Р Е Ш Е Н И Е № 90
гр.
Бургас, 19.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд, първо гражданско и търговско отделение, в открито съдебно заседание, на двадесет и втори февруари, две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Съдия: Диляна Йорданова
при
секретаря Стойка Вълкова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 545 по
описа на БОС за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано
по повод исковата молба от А.С.И. ***, чрез адв. Панайот Велков от БАК, със съдебен адрес ***, офис 6, с която е предявен иск с правно основание
чл. чл.432 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД срещу ответника ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК831830482, със седалище гр. София, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер№87, представлявано съвместно от Стоян Станимиров
Проданов и Крум Димитров Крумов, за осъждане на
ответника да заплати на ищцата
сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от смъртта на баща й С. И. С., б.ж. на гр. А., починал на
19.01.2018г., ведно със законната лихва от датата
на деликта- 09.01.2018г.
до окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че смъртта на бащата на ищцата е настъпила в резултат
от реализирано ПТП на 09.01.2018г., около 16 часа, на път
208/88 км., при управлението на МПС „БМВ“, модел 325, ДК№*, управлявано от Т. М. А., застраховано по задължителна
застраховка „гражданска отговорност” при ответника-застраховател към датата на
деликта по застрахователна полица №***075, със срок на покритието
09.05.2017г.- 08.05.2018г. Посочва се, че водачът
на лекия автомобил, модел „БМВ“ е загубил контрол върху МПС и навлязъл в насрещното платно, където се е блъснал челно
с МПС „Фиат“, модел „Типо“, рег.№***, управляван от С. С., вследствие на което след
проведена хоспитализация на 09.01.2018г.*** и извършени хирургични интервенции на 11.01.2018г. последният е починал на 19.01.2018г. от причинените му телесни
увреждания, изразяващи се във фрактури на ключица,
ляво бедро, лява тибия, десен
радиус, десен глезен, разкъсно-контузна рана в двете коленни
области, лява пубисна кост и хематом в главата. Ищцата поддържа, че на пострадалия при ПТП са извършени
хирургически интервенции, но е починал от
настъпили усложнения – екстремна брадикардия, последвана от асистолия,
довели до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Изнася данни, че непосредствено
преди смъртта си баща й е изпитвал непоносими болки от претърпените
от ПТП увреждания и се е наложила терапия
с морфин за тяхното облекчаване. Ищцата твърди, че заедно с баща
си до смъртта
му са живяли заедно в едно домакинство, като са имали
топли и близки отношения, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение, както и особена духовна близост. За обосноваване правния си интерес
от предявяване на иска ищцовата страна съобразно изискванията
по чл. 380 вр. чл. 106 от
КЗ е предявила пред застрахователя претенция за определяне и изплащане на обезщетение, като към депозиране
на исковата молба е изтекъл тримесечния срок от нейното подаване
пред ответното дружество. С исковата молба се ангажират
доказателства. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който предявеният
иск се оспорва по основание и размер, като се прави възражение
за съпричиняване, че вредите са
настъпили и поради виновното поведение на бащата на ищцата, който е бил без поставен предпазен колан при реализиране на ПТП. Счита, че не е извършен деликт и ищцата не е увредена от процесното ПТП, т.к. не е установено
каква е причината за настъпването на ПТП и поради противоправното деяние на кого. Възразява,
че е налице разминаване
между описателната
част на констативния протокол за ПТП относно неговия механизъм и схемата към протокола. Оспорва иска по
размер като завишен и несъответстващ на разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД. Навежда доводи за неоснователност
на иска за лихви, които според ответника не следва да се дължат от датата на деликта. Ангажират се доказателства.
Не е постъпила допълнителна искова молба в срока по чл.
372, ал.1 от ГПК от ищцата.
Предявеният иск е с правно основание чл. 432 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД.
Окръжният съд, като взе
предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото констативен
протокол с
пострадали лица от 10.01.2018г., издаден от ОД на МВР-РУАйтос, на 09.01.2018г., около 16,00 часа, е настъпило ПТП, при следните
обстоятелства на път 208/88 км., при
управлението на МПС марка „БМВ“, модел „325“, рег. №
***, Т. М. А. е загубил контрол при движение с
несъобразена скорост в посока от гр. А. към гр. П. и навлязъл в насрещното
платно, при което е блъснал МПС марка „Фиат“, модел „Типо“,
рег.№***, управлявано от С. И. С..
Съгласно представените смъртен акт и удостоверение за
наследници пострадалият от процесното ПТП С. С. е
починал на 19.01.2018г., като след смъртта си е оставил за свои законни
наследници Н. С.-съпруга, И.И. – син, Н. Г.-дъщеря, А.
И. – дъщеря и ищцата А.И.-дъщеря.
