№ 9414
гр. София, 03.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Ал. Т.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110138502
по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „.... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответника А. Р. П. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...., като
той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана
на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за
дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016
г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-
дневен срок от датата на публикуването на общата фактура на интернет – страницата на
продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус, за което се
съставят протоколи. Заявява, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и
лихва за забава върху всяка от главниците, или сумите, както следва: 444,09 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2019 г.; 75,77
лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2017 г. до 24.06.2020 г.; 34,04 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2019 г., както и 6,34 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2017 г. до 24.06.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.07.2020 г. до окончателното им заплащане,
за които суми по ч. гр. дело № 28529/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.07.2020 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. Р. П. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете при твърдението, че процесният имот не е топлоснабден, тъй като
1
отоплението в него е изцяло изключено още на 06.01.1998 г., за което е съставен акт за
изключване на отоплението от същата дата. Сочи, че отоплителните тела са демонтирани,
като е изключено и подаването на топла вода, за което е съставен акт за изключване на
отопление и топла вода от 16.02.2006 г., в които е отразено, че отопляемата кубатура на
имота е 0 куб. м. В тази връзка се позовава и на декларация на етажните собственици от
13.07.2010 г., която също потвърждава, че през апартамента му не преминават елементи от
сградната инсталация, поради което топлоснабдяването в него е прекратено изцяло. Сочи, че
формулярите за отчет, изготвени от фирмата за дялово разпределение, също установяват
липсата на потребена в имота топлоенергия и топла вода. Заявява, че в рамките на исковия
период същият е отопляван на дърва, поради което оспорва да е налице реално потребена
топлинна енергия. Излага доводи за допуснати нарушения на чл. 62 ЗЗП, установяващ
императивна забрана за доставка на стока или услуга /топлоенергия/ без изричното искане
от страна на потребителя. Оспорва да е доказано доставянето на реално потребена топлинна
енергия, тъй като представените съобщения към фактури и счетоводна справка
представляват частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за издателя им
факти, поради което не са годни да установят това обстоятелство. Допълва, че същите не
установяват и основанието на обективираните в тях суми, кога са издадени, както и дали са
връчени на абоната. Оспорва да са издавани и връчвани ежемесечни фактури в изпълнение
на чл. 32, ал. 1 и 2 от общите условия на ищеца. Счита, че той основава претенциите си въз
основа на норамтивни актове, които са отменени, а именно: Наредба № 2/28.05.2004 г. за
топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, доколкото с
решение № 8294/26.06.2020 г. по адм дело № 14350/2019 г. по описа на ВАС реазпоредбите
на чл. 71 и чл. 72, ал. 2 от последната са били отменени. Навежда довод за погасяване по
давност на вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 02.07.2017 г., а именно: тези за
периода м.10.2016 г. – м.04.2017 г., доколкото изискуемосттта на най-късното вземане в
рамките на този период – това за м.04.2017 г. е настъпила на 15.06.2017 г., т. е. преди
02.07.2017 г. Допълва, че в общите условия на ищеца се съдържат клаузи, които водят до
неколкократно начисляване на лихва за забава, поради което същите са „неравноправни“ по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, което ги прави нищожни на основание чл. 146 ЗЗП,
доколкото не са били индивидуално уговорени. С тези съображения отправя искане за
отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – .....не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на
извършена услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на
топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и
потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си
да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за
купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и,
че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е
възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
2
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. В случая, с протоколно определение от
08.12.2022 г. съдът е отделил за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че в рамките на исковия период ответникът А. Р. П. е бил собственик на
процесния имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в ...., като отчасти данни в тази
насока се извличат и от писмените доказателства по делото – нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 88, том I, нот. дело № 71/16.11.2015 г., нотариален акт за покупко-
продажба на недивижим имот № 89, том I, нот. дело № 72/16.11.2015 г., справка от Агенция
по вписванията, удостоверение с изх. № РОБ22-УГ51-5549/01.11.2022 г. за родствени връзки
на А. Р. П., удостоверение с изх. № РСЦ22-ВК08-2012 за наследници на Р. Йорданов П. и
др. Ето защо, с оглед изричното признание на ответника в този смисъл, подкрепящо се
отчасти от ангажираните по делото писмени доказателства, съдът приема, че с оглед
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката в качеството си на собственик
на процесния имот именно А. Р. П. се явява потребител, респ. клиент на топлинна енергия за
битови нужди по отношение на него, а това означава, че същият следва да отговаря за
вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи
същия. Става въпрос за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по
който ответникът, като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна
собственост, се явява страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба, като
фактът дали реално А. П. е ползвал топлинна енергия е без значение, тъй като е достатъчно
той да е собственик на жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за потребител на
такава. При това той остава такъв дори и да се прекрати топлоподаването към
индивидуалните отоплителни тела в жилището му, каквито данни по длеото са налице, тъй
като в тази хипотеза и съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 ЗЕ собственикът също е
потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела
в общите части на етажната собственост. Нещо повече, макар титуляр на партида с аб. №
25000 все още да се води майка му Мария Иванова П.а, починала на 03.11.2016 г., видно от
представените от третото лице – помагач протоколи за отчет /л. 140-142 от делото/, на които
се позовава и ответникът П., последният е положил подписа си за клиент по отношение на
апартамент № 5, чието авторство не е оспорено от него в хода на процеса, с което той също
е потвърдил качеството си на потребител на топлинна енергия спрямо него.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива, в какъвто смисъл е решение №
35/21.02.2014 г. по гр. дело № 3184/2013 г. на ВКС, III г. о. В случая, приложение намират
общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., които са
3
представени в заверен препис от страна на ищеца /л. 39 от делото/. Разпоредбата на чл. 150,
ал. 3 ЗЕ предоставя за потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в
Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се
отразяват в допълнителни споразумения. В случая, по делото нито се твърди, нито се
доказва ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период А. Р. П. е бил собственик
на процесния апартамент № 5 съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало
договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 28.11.2002 г. и списък към него,
подписан включително и от наследодателката на ответника – Мария Иванова П.а, чието
авторство не е оспорено в хода на процеса, договор № 1007 от 28.11.2001 г. /л. 23-27 от
делото/, представените индивидуални справки и протоколи за отчет /л. 137-142 от делото /, а
и с оглед изложеното от вещото лице в констативната част от заключението по съдебно-
техническата експертиза, етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: ....., са
възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице
– помагач - .....
Претендираните от ищеца суми действително се основават на съставени от него частни
документи - извлечения от сметки, които не представляват доказателство за удостоверените
в тях правнорелевантни факти, тъй като не се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила. Следователно, документите, на които се позовава ищецът в исковата
си молба и въз основа на които са формирани претендираните суми, не са от естество да
установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния период за
процесния имот. В същото време обаче, за установяване на факта на предоставяне на
топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството
постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр.
София, ж. к. „Оборище“ № 34, е измервано чрез определено от ЗЕ средство за измерване –
общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните разходи са
приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за
сметка на топлофикационното дружество. Установява се, че през процесния период в имота
на ответника не са начислявани суми за отопление и битово гореща вода, а единствено
такива за отопление на уредите в общите части като част от отопляемия обем на сградата,
доколкото през първите два отчетни периода – 2016 г. – 2017 г. и 2017 г. – 2018 г. в нея се е
извършвало отопление на общите помещения, тъй като радиаторите в тях все още не са
били демонтирани, като това е станало едва през третия отчетен период – 2018 г. – 2019 г.
Според вещото лице разпределението на начислената топлинна енергия за отопление на
4
общите части е извършено на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово
разпределение към Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – между абонатите
съобразно пълния отопляем обем на имота - 151 куб. м. и на етажната собственост – 4 329
куб. м. От техническа гледна точка индивидуалните изравнителни сметки също са изготвяни
в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било
отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване
между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и
свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал
до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал изискуемите метрологични
проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през
процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия
в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10
равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Ето защо, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. Действително в съответствие с доводите на ответника,
през процесния период отоплителните тела в имота му са били демонтирани, като е
изключено и подаването на битово гореща вода, в какъвто смисъл е представеният от самия
него акт за изключване на отопление и топла вода от 16.02.2006 г. /л. 55 от делото/, както и
горните констатации на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, достигнало до
извод, че в рамките на исковия период за апартамент № 5 с аб. № 25000 топлинна енергия за
отопление и битово гореща вода не е била начислявана. Що се отнася обаче до начислените
му суми за компонент сградна инсталация следва да се отбележи, че начинът на определяне
на количеството топлинна енергия, отдадено от нея, при въведена система за дялово
разпределение чрез индивидуални разпределители е уреден в чл. 143, ал. 1 и 3 ЗЕ и той е
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление
на общите части на сградата - етажна собственост, да се разпределя между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи от вида и
топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация и от външната
температура на населеното място за отчетния период, а не от потребеното количество
топлинна енергия в различните имоти. Сградната инсталация в сграда - етажна собственост,
топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти,
включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните
тела в имотите си или са затворили термостатните им вентили. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между
общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна
енергия за гореща вода. Както вече се посочи по-горе, от своя страна топлинната енергия за
отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части /чл.
142. ал. 1 и 2 ЗЕЕ като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се
разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти по проект. Член 140. ал. 3 ЗЕ предвижда, че сградните инсталации за отопление и
горещо водоснабдяване са обща етажна собственост. Инсталацията за отопление в сградата
не е собственост на топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата -
5
етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна
енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишава температурата в
цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Вътре в
сградата в режим на етажна собственост отношенията по повод ползване, разпределение и
заплащане на постъпилата топлинна енергия са само между потребителите. Какви суми те
ще заплащат за общите части на сградата не зависи от интересите на топлофикационното
дружество, чиято граница на собственост е абонатната станция, към която е присъединена
сградата. Общите части в сграда - етажна собственост, не може да се делят /чл. 38. ал. 3 ЗС/
и всеки собственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от вещта, като всеки съсобственик може да си служи с нея съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
вещта според правата им. Аналогични норми се съдържат и в чл. 6, ал. 1, т. 1, 9 и 15 ЗУЕС.
След като е взето решение от общото събрание с квалифицирано мнозинство от две трети от
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
по реда на чл. 133. ал. 2 ЗЕ за присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки
съсобственик придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинната енергия.
Наред с това всички съсобственици следва да участват и в разпределение на тежестите,
свързани с общата вещ, като заплащат топлинната енергия за отопление на общите части на
сградата и отдадената от сградната инсталация топлинна енергия. Това не е резултат от
реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на
вещни права. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение,
от която никой не може да се откаже, и че е изградена по предварителен проект, поради
което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. На всеки
собственик и титуляр на вещно право в сграда - етажна собственост, предварително преди
придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че сградата е с централно
топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по одобрен проект, поради
което следва да сключи договор при общи условия или при специални такива по чл. 150, ал.
3 ЗЕ с топлопреносното дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, и тази за отопление на уредите в общите части.
Съгласно чл. 153. ал. 6 ЗЕ потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Разпоредбата урежда хипотезата на потребител на топлинна енергия,
който по някаква причина е преустановил получаването на топлинна енергия в
отоплителните тела в индивидуалния си имот в сграда - етажна собственост, както е в
настоящия случай.
Присъединяването на потребителите в сграда - етажна собственост, към
топлопреносната мрежа се извършва с решение на общото събрание на етажната
собственост, взето с изрично писмено съгласие на две трети от всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата /чл. 133. ал. 2 ЗЕ/. При наличието на
решение на мнозинството от собствениците и носителите на вещни права в сграда - етажна
собственост, за присъединяването й към топлопреносната мрежа Законът за енергетиката
допуска отказ от ползването на топлинна енергия в индивидуалните имоти, като тогава
собствениците и носителите на вещно право на ползване не заплащат за потребление на
топлинна енергия в тях. Отказът се изразява в преустановяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите чрез монтираните на тях термостатни вентили,
тъй като чл. 153. ал. 5 ЗЕ не предоставя право на потребителите да извършат физическото
отделяне на отоплителните тела от сградната инсталация. Отказ изцяло от потребление на
6
топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна
собственост не е допустим, защото всички съсобственици трябва да поемат съобразно дела
си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация.
Пълен отказ от ползване на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само
в хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ - чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на
цялата сграда от абонатната станция или от нейното самостоятелно отклонение, когато две
трети от собствениците и титулярите на вещно право на ползване не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на
заявлението да извърши исканото прекратяване. В случая, по делото не са ангажирани
доказателства, че отоплението на цялата сграда е преустановено от абонатната станция или
от нейното самостоятелно отклонение при пълен отказ от ползване на ТЕ. Точно обратното,
от изводите в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза се
установява, че процесният имот е част от отопляемия обем на сграда – етажна собственост,
находяща се на адрес: ....., която е топлофицирана, като по делото няма данни да е налице
хипотезата на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ за отказ от ползване на топлинна енергия - прекратяване на
топлоснабдяването за отопление на цялата сграда от абонатната станция или от нейното
самостоятелно отклонение, когато две трети от собствениците и титулярите на вещно право
на ползване не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и декларират
писмено това пред топлопреносното предприятие, което е длъжно в срок до 15 дни след
постъпване на заявлението да извърши исканото прекратяване – арг. ТР № 2/25.05.2017 г. по
т. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС. В този смисъл, неоснователно е и възражението на
ответника за допуснати нарушения на чл. 62 ЗЗП, установяващ императивна забрана за
доставка на на стока или услуга /топлоенергия/ без изричното искане от страна на
потребителя. Това е така, тъй като като колективна услуга, която ползва всички собственици
на обекти в сгради - етажна собственост, доставката на топлинна енергия се урежда от
специалния закон – ЗЕ, който изключва прилагането на общите разпоредби на ЗЗД и ЗЗП и в
частност разпоредбата на чл. 62 от същия. Нещо повече, в настоящия случай не става въпрос
и за принудителна доставка, доколкото процесната сграда - етажна собственост е
присъединена към топлопреносната мрежа по инициатива на етажните собственици, като
същите са поискали извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия,
поради което извод за принудителното доставяне на такава в сградата от страна на
ищцовото дружество не може да бъде направен. Непоискана е тази доставка, при която
доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е
изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от
потребителя доставка на централно отопление не поражда за него задължение за плащане –
арг. чл. 62, ал. 2 ЗЗП. Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на
отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция
след измененията ДВ бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните
собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа, каквото в
настоящия случай не се спори да е налице. В случая, както вече се посочи по-горе, такова
решение на етажните собственици е налице, като същото е взето на 28.11.2001 г. с участието
на голяма част от етажните собственици, включително и на наследодателката на ответника –
Мария П.а, като по делото нито се твърди, нито се доказва то да е било атакувано по реда на
ПУРНЕС /отм., но действащ към момента на вземане на решението/. Ето защо, съдът
намира, че това решение обвързва всички етажни собственици, включително и А. П.
предвид установения по делото факт, че същият е бил собственик на самостоятелен обект в
сграда в режим на етажна собственост през исковия период. В случая, касае се за сделка –
решение на общност от субекти – етажни собственици, което е взето на проведено общо
събрание, осъществено по определен в закона ред и които решения имат действие по
отношение на всички субекти в общността, включително и ответника. Ето защо, съдът
7
приема, че договорът за топлинно счетоводство от 28.11.2001 г. е произвел своето действие.
Нещо повече, по делото се установява още, че за процесния период услугата дялово
разпределение в сградата – етажна собственост се е извършвала именно от третото лице –
помагач, като видно от приетите документи за връчване на изравнителни сметки и
формуляри за отчет, отнасящи се за процесния аб. № 25000, страните са изпълнявали
поетите по договора задължения, като потребителите включително и ответника са допускали
представителите на дружеството за отчитане до адреса, с което фактически са потвърдили
обвързаността си от договора за топлинно счетоводство от 28.11.2001 г. Ето защо, не може
да става въпрос за принудително доставяне на стока или услуга /топлоенергия/ без
изричното искане от страна на потребителя, респ. за допуснато нарушение на чл. 62 ЗЗП.
Нещо повече, разяснения в подкрепа на горните правни изводи са възприети и с
решение на Конституционния съд № 5 от 22.04.2010 г. по конституционно дело № 15/2009
г., в което се приема, че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост
неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата -
етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от
сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни
права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси,
включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който
законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти
между етажните собственици, е „решава мнозинството“. Затова при доставката на централно
отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от
всеки отделен етажен собственик /той не би могъл да получи енергията, без да ползва
сградната инсталация като обща част/, а от мнозинството етажни собственици, които по
общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части.
Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно
отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата – чл. 153, ал. 6 ЗЕ. В допълнение, с Решение от 05.12.2019 г.
по съединени дела С-708/17 и С-725/17 Съдът на Европейския съюз (СЕС) приема, че
българската правна уредба, която задължава собствениците на апартамент в сграда – етажна
собственост, присъединена към система за централно управление, да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградна инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в частност на правата на потребителите и
регулацията на нелоялните търговски практики. Напротив, следва сметките за използваната
топлинна енергия в тези общи части да се изготвят индивидуално за всеки собственик на
обект в сградата, като се изчисляват пропорционално на отопляемия обем на неговия
апартамент.
