Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. П.,…12.....февруари….2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.ският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ ЯНУАРИ
през ДВЕ ХИЛЯДИ
и ДВАДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря....ВЕЛИСЛАВА…ТРИФОНОВА,…като…разгледа
докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…921...…
по…описа…за…2019г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно
гражданско производство по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от адв. Я.А. ***-особен представител на И.Г.Т.
- ответник в
първоинстанционното производство по
гр.д.№879/2019г. по описа на П.ски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното
от VІІ-ми гр.с-в съдебно решение №1718/19.09.2019г., с което е уважен предявеният от ищеца „Т.П. “-ЕАД
със седалище П., установителен иск по чл.422 от ГПК, като е признато за
установено, че въззивният жалбоподател
дължи следните суми: 156лв.- главница за потребена топлинна енергия в периода
от 01.10.2016г.до 30.04.2018г., 18.31лв.- лихва за забава за периода 02.12.2016г.-04.12.2018г,
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
-13.12.2018г. до окончателното изплащане
на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК №5740/14.12.2018г. по ч.гр.д.№9077/2018г. по описа на ПлРС., и с
което жалбоподателят е осъден да заплати разноски по исковото и заповедното производство.
Във въззивната
жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави се искане да бъде отменено и вместо него Окръжният съд
да постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция. Излагат се многобройни оплаквания,
които се свеждат до следното: липсват доказателства, че жалбоподателят е
потребител на топлинна енергия. Липсва детайлна информация относно начина на
формиране на претендираната сума. Производството по делото следва да бъде
спряно на основание чл.229,ал.4 във вр. чл.633 от ГПК, поради наличие на висящо
производство пред Съда на Европейския съюз – дело С-725/2017г., решението по
което ще има значение за правилното решаване на спора по отношение претенцията
на „Т.-П.“-ЕАД за т. нар.такса „сградна инсталация“, която съставлява цената на
иска. Делото пред СЕС е образувано на основание преюдициално запитване,
отправено от СРС относно тълкуване на Директива 2011/83/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25.10.2011г., имащи отношение към възникването,
съдържанието и прекратяването на договора за доставка на услугата централно
отопление. Дело №-725/2017г. на СЕС е съединени с дело С-708/2017г,
образувано по преюдициално запитване на
РС-Асеновград. Спирането на настоящето производство се налага и в светлината на
ТР №1/09.07.2019г. по тълк.д.№1/2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което въззивно
решение постановено при наличие на основание за спиране по чл.229,ал.1,т.4 от ГПК , е недопустимо.
Ответникът по
въззивната жалба – „Т.-П.“-ЕАД, ЕИК-****
със седалище в гр.П., който е ищец в
първоинстанционното производство, чрез процесуалния представител юрк. Цв.В., е
подал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на същата
и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Посочва се, че правилно съдът е приел, че въззивният жалбоподател е
потребител на топлинна енергия по смисъла на №1,т.42 от ЗР на ЗЕ. Назначената
по делото съдебно-счетоводна експертиза е установила размерът на задължението
към топлоснабдителното дружество. Претендират се разноски за юрк.
възнаграждение в размер на 100.00лв.
Ответникът по
въззивната жалба „Т.С. “-ЕООД със седалище в гр.София, който е трето
лице-помагач на страната на ищеца в първата инстанция, не е подал отговор на
въззивната жалба и не е изразил становище по същата.
Страните не са
направили доказателствени искания.
П.ският окръжен съд, като провери обжалваното
решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства,
приема следното:
Въззивната жалба, подадена от адв. Я.А. ***-особен
представител на И.Г.Т. - ответник в
първоинстанционното производство по
гр.д.№879/2019г. по описа на П.ски районен съд, Гражданско отделение, срещу
постановеното от VІІ-ми гр.с-в
съдебно решение №1718/19.09.2019г., е подадена
в срок, срещу съдебен акт,
подлежащ на обжалване, от надлежна страна,
при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество в
открито съдебно заседание на въззивната инстанция.
Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното
производство по гр.д.№879/2018г. по описа на П.ски районен съд, Гражданско
отделение, е образувано на основание предявени по реда на чл.422 във вр.
чл.415,ал.1 от ГПК, от ищеца „Т.П. “-ЕАД против ответника И.Г.Т., ЕГН-**********, с регистриран адрес ***,
обективно съединени установителни
искове с
обща цена 174.31лв., от която 156.00лв.- главница и 18.31лв. – мораторна
лихва -за установяване съществуване на вземане, за което е по ч.гр.д.№9077/2018г.
по описа на РС-П., е издадена Заповед №5740/14.12.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
В исковата
молба се твърди следното:Ответникът И.Г.Т. е съсобственик на имот, находящ
се в гр.П., ул.“С.С. “№**, вх.*, ап.* и е клиент по смисъл на чл.153 ЗЕ. За
посочения имот е предоставена топлинна енергия за периода
01.10.2016г.-30.04.2018г., която не е заплатена
и чиято цена възлиза за ответника в размер на 156лв., съобразно правата
му. Същият дължи и лихва за забава за периода 02.12.2016г.-04.12.2018г. в
размер на 18,31лв. По повод заявление по чл.410 от ГПК в полза на ищеца е
издадена заповед срещу ответника за
посочените суми по ч. гр.д.№9077/18г. на ПлРС. Вземането произтича от следните
обстоятелства: Ищеца е съсобственик и
абонат на “Т.-П.”ЕАД, което е доставчик на топлинна енергия. Потребител
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ и чл.150 от ЗЕ.С оглед
изложеното и по силата на нормативните актове за потребителя на ТЕ важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката.Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от 'Т. ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. П., които се изготвят от 'Т. " ЕАД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират
търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите
условия за продажба на топлинна енергия от "Т.П. " ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. П. от 2007 и приложени по делото, публикувани във в-к
“Нощен труд” бр. 13-14.12.2007г. и в-к “Посоки”бр.239/13.12.2007г.Твърди се, че
в раздел VII от ОУ - „З ****", чл, 32, ал. 1 е определен реда и срока, по
който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, задължението на абоната за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. Сградата-етажна
собственост, в която се намира топлоснабдения имот е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата -"Т.С. “ ЕООД на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата
на чл. 61 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр.
34 от 24.04.2007г.). Тъй като не е заплатена сумата от ответника, е подадено
заявление по чл.410 от ГПК и е издадена заповед по ч. гр.д.№9077/2018г.В
законовия срок е постъпило възражение от ответника на осн. чл. 415 от ГПК са
предявени искове за съществуване на вземането, поради което моли съда да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи посочените в заповедта суми и направените
по делото разноски.
Ответникът И.Г.Т. не е
намерен на адресите на които е регистриран, поради което на основание чл.47 от ГПК е назначен особен представител за
сметка на ищеца – адв. Я.А.. Особеният представител е подал писмен отговор на
исковата молба, чрез който е оспорил предявените искове. Възразил е, че
ответникът няма качеството на потребител на топлинна енергия. Изтъкнал е, че
производството по делото следва да се спре на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК,
тъй като в СЕС има висящо дело, образувано по преюдициални запитвания на български
съдилища, решението по което е от значение
за правилното решаване на настояшия спор.
Като трето лице-помагач на страната на ответника е допуснат „Т.С. “-ЕООД
– София. Същият е подал Молба, в която е изразил становище, че дяловото разпределение е
направено в съответствие с нормативната уредба.
По делото са събрани писмени
доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
П.ският районен съд, Гражданско отделение, VІІ-ми гр.с-в се е
произнесъл с обжалваното Решение №1718/19.09.2019г.,
с което е уважил изцяло исковата претенция и е осъдил ответника да заплати направените по делото разноски.
Въззивният съд
приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и
ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и
допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК,
въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.
Във връзка с допустимостта на решението, съдът посочва, че същото е
постановено по допустим установителен
иск, предявен по реда на чл.422,ал.1 от ГПК между надлежни страни, в законния
едномесечен срок от уведомяването, извършено от заповедния съд.
За да се произнесе относно
правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства се установява следното :
Приложеното ч.гр.д.№9077/2018г. по описа на ПлРс,
ГО, е образувано на основание Заявление
Вх.№32188/13.12.2018г. по регистъра на същия съд, за издавана заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от заявителя „Т.-П.“-ЕАД срещу
длъжниците И.Г.Т., ЕГН- **********,***
и маргарита Л.Т., ЕГН- ********** , същия
адрес, за следните суми: 312.81лв.- главница, представляваща стойността на
топлинна енергия за периода –
топлоенергия за периода 01.10.2016г. до
30.04.2018г и 36.61лв. – лихва върху главницата за периода от 02.12.2016г. до
04.12.2018г.
П.ският районен съд, VІІІ-ми гр.с-в е уважил изцяло
заявлението, като е издал срещу двамата длъжници Заповед №5740/14.12.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за заявените суми ( главница
и лихва), както и за разноски – 25лв.-д.т и 50лв. – юрк. възнаграждение.
По реда на чл.414 от ГПК, длъжникът И.Т. е възразил
срещу заповедта за изпълнение. С Разпореждане 0587814.01.2019г. заповедният съд
е ,указал на заявителя, че в 1-месечмен срок от връчване на съобщението ,може
да предяви иск за установяване на вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение. Разпореждането е връчено на 24.01.2019г., а исковата молба е
регистрирана с Вх.№3891/11.02.2019г. по регистъра на П.ски районен съд.
От съвкупната преценка на събраните доказателства в
исковото производство е установено следното от фактическа страна:
Ответникът по исковата молба(понастоящем въззивен
жалбоподател) е съсобственик на недвижим имот, представляващ апартамент №1,
находящ се в сграда в гр.П., ул.“С.С. “№26, вх.“А“, придобит, чрез договор за
покупко-продажба, сключен на 10.06.2002г.,изразен в Нотариален акт №166,т.ІІ, рег.№2357, дело№225/2002г. на Нотариус И.И. с район на действие РС-П., рег.№*** на
Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията.(л.105 от
първоинстанционнотох дело) На 18.ІХ.2001г. между етажната собственост на
сграда, намираща се в гр.П., ул.“С.С. “№26 и третото лице – помагач „Т.С. “-ЕООД
е сключен договор с предмет:“ доставка и монтаж на термостатни вентили,
термостатни глави и индикатори за разпределение на топлинна енергия, извършване
на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода“.
Съгласно съдебно-счетоводната експертиза, изготвена
от в.л. Т.Илиева, която не е оспорена от страните, се установява следното:
Партидата в „Т.-П.“ – ЕАД, се води на
името на въззивника И.Т. и на неучастващо в делото лице М.Т. . Размерът на главницата, представляваща
стойността на консумираната и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.10.206г. до 30.04.2018г. е 312.81лв., а размерът на лихвата върху главницата
за периода от 02.12.2016г. до 04.12.2018г. е 36.61лв. От посочените суми,
размерът на задължението на И.Т. е
156.40лв. – главница и 18.30лв. – лихва.
При така установените фактически положения, съдът
формира следните правни изводи:
Ответникът е
потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР от Закона
за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003г., изм., ДВ. бр. 18 от
05.03.2004 г., изм. ДВ. бр. 18 от 25.02.2005г., изм. ДВ. бр. 95 от
29.11.2005г., изм. ДВ., бр. 30 от 11.04.2006г., изм. ДВ., бр. 65 от
11.08.2006г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006г./, съгласно който
"потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо
лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване за домакинството си. По силата на нормативните актове,
абонатът е потребител на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от 'Т.П. ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. П., които се изготвят от 'Т.П. " ЕАД и
се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на
топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за
продажба на топлинна енергия от "Т.П. " ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. П.- приложени на л. 7 по делото, в сила от 2007г.В раздел VII от ОУ
- „З ****", чл, 31, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на
ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Установява се от доказателствата
по делото, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396
от ЗЕ/ сградата, в която се намира топлоснабдения имот е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма - „Б. “ООД.Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва
по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.140а от ЗЕ общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда- етажна собственост, присъединена към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за
горещо водоснабдяване и за отопление.Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ, топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена за сградна инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.Съгласно чл.153, ал.6
от ЗЕ, клиентите на сграда- етажна собственост, които прекратяват
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата.Качеството на клиент може да се изгуби само тогава,
когато се прекрати топлоподаването на цялата сграда. Както беше посочено, по
делото е представен НА №1166, том втори,
рег.№2357, д.№225/2002г., от който е видно, че ответникът е съсобственик на имот
в топлофицираната сграда.