В конкретния случай протоколът за
ПТП е констативен, издаден от органите на полицията при задължително посещение
на мястото на ПТП в случай, посочен в чл.125 ЗДвП, доколкото се
касае за нараняване на човек. Същият е последващо съставен след
инцидента, но се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно удостоверените и пряко възприети от длъжностното лице факти при огледа,
относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието, както и, че при
посещението на органите на МВР е имало ранен човек /в този смисъл решение №71
от 16.08.2017г. на ВКС по т.д.60343/2016г. на ВКС/.
Пред настоящата съдебна инстанция
е разпитан свидетелят И., който си спомня, че е посетил мястото на настъпване
на ПТП по получен сигнал в РУ Айтос, като всичко от местопроизшествието е било
запазено в първоначалния му вид. Свидетелят е констатирал на място лек
автомобил „БМВ“ с водач, който е загубил контрол върху автомобила и блъснал лек
автомобил „Фиат“, управляван от С. С.
Изцяло поддържа изложената от него фактическа обстановка в предявения му
констативен протокол за ПТП от 10.01.2018г. Съобщава, че
инцидентът се е случил през зимата и пътят е бил хлъзгав, като е имало
несъобразена скорост от водача на л.а.
„БМВ“ спрямо пътните условия. Посочва, че няма спомен дали пострадалият С. С. е
бил с предпазен колан, но управляваният от него автомобил е бил с ляв волан. На
схемата към протокола съставителят е объркал номерацията на МПС№1 и №2, която
следва да е на обратно. Съдът кредитира показанията на свид.
И., които са преки и непосредствени, както и последователни.
Установява се по делото, че бащата
на ищцата непосредствено след инцидента е бил откаран в УМБАЛ-Бургас от екип на
спешна медицинска помощ, като е бил настанен в Отделение по анестезиология и
интензивно лечение.
Съгласно представената
експертиза от 19.01.2019г.*** С. С. е постъпил на 09.01.2018г. в Отделението по
анестезиология и интензивно лечение, с
поставена диагноза „фрактура на десен радиус, лява тибия,
ляво бедро, лява пубисна кост“, извършени са му хирургически
интервенции на 11.01.2018г., изразяващи се в репозиция
и метална остеосинтеза на ляв долен крайник. На
18.01.2018г. болният е получил внезапно тахидиспнея,
затруднено дишане и постепенно увеличаващ се задух, като на 19.01.2018г. е
починал вследствие на настъпили усложнения-остра дихателна недостатъчност и
остра сърдечно-съдова недостатъчност.
В депозираните пред БОС показания
свидетелят Д. посочва, че след смъртта на баща си ищцата е била много
притеснена и стресирана. А.И. и С. С. са живели в едно домакинство като
задружно семейство. Свидетелства, че покойният С., който е имал строителна
бригада се е грижил много добре за семейството си и предимно за ищцата и
нейните деца, издържал ги, купувал им храна, дрехи и всичко необходимо. Свидетелят
разказва, че А.И. и баща й са имали силна емоционална връзка, много привързани са
били едни към друг, ищцата кръстила голямата си дъщеря С. на името на С.и той
бил много радостен от това. След смъртта на баща си ищцата изпаднала в голям
стрес, започнал да пие и пуши, което влошило отношенията й с нейния съпруг.
Често свидетелят е виждал ищцата да
посещава гроба на баща си. Обяснява, че в момента А.И. е бременна и детето,
което ще роди ще бъда момче и ще носи името на С.
Съдът кредитира показанията на свид. Д., които са детайлни и последователни и не се
опровергават от останалите събрани по делото доказателства.
