Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.,
12.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на девети февруари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
` ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИНКО МИНЧЕВ
при секретаря Марияна Димова …………………………………………
и в присъствието
………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от
съдията АНХ дело № 00206 по описа за 2020г. И за
да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е по жалба на П.К.П. ЕГН ********** *** чрез пълномощник адв. Кр. П.
с адрес *** срещу наказателно
постановление № 20-0265-000278/24.08.2020г. на Началника на РУ Г.Т.,
ОД на МВР Д., с което са извършени
нарушения на чл.25,ал.1 от ЗДвП и на чл.123,ал.1,т.3, б.“в“ от ЗДвП, са наложени
административни наказания: “глоба ”
в размер на 200, 00 лв. на осн. чл.179,ал.2 във вр. с чл.179,ал.1,т.5 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 100, 00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от един месец на осн.175,ал.1,т.5 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че посоченото наказателно постановление е
незаконосъбразно, тъй като жалбоподателят не е извършил твърдяните
административни нарушения.
Жалбата е по реда на чл.59 ал.1 ЗАНН, подадена е в законовоустановения
срок и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна оспорва жалбата.
От доказателствата
по делото съдът намира за установена следната фактическа обстановка :
Срещу жалбоподателя е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение Серия Д №
906445 за това, че на 24 .07. 2020г., в 20. 50 ч. в гр. Г.Т. на улица „Т.“, като водач на лек
автомобил „Тойота Ярис Версо“ с рег.№ *********, като пред дом №11 предприел маневра за
излизане от реда на паркирани МПС. Не съобразява тяхното положение и ударил в
задна лява част паркирания по посока на движението л.а. „Мерцедес Е 240“с рег№**********
и причинява ПТП с материални щети. Водачът напуска мястото на причиненото ПТП.
Посочено е, че деянието са нарушени разпоредбите на чл. на
чл.25,ал.1 от ЗДвП и на чл.123,ал.1,т.3, б.“в“ от ЗДвП.
Жалбодателят подписал акта, като посочил възраженията си.
В законовоустановения срок приложил писмени възражения, в които твърди, че
други два автомобила впоследствие паркирали в голяма близост до неговия
автомобил. На молбата му другите автомобили да бъдат преместени, не се отзовал
никой.
На тези възражения
наказващият орган отговорил, че „при извършена проверка не е установено
нарушение на нормативната уредба“.
На 24.08.2020г. е издадено атакуваното с жалбата
наказателно постановление, където наказващият орган приел от фактическа страна изложените
констатации в акта за установяване на административно нарушение. Правната квалификация е, че с деянието са извършени нарушения на чл.25,ал.1 от ЗДвП и на
чл.123,ал.1,т.3, б.“в“ от ЗДвП, като са
наложени административни
наказания: “глоба ” в размер на 200, 00
лв. на осн. чл.179,ал.2 във вр. с чл.179,ал.1,т.5 от ЗДвП и „глоба“ в размер на
100, 00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец на
осн.175,ал.1,т.5 от ЗДвП.
В показанията си
актосъставителят Пл. К. и свидетелят В. М. завяват, че са посетили
произшествието по подаден сигнал от трето лице. Установили охлузвания по
бронята на л.а. „Мерцедес“. Жалбоподателят бил там, но на около 30м.–40 метра
от мястото на инцидента.
Свидетелите Н. Т.и В. А. твърдят, че когато
жалбоподателят решил да си тръгва видели, че други два автомобила била паркирани много близо до неговия автомобил. Свид. В. А.. помолил съседа си да премести
единия автомобил, но той не реагирал.
Тогава жалбоподателят предприел поредица от множество маневри за излизане от
редицата паркирани автомобили, като след известно време успял да премести
автомобила си и го установил по-назад на около 10 метра на първото възможно
място за паркиране на улицата. Свидетелите не
видели увреждания по другия
автомобил.
В приложения по делото протокол за ПТП е посочено, че с
автомобила си жалбоподателят, при напускане на реда на паркирани автомобили, не
съобразява тяхното положение и удря задна лява част на паркирания по посока на
движението л.а. с рег.№ *************, като причинява ПТП с материални щети.