Водим от горното, съдът приема, че ответникът(
понастоящем въззивник) дължи
претендираната сума, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
От изложеното е видно,
че въззивният съд, достига до краен плавен извод, който е еднакъв с този на
първоинстанционния, поради което обжалваното решение като правилно следва да
бъде потвърдено.
Оплакванията, изложени
във въззивната жалба са неоснователни по съображенията, изложени по-горе.
Не са налице
предпоставките на чл.229,ал.1,т.4 от ГПК за спиране производството по
настоящето дело до произнасяне на Съда на Европейския съюз по преюдициални
запитвания, направени от СРС и РС-Асеновград.
Преююдициалното
запитване, отправено от СРС е за тълкуване правото
на ЕС относно правата на потребителите, касаещи доставката на непоискана услуга
"централно отопление" по смисъла на Директива 2011/83/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на
потребителите (по-конкретно - чл. 27 от Директивата).
В подобен смисъл е и
преюдициалното запитване, отправено от АРС.
Настоящият съдебен
състав приема, че по настоящето дело не
се касае за „непоискана услуга централно отопление“. – От доказателствата по
делото е установено, че въвзивният жалбоподател
при свободно договаряне през 2002г. е закупил имот в сграда, която е снабдена с централно
парно отопление и етажната собственост, в която през 2001г. е сключила договор
с топлинен счетоводител. Следва да се отбележи, че сградната инсталация се
изгражда и се свързва със съответното Топлофикационно дружество, чрез договор,
който се подписва от всички и е задължителен за договарящите. Когато
инсталацията е изградена от строителя и той е подписал договора за
топлоснабдяване, строителят продава топлофицирани обекти и кепевачът преценява
дали ще закупи имот с централно
отопление .Следователно, с покупката на апартамента в топлофицирана сграда,
купувачът се съгласява да ползва услугите на съответната Т.. При това положение
услугата“централно топлоснабдяване“ не е непоискана. Такава ще бъде, ако в имота на лицето се изгради инсталация
против неговата воля.
Наред с изложеното,
съдът посочва, че с ТР на ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г. ВКС е изразил становище, че не е налице противоречие между Закона за енергетиката (ЗЕ) и ЗЗП.
Във връзка с разноскте,
въззивният съд приема следното:
Тъй като особеният
представител не дължи внасяне на д.т. , с оглед изхода на делото, въззивният
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС-П. на основание чл.78,ал.6 от ГПК д.т. от 50лв.
върху двата обективно съединени иска.
Също така, с оглед изхода
на делото, въззивният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по въззивната жалба претендираните
от него разноски за въззивна инстанция
общо в размер на 400.00лв., от които 300.00лв. за особен представител по
чл.47,ал.6 от ГПК и 100.00лв. – юрк. възнаграждение.
Съгласно чл.280,ал.3,т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
По изложените съображения, П.ският окръжен съд, ІV-ти
въззивен граждански състав, на основание чл.271 във вр. чл.272 от ГПК
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
като правилно РЕШЕНИЕ №1718/19.09.2019г. на П.ски районен съд, Гражданско
отделение, VІІ-ми гр.с-в, постановено по гр.д.№879/2019г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА И.Г.Т., ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на П.ски окръжен съд на основание чл.78,ал.6 от ГПК държавна такса от
50.00лв.(петдесет лв.)
ОСЪЖДА И.Г.Т., ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.-П.“-
ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“И.И.З. “№***, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, РАЗНОСКИ за
въззивна инстанция в размер на
400.00лв.( четиристотин лв.).
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: