Номер 909 18.05.2023г Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Първо
отделение,І състав в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет
и трета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.,
като разгледа докладваното от съдия Дарина Матеева адм. дело № 156 по описа за 2023 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215, ал.1 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на „БИГА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, бул. „Руски“ № 70, представлявано от управителите В. И. Б. и Ч.Т.С.,
чрез Еднолично адвокатско дружество „Й. и партньори“ със съдебен адрес:***,
офис 5, представлявано от адв. С.Й. против отказ на главен архитект на Район
„Централен“ - Община Пловдив за издаване на Разрешение за строеж на обект:
„Реставрация, консервация, реконструкция, адаптация и експониране на Баня „Орта
Мезар“ - художествен паметник на културата от Средновековието (Османски
период), УПИ „Паметник на културата“, кв. 40 (кв. 183) по плана на ЦГЧ, площад
„Цар К.“***, обективиран в писмо изх.№7000-19103/15/29.12.2022г.
Иска
се да бъде отменен оспорения отказ и да
се върне преписката на главен архитект
на район „Централен" - Община Пловдив за ново мотивирано произнасяне по Заявление
вх. № 7000-19103 (15)/15.12.2022 г. на „БИГА“ ООД за издаване на разрешение за
строеж/PC/.
Поддържа
се,че оспореният административен акт е неправилен,необоснован с достатъчно
мотиви,поради което като незаконосъобразен следва да бъде отменен.Твърди се,че
при постановяването на отказа на гл.архитект на район „Централен“,община
Пловдив е налице противоречие с материалния закон.Представена е писмена защита
от процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател и се претендират разноски по производството.
Ответникът
– Гл.архитект на район „Централен“,Община Пловдив, чрез процесуалния си представител
по пълномощие, счита жалбата за неоснователна, а оспореният акт – за правилен и
законосъобразен. Представя писмена защита.Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд Пловдив,Първо отделение,І състав, след като обсъди данните по делото и
доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, намира жалбата за процесуално допустима, обжалвана в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, от надлежна
страна- адресат на индивидуален административен акт, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради
следните съображения:
От правна страна съдът съобразява следните норми.
Съгласно чл.
148, ал. 4 ЗУТ, разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на
одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква.
Допуска се разрешение за строеж да се издаде въз основа на одобрен идеен проект
при условията на чл. 142, ал. 2 ЗУТ.
Според чл.
144, ал. 1 вр. чл. 145, ал. 1, т. 1 от ЗУТ техническите инвестиционните
проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват от ***на
общината (района) след писмено заявление на възложителя. Съгласно чл. 145, ал. 4 от ЗУТ в случаи, че в
едногодишен срок от одобряването на инвестиционните проекти възложителят не
направи искане за получаване на разрешение за строеж, проектът губи правно
действие.
Разпоредбата
на чл. 146 от ЗУТ изисква отказите да се одобри инвестиционен проект да се
правят само по законосъобразност, като се посочват конкретните мотиви за това.
Възложителят се уведомява писмено по реда на Административнопроцесуалния кодекс
за отказа да се одобри инвестиционен проект. Отказът може да бъде обжалван в
14-дневен срок от съобщението за издаването му.
На свой
ред нормите на чл. 148, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ предвиждат компетентност за ***на
общината да издава разрешения за строеж на възложителя въз основа на одобрен
технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква.
Разрешението за строеж се издава едновременно с одобряването на инвестиционния
проект, когато това е поискано в заявлението. Разрешението за строеж се издава
в 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление, когато има одобрен
инвестиционен проект.
Според чл.
149 от ЗУТ за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова
разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Отказът се прави само по законосъобразност,
като се посочват конкретните мотиви за това.
В
конкретния случай писмо изх.№7000-19103/ 15/ 29.12.2022г.представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и чл. 214 от ЗУТ.
