Решение по дело №2681/2023 на Административен съд - Пловдив

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба на „Явлена Пловдив“ООД, с ЕИК *********, чрез адвокат П., против Решение № 1221/07.07.2023г., постановено по АНД № 3034/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив. С обжалваното решение първоинстанционният съд е потвърдил Наказателно постановление № 16-2300085 от 02.05.2023 година на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Пловдив, с което на „Явлена Пловдив“ООД, с ЕИК ********* за нарушение по чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 414, ал. 3 от същия кодекс е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лева. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Касационният жалбоподател не е съгласен с извода на съда за наличие на трудовоправни, а не гражданскоправни отношения между дружеството-касатор и лицето Д. Х., като счита, че съдът е игнорирал представения граждански договор, дал е вяра на отразеното в попълнена от Х. декларация и не е ценил показанията на св. Х. и св. М.. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено процесното НП. Касационният жалбоподател се представлява в открито съдебно заседание от своя процесуален представител – адвокат П., поддържа се жалбата, както и искането по същество.

Ответникът – Директор Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, представляван от юрк. Т., оспорва касационната жалбата. Прави искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, възраженията на касатора и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Пловдив, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна.

Приетата от съда фактическа обстановка, изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Споделят се изцяло и правните изводи на първоинстанционния съд. В процесния случай провереното дружество притежава качеството работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Формирано е правоотношение между дружеството и лицето, което правоотношение според неговите характеристики не е оформено по надлежния ред. Правилни са изводите на РС, че в случая се установяват характеристиките на трудов, а не граждански договор(за изработка или поръчка). Районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, вкл. и представения граждански договор от 06.02.2023година - отделно и съотнесен към саморъчно попълнената от Х. декларация по чл. 402 от КТ и показанията на свидетелите, и е изложил мотиви защо не кредитира договора. Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон и е направил обоснован извод, че престирането на труд от страна на Х. към „Явлена Пловдив“ООД сочи на наличието на възникнало трудово правоотношение. Всички елементи на трудовоправното отношение са установени безспорно - посоченото лице изпълнява работа с определени трудови функции /брокер на недвижими имоти/, с определено място на работа, при определено работно време, определени почивни дни и дневна почивка, срещу което касаторът заплаща възнаграждение в определен размер, като процент от месечни продажби, като наетото лице е длъжно да се подчинява и да изпълнява разпорежданията на работодателя. Възраженията в касационната жалба, че се касае за отношения на изпълнител и възложител по граждански договор, са неоснователни. Страните по един граждански договор са равнопоставени и не дължат подчинение един на друг. По делото се установява обективно съществуването на всички формиращи трудовото правоотношение елементи, поради което районният съд е достигнал до законосъобразния извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Престацията на труд е предмет на трудово, а не на облигационно правоотношение. Аргументи в тази насока са безспорно установените обстоятелства, че е определена работна седмица от понеделник до петък, установена е почивка от 1 час, трудовата дейност е ангажирана в работно помещение, офис, оборудване и материали на работодателя.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд Пловдив е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства.

Обжалваното решение на Районен съд Пловдив следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от ответника по касационната жалба, следва да бъдат присъдени в настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1221/07.07.2023г., постановено по АНД № 3034/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Осъжда „Явлена Пловдив“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 158А, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ разноски за касационната инстанция в размер на 80(осемдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател:
Членове: