№ 4245
гр. С, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110169173 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Б. Л. В. срещу “А С Б” ООД, с която при условията
на обективно съединение са предявени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и
т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът Б. Л. В. твърди, че по силата на трудов договор от 14.12.2020г. заемал
длъжността "охранител" при ответното дружество “А С Б” ООД с място на работа в гр. С.
Твърди, че за периода от 19.08.2024г. до 03.09.2024г. ползвал платен годишен отпуск. Поради
временна неработоспособност на 03.09.2024г. представил на прекия си ръководител К
болничен лист, при което бил уведомен, че мястото на работата му ще бъде променено.
Твърди, че след изтичане на разрешения му от здравните власи отпуск поради временна
неработосподобност на 14.09.2024г. се явил на работа, при което не бил допуснат до обекта и
установил, че не е включен в графика. При справка за състоянието на трудовите му договори
установил, че считано от 09.10.2024г. трудовото му правоотношение с ответника било
прекратено на основание чл. 325, ал. 1 т. 1 КТ. Излага, че на 17.10.2024г. при среща прекият
му ръководител К му предоставил подписан екземпляр от заповед за прекатяване
№52/09.10.2024г., с която считано от 09.10.2024г. трудовото правоотношение с ищеца било
прекратено на основание чл. 330, ал. 2 т. 6 КТ вр. с чл. 190, ал. 1 т. 2 КТ. В тази връзка
излага, че не е получил искане за писмени обяснения, а поради липсата на указание чий е
подписът под заповедта не се установявало и авторството и, с което се опорочавала
процедурата по издаването й. Излага, че уволнението му е незаконно и поради издаването на
две заповеди за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие и
1
поради дисциплинарното му уволнение без да са ясни мотивите за това. В тази връзка сочи,
че не е получил екземпляр от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по
взаимно съгласие и че от негова страна не е налице волеизявление в този смисъл. По
отношение на вменената му дисциплинарна простъпка излага, че поради недопускането му
до обекта и невключването му в графика не е имал задължение да се явява на работа. В тази
връзка излага, че мястото му на работа не е било променено, защото не му е връчена заповед
в този смисъл. Твърди, че получил брутно трудово възнаграждение за последен пълен
отработен месец при ответника в размер от 1000,02 лв. Предвид изложеното моли съда да
признае уволнението за незаконно и да го отмени, като го възстанови на заеманата длъжност
„охранител“ и му присъди обезщетение за оставане без работа в периода от 09.10.2024г. до
09.04.2025г. в разме на 6000,12 лв. Претендира и разноски.
Ответникът със срочно депозиран отговор на исковата молба оспорва предявените
искове като несонователни. Признава, че между страните е било налице трудово
правотоношение с твърдяното от ищеца съдържание. Излага, че от м.май 2024г. постъпили
множество сигнали от наематели на обекти в охраняваната от ищеца сграда на КНСБ, които
се оплаквали от поведението на Б. В.. Това наложило инициирането на разговора с ищеца за
промяна в мястото му на работа след завръщането му от платен годишен отпуск на
03.09.2024г. Твърди, че ищецът отказал да подпише представеното му в тази връзка
допълнително споразумение към трудовия договор. На 03.09.20224г. в сградата на КНСБ
ищецът представил болничен лести заявил, че няма да ходи никъде, при което отказал да се
запознае с месечния график за работата му. Твърди, че на 14.09.2024г. ищецът не се явил на
работа нито на досегашното, нито на новоопределеното му място за това. Излага, че във
връзка с това поведение на работника изпратил чрез куриерска услуга покана до ищеца до
адреса му по трудовия договор за даване на писмени обяснения, но пратката се върнала като
непотърсена. На 17.10.2024г. по инициатива на ищеца се провела среща с прекия му
ръководител пред сградата на КНСБ, при което същият отказал да получи заповедта за
дисциплинарното му уволнение в присъствието на свидетели. Излага, че поради грешка
подал информацията в НАП за прекратяване на трудовото правоотношение между страните
по взаимно съгласие. Заповедта за дисциплинарното уволнение на ищеца била подписана от
едноличния собственик на капитала на ответното дружество, който разполагал с изрично
пълномощно от законния му представител. Твърди, че е спазил формалната процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание, а по същество – че вменените нарушения са
извършени от ищеца виновно. Моли предявените искове да бъдат отхвърлен. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
2
Дисциплинарната отговорност на работника/служителя е уредена с разпоредбите на
чл. 186-199 КТ. Дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага за извършени тежки
нарушения на трудовата дисциплина, неизчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 190,
ал. 1 КТ, при спазване на формална процедура от компетентния орган по чл. 192, ал. 1 КТ –
работодателят или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен от закон, с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага (чл. 195, ал. 1 КТ),
и в сроковете по чл. 194 КТ, като преди налагане на наказанието работодателят е длъжен да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и
оцени посочените доказателства (чл. 193, ал. 1 КТ).
Спазването на посочената процедура е в доказателствена тежест на работодателя,
който по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да установи
законосъобразността на уволнението на посоченото в заповедта за уволнение основание,
както и че правото на уволнение е надлежно упражнено. Нарушаване на формалната
процедура по извършването на уволнението е достатъчно основание за признаването му за
незаконно, при което спорът не се разглежда по същество.
По делото е безспорно и от представения трудов договор № 63/14.12.2020г. се
установява, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е заемал длъжността „охранител” при ответника „А С Б“ ООД. В
трудовия договор за място на работа е посочено „С-физическа охрана“.
Със заповед за прекратяване № 52/09.10.2024г. трудовото правоотношение между
страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ във вр. с чл. 190, ал. 1 т. 2 КТ,
считано от 09.10.2024г. В заповедта е посочено, че от 14.09.2024г. до 09.10.2024г. служителят
Б. Л. В. не се явявал на работа. На лицето били изискани писмени обяснения с писмо с
обратна разписка, но служителят отказвал да приеме пратката и не предоставил такива. При
телефонни разговори с прекия си ръководител казвал, че няма да идва на работа и няма да
даде писмените си обяснения. Заповедта е оформена с подпис и печат за работодателя.
Върху представения екземпляр е обективирано изявление с посочено авторство от лицата Л
П и П Л, които свидетелстват, че заповедта е получена, но адресатът й отказвал да я
подпише.
Не е спорно между страните и от текста на заповедта се установява, че двумесечният
срок за налагане на наказанието от откриване на нарушението по чл. 194, ал. 1 КТ е спазен.
На следващо место съдът намира, че доколкото в уволнителната заповед са посочени
конретното поведение на служителя – неявяване на работа, а периодът на това бездействие е
индивидуализиран с начална и крайна дата, съдържанието й е достатъчно конкретно и ясно
и покрива изискването за мотивираност, предвидено в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ,
целта на което е осигуряване на възможността на уволнения работник/служител да узнае за
какви нарушения е наказан, за да може да се защити пълноценно при оспорване на
наложеното му наказание.
3
В заповедта за уволнение, обаче, не е посочено кое е лицето, което е подписало
същата от името на дружеството-работодател, което обоснова извод за
незаконосъобразността й, доколкото препятства защитата на уволнения служител. С
отговора на исковата молба ответникът признава, че заповедта не е подписана от законния
му представител, а от собственик на капитала му – физическото лице А Г К, за който твърди,
че разполагал с представителна власт по силата на пълномощно. От представеното по
делото пълномощно, обаче, /на л. 26/, не се установява надлежно делегиране на
работодателска компетентност в полза на лицето, за което се твърди да е подписало
уволнителната заповед. Съгласно приетото в мотивите към Тълкувателно решение № 6 от
11.01.2013 г. по тълк. д. № 6 / 2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГК дисциплинарното
уволнение е последица от тежко и виновно неизпълнение на трудовите задължения от
работника или служителя, акт на прекратяване на трудовото правоотношение и
дисциплинарно наказание. От личната преценка на субекта на дисциплинарна власт зависи
кое дисциплинарно наказание да наложи за извършено от работника или служителя тежко
нарушение на трудовата дисциплина. В това отношение субектът на дисциплинарна власт не
е ограничен от закона /чл.190, ал.1 КТ/ и може да наложи по-леко дисциплинарно наказание.
Дисциплинарното уволнение има значение не само за конкретното трудово правоотношение,
но и за последващи правоотношения. Косвено /чрез срока за изплащане/ се ограничава
размера на обезщетението за безработица /чл.54б, ал.3 КСО/, което е неблагоприятна
имуществена последица за работника или служителя. Дисциплинарното уволнение има
значение и за предварителните преговори по сключване на договор с нов работодател /като
основание за прекратяване на трудовия договор то се вписва в трудовата книжка и
усложнява преговорите с потенциални нови работодатели/. Следователно правото на
дисциплинарно уволнение на работодателя рефлектира и върху следващи правоотношения,
в които страна е уволненият работник и служител и в които работодателят не участва.
Законодателят зачита тези специфики на правото на работодателя при виновно
неизпълнение на трудовите задължения /чл.186 КТ/ да наложи на работника или служителя
едно от предвидените в чл.188 КТ дисциплинарни наказания, включително най-тежкото
дисциплинарно наказание - дисциплинарно уволнение, като принципно допуска неговата
делегация. По делото, обаче, не се установява наличието на никое от предвидените в чл. 192
КТ основания за делегиране на дисциплинарна власт. Собственик на капитала на
търговското дружество-работодател, не е длъжностно лице с ръководни функции и не е
оправомощен със закон да упражнява дисциплинарна власт по отношение на служителите в
трудово правоотношение с притежаваното от него дружеството. В текста на пълномощното
липсва делегация на работодателска власт, като предвидените правомощия за регистриране
на трудови договори по реда на чл. 62, ал. 4 КТ (по т. 7) и представителство пред физически
и юридически лица във връзка с търговски договори (по т. 10) дори и след разширителното
им тълкуване не са годни да обосноват извод за наличието на такава. Съгласно трайно
установената съдебна практика издадената от некомпетентен орган заповед за уволнение е
незаконна, а не нищожна, като КТ не си служи с понятието „нищожна” заповед за
уволнение, а всички пороци на уволнението се включват в оспорването на законността му с
4
иска по чл. 344, т. 1 КТ / в този смисъл решение 457/2005г. по гр.д. № 4/2003г. ІІІ г.о.,
решение № 153/2001г. по гр.д. № 1132/2000г. ІІІ г.о., решение № 272-05-ІІІг.о. по гр.д. №
3751/02г./
Предвид изложеното съдът намира, че заповедта е опорочена поради това, че не са
посочени имената на лицето, което я е подписало от една страна, а от друга - ответникът
признава, че подписът под същата не е на законния му представител, а на едноличния
собственик на капитала му, за когото, обаче, не представя пълномощно, от което да се
установява, че е бил упълномощен с правото да освобождава от работа служители на
дружеството. От тук следва, че процесната заповед не е издадена от оправомощено лица и е
незаконна по арг. от чл. 192, ал. 1 КТ, което обуславя извод за основателност на иска по чл.
344, ал. 1 т. 1 КТ за отмяната й.
По иска по чл. 344, ал.1, т. 2 КТ:
При извод за незаконосъобразност на обжалваното уволнение следва извод за
възникване на потестативното право за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност – „охранител“, поради което и искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ е
основателен и следва да бъде уважен.
По иска по чл. 344. ал. 1 т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
По съображения от данните от представената по делото справка за актуалното
състояние на трудовите договори на ищеца от НАП към датата на приключване на
съдебното дирене и кредитираното заключение на изслушаната по делото съдебно-
счетоводната експертиза съдът намира, че искът за обезщетение за принудителна
безработица по чл. 344. ал. 1 т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за исковия период от 09.10.2024г. до
09.04.2025г. е частично основателен и следва да бъде уважен до сумата от 5 698,60 лв. като
се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 6 000,12 лв. Като законна последица
от уважаването на този иск в полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Ищецът е представил доказателства за сторени разноски за платен адвокатски
хонорар в размер от 1 000 лв. В договора за правна защита и съдействие не е посочено каква
част от хонорара е платена по всеки от трите иска, поради което съдът намира, че по иска по
чл. 344, ал. 1 .т 1 КТ адвокатският хонорар е 400 лв., а по останалите два – по 300 лв. От тук
на ищеца се следват 700 лв. за адвокатски хонорар по уважените в цялост искове и още
284,92 лв. съразмерно на уважената част от иска по чл. 344, ал. 1 т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Съдът приема, че от общо платения адвокатски хонорар от ответника в размер на 933
лв., също 300 лв. са по частично уважения иск, при което в полза на „А С Б“ ООД следва да
5
се присъдят 15,07 лв. съразмерно на отхвърлената част от иска по по чл. 344, ал. 1 т. 3 вр. с
чл. 225, ал. 1 КТ.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на съда се присъжда дължимата се държавна
такса по уважените искове в общ размер на 387,94 лв., както и 189,95 лв. от платеното
възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на Б. Л. В. с ЕГН ********** със съдебен адрес гр. С, ул. А К, извършено със
Заповед за прекратяване №52/09.10.2024г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ на „А С Б“
ООД с ЕИК *****.
ВЪЗСТАНОВЯВА Б. Л. В. с ЕГН ********** със съдебен адрес гр. С, ул. А К на
заеманата преди уволнението длъжност „охранител“ в „А С Б“ ООД с ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление гр. П, представлявано от П Д Т.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1 т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ „А С Б“ ООД с
ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. П, представлявано от П Д Т да заплати
на Б. Л. В. с ЕГН ********** със съдебен адрес гр. С, ул. А К сумата от 5698,60 лв.,
представляваща обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното му
уволнение със Заповед за прекратяване №52/09.10.2024г. за периода от 09.10.2024г. до
09.04.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
20.11.2024г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
до пълния предявен размер от 6000,12 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 КТ „А С Б“ ООД с ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление гр. П, представлявано от П Д Т да заплати на Б. Л. В. с ЕГН
********** със съдебен адрес гр. С, ул. А К сумата от 984,92 лв. за разноски по делото
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Б. Л. В. с ЕГН ********** със съдебен
адрес гр. С, ул. А К да заплати на „А С Б“ ООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр. П, представлявано от П Д Т сумата от 15,07 лв. за разноски по делото
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „А С Б“ ООД с ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление гр. П, представлявано от П Д Т да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийския районен съд сумата от 577,89 лв. за държавна
такса и разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от 12.03.2025г.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7