Решение по дело №34132/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5918
Дата: 13 април 2023 г.
Съдия: Радмила Ивайлова Миразчийска
Дело: 20221110134132
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 5918
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110134132 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявените от Ж. Д. И. и Д. Т. И., субективно и
обективно съединени осъдителни искове срещу „У.Е.У.Ц действащо на
територията на Република България чрез „У.Е.Ц. – клон България“ КЧТ, с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.82 от ЗЗД, с искане да се осъди
ответникът да заплати на: Ж. Д. И. сумата от 500 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на забавен и
повреден багаж, ведно със законната лихва, считано от дата на предявяване на
исковата молба – 24.06.2022 г. до окончателно изплащане; на Д. Т. И. сумата
от 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на забавен и повреден багаж, ведно със законната
лихва, считано от дата на предявяване на исковата молба – 24.06.2022 г. до
окончателно изплащане и за осъждане на ответника да заплати на ищците
сумата от 60,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в сторени разноски за изпращане на покана до ответника чрез
частен съдебен изпълнител Мариян Петков, с рег. № 851 и с РД – СГС.
В исковата молба се твърди, че ищците за закупили самолетни билети за
полет на „Уиз Ер“ номер W64307 от София, България до Корфу, Гърция,
планиран за 30.06.2021 г., като заедно с тях пътувал и малолетният им син/
брат – Теодор Т. И., който към дата на полета бил на 1 година и 5 месеца.
Сочат, че при пристигането им в крайната дестинация, установили, че част от
багажа им – детска количка на Теодор И., липсва. Свързали се със
съответната служба на летището, но не получили съдействие. Служителите
поели ангажимент да се свържат с ищците и едва три дни по-късно се
обадили за да ги уведомят, че количката е останала в самолета и ще им бъде
1
върната обратно в България. Считат, че ответникът е проявил груба
небрежност при изпълнение на задълженията си да превози багажа, като не е
предприел необходимите действия за да установи проблема и да се свърже с
тях своевременно. След пристигането в Корфу, ищците започнали да търсят
магазин, който да предлага подобни стоки, а самият процес на търсене бил
съпроводен с носене на малко дете на ръце, което прпе това време не спирало
да плаче, да се чувства неспокойно и отказвало да приема храна. Така
първият ден от почивката им бил провален. Ищците били разтревожени от
липсата на част от багажа и то на вещ, която служела за придвижване на
детето, изпитвали притеснения във връзка с несигурността от закупуване на
нова детска количка, което създало допълнителен емоционален дискомфорт,
притеснения, отрицателни емоции и стрес. Сочат, че е осъществено и
посегателство спрямо личното пространство и собствеността им чрез
накърняване целостта на багажа. Излагат, че пристигайки в София на
08.07.2021 г., получили забавения им багаж от куриер, който обаче бил
повреден и това било констатирано в протокола за получен багаж. Детската
количка била разглобена, а повредата се изразявала в невъзможност двете
отделни части да бъдат сглобени една в друга, поради което нямало как вещта
да се използва по предназначение. Така, не само забавата, но и нейното
увреждане, предизвикали негативни емоции. Сочат, че до ответника е
изпратена покана за доброволно изпълнение чрез частен съдебен изпълнител
Мариян Петков, поради което и претендират сторените разноски за
връчването в размер на 60 лева. При тези твърдения молят съда да уважи
предявените искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не
оспорва, че между страните е бил сключен Договор за въздушен превоз за
редовен полет W64307 от летище София до летище Корфу на 30.06.2021 г.
Сочи, че ищците не са представили идентификационен номер на багаж,
протокол за нередности на багажа, документ, който да удостоверява повреда,
нито снимки на счупената част на количката. Излага, че видно от приложения
към исковата молба протокол за получен багаж, същият е доставен от фирма
Арела, която ответникът твърди, че е фирма, предлагаща летищни трансфери,
отдаване на автомобили под наем, организиране на турове, а не фирма, която
да извършва ремонт на багажи или детски колички. Сочи, че този протокол не
може да удостовери повредата. Излага съображения, че липсват твърдения и
доказателства в случая ищците да са качили багаж или да са направили
декларация за интерес от доставка в местоназначението съгласно
изискванията на Монреалската конвенция. Ответникът твърди, че липсват
доказателства за предаване на багажа за превозване от ответника, както и че
повредата е настъпила по време, през което багажът е бил под надзора на
ответника. Излага, че съгласно ОУ на авиокомпанията, пътникът следва да
сигнализира незабавно и да попълни протокол за нередности по собственост
преди да напусне транзитната зона на летището, като при неспазване на
2
изискването – авиокомпанията се освобождава от отговорност. Поддържа, че
ищците освен това е следвало да уведомят ответника, че ще пренасят багаж с
особено свойство, като заплатят и допълнителна такса за този превоз. Излага,
че непосочването на особени свойства на багажа, изискващи специални
условия за съхранението му, освобождават въздушния превозвач от
отговорност съгласно чл. 80 ЗГВ. Развива подробни съображения в насока, че
конкретни правила във връзка с багажа се съдържат и в ОУ на
авиокомпанията, които твърди, че са приети от ищците при закупуването на
билетите. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С уточняваща молба /л.76/ и в изпълнение указанията на съда, ищците са
уточнили, че претендираните разноски в размер на 60,00 лева са сторени от
ищцата Ж. И. във връзка с изпращане на покана до ответника чрез ЧСИ
Мариян Петков, респ. се претендират единствено от същата.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно и съдът е отделил с доклада по делото за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните
е бил сключен Договор за въздушен превоз за редовен полет W64307 от
летище София до летище Корфу на 30.06.2021 г.
По делото е представен протокол за получен багаж от 08.07.2021 г. /л.16/,
в който е отбелязано, че полученият багаж е повреден. Не е отбелязано какво
е получено.
Представена е покана за доброволно изпълнение, изходяща от ищците и
адресирана до ответника, връчена чрез ЧСИ Мариян Петков, в която е
обективирано искане за заплащане на обезщетение.
Ответникът е представил общи условия на авиокомпанията.
Представен е сертификат за сигурност на непридружен багаж, в който е
посочено, че непридруженият багаж е проверен с конвенционален рентген,
посочен е номерът на полета – W6407 и багажен етикет – W6147228, от
04.07.2021 г.
Представен е „Обзор на резервацията“, в която са посочени данни за
пътуващите за връщане /без посочване на дестинации и дата/ и включените
услуги – чекиране на летището и онлайн чекиране.
По делото са изслушани показанията на свидетеля Т.Д И. – съпруг на
ищцата. Свидетелят разказва, че резервацията за процесния полет е направена
от съпругата му, като при закупуването на билетите твърди, че е имало
включено услуга въздушният превозвач да превози детската количка на
Теодор И. като чекиран багаж. Когато се регистрирали за полета, носели
детската количка и я предали на представители на авиокомпанията, които им
казали, че ще вземат количката на самолета пред стълбичката, за което им
дали стикер, който бил залепен на бордната карта на съпругата му. Сочи, че
на самата количка – авиокомпанията слагала етикет. Твърди, че са отишли с
3
количката пред самолета – качили се и дали количката на хората, които
качват багажа. Когато кацнали на летището в Корфу, още при слизането
поискали количката, но им казали, че ще си я вземат на лентата. Количката не
излязла на лентата. Потърсили съдействие и им било обяснено, че количка
няма и не е пристигнала. Разказва, че се е наложило да купят друга количка,
т.к. детето било свикнало да седи в количката и постоянно плачело. Сочи, че
няма спомен да са им издавали документ, след като подали жалба, че липсва
количката. Твърди, че писмено не са подавали нищо, а устно казали, че са
загубили количката. Нямал спомен да е залепен стикер на бордната карта за
превозване на количка. Твърди, че се обадили представители на „Уиз еър“ и
казали, че след няколко дена ще донесат количката, дошъл човек с пикап и
дал количката. Описаното се случило една седмица след като се върнали от
Корфу. Твърди, че количката е върната счупена. Нямал спомен дали жена му е
уведомила авиокомпанията, че ще пътуват с детска количка. Съдът намира
показанията на свидетеля за противоречиви, доколкото в началото същият
споделя, че при закупуването на билетите от съпругата му, е имало включена
услуга въздушният превозвач да превози детската количка на Теодор И. като
чекиран багаж, а след това разказва, че нямал спомен дали жена му е
уведомила авиокомпанията, че ще пътуват с детска количка. На следващо
място – веднъж сочи, че са им дали стикер, който бил залепен на бордната
карта на съпругата му, а след това - че нямал спомен да е залепен стикер на
бордната карта за превозване на количка. Поради изложеното съдът не
кредита показанията на свидетеля.
По делото е постъпила молба от трето лице „Арела сървисис“ ЕООД
/л.96/, в която е посочено, че дружеството не осъществява дейност, респ. не
разполага с изисканите документи и информация – такива във връзка с
доставка на багажа, от които да е видно кой е доставил багажа.
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен
съд прави следните изводи от правна страна:
За уважаване на предявените искове в доказателствена тежест на
ищеца е при условията на пълно и главно доказване да докаже следните
обстоятелства: валидно възникнало правоотношение по договор за превоз на
пътници и багаж, по силата на което за ответника е възникнало задължение да
превози ищеца и неговия багаж до дестинацията, посочена в исковата молба;
неизпълнение на задължението на ответника да превози в срок багажа
/детската количка/, повреда на багажа, която да е настъпила през времето,
когато багажът е бил под надзора на ответника; претърпените в резултат на
това неимуществени вреди и техния размер.
Съгласно чл. 75 ЗГВ превозвачът отговаря за щетите, настъпили
вследствие на повреда или липса на регистрирания багаж, ако щетата е
настъпила през времето, когато багажът е бил под негов надзор, а
съгласно чл. 76 ЗГВ - за размера на обезщетението ще се прилагат
правилата на Монреалската конвенция. Съгласно чл. 66 ЗГВ, договорът
4
за превоз на пътници се доказва с пътнически билет, а предаването на
багажа - с багажна квитанция. Посочените актове намират приложение по
силата на препращащата норма на чл. 379 от ТЗ, доколкото извършеният
превоз е въздушен.
Съгласно чл. 31 от Конвенцията, условие за ангажиране отговорността на
превозвача за вреди от неточно извършване на превоза /закъснение и повреди/
е отправянето на писмена жалба до него от страна на лицето, което има право
да получи доставката, в предвидените срокове - незабавно след откриване на
вредите, но не по-късно от 7 дни от датата на получаване на регистриран
багаж и 14 дни от датата на получаване на товара, а в случай на закъснение -
не по-късно от 21 дни, считано от датата, на която багажът е бил предоставен
на негово или нейно разположение.
Отправянето на рекламация /жалба/ е предпоставка за допустимостта на
иск за обезщетение за вреди срещу превозвача в случаите, когато багажът е
бил получен от лицето, имащо право да го получи, но доставката е извършена
със закъснение или багажът е повреден. Този извод следва от тълкуването по
аргумент за противното на разпоредбата на чл. 31, т. 1 от Конвенцията,
според която, липсата на жалба означава не само, че багажът е получен, но и
че е доставен в добро състояние, така и от логическото тълкуване на чл. 31, т.
2 от същия акт. Конкретно посочените в т. 2 срокове за рекламация при
констатирани вреди на получения товар и при закъснение на доставката, не
отменят установеното в нея общо задължение на лицето, което има право да
получи доставката, да отправи жалба до превозвача незабавно след откриване
на вредите.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Монреалската конвенция,
Превозвачът е отговорен за вреда, понесена в случай на унищожаване, загуба
или повреда на регистриран багаж, само при условие, че събитието, което е
причинило унищожаването, загубата или повредата, е възникнало на борда на
въздухоплавателното средство или по време, когато превозвачът е бил
отговорен за регистрирания багаж. Съгласно чл. 22, 2. При превоз на багаж
отговорността на превозвача в случай на унищожаване, загуба, повреда или
закъснение е ограничена до 1000 специални права на тираж за всеки пътник,
освен ако пътникът е направил по време на предаване на регистрирания багаж
на превозвача специална декларация за интерес от доставка в
местоназначението и е заплатил допълнителна сума, ако случаят го изисква. В
този случай превозвачът е отговорен да заплати сума, непревишаваща
декларираната сума, освен ако докаже, че сумата е по-голяма от
действителния интерес на пътника от доставка в местоназначението.
В случая страните не спорят, че между страните е бил сключен договор
за превоз, но липсват доказателства от които да се установява по безспорен и
категоричен начин дали билетите за отиване са имали включен чекиран
багаж, респ. качен ли е същият на борда, в това число и такива досежно
детска количка. За доказване на описаното е необходимо да бъде
5
представен багажен етикет, какъвто в случая липсва. В този смисъл,
съдът напълно споделя изложеното от страна на ответника, че в случая дори
не се доказва по безсъмнен и категоричен начин на борда да е качена детска
количка, за да се изследва подробно евентуално липсата, повреда.
Единствените доказателства в този смисъл, както и самите ищци сочат в
молбата си от 20.02.2023 г., са показанията на свидетеля, които освен, че
настоящият съдебен състав не кредитира, но и същите не са достатъчни за
доказване на сочените обстоятелства.
Освен, че липсват доказателства детската количка да е качена на
самолета, по делото не са представени доказателства, от които да се
установява, че при кацането ищците са заявили по някакъв писмен начин
обстоятелството за липса на детска количка, каквито са изискванията
съгласно горецитираната нормативна уредба. Само за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че свидетелят е посочил, че само устно
са информирали за липса на детската количка. Свидетелят е пояснил, че
причина за това е „неспокойното поведение на детето“, изнервената
обстановка, които доводи, съдът напълно споделя от житейска гледна точка,
но тези доводи не освобождават ищците от изпълнение на задължението им
за отправяне на писмено уведомяване.
От посочените доказателства се установи по делото, че страните са
сключили валиден договор за превоз, но не се установява ищците да са
предали багажа си, в частност – детската количка, на ответника, доколкото
липсва представена багажна квитанция/етикет на багажа съгласно
изискванията на чл. 66 ЗГВ, респ. не е доказано в случая да е настъпила вреда,
изразяваща се в липса/повреда, която вреда да е настъпила, докато багажът е
бил под надзора на ответника, от която ищците да са претърпели
неимуществени вреди. Само за пълнота следва да се посочи и че според
нормата на чл. 123 в от ЗГВ при липса или повреда на багаж е предвидено да
се съставя констативен протокол, а според разпоредбата на чл. 124 от ЗГВ-
когато получателят не е искал съставяне на констативен протокол, се счита
до доказване на противното, че багажът или товарът са предадени в
изправност. В настоящият случай освен, че няма данни детската количка да е
била качена на самолета, няма данни да е бил съставен и констативен
протокол, който да установява състоянието на багажа-повреди и/ или липси.
Единственият писмен документ, който е съставен, е протокол за получаване
на багаж, в който обаче няма отбелязвания за наличие на конкретни щети, в
частност за наличието на такива по детската количка.
При съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал и
при съобразяване становищата и доводи на страните настоящият съдебен
състав намира, че в процесния случай не се установява по безспорен и
категоричен начин детската количка да е била качена на борда, респ. да е
забавено доставянето й, както и повредата.
С оглед изложеното съдът намира, че ищците не успяха да проведат
6
пълно и главно доказване на твърдените от тях обстоятелства, поради което
предявените искове подлежат изцяло на отхвърляне.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има ответникът, който претендира такива за адвокатски хонорар в
размер на 400 лева и представя доказателства. Поради изложеното на същия
следва да се присъдят претендираните разноски в размер на 400 лева.

Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж. Д. И., ЕГН ********** и Д. Т. И., ЕГН
73100166883, субективно и обективно съединени осъдителни искове срещу
„У.Е.У.Ц действащо на територията на Република България чрез „У.Е.Ц. –
клон България“ КЧТ, ЕИК ***** с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.
чл.82 от ЗЗД, с искане да се осъди ответникът да заплати на: Ж. Д. И. сумата
от 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на забавен и повреден багаж, ведно със законната
лихва, считано от дата на предявяване на исковата молба – 24.06.2022 г. до
окончателно изплащане; на Д. Т. И. сумата от 500 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на забавен и
повреден багаж, ведно със законната лихва, считано от дата на предявяване на
исковата молба – 24.06.2022 г. до окончателно изплащане и за осъждане на
ответника да заплати на Ж. Д. И. сумата от 60,00 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени разноски за
изпращане на покана до ответника чрез частен съдебен изпълнител Мариян
Петков, с рег. № 851 и с РД – СГС, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ж. Д. И., ЕГН ********** и Д.
Т. И., ЕГН 73100166883, да заплатят на „У.Е.У.Ц действащо на територията
на Република България чрез „У.Е.Ц. – клон България“ КЧТ, ЕИК *****,
сумата от 400,00 лева – разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7