№ 2829
гр. ****, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110128361 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на **** срещу ****, с която е
предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с искане да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 312.17 лв., представляваща
регресно вземане, включващо платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ по щета № **** и ликвидационните разноски, за вредите по лек
автомобил марка „****“, с рег. № ****, настъпили в резултат на ПТП на 17.06.2021 г. на
пътя ****, ведно със законната лихва от 20.02.2023 г. до окончателното плащане, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
8866/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноските и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното и исковото производства.
Ищецът твърди, че застрахователното обезщетение в размер на 302.17 лв. е изплатено
от него за нанесени щети на застрахован при него по имуществена застраховка „Каско“ лек
автомобил, като е сторил 10 лв. ликвидационни разноски за обработка на щетата. Излага, че
щетите са в резултат на ПТП, настъпило на 17.06.2021 г. на 50 м. преди Център за „****“ на
пътя ****, възникнало поради попадането на автомобила в несигнализирана дупка на
пътното платно – част от пътната мрежа, стопанисвана от ****.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника ****, с
който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Оспорва процесното събитие да
представлява покрит застрахователен риск поради посочването в раздел „Покрити рискове“
в полицата само на „Клауза 1“ и непредставянето на приложимите общи условия. Сочи като
неизяснено дали ищецът е спазил процедурата за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение, предвидена в общите му условия. Оспорва процесното ПТП
да е настъпило поради наличие на препятствие на пътното платно. Изтъква, че в протокола
за ПТП липсва пълно и ясно описание на механизма на ПТП, точно описание на
необезопасената дупка и на пътната обстановка, както и че местопроизшествието не е
посетено на място от служители на МВР, поради което протоколът за ПТП няма материална
доказателствена сила по отношение на механизма на ПТП и на вредите. Възразява, че
претенцията се основава на частни свидетелстващи документи, които нямат материална
1
доказателствена сила. Изтъква липсата на снимков материал. Релевира възражение за
съпричиняване на вредите от водача на автомобила поради нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл.
179 ЗДвП поради движение със скорост, която не му е позволила да възприеме
препятствието на пътя и да спре. Моли за отхвърляна на иска, евентуално – за присъждане
на по-малка сума поради съпричиняване. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8866/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Искът е допустим като
предявен в законоустановения срок, в предметните и субективни предели на заявлението и
издадената заповед по чл. 410 ГПК и при наличие на подадено в срок възражение срещу
заповедта.
Съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения правната
квалификация на предявения иск е по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, доколкото
деликтното вземане, в което се твърди, че се е суброгирал ищецът, е срещу **** в
качеството й на възложител на работата – за обезщетение за причинени имуществени вреди
по МПС в резултат от виновно неотстраняване на дефект на пътя поради неизпълнение на
задължението за поддръжката му.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Следователно предпоставките за предвидената суброгация са следните: наличие на
действително застрахователно правоотношение между него и увредения по договор за
имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит
застрахователен риск и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя
на причинителя на вредата, като последното предполага да бъде установено настъпването на
описаните в исковата молба вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от
наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на републикански
път, дължащо се на противоправно бездействие на служители на ответника във връзка с
поддържането на републиканските пътища.
От представената Застрахователна полица № ****/27.07.2020 г. се установява
сключването на застраховка „Каско“ за процесния лек автомобил за срок от 28.07.2020 г. до
27.07.2021 г. с покритие „Клауза 1“. По делото са представени действащите през този
период Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови
превозни средства, които очевидно са приети от застрахования, щом в застрахователната
полица се съдържа позоваване на тях /конкретно – на т. 17, раздел VІ/. Според тях „Клауза 1
– всички рискове“ включва покритие и на ПТП по време на движение и/или в паркирано
положение, което според съдържащото се в общите условия определение представлява
внезапно сблъскване на МПС с друго МПС и/или с други подвижни и неподвижни обекти, в
т. ч. животни, по време на движение на управляваното МПС по обществената пътна мрежа,
включително и в паркирано състояние, свличане и/или потъване на МПС вследствие на
изброените по-горе събития, като за съда няма съмнение, че дупката на пътното платно
представлява неподвижен обект, сблъсъкът с който представлява ПТП. Следователно касае
се за покрит риск по обсъждания застрахователен договор, а възражението на ответника в
обратния смисъл е неоснователно.
2
В случая данни за времето, мястото и механизма на настъпване на процесното
застрахователно събитие се съдържат в Протокол за ПТП № ****/17.06.2021 г. ведно със
скица на ПТП, Докладна записка от 17.06.2021 г., Декларация от 17.06.2021 г., Уведомление
за настъпило застрахователно събитие от 17.06.2021 г. и показанията на свид. Г. – водач на
застрахования автомобил. От тях се установява, че на 17.06.2021 г., при движение по
републикански път от **** към ****, на 50 м. преди „****“, автомобилът е попаднал в
необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно. Действително нито един от
съставените документи няма материална доказателствена сила, но извършвайки съвкупна
преценка на същите, ведно със свидетелските показания, съдът намира, че от тях се
установяват категорично обстоятелствата около настъпване на произшествието. Този извод
не се разколебава поради това, че показанията на свид. Г. съдържат известни фактически
несъответствия спрямо съставените във връзка със събитието документи, защото това е
логично и обяснимо предвид изминалия период от време между събитието и разпита му
пред съда – около 2 години и половина. Същевременно след предявяване на протокола за
ПТП той потвърждава, че показанията му се отнасят за същия инцидент и че описаните в
протокола обстоятелства са тези, при които той е настъпил. При това положение и след като
посоченият механизъм на ПТП от свид. Г. пред съда, в Декларация от 17.06.2021 г. и в
Уведомление за настъпило застрахователно събитие от 17.06.2021 г., описан и в протокола
за ПТП и скицата към него, се потвърждава по експертен път от заключението на САТЕ,
съдът приема, че инцидентът е настъпил в резултат от попадането на автомобила в
необезопасена и необозначена дупка на пътя. Този извод не се опровергава от множеството
възражения на ответника за липса на описани обстоятелства в протокола за ПТП и за
неспазване от ищеца на процедурата му за определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение, предвидена в общите му условия, доколкото за основателността на иска от
значение е доказването в настоящото производство на относимите факти, което в случая е
сторено с нужната степен на убедителност.
Настъпването на вреди по автомобила и техният вид се изясняват от писмените
доказателства по делото /документите по застрахователната преписка/ и показанията на
свид. Г., който потвърждава всички обстоятелства, описани в протокола за ПТП, т.е. и
относно описаните в него вреди. Установява се от тях, че при произшествието са увредени
предна дясна гума и джанта на автомобила.
Данни за наличието на причинно-следствена връзка между процесното
застрахователно събитие и уврежданията по автомобила се съдържат в показанията на свид.
Г., Протокол за ПТП № ****/17.06.2021 г., Докладна записка от 17.06.2021 г., Уведомление
за настъпило застрахователно събитие от 17.06.2021 г., Опис-заключение по щета № **** и
заключението на САТЕ, съгласно което всички увреждания по автомобила, отразени в описа
на застрахователя, от техническа гледна точка се намират в пряка причинно-следствена
връзка с механизма на процесното събитие. Този извод не се разколебава от заявеното от
вещото лице в откритото заседание на 05.10.2023 г., че като вид и характер тези увреждания
могат да бъдат получени при качване на бордюр, при преминаване през всякакъв твърд
предмет върху или извън пътното платно, при преминаване през пресечена местност и
други, доколкото изводът за наличието на причинно-следствена връзка между уврежданията
по управлявания от свид. Г. автомобил и дупката на пътното платно не следва да се прави
изолирано, а въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства. В случая,
извършвайки съвкупна преценка на относимите към този въпрос доказателства, съдът
намира, че по делото е категорично установено, че уврежданията са причинени именно при
преминаването през дупка на пътното платно на пътя **** на 17.06.2021 г.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗП пътищата биват републикански и местни. В случая с
Определение № 28387/14.08.2023 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
че процесният пътен участък представлява част от републиканската пътна мрежа. По силата
на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от ****. В чл. 3, ал. 1, т. 1 от
3
Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата се
регламентира отново, че поддържането и текущият ремонт се осъществяват от собственика
на пътя, като при републиканските пътища това е *****. Следователно ответникът е
отговорен за поддържането и текущия ремонт на процесния пътен участък, поради което той
е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Чл. 19, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗП посочва, че управлението на пътищата включва оперативно
планиране на изграждането – проектиране и строителство, и поддържането на пътищата,
както и организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани
непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на
пътищата. Съгласно чл. 47, ал. 1 ППЗП поддържането включва полагането на системни
грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на
мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а според ал. 2 текущият
ремонт включва работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните
принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя. В чл. 10, ал. 3 от Наредба
№ РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата са посочени
основните видове дейности по текущо поддържане и ремонт, като в т. 9 е включено и
почистване на пътното платно и ремонт на отделни разрушения – дупки, пукнатини,
обрушени ръбове и др. Съгласно чл. 167, ал. 1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. От обстоятелството, че на пътната настилка на
републикански път към момента на настъпване на застрахователното събитие е имало
необезопасена и необозначена дупка, се налага изводът, че **** не е изпълнила вменените
задължения по ремонт и поддържане на републиканските пътища и сигнализиране за
наличието на опасност на пътя. Доколкото тя като юридическо лице осъществява правни
действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените
от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа. В случая
натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на пътната
настилка в състояние, годно за поемане на пътен трафик, и от това тяхно бездействие са
настъпили вреди в правната сфера на собственика на застрахования автомобил, поради
което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя – ****, за
обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от нея лица по аргумент от чл. 45,
ал. 2 ЗЗД се презюмира, че е виновно, като ответникът не е оборил законовата презумпция.
От писмените доказателства по делото се изяснява, че във връзка с процесното
застрахователно събитие при ищеца е заведена щета № ****, а с Определение №
28387/14.08.2023 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е
заплатил във връзка с процесното събитие застрахователно обезщетение в размер на 302.17
лв., за което е сторил ликвидационни разноски в размер на 10 лв.
На увреденото лице се дължи съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, т. е. само за
непосредствените вреди. В конкретния случай несъмнено увреждането на предната дясна
джанта и гума при процесното ПТП, водещо до намаляване стойността на автомобила,
представлява такава непосредствена вреда под формата на претърпяна загуба. При
деликтната отговорност се обезщетява негативният интерес, което означава, че
обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е
бил преди деликта /включително да се приведе увредения автомобил в предишното му
техническо състояние/, поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната
сума, необходима за постигането на тази цел. Поради това само до непосредствените вреди е
ограничено и регресното вземане на застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ на
увредения.
Размерът на дължимото от ответника обезщетение следва да се определи по средни
4
пазарни цени в страната към деня на увреждането. В случая съгласно заключението на
САТЕ размерът на вредите по средни пазарни цени възлиза на 370.31 лв., т.е. надвишава
платеното от ищеца застрахователно обезщетение.
Недоказано е твърдението на ответника за поведение на водача на застрахования
автомобил, което да е допринесло за настъпване на процесното ПТП и щетите по
автомобила. Нещо повече – от показанията на свид. Г. и от съставените от него документи
по повод инцидента се изяснява, че той се е движил в процесния участък със скорост от
порядъка на 45 – 60 км./ч., както и че не е видял дупката, защото тя е била покрита от вода.
Възражението на ответника, че щом водачът е гледал километража, не е наблюдавал
пътната обстановка, е неоснователно, защото е като житейски неправдоподобно, доколкото
възприемането на скоростта на движение не предполага дълготраен процес на наблюдение.
Неоснователно е и възражението, че наличието на други аварирали автомобили в района
означавало, че водачът е видял препятствието и е трябвало да намали скоростта. В случая се
касае само за още един автомобил, аварирал на същото място, като свид. Г. едва след
настъпване на инцидента с неговия автомобил е научил, че и другият автомобил е аварирал
по същата причина. Ето защо следва да се приеме, че единствената причина за процесното
ПТП е наличието на необезопасена и необозначена дупка на пътя, поради което не е налице
основание за редуциране на дължимото от ответника обезщетение.
Предвид всичко изложено предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, като
ответникът дължи върху главницата и законната лихва, считано от 20.02.2023 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се дължат разноски, както следва: за
исковото производство – разноски в общ размер на 465 лв. /25 лв. – държавна такса, 40 лв. –
депозит за свидетел; 300 лв. – депозит за експертиза, 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение/; за заповедното производство – разноски в общ размер на 75 лв. /25 лв. –
държавна такса, 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че ****, с адрес: гр. ****, ****, дължи на ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, ****, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД сумата от
312.17 лв., представляваща регресно вземане, включващо платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по щета № **** и ликвидационните
разноски, за вредите по лек автомобил марка „****“, с рег. № ****, настъпили в резултат на
ПТП на 17.06.2021 г. на пътя ****, ведно със законната лихва от 20.02.2023 г. до
окончателното плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8866/2023 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА ****, с адрес: гр. ****, ****, да заплати на ****, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. ****, ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 465
лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 75 лв. – разноски за заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6