Ето защо, макар действително в рамките на исковия период сам по себе си собственият
на ответника А. П. имот да е бил с прекъснато топлоснабдяване, то той дължи заплащане на
начислената топлинна енрегия за отопление на общите части на сградата – етажна
собственост, в която същият се намира, пропорционалнона на отопляемия му обем. В
случая, този извод на съда не се разколебава и при съобразяване на данните, които се
извличат от показанията на разпитания по негова инициатива свидетел Виргиния Стаматова,
тъй като въз основа на разказаното от нея единствено се потвърждават обстоятелствата, за
които свидетелстват и представения акт за изключване на отопление и топла вода от
16.02.2006 г., а именно: че топлопадаването към процесния имот е било изключено, но не и,
че собственикът му не дължи съответната част от отоплението на общите части в
8
процесната сградата – етажна собственост.
На следващо място, неоснователно е и възражението на ответника, че сумите за
топлинна енергия са определени въз основа на отменена методика, тъй като с решение №
11603 от 31.07.2019 г. по адм. дело № 13721/2017 г. на ВАС, VI-тo отделение, потвърдено с
решение № 8294 от 26.06.2020 г. по адм. дело № 14350/2019 г. по описа на ВАС, петчленен
състав, част от разпоредбите на Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, обн., ДВ,
бр. 94 от 2013 г. и Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради –
етажна собственост в редакцията , представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от същата
Наредба, са обявени за нищожни или са отменени. Това е така, тъй като съгласно чл. 195, ал.
1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение, т. е. занапред. В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното
решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма
обратно действие, поради което с оглед действието занапред на решението на ВАС съдът
приема, че за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2019 г. Методиката представлява приложим
административен акт. Ето защо, при така установените количества топлинна енергия,
отдадена за отопление на общите части, правилното начисляване на същата и заключението
по съдебно-техническата експертиза, че дяловото разпределение е правилно извършено,
ищецът е доказал количеството на начислената топлинна енергия, отнасяща се за аб. №
25000. В случая, при съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края
на всеки отчетен период, експертизата е приела, че начисленото за имота на ответника
количество топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2019 г. възлиза на 444,05
лв., представляваща разлика между прогнозно начислените суми по фактури /470,33 лв./ и
сумите за възстановяване на абоната по изравнителните сметки /26,28 лв./, като посочената
стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Ето защо, съдът приема, че въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза
по делото са установени по категоричен начин начислената за процесния период
топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от посочената
по-горе сума А. П. дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано своевременно
релевираното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно тълкувателните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира
течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадена в съда на
02.07.2020 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7 дни/
срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн.
ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната давност са
всички вземания, чиято изискуемост настъпва не след и на 02.07.2017 г., а след и на
25.04.2017 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая, от страна на ищеца се претендират вземания
за цена на топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2019 г., като съгласно чл.
33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от
27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а не
от публикуването на общата фактура на интернет - страницата му, както се поддържа от
ищеца. Следователно, действително е налице изтекла погасителна давност на вземанията за
периода от 01.10.2016 г. до 28.02.2017 г., тъй като най-късното месечно задължение – това за
м.02.2017 г. е станало изискуемо на 15.04.2017 г., т. е. преди 25.04.2017 г., поради което то,
както и предхождащите го такива – за м.10.2016 г., м.11.2016 г., м.12.2016 г. и м.01.2017 г.,
9
включени в рамките на исковия период, са обхванати от изтекла погасителна давност. Тук
следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи
месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по
давност, позовавайки се на обща фактура, издадена едва на 31.07.2017 г., и чрез
включването им в тази фактура е незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели
избягване на евентуални възражения за давност от клиентите на топлинна енергия. В
случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на
месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края
на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не
влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване
на ново вземане в полза на една от страните по облигационното правоотношение в размер
на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това
дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е
самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават
дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях.
В случая, съдът приема, че крайният размер на задължението за цена на топлинна енергия на
ответника следва да бъде определено въз основа приетия от съдебно-техническата
експертиза такъв. Ето защо, от сумата от 444,05 лв. следва да се приспаднат сумите, които са
погасени по давност за периода от 01.10.2016 г. до 28.02.2017 г., които предвид данните по
таблици № 5 и № 6 от заключението, отразяващи фактурираното количество топлинна
енергия за процесния период и средномесечното и годишно изравнение след края на
отчетния такъв, възлизат на 112,65 лв. Така след извършено преизчисляване по реда на чл.
162 ГПК, общият размер на задълженията за цена на топлинна енергия за периода от
01.03.2017 г. до 30.04.2019 г., които съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна
давност, възлиза на 331,40 лв. /444,05 лв. – 112,65 лв./, до който размер предявеният главен
иск за цена на топлинна енергия следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер от 444,09 лв., или за размера от 112,69 лв., и за периода от
01.10.2016 г. до 28.02.2017 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода от
01.03.2017 г. до 30.04.2019 г., чиято стойност не се спори, че се равнява на посочения от
ищеца размер от 34,04 лв. Това е така, тъй като съгласно чл. 22 от общите условия на ищеца
дяловото разпределение на топлинната енергия се извършва възмездно от продавача по реда
на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Следва да се
посочи още, че всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Както вече се посочи по-горе, съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ /в редакция –
изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г./, услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сграда –
етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър
по чл. 139а. След изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г./ отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия
10
се възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово
разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при общи условия/, в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1
предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение.
В случая, по делото се установява, че услугата дялово разпределение е била реално
извършена за имота на ответника, поради което следва да се приеме, че претенцията за
заплащането на същата е установена по своето основание. Стойността й е определена въз
основа на представената справка /л. 31 от делото/ за начислени суми, съобразно която цената
на предоставената услуга за исковия период е в общ размер на 34,04 лв., като по отношение
на това обстоятелство липсва оспорване от ответника. Във връзка с възражението за изтекла
погасителна давност тук следва да се отбележи, че задължението за цена на услуга за дялово
разпределение се претендира от ищеца от 01.03.2017 г., т. е. най-ранното месечно
задължение – това за м. март 2017 г. е станало изискуемо едва на 15.05.2017 г., т. е. след
25.04.2017 г., поради което нито то, нито последващите го месечни задължения, включени в
рамките на исковия период, не са обхванати от изтекла погасителна давност.
Ето защо, следва да се приеме, че искова претенция за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 34,04 лв., начислена за периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2019 г.,
също се явява доказана, поради което тя следва да се уважи изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 02.07.2020 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера
на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят, а не от публикуването на общата фактура на интернет страницата на
продавача, както се твърди от ищеца с исковата молба. Ето защо, за вземанията за цена на
топлинна енергия за периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2019 г., за които съдът прие, че не са
обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца. Определен по реда на чл. 162 ГПК,
размерът на акцесорната претенция за лихва за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия в размер на 331,40 лв. възлиза на 63,57 лв., начислена за претендирания период от
15.09.2017 г. до 24.06.2020 г., до който размер предявеният акцесорен иск за лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия се явява основателен и следва да бъде
уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 75,77 лв., или за
размера от 12,20 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
11
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
02.07.2020 г. и касаеща процесния период, поради което акцесорната претенция в тази част
се явява неоснователна.
По отговорността за разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на заявителя - ищец следва да се присъдят направените разноски в производството по
ч. гр. дело № 28529/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат на 57,43 лв. - платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и 333,10 лв. - платена държавна такса,
депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален размер
юрисконсултското възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни производства на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ
и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ /по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство/ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ /по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
исковото производство/, като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, които възлизат на 17,09 лв. – платена
държавна такса пред СГС в рамките на производството по чл. 423 ГПК и депозит за СТЕ.
Съдът прие, че в негова полза не следва да се присъдят претендираните разноски за платена
такса за изготвяне на справка за удържани суми по изп. дело № 1057/2022 г. по описа на
ЧСИ Сия Халаджова с рег. № 863 на КЧСИ, тъй като тя не представлява сторени разноски
по или във връзка с настоящото дело, а освен това не се доказва, че посочената такса
действително е била заплатена от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „...., ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: ..... срещу А. Р. П., ЕГН **********, с адрес: ....., ет. 1, ап. 5, установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. Р. П. дължи на „.... сумата от 331,40 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се
на адрес: ...., за периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2019 г.; сумата от 34,04 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 02.07.2020 г. до окончателното им заплащане, както и сумата
от 63,57 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2017 г. до 24.06.2020 г., за които суми по ч. гр. дело №
28529/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 13.07.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 331,40 лв. до пълния предявен размер от 444,09 лв., или за размера от
12
112,69 лв., и за периода от 01.10.2016 г. до 28.02.2017 г.; иска за лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 63,57 лв. до
пълния предявен размер от 75,77 лв., или за размера от 12,20 лв., както и иска за лихва за
забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 6,34 лв. за
периода от 01.05.2017 г. до 24.06.2020 г.
ОСЪЖДА А. Р. П., ЕГН **********, с адрес: ....., ет. 1, ап. 5 да заплати на „...., ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 57,43 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 28529/2020 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 333,10 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..... да заплати на А. Р. П.,
ЕГН **********, с адрес: ....., ет. 1, ап. 5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 17,09 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца „..... – .....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13