Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Искра Пенчева | |
за да се произнесе взе предвид следното: Предявен е иск с правно основание чл. 135 ал.1 ЗЗД. Ищецът „Б. Д.” Е. гр. С. основава исковата си претенция на твърденията, че ответникът Т. Н. Б. е страна по сключен между страните договор за жилищен ипотечен кредит от 24.04.2008 г., който договор е обявен от Банката за предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателите Б. и С. Д. Х. за заплащане на договорените погасителни вноски. За вземането си по договора Банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изп. лист и пристъпила към принудително изпълнение по изп. дело № 647/ 2013 г. по описа на ЧСИ Д. К.. По това дело била извършена продажба на ипотекирания във връзка с договора недвижим имот, но получената сума не била достатъчна за удовлетворяване на кредитора. Заема становище, че доколкото длъжникът отговаря пред кредитора с цялото си имущество, ипотекарният кредитор не е ограничен да се удовлетворява само с ипотекираната вещ, а има право да насочи изпълнение срещу всяко друго имущество на длъжника. Твърди, че след образуване на изп. дело и получаване на поканата за доброволно изпълнение на 08.07.2013 г., на 11.06.2014 г. длъжникът Б. се разпоредил с притежавани от него недвижими имоти в полза на своя син – ответника П. Т. Б.. Счита, че с тези сделки длъжникът е целил да увреди Банката – кредитор и претендира обявяването им по реда на настоящото производство за недействителни спрямо нея. Претендира присъждането на направените по делото разноски. Ответникът Т. Н. Б. оспорва иска и твърди, че банката е била обезпечена в достатъчна степен с учредената в нейна полза ипотека върху недвижим имот, а като мотив за извършване на атакуваната разпоредителна сделка сочи желанието си да осигури жилище на сина си и възвръщане доверието на последния към него с оглед крайно обтегнатите им отношения. Твърди, че синът му не знаел за задълженията му към Банката. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Отверникът П. Б. оспорва иска. Твърди, че не е знаел за дългове към никакви кредитори на баща си, с когото не е поддържал отношения от 2007 г. Излага, че „тъй като не бил сигурен в действията на баща си, последният му подписал запис на заповед, в случай, че не изпълни обещанието си да му прехвърли имотите, да му заплати парична сума” и спорената от ищеца разпоредителна сделка представлявала даване вместо изпълнение, като той приел изпълнението вместо плащането на сумата по ценната книга. Счита, че банката-кредитор е обезпечила вземането си по процесния договор с наложената ипотека и ирелевантно е, че в последствие, в хода на изпълнителното производство, ипотекираният имот е продаден на цена, която не е покрила напълно задълженията по договора и съответно не удовлетворила изцяло кредитора. Сочи, че самият кредитор е способствал имотът да бъде продаден на цена, много по-ниска от действителната такава, установена и от вещото лице по оценъчната експертиза по изп. дело. Твърди, че ответникът Т. Б. и другият солидарен длъжник разполагат с доходи и друго имущество, което е достатъчно за удовлетворяване на кредитора, но самата Б. не предприела никакви изпълнителни действия спрямо солидарния длъжник, а насочила изпълнението си само спрямо баща му. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски. В съдебно заседание обяснява, че записът на заповед бил издаден от баща му, защото той продал семейното жилище и обещал да му даде половината от продажната цена, а именно 35000 лв. Ищецът оспорва отношенията между двамата ответници да са били такива, каквито те ги описват, като изхожда за становището си от факта, че след развода на родителите на ответника П. Б. през 2004 г., родителските права спрямо него са предоставени именно на баща му. В съдебно заседание сочи, че записът на заповед е нищожен и антидатиран. Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното: По силата на Договор за жилищен и ипотечен кредит от 24.04.2008 г. „Б. Д.” Е. гр. С. е предоставила на ответника Т. Н. Б. и на С. Д. Х. - съдлъжници - банков кредит в размер на сумата 77000 евро със срок на издължаване 360 месеца на месечни вноски по погасителен план при договорено обезпечение в полза на кредитодателя - ипотека върху недвижим имот в гр. В. Т., ул. М. № - апартамент № . Вземанията по договора за кредит са обявени от Банката за предсрочно изискуеми на основание т.20.2 от Общите условия - поради непогасяване в срок на месечните вноски и допусната забава в плащанията над 90 дни. Банката се е снабдила с изпълнителен лист против Т. Н. Б. за сумата 76840.01 евро главница, 7133.99 евро - лихва и разноски и е предприела действия на принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането си. На 08.07.2013 г. на длъжника Б. е връчена покана за доброволно изпълнение. По образуваното изп. дело № 647/ 2013 г. по описа на ЧСИ Д. К. ипотекираният в полза на Банката недвижим имот е изнесен на публична продан. Видно от приложените обявления на ЧСИ са провеждани няколко публични продани, първата през м.08.-09.2013 г. при първоначална цена 145000 лв., последната - при първоначална цена 117500 лв. и последвала я втора продан при цена 80 % от цената на първата, на която имотът е реализиран за сумата 94050 лв. Междувременно на 11.06.2014 г. с НА № ... том 5, рег. № 5553, нот. дело № 637/ 2014 г. на помощник-нотариус И. З. ответникът Т. Н. Б. е прехвърлил на сина си П. Т. Б. два недвижими имота - апартамент № .. и апартамент № .. в гр. В. Т., ул. И. М.№ .. при запазено право на ползване с отразяване, че прехвърлянето е вместо плащане на сумата 35000 лв., дължима по запис на заповед. По делото е представен документ, наименован "запис на заповед", с издател Т. Б., издаден в полза на П. Б., с дата на издаване 20.08.2011 г., в който е посочен като падеж на задължението за плащане на сумата 35000 лв. 20.07.2014 г. Ответникът П. Б. в дадените в съдебно заседание на 06.07.2015 г. обяснения посочва, че след развода на родителите му, след 2007 г. с баща му били във влошени отношения, не поддържали никаква връзка, но последният го потърсил през 2011 г. и му обещал да му даде половината от получената от продажбата на семейното жилище парична сума, във връзка с която уговорка подписали по-късно запис на заповед. Тези му твърдения са в противоречие с изложеното в отговора, че баща му обещал да му прехвърли имотите, като поради съмнение у сина, дали той ще изпълни обещанието си, бил подписан записът на заповед, ако не прехвърли имотите, да му заплати сумата 35000 лв. Обясненията на П. Б. от съдебно заседание за основанието за издаване на записа на заповед съответстват на обясненията на Т. Б. от същото съдебно заседание. Към датата на подписване не са се разбирали за конкретна дата, на която той ще му плати парите, поради което той многократно го питал, кога ще му ги плати. От показанията на разпитаните двама свидетели, ангажирани от ответника, се установява, че отношенията между бащата и сина са били влошени, синът имал абсолютно негативно отношение към него, не искал да се вижда и да говори с него и не са поддържали връзка помежду си. По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение относно пазарната стойност на ипотекирания в полза на Банката-кредитор апартамент, както и на имотите, предмет на атакуваната пред настоящата инстанция сделка. Вещото лице, използвайки различни методи на оценка, дава заключение, че имотът - предмет на обезпечението - има пазарна цена към момента на публичната му продан 116990 лв., а двата имота по процесната сделка - 137270 лв. При така изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи: Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба кредиторът има право да иска да бъдат обявени за недействителни по отношение на него всички действия, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Т.е. за да възникне материалното преобразуващо право на ищеца да иска обявяване за недействително спрямо него на действие на ответника, следва да се установи кумулативната даденост на следните предпоставки: ищецът да има качеството кредитор по отношение на ответника, без значение дали вземането му е ликвидно и изискуемо, парично или непарично; да е налице правно или фактическо действие на длъжника, с което се уврежда кредиторът; длъжникът да е знаел за увреждането на кредитора към момента на атакуваното действие; когато се касае за възмездна сделка, третото лице, с което длъжникът е договорял, също да е знаело за увреждането на кредитора, като по оборимата презумпция на чл.135 ал.2 ЗЗД знанието на последното се предполага, когато то е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Съдът счита, че по делото бяха установени всички горепосочени предпоставки. Банката-ищец е кредитор на първия ответник по силата на договор за банков кредит. Сключената между двамата ответници вещно-прехвърлителна сделка безспорно уврежда кредитора, защото за увреждащо действие се приема всеки правен или фактически акт, с който осуетява или затруднява осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника, а доколкото длъжникът отговаря спрямо своите кредитори с цялото си имущество, отчуждаването на имуществени права намалява активите на имуществото му и накърнява възможността за удовлетворяване на кредитора от стойността на прехвърлените имоти. Възражението на ответника П. Б., че сделката не уврежда Банката, тъй като тя самата се е поставила в положение да не може да се удовлетвори от ипотекирания в нейна полза недвижим имот и с оглед възможността да се удовлетвори от получаваните доходи на двамата солидарни длъжници по трудово правоотношение и от останалото им имущество, е неоснователно. Ирелевантно за преценката за наличие на увреждаща сделка е изследването на обстоятелството, в каква степен учредената в полза на Банката ипотека е обезпечавала вземането на кредитора, каква е била оценката на ипотекирания имот към момента на учредяването и на каква цена би могъл да се реализира същият. Стойността на една вещ се определя от ценовата конюнктура на пазара - от търсенето и предлагането й, като видно е, че в рамките на изпълнителното производство срещу ответника Т. Б. са правени многократни опити за продажба на ипотекирания имот при различни, по-високи оценки от тази, на която в крайна сметка е продаден, но те не са успявали. Правото на кредитора да получи удовлетворение на притезанието си не се ограничава само в рамките на обезпечението, учредено в негова полза, именно защото съобразно чл.134 ЗЗД за обезпечение на кредитора служи цялото имущество на длъжника. Без значение е и дали длъжникът, респ. солидарните длъжници разполагат с друго секвестируемо имущество, годно да послужи за удовлетворяване на вземането на кредитора, защото кредиторът е този, който има право да избере към кое имуществено право да насочи принудителното изпълнение. Съществуването на друго имущество предполага, че длъжникът разполага с възможност да изпълни задължението си към кредитора, но не я е използвал, поради което и кредиторът няма задължение да установява цялостното финансово състояние на длъжника и само ако последният няма достатъчно друго имущество за погасяване на дълга, да упражни правото си по чл.135 ЗЗД. В този смисъл е Решение № 149/ 12.11.2013 г. по Т.д. № 422/ 2012 г. I т.о. ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. Увреждащата сделка е реализирана след възникване вземането на кредитора, при което за уважаването на иска по чл.135 ал.1 ЗЗД законът изисква да е налице само знание за увреждането - съответно само у длъжника при безвъзмездните сделки и у двамата договарящи - при възмездните, но не и специална цел - насоченост на сделката към увреждане на кредитора. Длъжникът - ответникът Т. Б. знае за увреждането, защото той не само знае, че има кредитор, но знае, че този кредитор е пристъпил към принудително удовлетворяване на вземането си и че даденото в негова полза обезпечение е реализирано без да се постигне погасяване на целия дълг. Освен това, той се разпорежда с имуществото си в полза не на кой да е друг свой кредитор, а на сина си, като при това му прехвърля имущество, чиято стойност многократно надхвърля размера на задължението му по записа на заповед, като по този начин сериозно намалява платежоспособността си. Относно добросъвестното поведение на третото лице - ответника П. Б., придобил права от разпоредителната сделка, съдът намира следното: Изследването на въпроса, дали този ответник е знаел за увреждането, произтича от възмездния характер на увреждащата сделка. Тя е възмездна, доколкото като нейно основание се сочи погасяване на задължение за заплащане на парична сума, произтичащо от запис на заповед. С оглед направеното от процесуалния представител на ищеца възражение относно липсата на валидно правоотношение между двамата ответници, основано на запис на заповед, каквото по същество представлява изявлението за нищожност на ценната книга поради липса на задължителните й реквизити по чл.535 ТЗ, следва да се отбележи, че наведените твърдения, оборващи наличието на валиден дълг, за погасяване на който е сключена атакуваната сделка, са несъвместими с предявения отменителен иск по чл.135 ЗЗД. Това е така, защото каузалността е императивен принцип при договорите, нарушаването на който е свързано с нищожност, т.е. ако не съществува соченото задължение по записа на заповед, което се погасява със сделката - предмет на делото, последната би била нищожна съгласно чл.26 ал.2 ЗЗД поради липса на основание. Съдът в настоящото производство не е сезиран с иск за прогласяване нищожност на договора за прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти срещу дълг. Предмет на т.нар. Павлов иск са само действителните сделки, които са породили целените правни последици, обвързват страните и са противопоставими на кредиторите на длъжника. Ако сделката е нищожна, липсва един от елементите на фактическия състав на Павловия иск - наличието на увреждаща сделка и исковата претенция за обявяване на сделката за относително недействителна би била неоснователна. В случая записът на заповед е редовен от външна страна, като съдържа всички реквизити, изискуеми от чл.535 ТЗ, при което не е оборена презумпцията по чл.26 ал.2 изр. последно, че основанието се предполага до доказване на противното и атакуваната по настоящото дело сделка е действителна. Дали е антидатиран менителничният ефект, т.е. дали поемането на задължението по записа на заповед е станало на дата, различна от сочената в него, в случая е ирелевантно - факт е, че към датата на сключване на процесния договор за прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти срещу дълг записът на заповед е сочен да съществува и съответно служи като кауза на сделката. Предвид обстоятелството, че между двамата ответници е налице родствена връзка баща - син, по силата на установената от чл.135 ал.2 ЗЗД презумпция, знанието за увреждане на кредитора се предполага. Оборването на презумпцията е в тежест на ответниците, но съдът счита, че ангажираните гласни доказателства, обсъдени с обясненията на страните и писмените доказателства по делото, не аргументират извод за оборването й. От обстоятелството, че отношенията между ответниците са били влошени в дългогодишен аспект, не може да се направи категоричен извод, че липсва знание у ответника П. Б. за увреждането на ищеца в качеството му на кредитор. Следва да се държи сметка също така за сделката, лигитимираща ответника П. Б. като кредитор на Т. Б. - записа на заповед. Поемането на задължение по запис на заповед като действие на длъжника също уврежда кредитора, още повече, че съдоговарящите разкриха каузата на тази сделка, а именно дарствено намерение, т.е. безвъзмезден акт, при който знание на третото лице за увреждането не се изисква. По изложените съображения, съдът намира, че по делото бе доказано наличието на предпоставките на чл.135 ал.1 ЗЗД, поради което и предявения иск за обяваване на сключената между ответниците с нотариален акт № 888, том 5, рег. № 5553, нот. дело № 637/ 2014 г. на помощник-нотариус И. З. разпоредителна сделка се явява основателен и следва да бъде уважен. При този изход на делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски за заплатена държавна такса и възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза - сумата 2141.98 лв., както и на основание чл.78 ал.8 ГПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - сумата 2023.97 лв. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ОБЯВЯВА за недействителна на основание чл.135 ал.1 ЗЗД по отношение на „Б. Д.” Е. гр. С., ЕИК ..., извършената от Т. Н. Б. с ЕГН * от гр. В. Т., ул. Д. В. Б. № .. сделка на разпореждане - договор за прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти срещу дълг, сключен с нотариален акт № .., том 5, рег. № 5553, нот. дело № 637/ 2014 г. на помощник-нотариус Иван Запрянов, по силата на който Т. Н. Б. прехвърля на П. Т. Б. с ЕГН * от гр. В. Т., ул. Г. Б. № ... недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... - А.14 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..- А.15 по кадастралната карта и регистри на гр. В. Т. - и двата в сграда, завършена в груб строеж, с адм. адрес гр. В. Т., ул. И.М. № ... ведно с прилежащите избени помещения и съответните на застроената площ на имотите идеални части от правото на строеж, както и идеални части от поземления имот с идентификатор ...вместо плащане на сума в размер на 35000 лв., дължима от Т. Н. Б. на П. Т. Б. по запис на заповед. ОСЪЖДА Т. Н. Б. с ЕГН * от гр. В. Т., ул. Д. В. Б. № ..и П. Т. Б. с ЕГН * от гр. В. Т., ул. Г. Б. №...да заплатят на „Б. Д.” Е. гр. С., ЕИК ... сумата 2141.98 лв. /две хиляди сто четиридесет и един лв. и 98 ст./ - направени по делото разноски за заплатена държавна такса и възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза и сумата 2023.97 лв./две хиляди двадесет и три лв. и 97 ст./ - юрисконсултско възнаграждение. Решението може да се обжалва пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на препис от него на страните. Съдия: |