Решение по дело №686/2014 на Окръжен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №  867

 

                                 Гр. Пловдив , 07.05.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито заседание  в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА                                                       

                                                 ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                      НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

като разгледа докладваното от председателя  гр.д.№686   по описа за 2014, година, за да се произнесе взе предвид следното:

          Обжалвано е действие на частния съдебен изпълнител – М.О.  рег. № 758 с район на действие  Пловдивския окръжен съд   по изп. дело №1481/2013 година против разпореждане на ЧСИ М.О. от 22.11.2013 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя  за намаляване  адв. хонорар договорен между взискателя И.П.Т. с ЕГН:********** и пълномощника  му в размер на 360 лв., поради прекомерност.

          Твърди се в жалбата, че ЧСИ  незаконосъобразно е отказал намаляване  размера на адв. хонорар в горния размер, съобщен на жалбоподателя с ПДИ, тъй като делото не  се отличава  нито с фактическа сложност, нито с правна сложност, поради което  съобразно разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК размера на адв. възнаграждение  следвало да се определи  до минимума  в размер на 100 лв. ,изчислен по реда на Наредба № 1/2004 година  за минимални размери на адв. възнаграждение само за образуване изпълнителното дело. Жалбоподателят  заплатил веднага след получаване ПДИ на  сума в размер на 479,20 лв. , като за сумата от 360 лв.  за адв. възнаграждение за изпълнителното дело е възразил за прекомерна.  При прилагане разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК,  СИ  следвало да се съобрази с  ТР 6/2012 година на ОС на ГТК от 6.11.2012 година. Иска намаляване на  определения адв. хонорар в размер на 100 лв.

          Взискателят не е взел становище по жалбата.

 Становището на ЧСИ е, че жалбата е допустима, но неоснователна.  При определяне размера на дължимото възнаграждение, същото било договорено между страните отчитайки  изискванията на Наредба № 1/2004 година. Освен непосредствена дейност по образуване  изпълнителното действие, процесуалният представител на взискателя извършил и друга работа като същата не се заключавала единствено с образуване изпълнителното производство, тъй като при образуване на делото не е ясно каква ще е неговата продържителност и какви ще са действията, които ще се извършат.

          Пловдивският окръжен съд, преценявайки доказателствата по делото намира за установено следното:

          Жалбата против разпореждането от 22.11.2013 година   е допустима: Подадена е в срок на 06.12.2013 г., т.к. е получена на 02.12.-2013 г.; подадена е от лице, лигитимирано  да обжалва изпълнителни действия, в качеството на длъжник в  производството, срещу изпълнително действие касаещо  дължими разноски  заплатени от взискателя по смисъла на чл.435 ал.2 от ГПК- постановление за разноски, поради което ще следва да се разгледа по същество.

От приложеното копие от изп. дело 1481/2013 година  на  ЧСИ О. , с  район на действие ПОС  е видно, че същото е образувано по молба на И.П.Т., чрез проц. представител адв. Д. Д. против  ЕВН България топлофикация”ЕАД-гр.****, ЕИК:**** въз основа на изп. лист по гр.д.№10655/2012 г. на ПРС, 14 гр.с. и по в.гр.д. №1639/2013 г. на ПОС, съгласно който длъжникът  осъдена да заплати на И.Т. сумата от 150 лв. разноски за адв.възнаграджение пред въззивната инстанция.

За образуване и водене на изпълнителното производство взискателят е заплатил 360 лв. разноски за адв. възнаграждение.

След получаване ПДИ, длъжникът е направил искане до ЧСИ  съгласно разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК  за намаляване размера на заплатения от взискателя хонорар на  адв. Д., като е изложил съображения за това в молбата си. Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК, съдебният изпълнител  може да определи разноски по делото за адв. хонорар по- ниски от действително договорените между страните при констатирана прекомерност  на заплатеното с оглед  правната и фактическа  сложност на спора.

          Съгласно разпоредбата на чл.435 ал.2 от ГПК длъжникът в изпълнението има право да обжалва постановлението за разноските ,включително и отказа на ЧСИ за намаляване  разноските  касаещи адв. възнаграждение при заявено искане за това до ЧСИ. ЧСИ е отказал да редуцира адв.хонора, който отказ е обжалван по реда на чл.435 ал.2 от ГПК.

          Съгласно Наредба № 1/2004 година  за минималните размери  на адв. възнаграждение  според чл.10, т.2 във вр. с чл. 7 ал.2 т.1 от същата  и интереса на изпълнителното производство е в размер на 50 лв. Към тази сума за образуване изпълнителното производство се дължи  и сума в размер на 100 лв. съгласно чл.10 ал.1 от горната наредба, или минималния  размер на дължимото възнаграждение  за адв. хонорар по конкретния казус ,предвид интереса на същия е в размер на 150 лв.

          Съдът не възприема становището на жалбоподателя, че  от страна на взискателя  са предприети единствено действия по образуване изпълнително производство, поради което дължимия размер  за адв. възнаграждение следва да се определи единствено при условията на  чл.10 ал.1 от наредбата.  При образуване изпълнително производство, задълженията и работата на упълномощения  за това процесуален представител не се ограничава единствено с  непосредствена дейност по образуване  изпълнителното действие, а касае  и действия свързани със самото изпълнително производство както и такива свързани  и с обжалване действията  на ЧСИ, каквото  е именно и настоящото производство. Поради това за адв. възнаграждение се предвижда заплащане  на такова както  по чл.10 ал.1 от Наредба 1/2004 година за образуване изпълнително производство както и такова  съгласно разпоредбата на чл.10 във вр. с чл.7 л.2 т.2 от наредбата  , или в случая минималния размер на адв. хонорар е в размер на 150лв.

          С оглед установеното , договорения и платен  адв. хонорар от 360 лв.  е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото и  искането по чл. 78 ал.5 от ГПК е основателно. Възражението на  ответника по жалбата и изразеното становище на ЧСИ за прилагане разпоредбата  по пар.2 от ДР от Наредба 1/2004 година  е неосно-вателно, предвид ТР 6/2012 година на ОС на ГТК, съгласно което  прилагане  горната разпоредба  не обвързва съда, като същият е свободен  да намали  възнаграждението  до предвидения в същата наредба  минимален размер.

          Предвид изложеното,  ще следва да се  отмени постановлението на ЧСИ , с което е оставено без уважение искането на длъжника- жалбоподател за намаляване  разноските на взискателя  за адвокатското възнаграждение до размер на минималното такова предвидени  в Наредба № 1/2004 година .

          Мотивиран от горното , Пловдивският окръжен съд

                                         Р   Е  Ш     И      :        

 

          ОТМЕНЯ разпореждане на ЧСИ М.О. от 22.11.2013 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя ЕВН България топлофикация”ЕАД-гр.****, ЕИК:****  за намаляване  адв. хонорар договорен между взискателя И.П.Т. с ЕГН:********** и пълномощника  му в размер на 360 лв. , поради прекомерност.

          НАМАЛЯВА  размера дължим от ЕВН България топлофикация”ЕАД-гр.****, ЕИК:****  на взискателя И.П.Т. с ЕГН:**********  разноски за адвокатско възнаграждение от 360 лв. на 150 лв. по изп. дело №1481/2013 година на ЧСИ М. О.

          Решението не подлежи на обжалване.

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                             ЧЛЕНОВЕ :