От съдържанието на обжалваното писмо се установява, че същото съдържа
волеизявление, с което се отказва издаването на исканото разрешение за строеж
от жалбоподателя, като са изложени и мотиви за този отказ,като
административният орган се е позовал на
чл.145,ал.4 от ЗУТ,а именно,че :“В
случай,че в едногодишен срок от одобряването на инвестиционните проекти
,възложителят не направи искане за получаване на разрешение за строеж,проектът
губи правно действие“.Прието е,че е налице проект ,одобрен на 09.09.2019г. и не
може да се издаде исканото РС.По-нататък в оспореното писмо е посочено ,че :“За
продължаване на административната процедура следва да се внесе за одобрение нов
проект ,при изискванията,посочени в писмо с изх.№ 7000-1910385/20.11.2020г. с
ново заявление със същия входящ номер“.
Компетентният
да издаде, съответно да откаже издаването на разрешението за строеж е именно
главният архитект на район „Централен“,община Пловдив. Поради това ,писмото е
индивидуален админстративен акт в хипотезата на отказ, който отрича
претендирани права и подлежи на разглеждане по същество с произнасяне по
неговата валидност и законосъобразност.
Относно
компетентността на органа е представена по делото Заповед №
21ЗГА-16/01.06.2021г. на гл.архитект на община Пловдив .
От
приложената по делото административна преписка се установява,че е налична
преписка, образувана по заявление с вх. № 7000-19103/28.08.2019 г. от „Бига“ООД
и тя касае искане за одобряване на технически инвестиционен проект и издаване
на разрешение за строеж за обект: „Реставрация, консервация, реконструкция, адаптация и
експониране на Баня „Орта Мезар“ - художествен паметник на културата от
Средновековието (Османски период), УПИ „Паметник на културата“, кв. 40 (кв.
183) по плана на ЦГЧ, площад „Цар К.“***./л.11/
Между страните няма спор ,че е налице одобряването на проекта от 09.09.2019 г.
Видно е,че
в конкретния случай, от страна на дружеството жалбоподател е поискано издаване
на разрешение за строеж, едновременно с подаване на искането за одобряване на
инвестиционния проект. Независимо от така формулираното искане за издаване на
разрешение за строеж, такова не е издадено при одобрението на инвестиционния
проект.
По делото
не са представени доказателства, относно причините за неиздаване на поисканото
разрешение за строеж, но доколкото в нормата на чл. 148, ал. 4 от ЗУТ е
предвидена възможност, когато има одобрени инвестиционни проекти да се издаде
разрешение за строеж в 7-дневен срок от постъпване на писмено заявление, то за
жалбоподателя е била налице възможност да подаде заявление и след одобряване на
проекта. В този смисъл, първоначално подаденото заявление за едновременно
одобряване на инвестиционни проект и издаване на разрешение за строеж не е
достатъчно, за да бъде издадено разрешението за строеж в един по-късен момент
от одобряване на инвестиционните проекти, след като заедно с одобряването не е
издадено такова.
Липсата на
произнасяне в този срок формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК за издаване на разрешение за строеж по подаденото на 28.08.2019 г. заявление,
който отказ подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл. 216 от ЗУТ, в
14-дневен срок от изтичане на срока за произнасяне на административния орган. В
случая не се твърди, а и от събраните по делото доказателства не се установява
този мълчалив отказ да е обжалван, поради което следва да се приеме, че същият
е влязъл в сила.
В
настоящото производство се обжалва отказа на гл.архитект на район
„Централен“,Община Пловдив да издаде разрешение за строеж по заявление с вх.
7000-19103(15)/15.12.2022 г на „Бига“ООД .
Както вече
се посочи,за да откаже издаване на РС административният орган се е позовал на чл.145,ал.4
от ЗУТ,а именно,че в едногодишен срок от
одобряването на инвестиционните проекти ,възложителят не е направил искане за получаване на разрешение
за строеж,проектът губи правно действие“.
След като
е налице мълчалив отказ за издаване на разрешение за строеж по заявление
подаденото в едногодишния срок по чл. 145, ал. 4 от ЗУТ от одобряване на
инвестиционните проекти, то след 09.09.2020 г. (1 година от одобряването им),
те са загубили правното си действие. Също така, следва да се има в предвид, че
законодателя в нормата на чл. 145, ал. 4 от ЗУТ е ползвал израза "..не
направи искане за получаване на разрешение за строеж", който израз предполага
издадено вече разрешение за строеж, което е необходимо само да се получи, а в
случая няма въобще издадено такова, поради което инвестиционния проект е
загубил правното си действие на 09.09.2020 г.
След тази
дата наличните инвестиционни проекти са загубили правно действие и следва да се
считат негодно основание за издаване на разрешение за строеж. Подаденото от „Бига“ООД
на 15.12.2022г. заявление е второ такова
за издаване на разрешение за строеж във
връзка с инвестиционен проект ,който е загубил правното си действие на
09.09.2020 г.
Безспорно
е,че за процесния строеж и за издаване на разрешение за извършването му се
изиква одобрен инвестиционен проект. Одобреният такъв е основание за издаване и
неразделна част от разрешението за строеж / чл. 142, ал. 1 и чл. 148, ал. 8,
изр. 1 ЗУТ/ и при наличието му разрешението се издава в седемдневен срок от
постъпване на заявлението / чл. 148, ал. 4, изр. 5 ЗУТ/.
Във връзка
с доводите,развити в жалбата,че заявление с вх. 7000-19103(15)/15.12.2022 г на
„Бига“ООД е подадено в едногодишен срок от одобряването на инвестиционните
проекти,поради факта,че между страните се е водила активна корекпонденция ,не
могат да бъдат споделени от настоящия състав на съда.В тази връзка и събраните
писмени доказателства ,и показанията на свидетелката М. Я.,която е била
пълномощник на дружеството и е контактувала със служители от район „Централен“
по повод одобряването на инвестиционния проект и снабдяване с РС,не сочат на
извод различен от този,че е формиран мълчалив отказ от органа за издаване на РС,който
е следвало да бъде обжалван,но горното не е сторено .Така,в кореспонденция и
разговори по телефона,е изтекъл едногодишния срок от одобряването на
инвестиционните проекти ,възложителят не
е направил искане за получаване на разрешение за строеж и проектът е
загубил правното си действие.
При така
установената фактическа и правна обстановка, съдът намира, че процесната
заповед е издадена от предметно и териториално компетентен административен
орган в предписаната от закона форма, при липса на нарушение на процесуалните правила,
материалноправните разпоредби и целта на закона.С оглед горното, жалбата следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Жалбоподателят
дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определен по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ,
доколкото производството по делото се развива по реда на АПК. Според посочената
разпоредба от наредбата (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.)
по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) конкретния размер по
всеки спор се определя от съда. В случая представителството осъществено от
юрисконсулт е на главна страна, проведени са три съдебни заседания, в които
пълномощникът на ответника е взел участие, събраните са доказателства и не може
да се каже,че е налице усложнена фактическа обстановка по спорния казус. По
тази причина съдът счита, че са налице основания да бъде присъдено предвиденото
възнаграждение в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на
150 лв.
Водим
от горното, Административен съд Пловдив,Първо отделение,І състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „БИГА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, бул. „Руски“ № 70, представлявано от управителите В. И. Б. и Ч.Т.С.,
чрез Еднолично адвокатско дружество „Й. и партньори“ със съдебен адрес:***,
офис 5, представлявано от адв. С.Й. против Отказ на Главен архитект на Район
„Централен“ - Община Пловдив за издаване на Разрешение за строеж на обект:
„Реставрация, консервация, реконструкция, адаптация и експониране на Баня „Орта
Мезар“ - художествен паметник на културата от Средновековието (Османски
период), УПИ „Паметник на културата“, кв. 40 (кв. 183) по плана на ЦГЧ, площад
„Цар К.“***, обективиран в писмо
изх.№7000-19103/15/29.12.2022г.
ОСЪЖДА БИГА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Руски“ № 70, представлявано от управителите В. И. Б. и Ч.Т.С.,
чрез Еднолично адвокатско дружество „Й. и партньори“ със съдебен адрес:***,
офис 5, представлявано от адв. С.Й. *** юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150/сто и петдесет/лева.
Решението може
да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните .
СЪДИЯ: