Р E Ш Е Н И Е
№ 30.06.2020 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на единадесет юни две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 392
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно субективно и обективно съединение искове
с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД.
Ищците Т.Г.Т., Г.Т.Г., И.Д.Г., твърдят, че били съсобственици на Поземлен имот, пл. № -
141, парцел - 5, заедно с 3/4 от всички постройки в имота - жилищна сграда с
площ 52 кв. м. и второстепенна сграда с
площ 60 кв. м., находящ се в с. Бъдеще, с ид.ч. както следва:
1.
Т.Г.Т. бил собственик на 2/4 от имота, по силата на нот.
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане от 13.02.2009 г.
2.
Г.Т.Г. е собственик на 1/4 от имота, в качеството на наследник на починалия Т.Г.Г..
3.
И.Д.Г. е собственик на 1/4 от имота, в качеството на наследник на починалия Т.Г.Г..
С
оглед на гореописаното, тримата били потребители на електрическа енергия, която
ответникът доставял до имот с адрес с. Бъдеще. За потреблението в обекта, била
открита партида с клиентски номер **********, която до 28.06.2019 г. била с
титуляр Т.Г.Г., въпреки че същият починал на
28.09.1998 г.
С
писмо изх. № 6501051/25.02.2019 г., изпратено до починалия Т.Г.Г., ответникът ги уведомил, че на 24.02.2017 г. бил
демонтиран и предаден за проверка в БИМ електромер с фабричен номер №
*********, от горепосочената измервателна точка. Също така ги информирал, че на
основание чл.48 (2) и чл.51 (1) ПИКЕЕ, сметката за електроенергия ще бъде
коригирана за времето от 54 дни, т.е. за периода от 01.01.2017
г. до 24.02.2017 г., като допълнително начислената дължима сума, вследствие на
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
електрическа енергия била на стойност 461,60 лв., за което била издадена
фактура № **********/25.02.2019 г. Всеки един от ищците заплатил приспадащата
му се част от тази сума, съобразно квотите си в съсобствеността, както следва: Т.Г.Т.
– 230,80 лв., Г.Т.Г. – 115,40 лв., И.Д.Г. – 115,40 лв.
Поради
това, тримата съсобственици подали заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, за връщане на недължимо платените суми. Във връзка
с това, било образувано ч.гр.д. № 18593/2019 г. по описа на PC гр. Пловдив, XIV
състав, по което била издадена заповед за изпълнение на паричното задължение.
Тъй като в законоустановения срок ответникът подал
възражение срещу заповедта за изпълнение, за ищците възникнал правен интерес да
предявят настоящия иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на
вземанията им.
Считат,
че сумите посочените по-горе били платени без основание и ответното дружество дължило връщането им, тъй като не били потърсени и
информирани за проверката на електромера, нито били присъствали при изготвяне
на констативен протокол от служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД
и такъв не им бил връчван.
Също
така, ответното дружество не изпълнило вмененото му от законодателя задължение
да създаде в общите условия на договорите с крайния потребител на електрическа
енергия ред за уведомяване на клиента, съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6
ЗЕ, поради което не бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото на
крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената ел. енергия и съответно извършената
корекция е неправомерна - Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014
г. на ВКС, І-во ТО.
Искането
до районния съд е да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД съществуването на следните вземания:
1.
На Т.Г.Т., ЕГН **********, за сумата от 230,80 лв., представляваща недължимо
платена от него сума за допълнително начислена ел. енергия за периода от 01.01.2017 г. до 24.02.2017 г., на адрес: с.
Бъдеще, представляващ Поземлен имот, пл.
№ 141, парцел 5, по фактура № **********/25.02.2019 г.
2.
На Г.Т.Г., ЕГН **********, за сумата от 115,40 лв., представляваща недължимо
платена от него сума за допълнително начислена ел. енергия за периода от 01.01.2017 г. до 24.02.2017 г., на адрес: с. Бъдеще,
представляващ Поземлен имот, пл. № 141, парцел 5, по фактура № **********/25.02.2019
г..
3.
На И.Д.Г., ЕГН **********, за сумата от 115,40 лв., представляваща недължимо
платена от нея сума за допълнително начислена ел. енергия за периода от 01.01.2017 г. до 24.02.2017 г., на адрес: с. Бъдеще,
представляващ Поземлен имот, пл. № 141, парцел 5, по фактура №
**********/25.02.2019 г.
Претендират
разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е подал
отговор на исковата молба, с който счита предявения иск за допустим, но
неоснователен, поради което го оспорва, както по основание, така и по размер.
Излага
подробни съображения за фактическите и правните основания, даващи право на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД да извършва едностранна корекция на сметка за
изминал период, както следва:
Твърди, че в случая техническата проверка и едностранната корекция на
сметката на ищците за изминал период са били извършени след влизане в сила на
новите текстове на ЗЕ /чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ/
приети със ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр.54 от 2012 г./ и ПИКЕЕ
/обн. в ДВ бр.98/12.11.2013 г./, даващи основание за
това. Правото на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД да коригира сметките за
ел. енергия за минал период от време била установена в чл.45, ал.1, във връзка с Раздел IX от приетите на основание чл.83,
ал.1, т.6 от ЗЕ ПИКЕЕ (обн. ДВ бр.98 от 12.11.2013 г.), които вече подробно и
детайлно уреждали условията „и редът за установяване случаите на неизмерена
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване
на преизчисление (корекция) на количеството
електрическа енергия”, към които препращали и новоприетите ПИКЕЕ, обн. ДВ 35 от 30.04.2019 г. Ответникът твърди, че в случая
изцяло били спазени редът и процедурата за проверка на електромера на ищците за
едностранна корекция на сметката им, предвид констатираната манипулация на
същия, разписани в ПИКЕЕ от 12.11.2013 г. Сочи, че разписаните правила
по никакъв начин не обуславяли като предпоставка за извършването на едностранна
корекция наличието на виновно поведение за манипулирането на електромера, от
което и да е лице. Отделно от това, твърди, че в Общите условия на дружеството
бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите за извършената корекция,
който също бил спазен.
В
заключение счита, че понастоящем законодателят е дал възможност на крайния
снабдител да коригира в своя полза сметката в посочените случаи, като този ред
вече е нормативно и детайлно регламентиран в ПИКЕЕ. Цитира съдебна практика в
този смисъл.
Затова
моли да бъде отхвърлен иска. Претендира разноски.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д. 18593/ 2019г. по описа на РС – Пловдив, съдът е издал в
полза на И.Д.Г., Г.Т.Г., Т.Г.Т. против „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредил на длъжника да заплати на Т.Г.Т.
– 230,80 лв., на Г.Т.Г. – 115,40 лв. и на И.Д.Г. – 115,40 лв. или общо сумата
от 461,60 лв., представляваща платена без основание сума за допълнително
начислена ел.енергия за периода от 01.01.2017 г. до
24.02.2017 г., по данъчна фактура № **********/25.02.2019 г., ведно със законната лихва
върху всяка сума от 15.11.2019г. до окончателното им изплащане, както и за
разноски в заповедното производство – 75 лева – за ДТ и 900 лева – за
адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК длъжникът е
подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, предвид което и в изпълнение на
дадените от заповедния съд указания, заявителите са предявили настоящите искове
за установяване на вземанията си по заповедта.
По
делото не е спорно, че Т.Г.Г.
и ответникът са били страни по договор за продажба на електроенергия,
като Т.Г.Г. е бил потребител на ел.енергия с
клиентски номер ********** на обект, находящ се в с.
Бъдеще, с измервателна точка /ИТН/ 2092744.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, Т.Г.Г. е починал на 28.09.1998 г. и негови законни наследници
са съпругата му И.Д.Г. и синът му Г.Т.Г..
Видно
от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължение
за издръжка и гледане № 86, том І, рег. № 719, дело 23/2009 г. И.Д.Г. е
прехвърлила на внука си Т.Г.Т. ½ ид.ч. от
дворно място, находящо се в с. Бъдеще, заедно с
¾ ид.ч.
от построените в в него жилищната сграда и
второстепенна сграда.
По делото не е
спорно, че въпреки че Т.Г.Г. е починал още през
1998г., след смъртта му партидата за ел.енергия за гореописания имот е
продължила да се води на него, макар съсобственици на имота да се явяват ищците
в настоящото производство И.Д.Г., Г.Т.Г., Т.Г.Т..
От представените констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от 24.02.2017
г., от констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване
от 03.09.2018 г., се установява, че монтираният на горепосочения адрес
електромер с номер № ********* е манипулиран, в резултат на което същият отчита
по-малко от консумираната електроенергия. Коригирана е сметката за
електроенергия на името Т.Г.Г. (починал на 28.09.1998
г.) за периода от 01.01.2017 г. до 24.02.2017 г., като е начислена 3192 кВтч ел. енергия общо на стойност 461,60 лв. с ДДС, видно от представените справка за
коригиране на сметка за електроенергия, писмо от 25.02.2019 г. и данъчна фактура
№ **********/25.02.2019 г., също издадени на името на починалото лице.
Не е спорно заплащането на сумата от461,60 лв. по данъчна
фактура № **********/25.02.2019 г. (виж и разписка, л.7), като с доклада си по
делото, на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че тримата ищци са заплатили на
ответника сумата по данъчната фактура от 25.02.2019 г. в размерите и по начина,
посочени в исковата молба, а именно: Т.Г.Т. е заплатил 230,80 лв., Г.Т.Г. е
заплатил 115,40 лв., И.Д.Г. е заплатила 115,40 лв.
При
така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
В случая безспорно е установено, че въпросният
електромер е манипулиран и че неотчетената от него електрическа енергия възлиза
на сумата по фактурата. Няма твърдения, нито
събрани доказателства манипулацията да е в резултат на виновно поведение на ищците.
При това положение, спорният по делото въпрос се
свежда до това може ли ответникът, като доставчик на електрическа енергия,
едностранно да коригира сметките на потребителите за доставената през изминал
период електрическа енергия, от който въпрос зависи и изхода на делото.
С решение № 111/17.07.2015 г. на ВКС по
т.д. № 1650/2014 г., постановено по реда на чл.290 ГПК, е уеднаквена
противоречивата практиката на съдилищата по релевантния за спора правен въпрос.
При произнасянето си съставът на ВКС е изложил съображения и е дал отговор, че
със ЗИД на Закона за енергетиката /ДВ, бр.54/12 г., в сила от 17.07.2012 г./ е
въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел.
енергия (какъвто е настоящия случай), ако обаче е изпълнил задълженията си по
чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т.е. само и единствено при
предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че
има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството
/ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия.
Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното
дружество да създаде посочените правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/ със съответното съдържание на новата законова
уредба, въведена с изменението на Закона за енергетиката /ДВ, бр.54/12 г., в
сила от 17.07.2012 г./, както съответно и Общи условия на договорите с крайния
потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при
наличие на основание за корекция. Нови ПИКЕЕ, приети на основание
горепосочените норми, са издадени на 12.11.2013 г., след която дата, следва да
се приеме, че корекцията на сметката на клиента от крайния снабдител е
допустима и правомерна, но при предвиждане в Общите условия на договорите на
ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция. В случая не е
спорно, че в Общите условия на договорите на ответника такъв ред не е
предвиден. Следователно ответникът няма право на извършената от него корекция.
Отделно от горното, с решение № 1500/
06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017 г, са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл.48,
49, 50 и 51 от този акт, а впоследствие с влязло в законна сила на 23.11.2018
г. решение по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС, са
отменени и разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ. Решенията
на ВАС имат действие занапред. Следователно към момента на извършване на
проверката са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, обн.
в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл.48, 49, 50 и 51 от този акт.
Оттук следва, че липсва приложима нормативна уредба (процедура), по силата на
която да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Това е така, защото с решението на ВАС е
отменена включително разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ, регламентираща
специалните изискванията към констативния протокол (оправомощено
лице да го състави, изискуем брой свидетели при отсъствие на абоната и т. н.),
който е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на оператора на
разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция. След отмяната на чл.
41 - 47 от ПИКЕЕ липсва също ред и предпоставки за извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Отпаднало е и
действието на заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи
използваните понятия, както и приложенията, определящи общата точност и допустимите
граници на грешката. Отмяната на чл. 1-47 от ПИКЕЕ не може да бъде заместена по
аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на правото. А
действалите към датата на проверката чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ не могат да запълнят
обема на възложеното с чл. 83, ал. 2, изр. 2 вр. ал.
1, т. 6 от ЗЕ правомощие на КЕВР. Чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ регламентират материалноправните предпоставки, при наличието на които може да бъде
извършена едностранната корекция, но не определят процедурата, респ. реда и
условията за извършване на корекционната процедура
при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. Следователно извършените от ответника в тази връзка действия към
датата на проверката, не са изрично регламентирани от закона, поради което и не
са основани на него. Доколкото законодателят не е предвидил друга процедура и
ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и коригирането на
сметката и доколкото сключеният между страните индивидуален договор препраща
именно отново към ПИКЕЕ, то ответникът няма правомощия да извършва такива
действия на друго непредвидено в закона основание, поради което извършването им
няма юридическа стойност. Този извод се налага и предвид строгата регулация и
държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат защитени потребителите от
неправомерни действия на монополистите.
Цитираните от ответника съдебни решения на
ВКС нямат задължителна сила за настоящия състав и са в противоречие с горецитираното решение на ВКС /съдебно решение №
111/17.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 1650/2014 г./, съобразно което се уеднакви
съдебната практика по спорове, аналогични
на настоящия в цялата страна, като дадените с него разрешения, са
възприети от настоящия съдебен състав, по изложените по-горе съображения.
Предвид гореизложеното следва, че ищците
без основание са заплатили на ответника общо
сумата от 461,60 лв. (Т.Г.Т. е заплатил 230,80 лв., Г.Т.Г. е заплатил 115,40
лв. и И.Д.Г. е заплатила 115,40 лв.), за допълнително начислена ел.енергия за
периода от 01.01.2017 г. до 24.02.2017 г., по данъчна фактура № **********/25.02.2019 г.,
поради което сумата по фактурата подлежи на връщане от ответника.
Доколкото
настоящото производство е по реда на чл. 422 ГПК и за горепосочените суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, то предявените
искове на ищците следва да бъдат уважени изцяло, като бъде признато за
установено, че ответникът дължи заплащане на ищците на следните суми: на
Т.Г.Т. – 230,80 лв., на Г.Т.Г. – 115,40 лв. и на И.Д.Г. – 115,40 лв. или общо
сумата от 461,60 лв., представляваща платена без основание цена за допълнително
начислена ел.енергия за периода от 01.01.2017 г. до
24.02.2017 г., по данъчна фактура № **********/25.02.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
18593/ 2019г. по описа на
РС – Пловдив.
Видно от
съдържанието на исковата молба ищците не са претендирали законна лихва върху
главниците, поради което съдът не може служебно да им присъди такава.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищците направените по делото
разноски, както следва: държавна такса в
размер на 25 лева за всеки от исковете на тримата ищци или общо сумата от 75
лева, както и възнаграждение за един адвокат по 300 лева за всеки един от
ищците или общо сумата от 900 лева. По отношение на възнаграждението за
адвокат, ответникът е направил възражение за прекомерност по чл.78, ал. 5 ГПК,
което съдът е длъжен да разгледа. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата № 1 от
9.07.2004 г. (в редакцията на нормата към момента на сключването на договора за
правна помощ), минималното адвокатско възнаграждение при интерес до 1000 лева
(какъвто е настоящия случай) е 300 лева. Изчислено на тази база адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на всеки един от ищците е по 300
лева (л.13), поради което не е налице прекомерност.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по
исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това
следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците и направените разноски по
заповедното производство, които са общо
в размер на 975 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, дължи заплащане на Т.Г.Т., ЕГН: **********, с адрес *** сумата в
размер на 230,80 лв., на Г.Т.Г., ЕГН:**********, с адрес *** сумата
в размер на 115,40 лв. и на И.Д.Г., ЕГН: **********, с адрес *** сумата
в размер на 115,40 лв. или общо сумата от 461,60 лв., представляваща
платена от тях без основание цена за допълнително начислена ел.енергия за
периода от 01.01.2017 г. до 24.02.2017 г., по
данъчна фактура № **********/25.02.2019 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18593/
2019г. по описа на РС – Пловдив.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, да заплати на Т.Г.Т., ЕГН: **********, с адрес ***, направените от него разноски в
настоящото производство в размер на 325 лева.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, да заплати на Г.Т.Г., ЕГН:**********, с адрес ***, направените от него разноски в настоящото
производство в размер на 325 лева.
ОСЪЖДА „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“
№ 37, да заплати на И.Д.Г., ЕГН: **********, с адрес ***, направените от нея разноски в
настоящото производство в размер на 325 лева.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, да заплати на Т.Г.Т., ЕГН: **********,
с адрес ***, на Г.Т.Г., ЕГН:**********, с адрес *** и на И.Д.Г., ЕГН:
**********, с адрес ***, направените от тях разноски по заповедното
производство (по ч.гр.д. № 18593/ 2019г. по описа на РС – Пловдив)
общо в размер на 975 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Стара Загора
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: