Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№………….
гр. Карлово, 20.12.2019 год.
Днес,
двадесети декември две хиляди и деветнадесета година, Гюрай Мурадов - съдия -
докладчик по НАХД 782/2019 год. по описа на КРС, ІІI н.с., като се запознах с материалите по НАХД 782/2019
год. по описа на КРС, както и с основанията по чл.248, ал.1 от НПК и чл.376,
ал.1 от НПК намирам, че делото подлежи на разглеждане от КРС, но са налице
основания за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на
РП - Карлово.
Материалите
по досъдебно производство №324/2018г. по описа на РУ на МВР Карлово на
08.11.2018г. били внесени за разглеждане в КРС с постановление на РП Карлово, с
което се прави предложение до съда за освобождаването на А.Б.А. с ЕГН ********** *** от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр. първо във вр. с
чл.130, ал.2 от НК. В РС Карлово било образувано НАХД
№757/2018г. С решение, постановено по НАХД №757/2018г., РС – Карлово е
признал обв. А.Б.А. за
ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр. първо, във вр.
с чл.130, ал.2 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер
на 1000 лева. В тежест на обвиняемия са присъдени разноските по делото в размер
на 164,22 лева, направени в досъдебното производство, както и в размер на
275,00 лв. разноски по делото, направени в съдебното производство. КРС е
постановил вещественото доказателство – 1бр. СД, съдържащо видеозаписи, да се
унищожи като вещ без стойност.
Това решение било обжалвано от А.А. пред ПОС. С реш. №
257 от 18.11.2019 г. по ВНАХД № 1973/2019г., ПОС
отменил Решение № 146 от 13.08.2019 год. постановено по НАХД №
757/2018г. по описа на Районен
съд – Карлово и
върнал делото на Районен съд – Карлово за ново разглеждане и отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения. Същото, на случаен принцип е
разпределено на настоящият състав.
След запознаване с материалите по делото настоящият
съдия-докладчик приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.375 от НПК, когато прокурорът установи, че са налице основанията на чл.78а от
Наказателния кодекс, той внася делото в съответния първоинстанционен съд с
мотивирано постановление, с което прави предложение за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
С това постановление прокурорът се произнася по съществото на делото, поради
което същото следва да отговоря на изискванията за обвинителен акт. В настоящия
случай съдържанието на постановлението на прокурора, с което е направено
предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание не отговаря на изискванията за годен да
обоснове надлежно обвинение пред съда срещу обвиняемото лице процесуален
документ, доколкото неговото съдържание не отговаря на изискванията,
регламентирани в чл.375 от НПК.
Глава ХХVIII от НПК предвижда
изрична хипотеза, при която съдебното производство подлежи на прекратяване, а
делото се връща на прокурора (чл.377 от НПК), когато не са налице основанията
за приложение на чл.78а от НК или когато е допуснато на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело
до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия по чл.249, ал.4, т.1 от НПК. Преди да пристъпи към разглеждане на делото по реда на тази диференцирана
процедура, съдия-докладчикът е длъжен да провери дали делото му е подсъдно,
дали са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство и дали е допуснато на досъдебното производство отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия.
Постановлението на прокурора
очертава фактическите рамки на обвинението, респективно предмета на доказване
по делото, за това в своята мотивна част то следва да съдържа ясно, конкретно,
точно и пълно описание на всички обстоятелства, свързани с времето, мястото и
начина на извършване на престъплението, както и автора му. Прецизно предявените
обстоятелства определят, от една страна предмета на доказване, а от друга -
дават възможност за адекватна защита на обвиняемия по изложените от прокурора
факти. Правото на
защита винаги е нарушено, ако е налице неяснота или противоречие в
обстоятелствената част, касаещи описание на съществените обективни признаци на
деянието, противоречие в самата диспозитивна част, както и когато е налице
противоречие между обстоятелствената част и диспозитивната, тъй като
постановлението е единство между тези си части и само в своето единство може да
постави началото на съдебното производство.
В конкретния случай на
обв. А.Б.А. е
повдигнато обвинение за нанасяне на лека телесна повреда по хулигански подбуди
на пострадалия Ю. М.
М. с ЕГН ********** ***, като
в този смисъл е и диспозитива на обвинението, възпроизведен и в предложението
по чл. 375 от НПК на прокурора при РП – Карлово за освобождаване на обвиняемия
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а,
ал.1 от НК. Същевременно във фактическата обстановка на постановлението е
посочено че: „Още с влизането си в двора
на сладкарницата, обвиняемият се насочил към пострадалия А. и започнал да му нанася множество
удари с ръце в областта на главата и тялото“ /л. 1 – лице, абзац 3 от
описанието на фактическата обстановка в постановлението на РП – Карлово/. От
буквалния прочит на описанието на фактите се установява, че веднъж А. е обвиняем и извършител на
нанесената телесна повреда на Ю. М., а втори път – той е описан като
пострадал и то именно в изречението, в което се описва изпълнителното деяние –
нанасянето на ударите. Същевременно, в диспозитива се твърди, че А. е не пострадал, а обвиняем.
Налице е противоречие между диспозитива и фактическата обстановка в
постановлението, което е накърнило правото на защита на обв. А. да разбере в какво
престъпление е обвинен, за да реализира правото си на защита. Това нарушение е неотстранимо
от настоящата инстанция, тъй като е допуснато от прокурора в постановлението по
чл.375 от НПК, което очертава рамките на обвинението и предмета на доказване в
наказателното производство.
Съдебната практика е непротиворечива
във виждането си, че фактическото
описание на престъплението в постановлението, с което се сезира съда по реда на
глава двадесет и осма от НПК, следва да отговаря на критериите, установени за
обвинителния акт, за да се гарантира реализирането на правото на защита на
обвиненото лице. Съобр. т. 4.2 от
Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК,
в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да
посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на
обвиняемия в осъществяването му. Тези факти са дължими и в прокурорския акт, с
които се иска санкциониране на обвиняемия по реда на чл. 78 а от НК.
С оглед на всичко изложено,
производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и същото да бъде
върнато на прокурора за отстраняване на посочените процесуални нарушения.
По изложените мотиви и на основание
чл.377, ал.1 от НПК, във вр. с чл.249, ал.4, т.1 от НПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по
НАХД 782/2019 год. по описа на РС Карлово.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура
– Карлово за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения съобразно
мотивната част на разпореждането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване
или протест с частна жалба или протест в 7-мо дневен срок, считано от датата на
съобщаването му по реда на Глава XXII-ра от НПК пред Окръжен съд гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: