МОТИВИ
към Присъда № 763 от 13.12.2018 г. по
НОХД № 2309/2017 г. по описа на ПРС
С обвинителен акт на Районна прокуратура – Перник е
повдигнато обвинение на В.С.Р. с ЕГН **********, роден на *** ***, българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен,
безработен, осъждан, с адрес: гр. София, жк. Люлин, бл.509, вх. А, ет.1, an.1, за това че на 19.01.2017 г., в гр. Перник, ул. Юрий
Гагарин, до блок № 6, в съучастие като помагач с неустановено по делото лице – извършител, с цел да
набави за себе си и за неустановеното по делото лице имотна облага, умишлено е
улеснил извършването на престъплението “измама” /като отишъл до жилищния блок, в който живеела М.Г.К. и взел хвърлената от нея през терасата
торбичка с парична сума в размер на 1000 лева/, у която било възбудено и поддържано
заблуждение от неустановеного по делото лице /че й се
обажда служител от Криминална полиция и чс трябва да предаде парична сума като
я хвърли през терасата, за да заловят престъпници/ и с това
причинил на М.Г.К. имотна вреда в размер на 1000 /хиляда/ лева - престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК.
В съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде
наложено наказание “лишаване от свобода” над минималния предвиден в закона
размер при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, тъй като
механизма на извършеното деяние, наличието на съучастие, възрастта на пострадалото
лице и съдебното минало на подсъдимия сочат на една висока обществена опасност
на дееца и извършеното от него деяние, още повече че същият е вече осъждан за
престъпления от същия вид. Предлага изпълнението на наказанието да бъде
отложено при условията на чл.66 от НК за срок от три години. Счита, че са
събрани достатъчно доказателства относно вината на Р., а защитната му теза и
представените от него доказателства намира за неубедителни и недостоверни.
Подсъдимият В.С.Р. дава обяснения, но не се признава
за виновен. Твърди, че не чува и не вижда и поради това “подписва, каквото му
дадат”, а признанията в досъдебното производство е направил след упражнено
върху него насилие.
Защитникът му адв. К. счита обвинението за недоказано.
Не оспорва, че на инкриминираната дата подзащитният й е бил в гр. Перник, в
района където е извършено деянието, но твърди, че е посетил жилище – негова
собственост, което се намира в същия район и тъй като е трябвало да се направи
ремонт на чешмата е свършил това заедно с приятеля си св. Г..
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Подсъдимият В.С.Р. е с ЕГН **********. Той е роден на *** ***. Българин, с
българско гражданство. Има средно образование. Неженен, но от 15 години живее
на семейни начала с Г.Ц.С.. Безработен. Осъждан. Адресът му е: гр. София, жк.
Люлин, бл.509, вх. А, ет.1, an.1.
От фактическа страна:
С обвиняемия В.С.Р. се свързало неустановено
по делото лице и му предложило да изкарва пари като прибира парични суми от
адреси, които то му посочи и на които го изпрати. Предварително, хората, които
предавали паричните суми, били въвеждани в заблуждение чрез измама, осъществена
от непознатото лице чрез телефонни обаждания.
Уговорката между последното и подсъдимия
Р. била, след като Р. вземе парите, да прибира за себе си част от сумата, а
другата да предава на неустановеното по делото лице.
В изпълнение на уговорката,
сутринта на 19.01.2017 г. неустановеното по делото лице се свързало
с пострадалата М.Г.К., обаждайки
се на домашния й телефон с № 076/697826. По това време К. се намирала в дома си в гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, бл.6, вх.В,
ап.68. Неустановеното лице се представило за полицай от Криминална полиция. То
уведомило пострадалата, че ще я спаси от престъпници, а освен това я помолило
да окаже съдействие за залавянето им като за целта предаде колкото пари има в
дома си. Притеснена, свидетелката К. заявила, че разполага с 1000 лв. /хиляда
лева/. Тогава неустановеното лице й казало да увие
парите във фолио и да ги постави в торбичка заедно с един портокал и една
ябълка и да пусне торбичката през терасата на апартамента си. То я уверило, че
веднага след залавянето на престъпниците парите ще й
бъдат върнати.
Междувременно, на същата дата,
неустановеното по делото лице се било свързало с подсъдимия Р. и му казало, че трябва да отиде в гр. Перник,
на ул. Юрий Гагарин, бл.6, пред вх.В и да изчака една
жена да хвърли от терасата си пакет с пари, който той да вземе.
Подсъдимият Р. изпълнил инструкцията, отишъл
на посочения адрес, паркирал автомобила си пред блока
и застанал в близост до вход В, който се намирал отзадната му страна. Около
13.00 часа той видял, че пострадалата
К. излиза на терасата и изхвърля надолу една торбичка.
От неустановеното по делото лице, с което поддържал
постоянна телефонна връзка, получил инструкция да изчака малко, а после – да
отиде и да вземе торбичката. Р. изпълнил указанията точно, мушнал торбичката в
пазвата си и незабавно се насочил към автомобила, с който бил дошъл от гр.
София и който преди това бил паркирал пред блока. Той
добре съзнавал, че жената /пострадалата К./ е въведена
в заблуждение чрез измама, тъй като по телефона чувал разговора, който неустановеното по делото
лице провежда с нея по друга линия, бил наясно какво ще бъде съдържанието на
торбичката и начина, по който ще бъде взета.
Впоследствие, подсъдимият отворил
торбичката, видял и преброил парите и изхвърлил портокала и ябълката, които се
били смачкали от падането. Също по телефона
той се разбрал с неустановеното по делото лице да задържи част от сумата за
себе си, а останалите да предаде по допълнително указан начин.
Тази фактическа обстановка се доказва от показанията
на всички разпитани по досъдебното производство свидетели, в т.ч. на
пострадалото лице и на самия подсъдим. Последният е признал, че е извършил
инкриминираното деяние като е дал изключително изчерпателно описание на
механизма на неговото извършване, датата, мястото, автомобилът с който се е
придвижвал до него, начинът по който е изхвърлена торбичката, нейното
съдържание, включващо паричната сума от 1000 лева, един портокал и една ябълка.
Той е дал обяснения и относно това, което е чул, че неустановеното лице казва
на пострадалата К. по другата линия докато също е бил на връзка с него. Той
описва действията си с подробности и детайли, които удивително съвпадат с
фактите, изложени от пострадалата К. и които няма как да са му били известни
ако той самият не е извършителя на деянието.
Показанията на подсъдимия, дадени в досъдебното
производство и напълно припокриващи се с установената фактическа обстановка, се
потвърждават изцяло и от свидетелските показания на жената, с която той живее
на семейни начала – свидетелката Г.Ц.С.. Тя заявява категорично, че подсъдимият
ползва СИМ-карта с № **********, регистрирана на нейно име от Глобул. Знае, че
преди време с него се е свързало някакво лице от мъжки пол, което му е
предложило да изкарва пари, тъй като той /подс. Р./ работи като таксиметров
шофьор. Уговорката била лицето да се обажда на подсъдимия и да го изпраща да
взема някакви пакети от някакви лица срещу заплащане.
Свидетелят К.К. /криминален
разузнавач към КП при Второ РУ – Перник/, разпитан в съдебни заседания на
22.02.2018 г. – л.23 и 24, и на 13.09.2018 г. – л.79, заявява, че в края на 2016
и началото на 2017 г. имало сигнали за извършени измами в гр. Перник, по които
той и колегите му работели. Във връзка с това бил засечен автомобил марка
“Хюндай”, за чийто водач възникнало подозрение в съпричастие. При извършена
проверка се установило, че той се управлява от подсъдимия Р.. След справки в
системата на АПИ, се констатирало съвпадение между идването на автомобила,
престоя и тръгването му от гр. Перник и извършването на измама в района, където
се намирал в гр. Перник. При проведената беседа с подсъдимия, той признал, че е
взел плик, хвърлен от жена от терасата на блок в гр. Перник, кв. Мошино, ул.
Юрий Гагарин, близо до автобусна спирка, описал механизма на деянието и
споменал подробности, които може да знае само извършителя на деянието.
Подсъдимият споделил, че е отишъл на посочения адрес по указания на лице, което
му се обадило преди това и през цялото време му давало точни инструкции какво
да прави. След като взел торбичката Р. се качил на автомобила си и потеглил към
гр. София, като междувременно видял, че в плика има ябълка и портокал, които
изхвърлил, и пари, които преброил като част от тях оставил за себе си, а
останалите оставил на място, което му било посочено от хората, които го
ръководели - под камък, намиращ се до пътен знак на Ботевградско шосе, близо да
магазин “Джъмбо” в гр. София. Подсъдимият признал пред свидетеля К., че е
осъзнавал, че извършва измама, но го било страх да не пострада от хората, които
му се обаждали по телефона. Подсъдимият отрекъл да е идвал в гр. Перник на
дати, около датата на процесното деяние, както и да се е срещал с други хора в
същия ден.
Видно от изготвената и приета по делото справка за
мобилен номер ++359*********, собственост на Г.Ц.С. /л.74 от ДП/, на
инкриминираната дата – 19.01.2017 г., между 10:32 ч. и 12:17 ч., абонатът,
ползващ посочения телефонен номер, е бил в гр. София и е провел разговори от
клетки в района на пл. “Руски паметник”, бул. Пенчо Славейков, бул. Фритьоф
Нансен, х-л “Родина”, ж.к. Люлин бл.712В, кв. Филиповци, а после от района
около с. Мало Бучино, след което в 12:31 е бил на територията на гр. Перник.
От обхвата на клетките, намиращи се на територията на
гр. Перник, от посочения номер са провеждани телефонни разговори с голяма
продължителност. За времето от 12:31 ч. до 13:06 абонатът е бил в гр. Перник,
кв. Изток и кв. Мошино, като в периода от 13:01 до 13:06 е бил обслужван от
клетка “Pernik,
Juri Gagarin str. bl.9, 3-entrance (Pernik)”, след което е провел два кратки разговора /първият с
продължителност от 25 сек, проведен в 13:06 ч., а вторият – 32 сек - проведен в
13:29 ч./ от клетка “Pernik, Teva district, bl.
58,1-entrance (Pernik), след което видно
от разпечатката е отпътувал за гр. София.
При съпоставка на горните данни с отразеното в Справка
от АИС “Пътна карта” относно обект МПС с рег. № С 7421 МК /л.88 от ДП/ е видно,
че в 13:32 ч. автомобилът, чийто собственик е подсъдимия /видно от справка на
л.86 от ДП/, вече е пътувал в посока от Перник към София, което напълно съвпада
и с данните от местоположението на телефона с мобилен номер ++359*********,
ползван от него. Отделно, пострадалата К. е категорична, че е разговаряла с
неустановеното лице приблизително до 13:00 часа и в края на разговора е
изхвърлила торбичката, а точно тогава подсъдимият се е намирал в обхвата на
клетката, обслужваща нейния адрес.
От Справка № 3796р-12729/08.12.2017 г., изготвена от
ОДМВР – Перник въз основа на преглед и анализ на информационните данни,
съдържащи се в предоставена справка на оптичен носител /диск/ от Виваком за
регистриран трафик от клетка № 15418 и телефон с № 076 697 826 за
времето от 09:30 ч. на 17.01.2017 г. до 19.01.2017 г. на същата дата /л.104 и
л.105 от делото/ се потвърждават показанията на К. относно проведените между
нея и неустановеното по делото лице телефонни разговори. На 19.01.2017 г., за
периода от 10:14 ч. до 12:40 ч., на телефонният й номер 076/697826 са
регистрирани шест обаждания от номер 40746650105 с различна продължителност.
Разговорите са с такава продължителност, че в момента, в който се прекъсне
единия провеждан разговор, веднага абоната се набира повторно и започва нов.
Последният разговор е започнал в 12:40 часа и е бил с продължителност 1699 сек,
равняващи се на 28,33 мин, т.е. разговорът е приключил в 13:08 ч.
От същата справка се установява още, че на 19.01.2017
г., в периода от 12:30 ч. до 13:29 ч., от абонатен номер ++359********* /за
който е установено, че е собственост на св. Г.Ц.С., но ползван от подсъдимия Р./
са проведени 15 разговора с номер 40753841037, включително и във времето, през
което от телефона на пострадалата К. са провеждани разговорите с телефонен
номер 40746650105, като и двата номера: 40753841037 и 40746650105 са част от
румънското номерационно пространство.
По делото е установено, че подсъдимият Р. притежава
недвижим имот, находящ се в гр. Перник, ул. Младен Стоянов, бл.4, вх.Б, ет.3,
ап.30 /видно от НА № 31, том І, нот. дело № 116, 1992 г., съставен от нотариус
Ивайло Иванов на 21.01.1992 г. /л.17 от делото/, Удостоверение за наследници
изх. № 189 от 22.02.2018 г. /л.18 от делото/, издадено от община Перник
Удостоверение изх. № 18/СЛУ-4224 от 07.06.2018 г. на община Перник /л. 73 от
делото/, както и че имотът се намира на 887,00 м от адреса, на който живее пострадалата
Г. /видно от Писмо с изх. № 18/СЛУ-4224-5 от 25.09.2018 г., издадено от община
Перник /л.90 от делото/. Ангажирани са и гласни доказателства, събрани чрез
разпити на посочените от защитата свидетели С.Л.Г. /л.28/, Б.Д.С. /л.39 и 40/
Св. С.Л.Г.,*** мак /адрес, доста отдалечен от
кв.Мошино, където се намира дома на пострадалата, дава противоречиви показания
/л.28/: веднъж твърди, че подсъдимият му се е обадил на 19.01.2018 г. на обяд, след което дошъл да го вземе от дома му на ул. Ален мак и заедно отишли в
жилището му в гр. Перник, кв. Мошино, за да отстрани свидетелят теч в банята;
втори път заявява: “В. ми се обади на
18-ти януари тази година. В. ми се обади сутринта на 19-ти и се разбрахме
да дойде да ме вземе от вкъщи и той
дойде някъде след обяд”. – за яснота следва да се отбележи, че разпитът е
проведен на 17.05.20187 г./. Г. обаче е категоричен, че подсъдимият го е взел
от дома му на “Ален мак” и през цялото време е бил с него. Сочи, че след като е
отстранил теча се е прибрал със сина си св. Р.С.Г., който по това време работел
като шофьор на бус и разкарвал хляб с него. Р. го взел с буса отпред блока на
подсъдимия Ранголов и баща и син заедно отишли вкъщи.
При повторния разпит св. Г. вече категорично заявява,
че е посетил апартамента на подсъдимия на 19.01.2017 г., че подсъдимият е дошъл
да го вземе от дома му с таксиметровия си автомобил около 11:30 – 12:30 часа,
че след като е направил ремонта се е прибрал със сина си /св. Р.Г./, който го
чакал пред входа на блока с бус. Докато Г. отстранявал теча в банята
подсъдимият бил непрекъснато с него, но не бил водил разговори по телефона.
Св. Б.Д.С. /л.39 – 40/ твърди, че свидетелят С.Г. и
съпругата му са били на гости у тях на 17.01.2017 г. и останали да пренощуват.
Съпругата му си тръгнала на другия ден, около 7.00 часа, а С. около 11:30 часа.
Преди да си тръгне му се обадил приятел, който го поканил на имен ден, тъй като
се казвал Наско или Атанас. От дома на св. С.С.Г.
тръгнал към дома на приятеля си. Вечерта обаче св. С. му се обадила, тъй като
забелязала, че е забравил ръкавиците си и не знаела дали няма да му трябват, а
той отговорил: “Абе, днес ходих до Влади нещо да му правя ремонт”. Свидетелката
е категорична, че С.Г. е визирал именно подсъдимия, тъй като го била виждала
макар и десетина години и знаела, че е бил колега на Г. когато той работел като
таксиметров шофьор.
Синът на С.Л.Г. – св. Р.С.Г., е категоричен, че Владо
/визира подсъдимият В.Р./ е дошъл около 12 ч. или 12 и нещо да вземе баща му
/св. С.Л.Г./*** и двамата заедно отишли в дома на посъдимия да правят ремонт.
Свидетелят Р.Г. потвърждава, че самият той е отишъл да вземе баща си от кв.
Мошино в 13:30 часа, тъй като предварително се били разбрали така. В уречения
час подсъдимият и баща му слязли заедно, но първият продължил да върши свои си
неща, а баща му и той се прибрали в къщи.
Свидетелката И.Й.Т. живее на съпружески начала със
свидетеля С.Г., а св. Р.Г. е техен син. В дадените показания /л.52 и 53/
заявява, че знае за посещението на С.Г. в дома на подсъдимия, където трябвало
да прави ремонт. Категорична е, че подсъдимият е дошъл на адреса, на който
живеят, а именно: гр. Перник, ул. Ален мак № 112, за да вземе св. С.Г., но не
може да посочи датата, на която е станало това, а също знае, че сина й св. Р.Г.
е отишъл да прибере баща си от кв. Мошино след ремонта. Спомня си, че на
17.01.2017 г. са ходили заедно с мъжа си на имен ден на негов племенник, който
се казва Антон, а на следващия ден св. С.Г. сам е ходил и на имен ден на свой
приятел, който се казва Атанас и посещението в дома на подсъдимия е било “точно
след посочените празници”
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите С.Л.Г.,
Р.С.Г. и И.Й.Т., в частта в която твърдят, че на 19.01.2017 г., в интервала
между 11:30 и 12:30 часа, подсъдимият Р. е дошъл с управлявания от него
таксиметров автомобил пред дома на свидетеля С.Г.,***, след което заедно са
отишли в апартамента на Р.,*** и са били заедно до 13:30 часа, когато св. Р.Г.
е дошъл със служебен бус да вземе баща си св. С.Г.. Същите остават изолирани от
останалия доказателствен материал и се опровергават не само от показанията на
другите свидетели, но и от останалите доказателства по делото, в т.ч. Справка
за мобилен номер ++359*********, собственост на Г.Ц.С. /л.74 от ДП/, Справка от
АИС “Пътна карта” относно обект МПС с рег. № С 7421 МК /л.88 от ДП/ Справка №
3796р-12729/08.12.2017 г., изготвена от ОДМВР – Перник въз основа на преглед и
анализ на информационните данни, съдържащи се в предоставена справка на оптичен
носител /диск/ от Виваком за регистриран трафик от клетка № 15418 и телефон с №
076 697 826 за времето от 09:30 ч. на 17.01.2017 г. до 19.01.2017 г.
на същата дата /л.104 и л.105 от делото/. С оглед на това, съдът не кредитира
показанията на свидетелите, посочени от подсъдимия, тъй като ги намира за
противоречиви, съмнителни и нагласени, за да обслужат създадената от него
защитна версия, свидетелство, за което е факта, че са ангажирани едва в хода на
съдебното производство.
От правна страна:
Гласните и писмени
доказателства, които съдът е кредитирал, са непротиворечиви помежду си, взаимно
се подкрепят, допълват и изясняват всестранно всички релевантни по делото
обстоятелства. Въз основа на цялостния им анализ, съдът приема за доказани по несъмнен начин авторството на
деянието, както и всички останали признаци от състава на престъплението по
чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК.
С оглед на всичко
изложено по-горе и на установеното от фактическа страна, съдът прие, че с
деянието си подсъдимият В.С.Р. е осъществил от обективна и субективна страна
фактическия състав на престъплението чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК, тъй
като на 19.01.2017 г., в гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, до блок № 6, в съучастие като
помагач с неустановено по делото лице – извършител, с цел да набави за себе си и за неустановеното по
делото лице имотна облага, умишлено е улеснил извършването на престъплението “измама” /като
отишъл до жилищния блок, в който живеела М.К. и взел хвърлената от нея през терасата торбичка с парична
сума в размер на 1000 лева/, у
която било възбудено и поддържано заблуждение от неустановеного по делото лице
/че й се обажда служител от Криминална полиция и че трябва
да предаде парична сума като я хвърли през терасата, за да заловят престъпници/
и с това причинил на М.Г.К. имотна
вреда в размер на 1000 /хиляда/
лева.
Установената
фактическа обстановка и обективирани действия на подсъдимия сочат, че е
действал с пряк умисъл и користна цел: да набави за себе си имотна облага, т.е.
подсъдимият е искал в неговото имущество да настъпят благоприятни изменения.
Той е действал като
помагач /по смисъла на чл.20, ал.4 от НК/, тъй като е съдействал за вземането
на торбичката, съдържаща паричната сума от 100 лева, като е отишъл до адреса на
пострадалата, застанал е в близост до входа, където се намира жилището й,
изчакал е да хвърли торбичката, взел я, скрил я в пазвата си и се оттеглил към
автомобила си, след което отделил за себе си 200,00 лева, а останалите пари
предал по указан му от неустановеното лице начин.
Подсъдимият е
действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че това, което прави е
противозаконно и е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и
настъпването на общественоопасните последици от него. Самият той е чувал, че
неустановеното лице, по друга телефонна линия разговаря с пострадалата,
убеждава я да събере наличните й пари и да ги хвърли, уж за да помогне за
разкриване и залавяне на престъпници. Добросъвестното поведение от негова
страна е изисквало той да сигнализира органите на МВР за това, което се случва
и се прави срещу К., и да съдейства за разкриване на извършителите, но вместо
това е взел торбичката, отделил за себе си една част от парите, а другата
предал на съучастниците си. Той добре съзнавал, че получаването на пари по този
начин е незаконно и с това е причинена имотна вреда на въведено в заблуждение
лице, но е подпомогнал извършителите като е целял да облагодетелства и себе си
и тях.
Причини за извършване
на деянието са ниското правно съзнание на подсъдимия, незачитане правото на
собственост и стремеж за противозаконно облагодетелстване.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът не намери.
Отегчаващи вината
обстоятелства са високата степен на обществена опасност на деянието, обоснована
както от размера на предвидената от законодателя санкция, така и от
обстоятелството на зачестяване на престъпни деяния от този вид, жертва на която
са предимно хора в неравностойно социално положение или възрастни хора, каквато
е пострадалата М.К., и с чиято съвест и готовност да спомогне за разкриване на
престъпление се злоупотребява целенасочено. Като отегчаващо обстоятелство съдът
намира и немалкия размер на причинената вреда – парична сума в размер на
1000,00 лева, които пострадалата събирала за изграждане на надгробни паметници
на четирите си деца и която сума, съпоставена с размера на пенсията й от 280
лева, се оказва много голямо посегателство.
За отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът счете и съдебното минало на дееца, тъй като е
осъждан като е наказван и с влязла в сила присъда за извършено престъпление от
същия вид.
По вида и размера
на наказанието:
За престъплението по
чл.209, ал.1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до
шест години. В конкретния случай, предвид всичко гореизложено, след като призна
подсъдимия В.Р. за виновен в извършването на горепосоченото престъпление и взе
предвид всички обстоятелства по чл.54 от НК, съдът прие, че наказанието на подсъдимия,
след отчитане на описаните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
следва да бъде определено на една година и шест месеца.
Същевременно, за престъпление, извършено на 08.02.2017 г., подсъдимият е осъден с влязло в сила Споразумение
№ 98/29.03.2017 г. по НОХД № 897/2017 г. по описа на
Районен съд Стара Загора на
лишаване от свобода за срок
от пет месеца,
изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок
от три години,
считано от влизане на споразумението
в сила /т.е. от 29.03.2017 г./.
Настоящото деяние, както и деянието, за което Р. е осъден със Споразумение №
98/29.03.2017 г. по НОХД №
897/2017 г. на Районен съд Стара Загора са извършени преди влизане в сила на съдебния
акт, за което и да е от тях. С оглед на това се налага извода, че са налице предпоставките на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1
от НК са налице, и на посоченото основание на подсъдимия следва да се определи едно общо най-тежко наказание, измежду наложените
такива по посочените по-горе две дела, каквото се явява наказанието лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца.
Като взе предвид, че наложеното
наказание е до три години лишаване от свобода и подсъдимият не е осъждан на
лишаване от свобода за извършено престъпление от общ характер, настоящият
съдебен състав прецени, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е наложително ефективно изпълнение на наказанието,
поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от
три години от влизане на присъдата в сила.
Съдът счита, че така наложеното на подсъдимия
наказание е справедливо, съответства на обществена опасност на деянието и дееца
и чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
По доказателствата:
Вешествените доказателства – 4 броя компактни диска
със справки от мобилните оператори, съдът постанови да бъдат оставени по
делото.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива
на присъдата си.
СЪДИЯ:/П/
Вярно
с оригинала.
М.С.