По делото е прието заключение по
назначената комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа
експертиза на вещите лица Г. и П., неоспорено от страните, което съдът цени
като обстойно обосновано и напълно кореспондиращо на останалите събрани по
доказателства. От него се установява, че при процесното
ПТП С. С. е получил следните телесни увреждания - политравма
с фрактури на дясна лъчева кост, ляв голям пищял, ляво бедро, лява ключица,
разкъсно-контузни рани, белодробна тромб емболия,
лентовидно кръвонасядане в лява гръдна половина от
пъпа към ляво рамо. Непосредствена причина за настъпване на смъртта е белодробна
тромбемболия, която се дължи на откъснати тромби от
фрактурата на таза, като пряка и непосредствена последица от ПТП. Вещите лица
категорично са достигнали до извода, че по време на инцидента пострадалият е
бил с предпазен колан, като са взели предвид лентовидното кръвонасядане
в лявата гръдна половина, като е имало монтирани предни предпазни колани на лек
автомобил „Фиат Типо“. От изслушаното заключение на вещите лица безспорно се доказва механизма на пътно-транспортното
произшествие. Лек автомобил
«Фиат Типо», управляван от
С. С., се е движил с допустима скорост
от 70-80 км./ч. на път
III-208, в посока гр. А.-гр. П.. Лек автомобил «БМВ», модел «325», управляван от Т. А., също се е движил с допустима скорост от
70-80 км./ч., в насрещната лента в посока гр. А.-гр.П.. Установява се от заключението, че
пътната настилка на датата
на инцидента е била мокра и с понижен коефицент на
сцепление, при прав пътен участък,
който е с наклон на спускане
към гр. А. Според вещите лица водачът на лек автомобил марка «БМВ», модел «325»,
Т. А.е почувствала нестабилност и не е могла да поддържа
с волана праволинейно движение по пътя,
вследствие на което е загубила контрол
върху автомобила. По-големият воден слой по наклона
за изкачване е довел до пребоксуване
на предните колела поради липса на сцепление с настилката. Задействането на спирачния педал е увеличило нестабилността
и е започнала ротация, обратна на часовниковата
стрелка, наляво към насрещната пътна лента. В заключението е направен извод, че
водачът на лек автомобил
«Фиат Типо» е възприел опасността от сблъсък с навлизащия в лентата насрещен лек автомобил, но е бил
в невъзможност да предприеме
спасителна маневра, тъй като навлизането е станало на много къса дистанция. Процесното ПТП е било предотвратимо в случай, че водачът Т. А.е имала достатъчен опит, и в
случай, че след като е почувствала
нестабилност в управлението
е вдигнала крака си от педала на газта и с плавни
движения на волана е успокоила колебанията, докато автомобилът с понижена скорост се установи в права посока.
В заключението е определено ориентировъчно
мястото на удара в лентата,
в която се е движил лекия автомобил, управляван от бащата на ищцата.
По делото се доказва, че
е налице застраховане на гражданската отговорност на причинилия ПТП
водач при ответника – застраховател по време на настъпването на
застрахователното събитие, видно от представената справка, със
застрахователна полица №***075, със
срок на покритието
09.05.2017г.- 08.05.2018г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Нормата на чл.432
от КЗ урежда прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„гражданска отговорност“, който поема задължение да заплати на увреденото лице
обезщетение за причинените му вреди.
По делото беше установено,
че нарушавайки правилата за движение в чл.20, ал.1 от ЗДвП водачът
на посочения по-горе автомобил, за който е сключена застраховка „гражданска
отговорност“, виновно е допуснал ПТП, при непредпазлива форма на вина. Съгласно
разпоредбата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Извършеното нарушение на посоченото правило за движение според вещото лице
е в причинна връзка с настъпилото произшествие и смъртта на пострадалия С.
С. Предвид събраните в настоящето производство писмени
и гласни доказателства – констативен протокол за ПТП, показания на свид. И., както и изслушаното по делото заключение на комплексната
авто-техническата и медицинска експертиза съдът
приема за доказан по безспорен и несъмнен
начин фактическия състав на непозволеното
увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
Съдът намира, че по делото са
доказани всички елементи от фактическия състав, включен в нормата на
чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно деяние, вреда,
причинно-следствена връзка между тях и вина на извършителя на деянието, както и
сключването на договор за застраховка гражданска отговорност. Ответникът е поел
договорно задължение да заплати обезщетение на всяко увредено лице.
Спорен по делото е въпросът за
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и налице ли е съпричиняване, с оглед приложението на разпоредбата на чл.
52 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "гражданска
отговорност" на автомобилистите. При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от смъртта на баща й
настоящият съдебен състав съобрази следното: до смъртта на С. С. ищцата е
живяла с него, заедно с децата си и съпруга си в едно домакинство, като са били
едно сплотено семейство, обединено от личността на баща й. Починалият при ПТП е
бил на 66 години, във все още работоспособна възраст, уважаван и търсен
майстор-строител. Той е бил обичан от дъщеря си, полагал е активно грижи за нея
и останалите членове на семейството й, като
в много голяма степен тя е разчитала на него във финансово и морално отношение.
Внезапната му смърт е лишила ищцата от възможността за в бъдеще да се ползва от
неговата материална и бащинска подкрепа. Безспорно се установи по делото, че
отношенията между бащата и дъщерята преди внезапната смърт на пострадалия от
ПТП са били близки и топли. За това свидетелства обстоятелството, че И. е
кръстила детето си на негово име и дори планува да нарече с името на баща си
още едно дете, което очаква. Категорично и несъмнено се доказа, че загубата на
баща й е голяма и е предизвикала празнота и стрес в живота на ищцата.
Дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта
на близък човек следва да
се определи към момента, когато е породено
основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане и с факта на осъществяване на деликта - личното
засягане на
защитените ценности. При преценка на
размера на обезщетението следва да се отчетат
и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които
ще продължат да бъдат търпени
от пострадалия във времето, тъй
като продължаващите за в бъдеще и страдания не
са ново правопораждащо
основание за вредата. Продължителността на времето, през
което се търпят и ще се
търпят страданията, следва да се
отрази и на размера на дължимото
обезщетение.
При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да съобрази обществено-икономическите
условия в страната към момента на увреждането, чийто промени намират отражение
в нарасналите нива на застрахователно покритие по застраховка „гражданска
отговорност“ в чл. 492 , ал.1 от действащия КЗ.
С оглед на това, преценявайки
всички съвкупни критерии, съдът намира, че размерът на обезщетението за
неимуществените вреди, които са претърпени от ищцата, следва да бъде определен на
120 000 лева.
Изцяло недоказано остана по
делото възражението на ответника-застраховател за съпричиняване
на вредоносния резултат поради непоставяне на предпазен колан от бащата на
ищцата по време на ПТП. Напротив, установи се от кредитираното от настоящата
съдебна инстанция заключение на комплексната съдебна авто-техническа
и медицинска експертиза, че по време на инцидента С. С. е бил с поставен предпазен
колан, като изводът на вещите лица в тази връзка, предвид констатираните телесни
наранявания на пострадалия, е категоричен. Ответникът, чиято е тежестта на
доказване, не установява благоприятните за него факти в процеса, на които
основава възражението си за съпричиняване, поради
което същото е неоснователно.
При горните мотиви БОС приема, че
предявеният иск за неимуществени вреди е частично основателен до размера от
120 000 лева, като в полза на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение
за неимуществени вреди в посочения размер.
За горницата над този размер до предявения
размер от 150 000 лева искът за неимуществени вреди е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По акцесорната претенция за законна
лихва, считано от датата на деликта. Доколкото лихва няма мораторен,
а компенсаторен характер, претенцията за нейното присъждане не представлява отделен
иск и се дължи като последица
от осъществения деликт. С новия КЗ, заплащането на законна лихва
върху обезщетението за забава е уредено по различен
от отменения
КЗ. Съгласно разпоредбата на чл.
497, ал.1, т.2 от КЗ, която следва да намери приложение в настоящия казус, тъй като застрахователят е постановил
отказ и неоснователно е изискал влязъл в
сила съдебен акт, доказващ вината на водача, лихва се дължи след изтичане на
тримесечния срок от по чл. 496, ал.1 от КЗ от предявяване на претенцията пред
застрахователя. Заявлението на ищцата е получено от ответника
на 06.07.2018г., поради което съдът счита, че законна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди се дължи, считано от 07.10.2018г.
При горните мотиви ответникът следва да заплати законната
лихва върху главницата от 120 000 лева, считано от 07.10.2018г. до
окончателно плащане на задължението.
В останалата част за периода от деликта
до изтичане на тримесечния срок от по чл. 496, ал.1 от КЗ
искането за присъждане на законна лихва е неоснователно и следва да се
остави без уважение.
При този изход от спора, на осн. чл. 38 от
Закона за адвокатурата ответникът
следва да заплати на адв. Панайот Велков сумата от 3624 лева адвокатско възнаграждение в минималния
размер по Наредба №2 от 09.07.2004г., съразмерно на уважената част от иска,
като възражението за прекомерност на адвокатското възнагражение от ответника в молба от 07.01.2019г. следва да
се остави без уважение, доколкото
е определено в минималните размери
по наредбата.
Ответникът следва
да заплати по сметка на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт, дължимата държавна такса за разглеждане на иска размер на 4800 лв.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“
АД, ЕИК831830482, със седалище гр.
София, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер№87, да заплати на А.С.И. ***, сумата
от 120
000 лева /сто и двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания
от смъртта на баща й С. И. С., б.ж. на гр. А., починал на
19.01.2018г., в резултат
от реализирано ПТП на 09.01.2018г., около 16 часа, на път
208/88 км., при управлението на МПС „БМВ“, модел 325, ДК№*, управлявано от Т. М. А., застраховано по задължителна
застраховка „гражданска отговорност” при ответника-застраховател към датата на
деликта по застрахователна полица №***075, със срок на покритието
09.05.2017г.- 08.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
120 000 лева, начиная 07.10.2018г до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата
над уважения размер до размера от 150 000 лева, както и акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва върху уважената част от иска за
периода от датата на деликта - 09.01.2018г. до изтичане на тримесечния срок от по чл. 496,
ал.1 от КЗ - 06.10.2018г.***“ АД, ЕИК831830482, със седалище гр.
София, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер№87, да
заплати на адв. Панайот Велков от БАК сумата от 3624лева- адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК831830482, със седалище гр. София, район
Лозенец, бул. Джеймс Баучер№87, да заплати по сметка
на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 4800 лева - държавна
такса върху уважената част
от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: