№ 166
гр. Перник, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20211720201276 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 4343402 на ОД на МВР
Перник, с който на Г. ЕМ. Т., ЕГН **********, в качеството на законен
представител на „Гранд Съпорд” ЕООД, ЕИК ******* е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на
основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на
07.01.2021г. в 10:37 часа, в гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, до бензиностанция
„Шел” с посока на движение към кв. Тева при управление на товарен
автомобил „Хюндай И 30” с рег. № *********.
По изложени в жалбата доводи Г. ЕМ. Т., чрез пълномощника си адв.
Г.Б. от ПАК, моли ЕФ да бъде отменен, като издаден при неспазване на
процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство, в което
1
не се явява и процесуалният му представител. От последния по делото е
депозирана молба, с която поддържа жалбата, релевирайки допълнителни
съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска
присъждане на направени разноски по делото.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В
придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на
претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
От фактическа страна:
На 07.01.2021г. на ул. Юрий Гагарин в гр. Перник с мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-М, с радар
№ 579, която била монтирана в полицейски автомобил, в стационарен режим,
бил извършван контрол на скоростния режим на движещите се в посока към
кв. Тева моторни превозни средства. Мястото се намирало до бензиностанция
„Шел”, където за пътните превозни средства е важало общото ограничение на
скоростта от 50 км/ч. В 10:37 часа през обсега на радарното устройство
преминал товарен автомобил „Хюндай И 30” с рег. № ********* , което
фиксирало скорост на движение от 71 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се моторни превозни средства на посочената дата и място,
полицейският служител изготвил протокол съгласно чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г., който бил регистриран на 12.01.2021г. с № 1158р-
394. В същия било удостоверено използването на споменатото
автоматизирано техническо средство на процесната дата и в посоченото
2
населено място, периода от време, през който същото е работело - от 10:00
часа до 11:00 часа, номера на първия и на последния видеозапис, посоката на
движение на контролираните моторни превозни средства - към кв. Тева, при
приближаващ трафик, общото ограничение на скоростта в пътния участък от
50 км/ч, както и липсата на монтиран пътен знак, променящ общо
разрешената такава за населено място.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на „Гранд Съпорд” ЕООД,
ЕИК *******, чийто законен представител е именно жалбоподателя. В
отсъствие на последния, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е
издаден срещу него процесния ЕФ. Във фиша, след приспадане на толеранса
от минус 3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка при
измерване на скорост до 100 км/ч, отчетената скорост била редуцирана на 68
км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение
било с 18 км/ч, поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.2 от
ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50 лв. Същият не се
възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал. 5 и ал.6 от ЗДвП, а
обжалвал фиша с процесната жалба пред съда
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни
средства, доказва, че товарен автомобил „Хюндай И 30” с рег. № ********* е
собственост на „Гранд Съпорд” ЕООД, ЕИК *******, което не се и оспорва
от жалбоподателя, който е негов законен представител. Същата кореспондира
с разпечатката от показанията на мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение „TFR1-М”, с радар № 579 - кадри от
клип № 15480 от 07.01.2021г., протокол с рег. № 1158р-394 от 12.01.2021г. за
използване на автоматизираното техническо средство съгласно съгласно чл.
10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., протокол от проверка №
154-ФХПД/21.09.2012г. на Български институт по метрология, протокол № 2-
3
28-20 от 19.11.2020г. за последваща проверка на мобилна система за
видеоконтрол „TFR1-М” и писмо изх. № 21/слу-5981-(1) от 17.08.2021г. на
Община Перник, ведно с приложена извадка за организация на движението на
ул. Юрий Гагарин в гр. Перник, в района на бензиностанция Шел за
движещите се пътни превозни средства към кв. Тева.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства доказва, че товарен автомобил „Хюндай И 30” с рег.
№ ********* е собственост на „Гранд Съпорд” ЕООД, ЕИК *******, чийто
законен представител е именно жалбоподателя Г. ЕМ. Т., като същата
кореспондира и с вещественото доказателствено средство - разпечатката от
показанията на автоматизираната система, а именно снимка, документираща
индивидуализирания автомобил. Предвид на тези доказателства съдът прие за
безспорно доказано, че жалбоподателят е субект на извършеното нарушение
по силата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението е
законен представител на юридическото лице, което е легитимен собственик
на превозното средство, с което нарушението е извършено От страна на
жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило
нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване,
в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на правото по чл. 189,
ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно
посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу
процесния ЕФ, поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на
чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е била ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност..
Настоящият състав прие, че оспореният ЕФ е издаден за нарушение,
установено със система от одобрен тип, тъй като мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „TFR 1-M” е вписана
под № 4835 в публичния регистър на Българския институт по метрология на
одобрените за използване типове средства за измерване, като с оглед
цитираните по-горе и приети като писмени доказателства протокол от
проверка № 154-ФХПД/21.09.2012г. на Български институт по метрология и
протокол № 2-28-20 от 19.11.2020г. за последваща проверка на мобилна
4
система за видеоконтрол „TFR1-М” тя е преминала периодична проверка на
19.11.2020г. и съответства на одобрения тип. При този доказателствен
материал съдебният състав прие за доказана по безспорен начин нейната
годност като средство за измерване да отчете релевантната скорост на
движение на процесния автомобил. Същевременно възпроизвеждането на
данните в клип № 15480 от 07.01.2021г. (снимка) изключва намесата на
субективния фактор, тъй като за констатирането и заснемането, присъствието
или отсъствието на контролен орган на мястото на позициониране на
средството за видеоконтрол е без значение за правомерността на прилагането
му, защото изображенията се създават автоматично от използваното
техническо средство, което има капацитета да заснеме автоматично
нарушението, записвайки мястото, датата, точния час на извършването му и
регистрационния номер на моторното превозно средство, както е предвидено
в чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Ето защо прие, че са налице визираните в тази
разпоредба условия, за да се издаде процесния ЕФ, а именно: нарушението е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което е било
предварително стационарно позиционирано, същото работи на автоматичен
режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган, поради което
и не се касае за нарушение, констатирано с техническо средство, за което е
приложим общият ред за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателно постановление.
От съдържанието на приложения по делото протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е видно, че той е изготвен надлежно, по
утвърдения образец и в него са попълнени всички необходими реквизити, а
именно: посочен е номерът и видът на автоматизираното техническо средство
- „TFR1-M” с № 579, датата на използване на същото – 07.01.2021г., мястото
за контрол – гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, до бензиностанция Шел, посоката
на движение на контролираните моторни превозни средства – към кв. Тева,
липсата на пътен знак В26, който да променя общо валидното ограничение за
населено място от 50 км/ч, отразен е режимът на измерване – стационарен и
посоката на задействане на АТСС – приближаващ трафик. В документа са
посочени номерът на първото статично изображение - 15478, и номерът на
последното – 15480, както и е вписан броя на установените нарушения. Видно
е, че този протокол е изготвен от Р.А., който го е подписал. Не е спорно, че
5
полицейският служител е преминал обучение за работа със системата за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „TFR1-М”, с която
именно е извършено заснемането на автомобила на жалбоподателя, поради
което и е включен в списъка на служителите от ОД на МВР Перник, които са
определени със заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на
МВР Перник да осъществяват дейност по заснемане на нарушения с
процесната система, последващ преглед, валидизиране и генериране на ЕФ в
АИС „АНД”, поради което и не може да бъде поставено под каквото и да е
съмнение, че е бил осъществен контрол по отношение на установеното
нарушение съгласно нормативните предписания и при посочените в
протокола обстоятелства. Независимо, че цитираната заповед не е
представена в административнонаказателната преписка, нейното съдържание
е служебно известно на съда (от други административнонаказателни
производства, които са били разгледани от настоящия състав във връзка с
обжалвания на електронни фишове) и може да се провери от всеки
заинтересован, поради което и неприлагането й от наказващия орган по
никакъв начин не е рефлектирало върху правото на защита на жалбоподателя.
Още повече, че тя е ноторно известна и на адв. Г.Б. във връзка с негови
участия по дела, по които се търси идентична съдебна защита (напр. анд №
1401/2021г. по описа на Районен съд Перник).
Предвид изложеното съдът намира, че посочените в протокола данни
могат да се ползват с доказателственото значение, тъй като се касае за
редовно съставен документ. В този смисъл следва да се отбележи, че в
процесния прототокол полицейския служител Р. А. е удостоверил свалянето
на установени 3 броя статични изображения от системата с посочване на
мястото на съхраняване на тази информация. Попълнена е и частта на
протокола, отнасяща се до проверката, извършена от съответното структурно
звено, в конкретния случай от инсп. В. Б.. При това положение са спазени
изискванията на чл.5, ал.2 и чл.9, ал.4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Съдът намира за безспорно установено, че посочената в клип № 15480
(който представлява веществено доказателствено средство от категорията на
визираните в чл. 189, ал.15 от ЗДвП) скорост от 71 км/ч, с която се е движел
автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на
нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство.
6
В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е
редуцирана на 68 км/ч, като е конкретизирана и разликата между
установената и разрешената скорост - 18 км/ч. Следва да се отбележи, че във
фиша изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, поради което и не е налице
несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост,
предвид на което и липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не
този толеранс, не съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото
не ограничава правото на защита на санкционираното лице.
Данните в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., ведно с приобщения снимков материал от записа, кореспондират
с приетите като писмени доказателства писмо с изх. № 21/слу-5981-(1) от
17.08.2021г. на Община Перник и приложената към него схема за организация
на движението, удостоверяващи, че в района на бензиностанция „Шел” на ул.
Юрий Гагарин в гр. Перник, за движещите се в посока към кв. Тева пътни
превозни средства не е въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26,
което категорично потвърждава и визираната от наказващият орган правна
квалификация на нарушението като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съдът констатира, че атакувания ЕФ съдържа надлежно описание на
нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП. Видно от съдържанието на обжалвания акт, в него недвусмислено е
посочено, че местоизвършването на нарушението е в населено място – ул.
Юрий Гагарин в гр. Перник, до бензиностанция „Шел” за движещите се в
посока към кв. Тева, което е напълно достатъчно да се индивидуализира и
конкретизира този реквизит, описващ твърдяното нарушение. Съдът не
споделя като основателно възражението на защитата на жалбоподателя за
липса на яснота относно мястото на извършване на деянието, водеща до
съществено процесуално нарушение при издаването на ЕФ, като
съображенията са следните:
За да е съществено едно нарушение, то следва да се изразява в
неизпълнение или нарушение на императивна законова норма или да е от
такова естество, че да е накърнило правото на защита на визираното като
7
нарушител лице. В преценката на тези обстоятелства следва да се изхожда от
спецификите на всеки конкретен случай. В настоящият случай несподеляем е
довода на процесуалния представител на жалбоподателя, че направеното
вписване в ЕФ, че нарушението е установено на ул. Юрий Гагарин до
бензиностанция „Шел”, е довело до съмнение относно точното място на
осъществяването му, предвид съществуването в гр. Перник на два търговски
обекта на компанията „Шел”, тъй като посочването, че заснемането е
извършено за движещите се пътни превозни средства в посока към кв. Тева е
напълно достатъчно, за да се индивидуализира и конкретизира при коя
бензиностанция е бил извършван процесния контрол, което категорично се
доказва и от кредитираните по делото като писмени доказателства писмо с
изх. № 21/слу-5981-(1) от 17.08.2021г. на Община Перник и извадка за
организация на движението на ул. Юрий Гагарин в гр. Перник. На
последната изрично е отбелязана процесната бензиностанция, като същата е
обозначена и съобразно поставените в района указателни табели за пътни
направления, част от които са заснети и в приложената към протокола за
използване на АТСС снимка на разположение на техническото средство,
която дава визуална представа за мястото на неговото позиционирано, тъй
като ясно са заснети указателни табели за пътни направления, което води до
категоричния извод, че мястото на контрол, респективно извършване на
нарушението е идентично с посоченото в съставения протокол и в издадения
ЕФ - заснемани са пътни превозни средства движещи се преди разклона за кв.
Тева, а не на влизане в гр. Перник от гр. София, предвид ноторно известното
местонахождение на другия търговски обект на веригата „Шел”, в чийто
район също не е наличен знак В26 с ограничение на скросотта, различно от
валидното за населено място. При това положение съдът намира, че
описанието на нарушението в ЕФ напълно отговаря на изискването на чл.189,
ал.4 от ЗДвП и дава възможност на жалбодателя да разбере
административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем
защитата си по него, защото по ясен и разбираем начин изрично е вписано, че
нарушението е в гр. Перник, което е населено място, като е действало
„ограничение от 50 км/ч валидно за населено място”, като именно срещу така
предявените с ЕФ факти жалбоподателят се е защитавал.
Съдът не споделя направеното възражение, че посочените географски
8
координати на мястото на нарушението, които са визирани в създаденото
изображение поставят под съмнение мястото на разположението на
автоматизираното техническо средство, тъй като самото средство за
видеоконтрол, съгласно техническите си характеристики, разполага с GPS-
приемник, с който с точност се определят географските координати на
констатираното нарушение и предоставя възможност тези координати да се
установи на коя част от пътя съответстват. В случая в ЕФ е посочено мястото
съответстващо на географските координати отразени от автоматизираното
техническо средство за контрол на скоростта на моторни превозни средства,
каквито данни се съдържат и в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015г., като се категорично доказват и от отразеното в писмо
изх. № 20/слу-5981-(1) от 17.028.2021г. на Община Перник и приложената
към него схема за организацията на движението.
По вида и размера на наказанието:
Санкцията за неизпълнение на задължението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП е
установена в разпоредбата на чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1 от ЗДвП.
Последната разпоредба от своя страна диференцирана нейния размер, в
зависимост от превишената стойност на скоростта, в шест отделни точки.
Деянието на жалбоподателя е санкционирано на основание чл.189 ал.4, вр. чл.
182, ал.1 т.2 от ЗДвП (за превишаване от 11 до 20 kм/ч), която предвижда
точно фиксирано по вид и размер наказание - глоба от 50 лева, каквато е била
и наложена на Г. ЕМ. Т.. Посочената разпоредба обвързва наказващия орган
при реализиране отговорността на нарушителя и изключва възможността му
за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
С оглед горното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ не
е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон,
поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото
потвърждаване.
Предвид изхода на делото – потвърждаване на ЕФ, претендираните от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя разноски за
възнаграждение са неоснователни.
Мотивиран от гореизложеното горното и на основание чл. 63, ал.1 от
9
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 4343402 на ОД на МВР
Перник, с който на Г. ЕМ. Т., ЕГН **********, в качеството на законен
представител на „Гранд Съпорд” ЕООД, ЕИК ******* е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на
основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движението по
пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на
07.01.2021г. в 10:37 часа, в гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, до бензиностанция
„Шел” с посока на движение към кв. Тева при управление на товарен
автомобил „Хюндай И 30” с рег. № *********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на сторени разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10