От така установената фактическа обстановка съдът приема
следното: От цитирания протокол за ПТП се установява по безспорен начин, че на
посочения лек автомобил, е нанесена повреда , изразяваща се в охлузване на
бронята. Показанията на актосъставителя К. и свид. М., относно настъпили
материални щети, се подкрепят от
посочения писмен документ, поради което в тази част съдът възприема техните
показания като достоверни.
Съгласно § 6,т. 30 от ДР на ЗДвП пътнотранспортно
произшествие е събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно
средство и предизвикало повреда на пътно превозно средство, като законът не
прави разлика колко значителна е тази повреда. Поради това са неоснователни
твърденията в жалбата, че щетите са незначителни и нямало настъпило ПТП.
Предвид тези обстоятелства жалбата е неоснователна в частта
на извършеното нарушение на чл. 25,ал.1 от ЗДвП , съответно наложеното
наказание “глоба ” в размер на 200, 00 лв. на осн. чл.179,ал.2
във вр. с чл.179,ал.1,т.5 от ЗДвП, където размерът на наказанието е в точно
нормативно определен размер.
Относно твърдяното
извършено нарушение на разпоредбата на чл. чл.123,ал.1,т.3, б.“в“ от ЗДвП съдът
намира следното : В показанията си актосъставителят К. и свид. М. твърдят, че жалбоподателят
бил на около 30-40метра от местопроизшествието. Свидетелите Н. Т. и В. А. заявяват, че същият
преместил автомобила по-назад на около
10 метра на първото възможно място за паркиране на улицата, пред дома на
последния свидетел-дом №13. В наказателното постановление като място на
възникнало ПТП е посочено пред дом №11, като имотите са съседни и се намират в
непосредствена близост. Поради това не може да се приемат за достоверни
твърденията на първата група свидетели, че жалбоподателят бил напуснал
местопроизшествието. Самият факт, че след като пристигнали на мястото първата група свидетели заварали
там жалбоподателя и му съставили акт за установяване на административно
нарушение, опровергава техните твърдения, че жалбоподателят бил напуснал
местопроизшествието.
С оглед на
изложеното съдът намира, че по делото липсват безспорни и категорични
доказателства, установяващи по несъмнен начин
че жалбоподателят е напуснал местопроизшествието. Поради това в частта за твърдяното нарушение на разпоредбата на чл. чл.123,ал.1,т.3, б.“в“
от ЗДвП, съответно наложените административни наказания „глоба“ в размер на 100, 00 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от един месец, издаденото наказателно
постановление е назаконосъобразно и
подлежи на отмяна.
Жалбоподателят претендира сторените по делото разноски в
размер на 400, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на
чл.63,ал.3 от ЗАНН /редакция ДВ бр.94 от 29.11.2019г./ в съдебното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. В разпоредбата на чл.143,ал.1 от АПК е
предвидено когато съдът отмени обжалвания акт,
разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат се възстановяват от бюджета на органа, издал
отмененеия акт, като в разпоредбата на чл. 144 от същия кодекс е предвидено
субсидиарно прилагане на ГПК.
В случая жалбата е частично основателна и сторените от
жалбоподателя разноски следва да му
бъдат присъдени съобразно уважената част на жалбата: в размер на 200, 00 лв.
Като съобрази всичко изложено и на осн. чл.63,ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания, съдът:
Р Е Ш И :
Потвърждава
наказателно постановление №
20-0265-000278/24.08.2020г. на Началника на
РУ Г.Т., ОД на МВР Д., в частта в която за извършено нарушение на чл.25,ал.1
от ЗДвП, на П.К.П.
ЕГН ********** ***, е
наложено административно
наказание: “глоба ” в размер на 200, 00
лв. осн. чл.179,ал.2 във вр. с чл.179,ал.1,т.5 от ЗДвП.
Отменя наказателно
постановление №
20-0265-000278/24.08.2020г. на Началника на
РУ Г.Т., ОД на МВР Д., в частта в която за извършено нарушение на чл.123,ал.1,т.3, б.“в“ от ЗДвП, на П.К.П. ЕГН ********** ***, са наложени
административни наказания: „глоба“ в размер на 100, 00 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от един месец на осн.175,ал.1,т.5 от ЗДвП.
Осъжда ОД на МВР Д. да заплати на П.К.П. ЕГН ********** сумата от 200, 00 лв., сторени
разноски по делото, съобразно уважената част от жалбата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Д. в четиринадесетдневен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :