място е достатъчно да се приеме, че този обект има различно предназначение, от разрешеното за поставяне – в който смисъл е и становището на в.л. Д. Обектът се намира в частен имот и служи за задоволяване на частни нужди, което е достатъчно да се приеме, че не е с изискуемото по закон предназначение и не попада в приложното поле на чл.56, ал.1 ЗУТ, както и да опровергае твърдението за преместваемост на същия, без значение дали е трайно прикрепен към земята.

По тези съображения съдът не кредитира заключението на арх.С., че разпоредения за премахване обект представлява преместваем обект, а не строеж.

Освен по предназначение, като конструкция и начин на изграждане обектът също не може да се определи като преместваем по смисъла на § 5, т.80 ДР ЗУТ, т.к. не може да бъде отделен и преместен на друго място в пространството, без да се демонтира на части, като с преместването му би се нарушила субстанцията му на единен обект.

Според заключението на вещото лице инж.Д., установената на място „плоча“ представлява стоманобетонен конструктивен елемент, който има носеща функция по отношение на металната конструкция, гарантираща нейната устойчивост в сеизмично отношение. След като стоманобетоновата плоча има носеща функция, неправилно жалбоподателят поддържа, че се касае за „настилка“ – дефинициите са дадени на стр.6 от заключението, без значение дали под нея има ивични основи или не. Аналогично разграничение между „плоча“ и „настилка“, дава и арх.С. в с.з. на 28.01.2025г. Според заключението на в.л. Д., болтовите съединения могат да се разглобят /такова е и становището на арх.С./, заварките са неразглобяеми и гредите ще трябва да се срежат, поради голямата си дължина, защото не е възможно да се пренесат като цели елементи поради лошата транспортна достъпност до имота по тесни пътища, тип – лозарски, в участъци и без асфалтово покритие. В това си строително изпълнение, с тези габарити, конструкцията не може да се отдели от терена, пренесе и постави на нов терен в същия вид. При изслушване на заключението в.л. Д. е категорична, че не съществува техника/механизация, която по пътя, по който се стига до имота, която да извърши отделянето на металната конструкция от плочата и в същото състояние да я премести на друго място.

Съдът изцяло кредитира заключенията на вещите лица и в тази част. Че се касае стоманобетонната плоча, а не за бетонна плоча или настилка безспорно следва от установената от в.л. Д. армировка със заварена мрежа 20/20 от стомана ф8, че тази стоманобетонна плоча е конструктивен елемент следва недвусмислено от факта, че същата е разграничима част от общата конструкция (вж. § 1, т.3 от ДР на Наредба № 3 от 21.07.2004г. за основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и за въздействията върху тях), а че този конструктивен елемент има носеща функция по отношение на металната конструкция обективно следва от факта, че именно плочата е елементът, който осигурява статичната стабилност на металната конструкция, понасяйки вертикалните натоварвания като собствено тегло – арг. от чл.51 и § 1, т.11 от ДР на Наредба № 3 от 21.07.2004г.)

Дали под плочата има или няма ивични основи, посредством които обектът се вкопава и укрепва към земята, в случая е без значение и няма отношение към определянето на обекта като „строеж“ или като „преместваем обект“.

За да е преместваем обектът следва да съществува възможност същият да бъде преместен като цяло във вида, който е имал на съответното място, а не да бъде разрушен (в случая плочата) и разглобен (металната конструкция), и отново да бъде изграден (плочата) и сглобен (металната конструкция). Следователно, обектът не може да бъде квалифициран като преместваем и съгласно разпоредбата на § 5, т.80 ДР от ЗУТ – така в Решение на ВАС № 1624/19.02.2025г. по адм.д. № 11680/2024г.; Решение на ВАС № 6339/22.05.2024г. по адм.д. № 3799/2024г.; Решение на ВАС № 4714/15.04.2024г. по адм.д. № 783/2024г.; Решение на ВАС № 2884/19.03.2025г. по адм.д. № 1049/2025г.; Решение на ВАС № 2879/11.03.2024г. по адм.д. № 4264/2023г.; Решение на ВАС № 6290/22.05.2024г. по адм.д. № 2746 / 2024г.; Решение на ВАС № 2361/10.03.2025г. по адм.д. № 10842/2024г.; Решение на ВАС № 2562/05.03.2024г. по адм.д. № 11770 / 2022г.

Освен това, самият факт, че за носене на металната конструкция е изпълнена стоманобетонна плоча обосновава извод, че същата променя субстанцията на земята и също сочи на строеж, а не преместваем обект - Решение на ВАС № 9048/17.10.2022г. по адм.д. № 4334/2022г., Решение на ВАС № 13343/27.10.2020г. по адм.д. № 4323/2020г.

Правилно с КА и обжалваната заповед процесният строеж е определен като пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5 ЗУТ и чл.10, ал.3 от Наредба № 1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи, в която попадат строежите от допълващото застрояване, извън тези от шеста категория. Съгласно чл.137, ал.1, т.6 ЗУТ шеста категория са строежите по чл.54, ал.1 и 4 и чл.147 ЗУТ. В случая безспорно не се касае за временен строеж по смисъла на чл.55, ал.1 и ал.4 ЗУТ. Съгласно чл.147, ал.1, т.1 ЗУТ, постройките на допълващото застрояване, с изключение на постройките, предназначени за производство, обществено обслужване или търговия и постройките по чл.151, ал.1 ЗУТ.

Описанието на строежа и неговите характеристики сочат, че същият не попада в нито една от хипотезите чл.151, ал.1 ЗУТ. Процесният обект, който вещите лица според степента на конструктивна завършеност определят към момента като навес, несъмнено не е временен строеж по смисъла на чл.54 ЗУТ или пък постройка от допълващото застрояване по смисъла на чл.147 ЗУТ. При това положение правилно е квалифициран като пета категория.

Не се спори, че за изпълнение на процесния строеж не са налице одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, поради което правилно същият е приет за незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ и подлежащ на премахване. За имота липсва и одобрен ПУП – ПРЗ (за СО „Прибой“ има само действащ ПУП-ПУР), което прави строежът незаконен и по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 ЗУТ. Отделно не се спори, че имотът попада в обхвата на строителна забрана, наложена със Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997г. на Министъра на МРРБ във връзка с опасността от проява на негативни геодинамични процеси на територията на Община – Варна.

Дори да се допусне, че се касае за допълващо застрояване попадащо в кръга на обектите по чл.147, ал.1, т.1 ЗУТ – VI-та категория, следва да се има предвид, че когато не е предвидено с действащ ПУП, допълващото застрояване се допуска с виза по чл.140 ЗУТ, в съответствие със зададените с ПУП устройствени показатели за съответния УПИ (чл.41, ал.3 ЗУТ), при условията на чл.41, ал.2 и сл. ЗУТ, и се отразява служебно в действащия подробен устройствен план. Съгласно чл.148, ал.1 и чл.147, ал.1, т.1 ЗУТ за допълващото застрояване се изисква разрешение за строеж, т.к. не попада в изключенията по чл.151, ал.1 ЗУТ. В този смисъл липсата на действащ за имота ПУП, от там – на допускане с виза по чл.140 ЗУТ и на разрешение за строеж по чл.148 ЗУТ, окачествява строежа и в този случай като незаконен в хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Обстоятелството, че би бил шеста категория, не опорочава заповедта, тъй като кметът може да издава заповеди за премахване на строеж от четвърта до шеста категория - Решение на ВАС № 9172/08.07.2020г. по адм.д. № 5791/2019г., Решение № 12080 от 29.09.2020 г. по адм.д. № 914/2020г

За процесния незаконен строеж не са изпълнени условията да се ползва от режима на търпимост по смисъла на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./.

Съгласно § 16, ал.1, изр.1 от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987г. - 30 юни 1998г., но неузаконени до влизане в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998г. (ал.2). Незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон (ал.3).

Съгласно § 127, ал.1, изр.1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими по ГПК, вкл. и с декларации (ал.9).

Условията за търпимост на незаконни строежи по § 127, ал.1 от ПРЗ на ЗИД ЗУТ, касаят строежите, изградени в периода след изтичане на периодите по § 16 от ПР на ЗУТ до 31.02.2001г.

При така действащата нормативна уредба на търпимостта на незаконните строежи, от значение за преценката за приложението на § 16 от ПР ЗУТ и § 127 от ПРЗ на ЗИН на ЗУТ, е времето на извършване на строителството, а в случая е безспорно установено, че строителството е извършено в периода м.03.2023г. – м.08.2023г., поради което правилно с обжалваната заповед е прието, че не може да се квалифицира като търпим по смисъла на § 16 от ПР ЗУТ и § 127 от ПРЗ на ЗИН на ЗУТ.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.3 АПК, в полза на ответника следва да се присъдят сторените в производството разноски – 750,00лв. възнаграждение за вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 ЗПП, вр. чл.24 НЗПП, в размер на 100,00лв., или общо 850,00лв. (осемстотин и петдесет лева).

Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. М. Ш., [ЕГН], гр. Варна, [улица], против Заповед № КС-225А-3/30.01.2024г. на кмета на Район „Аспарухово“, Община - Варна, с която на основание чл.225а ЗУТ, вр. чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж: „Стоманобетонна плоча с метална конструкция върху нея“, изграден в ПИ с ид. ***с административен адрес обл.Варна, общ.Варна, СО „Прибой“.

ОСЪЖДА Д. М. Ш., [ЕГН], гр. Варна, [улица], да заплати на Община – Варна, разноски за производството в размер на 850,00лв. (осемстотин и петдесет лева).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!